Bay Larsen
Съдия докладчик – Bay Larsen
Дело C-328/16: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 22 февруари 2018 г.
Изпълнила ли е Република Гърция всички необходими мерки за изпълнение на решението на Съда от 24 юни 2004 г. относно пречистването на градските отпадъчни води в област Thriasio Pedio?
Следва ли да бъде наложена на Република Гърция периодична имуществена санкция и еднократно платима сума поради неизпълнение на задълженията по член 260, параграф 1 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/16: Hasan, Съдебно решение от 25 януари 2018 г.
1) Когато след подаването от гражданин на трета държава на втора молба за предоставяне на убежище в друга държава членка (в случая: Германия), вследствие на отхвърлянето от съд на молбата му за спиране на изпълнението на решението за прехвърляне съгласно Регламент [„Дъблин III“] този гражданин е прехвърлен в първоначално компетентната държава членка, в която е подадена първата молба за предоставяне на убежище (в случая: Италия), и веднага след това се е върнал незаконно във втората държава членка (в случая: Германия):
а) съгласно принципите на Регламент „Дъблин III“ за целите на съдебния контрол върху решение за прехвърляне меродавна ли е фактическата ситуация към момента на прехвърляне, тъй като компетентността е окончателно определена с извършеното в срок прехвърляне и следователно релевантните за определянето на компетентността разпоредби на Регламент „Дъблин III“ вече не следва да се прилагат по отношение на по-нататъшното развитие, или трябва да се вземат предвид последващи промени на обстоятелствата, които по принцип са от значение за компетентността, например изтичането на срокове за обратно приемане или (ново) прехвърляне?
б) след приключена процедура по определяне на компетентността на основание решението за прехвърляне възможни ли са по-нататъшни прехвърляния в първоначално компетентната държава членка и тази държава членка продължава ли да има задължение за приемане на гражданина на трета държава?
2) Ако компетентността не е окончателно определена с прехвърлянето, коя от посочените по-долу разпоредби трябва да се прилага в такава хипотеза спрямо дадено лице по смисъла на член 18, параграф 1, букви б), в) или г) от Регламент „Дъблин III“ поради все още течащото производство по обжалване на вече изпълненото решение за прехвърляне:
а) член 23 от Регламент „Дъблин III“ (по аналогия), което в случай на ново искане за обратно приемане, ненаправено в срок, може да доведе до преместване на компетентността по смисъла на член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент „Дъблин III“, или
б) член 24 от Регламент „Дъблин III“ (по аналогия), или
в) нито една от разпоредбите, посочени в подточки а) и б)?
3) В случай че спрямо такова лице не е приложим (по аналогия) нито член 23, нито член 24 от Регламент „Дъблин III“ (въпрос 2, подточка в), на основание на обжалваното решение за прехвърляне възможни ли са по-нататъшни прехвърляния в първоначално компетентната държава членка (в случая: Италия) до приключването на производството по обжалване и продължава ли тази държава членка да има задължението за приемане на гражданина на трета държава, независимо дали са отправени по-нататъшни искания за обратно приемане, без да се спазват сроковете по член 23, параграф 3 или по член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ и независимо от сроковете за прехвърляне, залегнали в член 29, параграфи 1 и 2 от Регламент „Дъблин III“?
4) В случай че спрямо такова лице трябва да се приложи (по аналогия) член 23 от Регламент „Дъблин III“ (въпрос 2, подточка а), новото искане за обратно приемане обвързано ли е (по аналогия) с нов срок по член 23, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“
Ако това е така, започва ли този нов срок да тече от момента на узнаване от страна на компетентния орган за повторното влизане, или друго събитие е от определящо значение за датата, на която започва да тече срокът?
5) В случай че спрямо такова лице трябва да се приложи (по аналогия) член 24 от Регламент „Дъблин III“ (въпрос 2, подточка б):
а) новото искане за обратно приемане обвързано ли е (по аналогия) с нов срок по член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“
Ако това е така, започва ли този нов срок да тече от момента на узнаване от страна на компетентния орган за повторното влизане, или друго събитие е от определящо значение за датата, на която започва да тече срокът?
б) Когато другата държава членка (в случая: Германия) пропусне срок, който съгласно член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ трябва да бъде спазен (по аналогия), подаването на нова молба за предоставяне на убежище по смисъла на член 24, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“ поражда ли пряко компетентността на другата държава членка (в случая: Германия), или тази държава членка може въпреки новата молба за предоставяне на убежище отново да отправи искане за обратно приемане до първоначално компетентната държава членка (в случая: Италия), без да е обвързана от срок, или да прехвърли чужденеца в тази държава членка, без да отправя искане за обратно приемане?
в) Когато другата държава членка (в случая: Германия) пропусне срок, който съгласно член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ трябва да бъде спазен (по аналогия), наличието на висящо производство, което има за предмет молба за предоставяне на убежище, подадена в другата държава членка (в случая: Германия) преди прехвърлянето, трябва ли да се приравнява на подаването на нова молба за предоставяне на убежище по смисъла на член 24, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“?
