Bay Larsen
Съдия докладчик – Bay Larsen
Дело C-213/17: X, Съдебно решение от 5 юли 2018 г.
Следва ли член 23, параграф 3 от [Регламента „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че Италианската република вече е компетентна да разгледа подадената там на 23 октомври 2014 г. молба на жалбоподателя за международна закрила, въпреки че Кралство Нидерландия е била първата компетентна държава членка поради подадените там предходни молби за международна закрила […], последната от които към онзи момент е била в процес на разглеждане в Нидерландия, тъй като Raad van State (Държавният съвет) все още не се е бил произнесъл по жалбата на жалбоподателя срещу решението на настоящия съд от 7 юли 2014 г. […]?
Следва ли от член 18, параграф 2 от [Регламента „Дъблин III“], че веднага след подаването на искането за обратно приемане на 5 март 2015 г. нидерландските власти е трябвало да спрат разглеждането на молбата за международна закрила, която към момента на подаването на това искане все още е била в процес на разглеждане в Нидерландия, и след изтичането на предвидения в член 24 срок е трябвало да прекратят разглеждането ѝ, като или оттеглят, или изменят издаденото преди това решение от 11 юни 2014 г. за отхвърляне на молбата за убежище от 4 юни 2014 г.?
Като не са съобщили на италианските власти, че в Нидерландия все още има висящо дело пред Raad van State (Държавният съвет) по жалба във връзка с втората процедура по предоставяне на убежище, нарушили ли са нидерландските власти задължението си по член 24, параграф 5 от [Регламента „Дъблин III“] да предоставят на италианските власти информацията, която би им позволила да проверят дали тяхната държава е компетентна въз основа на критериите, установени в този регламент?
Ако компетентността не е продължила да принадлежи на Кралство Нидерландия, следва ли да се приеме, че поради предаването на жалбоподателя от Италианската република на Кралство Нидерландия за целите на образуваното срещу него наказателно производство нидерландските власти е трябвало да разгледат подадената от жалбоподателя в Италия молба за международна закрила на основание член 17, параграф 1 от [Регламента „Дъблин III“] и като изключение от член 3, параграф 1 от същия регламент и съответно че, разумно погледнато, те не са имали право да използват възможността по член 24, параграф 1 от [Регламента „Дъблин III“] да поискат от италианските власти да приемат обратно жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/17: K и B, Заключение от 27 юни 2018 г.
1) Като се имат предвид член 3, параграф 3, буква в) от Директива [2003/86] и решението [Nolan], от компетентността на Съда ли е да отговори на преюдициалните въпроси на нидерландския съд относно тълкуването на разпоредбите на посочената директива в правен спор във връзка с правото на пребиваване на член от семейството на лице с право на субсидиарна закрила, след като в нидерландското право е установено, че посочената директива се прилага пряко и безусловно по отношение на лица с право на субсидиарна закрила?
2) Допуска ли установеният в Директива [2003/86] режим […] национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която заявление за допускане на събиране на семейството в съответствие с предвидените в глава V от тази директива по-благоприятни условия може да бъде отхвърлено само тъй като не е подадено в посочения в член 12, параграф 1, трета алинея срок?
За отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че в случай на неспазване на този срок, независимо дали е постановен отказ или не, може да се подаде заявление за събиране на семейството, при разглеждането на което се проверява дали са изпълнени изискванията по член 7 от Директива [2003/86] и се вземат предвид интересите и обстоятелствата по член 5, параграф 5 и по член 17 [от посочената директива]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-257/17: C и A, Заключение от 27 юни 2018 г.
1) Като се имат предвид член 3, параграф 3 от Директива [2003/86] и решение [Nolan], от компетентността на Съда ли е да отговори на преюдициални въпроси на нидерландския съд относно тълкуването на разпоредбите на посочената директива в правен спор относно правото на пребиваване на членове на семейството на кандидати за събиране на семейството с нидерландско гражданство, след като в нидерландското право е установено, че посочената директива се прилага пряко и безусловно по отношение на тези членове на семейството?
