Съд

Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 20 ДФЕС и членове 5 и 11 от Директива [2008/115] във връзка с членове 7 и 24 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че при определени обстоятелства не допуска национална практика, съгласно която молбата за предоставяне на разрешение за пребиваване с цел събиране, като семейство, с гражданин на Съюза, която гражданин на трета страна подава в държавата членка по пребиваването на въпросния гражданин на Съюза, който е гражданин на тази държава членка и не се е възползвал от свободата си на движение и на установяване (наричан по-нататък „уседнал гражданин на Съюза“), се оставя без разглеждане, с или без издаване на решение за извеждане, с единствения мотив, че на съответния член на семейството, гражданин на трета страна, е наложена действаща на европейско равнище забрана за влизане?
а) От значение ли е за преценката на тези обстоятелства наличието на отношение на зависимост между члена на семейството, гражданин на трета страна, и уседналия гражданин на Съюза, което надхвърля обикновената семейна връзка
При утвърдителен отговор на този въпрос, кои фактори са от значение, за да се приеме, че е налице отношение на зависимост
Възможно ли е позоваване в това отношение на съдебната практика относно това кога е налице семеен живот по смисъла на член 8 от [Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)] и член 7 от Хартата?
б) Специално що се отнася до ненавършилите пълнолетие деца, изисква ли член 20 ДФЕС нещо повече от биологична връзка между родителя, гражданин на трета страна, и детето, гражданин на Съюза
Важно ли е в това отношение да се докаже, че живеят заедно, или е достатъчно наличието на емоционални и финансови връзки, като режимът на местоживеене на детето и на лични отношения с родителя и плащането на издръжка
Възможно ли е позоваване в това отношение на решения Ogieriakhi (C‑244/13, EU:C:2014:2068, т. 38 и 39), Singh и др. (C‑218/14, EU:C:2015:476, т. 54), и O. и др. (C‑356/11 и C‑357/11, EU:C:2012:776, т. 56)
Вж. в тази връзка и [решение от 10 май 2017 г., Chavez-Vilchez и др. (C‑133/15, EU:C:2017:354)].
в) От значение ли е за преценката на тези обстоятелства, че семейният живот е започнал в момент, когато на гражданина на трета страна вече е била наложена забрана за влизане и следователно му е било известно, че пребивава незаконно в държавата членка
Възможно ли е позоваване на това обстоятелство, за да се противодейства на евентуална злоупотреба с производствата за предоставяне на разрешения за пребиваване в рамките на събирането на семейства?
г) От значение ли е за преценката на тези обстоятелства, че срещу решението за налагане на забрана за влизане не е било използвано средство за защита по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2008/115 или че жалбата срещу това решение е била отхвърлена?
д) От значение ли е фактът, че забраната за влизане е наложена по съображения, свързани с обществения ред, или заради незаконно пребиваване
При утвърдителен отговор, трябва ли освен това да се провери дали съответният гражданин на трета страна представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за основен обществен интерес
В това отношение може ли спрямо членовете на семейството на уседнал гражданин на Съюза да се приложат по аналогия членове 27 и 28 от Директива 2004/38, които са транспонирани с членове 43 и 45 от [Закона от 15 декември 1980 г.], и практиката на Съда в областта на обществения ред
(Вж. [решения от 13 септември 2016 г., Rendón Marín (C‑165/14, EU:C:2016:675), и от 13 септември 2016 г., CS (C‑304/14, EU:C:2016:674)])?
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 5 от Директива 2008/115 и членове 7 и 24 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която наличието на действаща забрана за влизане може да бъде посочено като основание за оставяне без разглеждане на подадена впоследствие на територията на държава членка молба за [предоставяне на разрешение за пребиваване с цел] събиране, като семейство, с уседнал гражданин на Съюза, без да се вземат предвид семейният живот и висшите интереси на засегнатите деца, които обстоятелства са посочени в тази молба?
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 5 от Директива 2008/115 и членове 7 и 24 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която срещу гражданин на трета страна, за когото вече действа забрана за влизане, се издава и решение за извеждане, без да се вземат предвид семейният живот и висшите интереси на засегнатите деца — обстоятелства, които са посочени в молба за [предоставяне на разрешение за пребиваване с цел] събиране, като семейство, с уседнал гражданин на Съюза, подадена след налагането на забраната за влизане?
Следва ли член 11, параграф 3 от Директива 2008/115 да се разбира в смисъл, че по принцип гражданинът на трета страна винаги е длъжен да подаде извън Европейския съюз молбата си за оттегляне или за спиране на действието на влязла в сила и действаща забрана за влизане, или има обстоятелства, при които той може да подаде тази молба и на територията на Съюза?
а) Следва ли член 11, параграф 3, трета и четвърта алинея от Директива 2008/115 да се разбира в смисъл, че предпоставките по член 11, параграф 3, първа алинея от същата директива — според който забраната за влизане може да бъде оттеглена или действието ѝ спряно само ако гражданинът на трета страна докаже, че е напуснал територията на страната, спазвайки напълно решението за връщане — трябва да са безусловно изпълнени във всеки отделен случай или във всички категории случаи?
б) Допускат ли членове 5 и 11 от Директива 2008/115 тълкуване в смисъл, че молбата за предоставяне на разрешение за пребиваване с цел събиране, като семейство, с уседнал гражданин на Съюза, който не се е възползвал от свободата си движение и на установяване, се счита за имплицитно (ограничено по време) искане за оттегляне или за спиране на действието на влязлата в сила и действаща забрана за влизане, която отново ще започне да се прилага, ако се установи, че предпоставките за предоставяне на разрешение за пребиваване не са изпълнени?
в) От значение ли е фактът, че задължението молбата за оттегляне или за спиране на действието на забраната да бъде подадена в страната на произход евентуално води само до временна раздяла между гражданина на трета страна и уседналия гражданин на Съюза
Има ли обстоятелства, при които членове 7 и 24 от Хартата все пак не допускат временна раздяла?
г) От значение ли е фактът, че единствената последица от задължението молбата за оттегляне или за спиране на действието на забраната да бъде подадена в страната на произход е, че гражданинът на Съюза евентуално трябва само да напусне за известно време територията на Съюза като цяло
Има ли обстоятелства, при които член 20 ДФЕС все пак не допуска уседналият гражданин на Съюза да бъде задължен да напусне за известно време територията на Съюза като цяло?