г) Когато другата държава членка (в случая: Германия) пропусне срок, който съгласно член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ трябва да бъде спазен (по аналогия), и нито чужденецът е подал нова молба за предоставяне на убежище, нито наличието на висящо производство, което има за предмет молба за предоставяне на убежище, подадена в другата държава членка (в случая: Германия) преди прехвърлянето, трябва да се приравнява на подаването на нова молба за предоставяне на убежище по смисъла на член 24, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“, може ли другата държава членка (в случая: Германия) отново да отправи искане за обратно приемане до първоначално компетентната държава членка (в случая: Италия), без да е обвързана от срок, или да прехвърли чужденеца в тази държава членка, без да отправя искане за обратно приемане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-473/16: F, Съдебно решение от 25 януари 2018 г.
Трябва ли член 4 от Директива 2011/95/ЕО във връзка с член 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че допуска за търсещи убежище лица, принадлежащи към общността на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните или интерсексуалните лица (ЛГБТИ), да се изисква и преценява експертното заключение на експерт-психолог, основано на проективни личностни тестове, когато за съставянето му не се поставят въпроси относно сексуалните навици на търсещото убежище лице, нито същото се подлага на физически преглед?
В случай че експертното заключение, до което се отнася първият въпрос, не може да се използва като доказателство, трябва ли член 4 от Директива 2011/95 във връзка с член 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че когато молбата за международна убежище се основава на твърдения за преследване поради сексуалната ориентация, нито националните административни органи, нито съдилищата имат възможност да проверят посредством експертиза истинността на твърденията на търсещото убежище лице, независимо от специфичните характеристики на използваните методи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/16: Confédération paysanne и др., Заключение от 18 януари 2018 г.
1. Представляват ли получените чрез мутагенеза организми генетично модифицирани организми по смисъла на член 2 от Директива [2001/18], въпреки че по силата на член 3 от Директивата и приложение IБ към нея са освободени от задълженията във връзка с освобождаването и пускането на пазара на генетично модифицираните организми
По-специално, могат ли техниките на мутагенеза, и по-конкретно новите техники на насочена мутагенеза, използващи практики на генното инженерство, да се разглеждат като техники, изброени в приложение IA, към което препраща член 2
Оттук, трябва ли членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и приложения IA и IБ към нея да се тълкуват в смисъл, че освобождават от предпазни мерки, от оценка на въздействието и от проследимост всички генетично модифицирани организми и семена, получени чрез мутагенеза, или само организмите, получени чрез конвенционалните методи на произволна мутагенеза чрез йонизиращо лъчение или излагане на химични мутагени, съществуващи преди приемането на тези текстове?
2. Представляват ли получените чрез мутагенеза сортове генетично модифицирани сортове по смисъла на член 4 от Директива [2002/53], които не са освободени от задълженията, предвидени в тази директива
В противен случай, еднакво ли е приложното поле на тази директива с определеното от членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и приложение IБ към нея и освобождава ли то и сортовете, получени чрез мутагенеза, от задълженията, предвидени в Директива [2001/18] за целите на вписването на генетично модифицираните сортове в общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове?
3. Представляват ли членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и приложение IБ към нея, доколкото изключват мутагенезата от приложното поле на предвидените в Директивата задължения, мярка за пълна хармонизация, забраняваща на държавите членки да подлагат организмите, получени чрез мутагенеза, на всички или на част от задълженията, предвидени от Директивата, или на каквото и да било друго задължение, или при транспонирането им държавите членки разполагат със свобода на преценка при определяне на правилата, които могат да се прилагат към организмите, получени чрез мутагенеза?
4. Може ли — с оглед на развитието на техниките на генното инженерство, появяването на нови сортове растения, получени благодарение на тези техники, и съществуващата понастоящем научна неяснота относно въздействието им и потенциалните рискове, произтичащи от тях за околната среда и здравето на човека и животните — да се оспори валидността на членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и на приложения IA и IБ към нея от гледна точка на принципа на предпазните мерки, гарантиран от член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, доколкото тези разпоредби не подлагат генетично модифицираните организми, получени чрез мутагенеза, на предпазни мерки, оценка на въздействието и проследимост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-420/17: Комисия/Франция, Определение от 8 декември 2017 г.
Кой следва да понесе съдебните разноски при оттегляне на жалбата от жалбоподателя в случай, когато поведението на ответната страна е довело до това оттегляне?
Оправдано ли е възлагането на съдебните разноски на ответната страна, когато тя е изпълнила задълженията си едва след подаването на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-107/16: Fidenato, Определение от 23 ноември 2017 г.
Задължена ли е Комисията да приеме мерки за спешна намеса по искане на държава членка, когато не е очевидно наличие на сериозен риск за здравето или околната среда от разрешен ГМО продукт?
Може ли държава членка да приеме национални мерки за спешна намеса при липса на такива от Комисията, след като е изпълнила процедурните изисквания?
Позволява ли принципът на предпазливостта приемане или поддържане на спешни мерки от държавите членки без наличие на „очевиден сериозен риск“, предвиден в член 34 от Регламент № 1829/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-107/16: Fidenato, Определение от 23 ноември 2017 г.