2) Следва ли член 15, параграфи 1 и 4 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че заявлението за издаване на самостоятелно разрешение за пребиваване — подадено от чужденец, пребивавал законно на територията на държавата членка в продължение на пет последователни години с цел събиране на семейството — може да бъде отхвърлено поради неизпълнение на предвидените в националното право условия за интегриране?
3) Следва ли член 15, параграфи 1 и 4 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която самостоятелното право на пребиваване може да бъде предоставено с действие най-рано от датата, на която е подадено заявлението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-557/15: Комисия/Малта, Съдебно решение от 21 юни 2018 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране относно липсата на друго задоволително разрешение при въвеждането на дерогационния режим за улова на чинки по член 9 от Директива 2009/147/ЕО?
Изпълнено ли е условието дерогацията да се отнася само до „малък брой“ птици по смисъла на член 9, параграф 1, буква в) от Директива 2009/147/ЕО?
Представлява ли разрешеният улов на чинки „разумно използване“ и осигурява ли използваният метод избирателност по смисъла на член 9, параграф 1, буква в) и член 8, параграф 1 от Директива 2009/147/ЕО?
Осигурени ли са „строго контролирани условия“ при прилагането на дерогационния режим за улова на чинки по смисъла на член 9, параграф 1, буква в) от Директива 2009/147/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/17: X, Заключение от 13 юни 2018 г.
1) Следва ли член 23, параграф 3 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че Италия e придобила компетентност да разгледа подадената там на 23 октомври 2014 г. молба за международна закрила от търсещото закрила лице, въпреки че Нидерландия е била първата компетентна държава поради подадените там предходни молби за международна закрила по смисъла на член 2, буква г) от този регламент, последната от които към онзи момент е била все още в процес на разглеждане в Нидерландия, тъй като Afdeling bestuursrechtspraak van de Raad van State [(Отдел по административни спорове на Държавния съвет)] все още не се е бил произнесъл по жалбата на лицето срещу […] решението на компетентния съд от 7 юли 2014 г.
2) [Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен,] [с]ледва ли от член 18, параграф 2 от Регламент [„Дъблин III“], че веднага след подаването на искането за обратно приемане на 5 март 2015 г. нидерландските власти е трябвало да спрат разглеждането на молбата за международна закрила, която към момента на подаването на това искане все още е била в процес на разглеждане в Нидерландия, и след изтичането на предвидения в член 24 [от този регламент] срок е трябвало да прекратят разглеждането ѝ, като или оттеглят, или изменят издаденото преди това решение от 11 юни 2014 г. за отхвърляне на молбата за убежище от 4 юни 2014 г.
3) Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, следва ли да се приеме, че компетентността за разглеждане на подадената от лицето молба за международна закрила не се прехвърля към Италия, а е продължила да принадлежи на нидерландските власти, тъй като държавният секретар по сигурността и правосъдието не е оттеглил или изменил решението от 11 юни 2014 г.
4) Като не са съобщили на италианските власти, че в Нидерландия все още има висящо дело пред Afdeling bestuursrechtspraak van de Raad van State [(Отдел по административни спорове на Държавния съвет)] по жалба във връзка с втората процедура по предоставяне на международна закрила, нарушили ли са нидерландските власти задължението си по член 24, параграф 5 от Регламент [„Дъблин III“] да предоставят на италианските власти информацията, която би им позволила да проверят дали тяхната държава е компетентна въз основа на критериите, установени в този регламент
5) Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, следва ли да се приеме, че като последица от неизпълнението на това задължение компетентността за разглеждане на молбата на търсещото международна закрила лице не се прехвърля на Италия, а продължава да принадлежи на нидерландските власти
6) Ако компетентността не е продължила да принадлежи на Нидерландия, следва ли да се приеме, че поради предаването на търсещото международна закрила лице от Италия на Нидерландия за целите на образуваното срещу него наказателно производство нидерландските власти е трябвало да разгледат подадената от лицето в Италия молба за международна закрила на основание член 17, параграф 1 от Регламент [„Дъблин III“] и като изключение от член 3, параграф 1 от същия регламент и съответно че разумно погледнато, те не са имали право да използват възможността по член 24, параграф 1 от Регламент [„Дъблин III“] да поискат от италианските власти да приемат обратно лицето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-370/16: Dell’Acqua, Съдебно решение от 30 май 2018 г.
