Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-536/24: ЕСП/Hypo Vorarlberg Bank, Определение от 30 юни 2025 г.
Допустимо ли е встъпване на представително браншово сдружение като страна в производството, когато то представлява значителен брой предприятия от съответния сектор и делото повдига принципни въпроси, засягащи интересите на членовете му?
Как се тълкува и прилага изискването за „правен интерес от изхода на делото“ по член 40, параграф 2 от Статута на Съда на Европейския съюз по отношение на представителни сдружения?
Възможно ли е разглеждане на заявление за встъпване, подадено след изтичане на срока по член 190, параграф 2 от Процедурния правилник, при положение че все още не е открита устната фаза на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/24: Съвет/Volkskreditbank, Определение от 30 юни 2025 г.
Допустимо ли е встъпване в съдебно производство от страна, чието правно положение няма да бъде непосредствено засегнато от изхода на делото?
Може ли идентичният предмет на отделни производства да обоснове наличие на правен интерес за встъпване по член 40, параграф 2 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Явява ли се тълкувателният интерес към дадена правна норма достатъчно основание за признаване на правен интерес за встъпване в производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/24: Съвет/Volkskreditbank, Определение от 30 юни 2025 г.
Какви са изискванията за допустимост на представителна организация като встъпила страна по дело пред Съда на Европейския съюз съгласно член 40, параграф 2 от Статута на Съда?
Кога може да се приеме, че една организация има достатъчно правен интерес от изхода на делото, за да бъде допусната да встъпи в производството?
Възможно ли е заявление за встъпване, подадено след законоустановения срок, да бъде разгледано и при какви условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/24: Съвет/Volkskreditbank, Определение от 30 юни 2025 г.
Какви са изискванията за наличие на „правен интерес от изхода на делото“ по смисъла на член 40, параграф 2 от Статута на Съда на Европейския съюз, за да бъде дадено право на встъпване в производство?
Може ли представителна браншова или професионална организация да бъде допусната като встъпила страна, когато делото повдига принципни въпроси, които могат да засегнат интересите на нейните членове, дори ако изходът на делото не променя правното ѝ положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-826/24: Комисия/Google и Alphabet, Определение от 30 юни 2025 г.
Допустимо ли е запазването на поверителното третиране на информация, която вече е била предмет на такова третиране в първоинстанционното производство, и в производството пред Съда по отношение на същите страни?
При какви условия и процедури страна може да поиска поверително третиране на информация пред Съда, когато тази информация вече е била третирана като поверителна в първоинстанционното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-248/25: ADS L. Kowalik, B. Włodarczyk/EUIPO, Определение от 26 юни 2025 г.
Изпълнени ли са изискванията за форма на иска срещу Евроюст по член 76, буква г) от Процедурния правилник, включително достатъчно конкретни фактически и правни основания за предмета на спора?
Доказани ли са неимуществени вреди и съществува ли причинно-следствена връзка между действията на Европол и твърдените вреди, необходими за извъндоговорна отговорност на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/24: Bissilli, Заключение от 26 юни 2025 г.
1) В светлината на член 24 и на съображения 25 и 26 от [Директива 2014/41], когато по-специално не са изпълнени условията за издаване на ЕЗА и правото на обвиняемото лице да участва в съдебния процес и да бъде разпитано чрез видеоконференция, за да направи изявления с доказателствена стойност, е предвидено във вътрешното законодателство на издаващата държава, позволява ли член 24 във връзка с член 3 от [посочената директива] издаването на ЕЗР за разпит на задържано в изпълняващата държава обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебното заседание, с цел събиране на доказателства чрез неговия разпит и с допълнителна цел да се осигури участието му в съдебния процес?
2) В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли разпоредбата на член 10 от [Директива 2014/41], която позволява на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР, когато процесуално-следственото действие не е разрешено в сходен национален случай, да се тълкува в смисъл, че разрешава на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебния процес, в светлината на член 24 от [Директива 2014/41], който урежда конкретните условия за разпит чрез видеоконференция, без да включва въпросното основание за отказ?
3) Трябва ли член 11, параграф 1, буква е) от [Директива 2014/41] в светлината на член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че изпълнението на ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция в съдебно заседание не може да бъде отказано, когато процесуалните гаранции, приложими към тази видеоконференция съгласно правото на издаващата държава, са достатъчни в конкретния случай, за да гарантират, че обвиняемото лице може ефективно да упражни правото си на защита и основното право на справедлив процес по смисъла на член 47 от Хартата?
4) Може ли понятието „основни принципи на правото на изпълняващата държава“, което може да представлява специално основание за отказ съгласно член 24, параграф 2, буква б) от [Директива 2014/41], да представлява ограничение за изпълнението на искане за разпит на обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебен процес, въз основа на общи национални насоки, задължителни за всички изпълняващи органи, без да се преценяват особеностите на конкретния случай и предписанията на националното право на издаващата държава, гарантиращи правото на защита на обвиняемото лице и приложими в конкретния случай, или напротив, не е ли правилно отказът за изпълнение да представлява изключение, което да се тълкува стриктно във връзка с конкретни процесуални аспекти, предвидени в националното право на издаващата държава, или с конкретни релевантни за случая обстоятелства?