Следва ли Комисията да приема спешни мерки по искане на държава членка при липса на очевиден сериозен риск за здравето на хората, животните или околната среда по член 34 от Регламент № 1829/2003, във връзка с член 53 от Регламент № 178/2002?
Може ли държава членка, след като е уведомила официално Комисията и последната не е приела спешни мерки, да въведе такива мерки на национално ниво по член 34 от Регламент № 1829/2003 във връзка с член 54 от Регламент № 178/2002?
Допуска ли член 34 от Регламент № 1829/2003, във връзка с принципа на предпазливостта, приемане или поддържане на спешни мерки само на основание този принцип, без да са изпълнени материалните условия на този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-217/16: Dimos Zagoriou, Съдебно решение от 9 ноември 2017 г.
1) Какво е естеството на актовете на [Комисията], приети при упражняване на правомощията ѝ съгласно регламенти № 2052/88, № 4253/88 и № 4256/88, и по-точно са ли тези актове на Комисията публичноправни актове, които във всички случаи пораждат административни по същество спорове, по-специално когато предмет на запор върху вземане срещу трето лице, наложен от [Комисията], е частно вземане, а първоначалната молба, за чието удовлетворяване е образувано изпълнително производство, произтича от публичноправно правоотношение, възникнало от горепосочените актове на [Комисията], или са частноправни актове, които пораждат частноправни спорове?
2) Като се вземе предвид, че според член 299 ДФЕС принудителното изпълнение на актове на Европейската комисия, които налагат парично задължение на лица, различни от държавите членки, се урежда от действащите гражданскопроцесуални норми в държавата членка, на чиято територия се осъществява принудителното изпълнение, и като се вземе предвид, че според същата разпоредба контролът относно правомерността на изпълнителните мерки е от компетентността на националните съдилища, как се определя компетентността на националните съдилища по отношение на спорове, възникнали във връзка с това изпълнение, когато съгласно националната правна уредба посочените спорове са административни по същество спорове, т.е. когато правоотношението в основата на спора е публичноправно?
3) В случай на принудително изпълнение на актове на [Комисията], приети в изпълнение на регламенти № 2052/88, № 4253/88 и № 4256/88, с които се налагат парични задължения на лице, различно от държавите членки, въз основа на националното право ли трябва да се преценява пасивната легитимация на задълженото лице, или въз основа на правото на Съюза?
4) Когато лицето, което има парично задължение, произтичащо от акт на [Комисията], приет в изпълнение на регламенти № 2052/88, № 4253/88 и № 4258/88, е общинско дружество, което впоследствие е престанало да съществува, носи ли общината, на която принадлежи това дружество, отговорност за изпълнението на това парично задължение спрямо [Комисията] на основание на посочените по-горе регламенти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-356/16: Wamo и Van Mol, Определение от 26 октомври 2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 26 октомври 2017 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Директива 2005/29/ЕО — Нелоялни търговски практики — Национално законодателство, което забранява рекламата, отнасяща се до естетичните хирургични интервенции или до нехирургичната естетична медицина“ По дело C‑356/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Nederlandstalige rechtbank van eerste aanleg te Brussel, strafzaken (Първоинстанционен съд за нидерландскоговорящата част — Брюксел, наказателна колегия, Белгия) с акт от 26 май 2016 г., постъпил в Съда на 27 юни 2016 г., в рамките на производство по наказателно дело срещу Wamo BVBA, Luc Cecile Jozef Van Mol, СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: L. Bay Larsen (докладчик), председател на състав, J. Malenovský, M. Safjan, D. Šváby и M. Vilaras, съдии, генерален адвокат: Y. Bot, секретар: A. Calot Escobar, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 99 от Процедурния правилник на Съда, постанови настоящото Определение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-201/16: Shiri, Съдебно решение от 25 октомври 2017 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 25 октомври 2017 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Регламент (ЕС) № 604/2013 — Определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава — Член 27 — Способ за защита — Обхват на съдебния контрол — Член 29 — Срок за осъществяване на прехвърлянето — Неосъществяване на прехвърлянето в определения срок — Задължения на компетентната държава членка — Преминаване на компетентност — Изискване за решение на компетентната държава членка“ По дело C‑201/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия) с акт от 31 март 2016 г., постъпил в Съда на 12 април 2016 г., в рамките на производство по дело Majid Shiri, известен също с името Madzhdi Shiri, в присъствието на Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: K. Lenaerts, председател, A. Tizzano, заместник-председател, L. Bay Larsen (докладчик), T. von Danwitz, J. L. da Cruz Vilaça и A. Rosas, председатели на състави, E. Juhász, A. Borg Barthet, M. Safjan, D. Šváby, A. Prechal, E. Jarašiūnas и M. Vilaras, съдии, генерален адвокат: E. Sharpston, секретар: K. Malacek, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 март 2017 г., като има предвид становищата, представени: – за M. Shiri, от W. Weh и S. Harg, Rechtsanwälte, – за австрийското правителство, от G. Hesse, в качеството на представител, – за чешкото правителство, от ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.