Необходимо ли е предварителното разрешение по член 1, последно изречение от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, когато в производство за принудително изпълнение върху имущество, намиращо се у трето лице, запорираните суми вече не са у съответния орган на Съюза, а са прехвърлени на националните разплащателни агенции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-33/17: Čepelnik, Заключение от 8 май 2018 г.
Трябва ли член 56 ДФЕС и [Директива 2014/67] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да разпореди на лице в тази държава, което е възложило работа, да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата, ако спирането на плащанията и внасянето на гаранцията служат единствено за обезпечаване на евентуална глоба, която следва да бъде наложена само впоследствие в отделно производство срещу доставчик на услуги със седалище в друга държава членка?
При отрицателен отговор на този въпрос:
а) Трябва ли член 56 ДФЕС и [Директива 2014/67] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да разпореди на възложилия работа в тази държава да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата, ако в доставчикът на услуги, установен в друга държава членка, на когото трябва да бъде наложена глоба, няма право да обжалва решението, по силата на което се разпорежда внасянето на гаранция, в производство относно самата гаранция, а жалбата на възложителя срещу това решение не спира изпълнението му?
б) Трябва ли член 56 ДФЕС и [Директива 2014/67] да се тълкуват в смисъл, че не допуска държава членка да разпореди на възложилия работа в тази държава да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата само защото доставчикът на услуги е със седалище в друга държава — членка на ЕС?
в) Трябва ли член 56 ДФЕС и [Директива 2014/67] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да разпореди на възложилия работа в тази държава да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата, въпреки че тази сума не е изискуема все още и размерът на окончателната сума все още не е установен поради насрещни вземания и права на задържане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-185/18: Oro Efectivo, Определение от 30 април 2018 г.
Допустимо ли е ускорено производство по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз при наличие на противоречива национална съдебна практика и голям брой висящи дела по същия правен въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/17: Danieli & C. Officine Meccaniche и др., Заключение от 26 април 2018 г.
1. Трябва ли членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС, Директива [96/71], [глава 2 „Свободно движение на хора“, точки 2 и 12] от приложение V към [Акта за присъединяване от 2012 г.] да се тълкуват в смисъл, че Австрия има право да ограничава командироването на работници, които са наети на работа от дружество със седалище в Хърватия, посредством изискване за разрешение за работа, когато командироването се осъществява чрез предлагането за наемане на работа от установено в Италия дружество с цел предоставянето на услуга в Австрия от италианското дружество и дейността на хърватските работници за италианското дружество при строителството на цех за валцуване на пръти и тел в Австрия се ограничава до извършването на тази услуга в Австрия и между тях и италианското дружество не е налице трудово правоотношение?
2. Трябва ли членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС и Директива [96/71] да се тълкуват в смисъл, че Австрия има право да ограничава командироването на руски и белоруски работници, които са наети на работа от дружество със седалище в Италия, посредством изискване за разрешение за работа, когато това командироване се осъществява чрез предлагането за наемане на работа на установено в Италия второ дружество с цел предоставянето на услуга в Австрия от второто италианско дружество и дейността на руските, съответно белоруските работници за второто италианско дружество се ограничава до извършването на неговата услуга в Австрия и между тях и второто дружество не е налице трудово правоотношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-187/16: Комисия/Австрия (Държавна печатница), Съдебно решение от 20 март 2018 г.
Допустимо ли е възлагането на обществени поръчки за изготвяне на официални документи (като паспорти, лични карти, разрешения за пребиваване и други) пряко на частноправно дружество, без провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка, поради необходимостта от специални мерки за сигурност и защита на основните интереси на държавата?
Изисква ли правото на Съюза провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги по отпечатване на разрешения за употреба на пиротехнически изделия с ниска стойност, с оглед на принципите на равно третиране, недопускане на дискриминация и прозрачност, когато не е налице сигурен трансграничен интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.