5) Позволява ли член 22, параграф 1 във връзка с член 3 от [Директива 2014/41] издаването на ЕЗР за временно предаване на задържано в чужбина обвиняемо лице, за да бъде разпитано в съдебно заседание, ако този разпит има значение за разследването съгласно националното право на издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-827/24: Direct Line Inox Impex и др., Определение от 26 юни 2025 г.
Компетентна ли е разглеждащата юрисдикция да се произнесе по искането за обявяване на недопустимост на споразумението за създаване на съвместен екип за разследване на услугата „Sky ECC“?
Спазени ли са процесуалните изисквания за допустимост на иска срещу Евроюст за обезщетение за неимуществени вреди?
Съществуват ли необходимите елементи за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Европейския съюз по иска срещу Европол за обезщетение за неимуществени вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-313/24: Opera Laboratori Fiorentini, Заключение от 26 юни 2025 г.
Трябва ли въведената с Регламент (ЕС) 2022/576 разпоредба на член 5к, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 833/2014 в областта на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, в частта, в която установява забрана за възлагането на поръчки и концесии и за продължаването на договори с „физическо или юридическо лице, образувание или орган, действащ(о) от името или по указание на образувание, посочено в буква а) или б) от настоящия параграф, включително, когато те представляват повече от 10 % от стойността на поръчката, на или с подизпълнители, доставчици или образувания, чийто капацитет се използва по смисъла на директивите за обществените поръчки“, да се тълкува в смисъл, че тази забрана се прилага по отношение на учредено съгласно италианското право дружество със седалище на територията на страната, което се притежава от италианско дружество със съдружници физически лица, които не са руски граждани, но в което двама от тримата членове на управителния съвет са руски граждани, а единият от тях, председател и главен изпълнителен член на същия управителен съвет, е и едноличен управител на притежаващото 90-процентен дял дружество майка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-555/23: Makeleio, Съдебно решение от 26 юни 2025 г.
1) Попадат ли сред целите на Директива 2010/13/ЕС и следователно в приложното ѝ поле, от една страна, осигуряването на зачитане и защита на ценността и достойнството на човешката личност и, от друга страна, предотвратяването на излъчване от страна на доставчиците на телевизионни услуги на некачествено съдържание, и по-специално на съдържание с характеристиките на излъченото в настоящия случай от жалбоподателите в главните производства?
2) Ако, от една страна, задължението за зачитане и защита на ценността и достойнството на човешката личност и/или, от друга страна, забраната за излъчване на некачествено съдържание, и по-специално на съдържание с характеристиките на разглежданите в главните производства предавания, попадат в приложното поле на Директива 2010/13/ЕС, национално законодателство, което налага посочените задължения на всички доставчици на телевизионни услуги, с изключение на излъчващите телевизионното си съдържание само по интернет, противоречи ли на член 4, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС във връзка с принципа на равно третиране, залегнал в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос, трябва ли националният регулаторен орган, за да гарантира полезния ефект на Директива 2010/13/ЕС, да прилага правилата на националното право, които налагат въпросните задължения, без разлика спрямо всички доставчици на телевизионни услуги, въпреки че националното право предвижда задълженията и съответните санкции за всички останали доставчици на телевизионни услуги, но не и за излъчващите съдържанието си изключително по интернет
Или налагането на административни санкции за нарушаване на тези задължения, извършено чрез телевизионно излъчване в интернет, по силата на разширително тълкуване или на прилагане по аналогия на националната правна уредба, отнасяща се до други телевизионни услуги, е несъвместимо с принципа nullum crimen, nulla poena sine lege certa, залегнал в член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с общия принцип на правна сигурност?
4) При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос и ако Съдът приеме, че, от една страна, задължението за зачитане и защита на ценността и достойнството на човешката личност и/или, от друга страна, забраната за излъчване на некачествено съдържание (и по-специално на съдържание като това в разглежданите в главните производства предавания) не попада в приложното поле на Директива 2010/13/ЕС, по смисъла на член 4, параграф 1, когато правото на държава членка налага такива задължения на доставчиците на телевизионни услуги чрез наземни, сателитни или широколентови мрежи за радиоразпръскване и предвижда административни санкции в случай на неизпълнение, но не съдържа съответни правила по отношение на доставчиците на телевизионни услуги по интернет, следва ли член 2, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС да се тълкува в смисъл, че компетентният национален орган е длъжен съгласно принципа на равно третиране да разгледа възможността за налагане на административни санкции за нарушаване на тези правила и в случай на излъчване на телевизионни предавания по интернет?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос съвместимо ли е задължението на националния регулаторен орган, въз основа на гореизложеното и на съответстващо на правото на Съюза тълкуване на националното право, и по-специално с горепосочените разпоредби на Директива 2010/13/ЕС, да прилага еднакво и без разлика към всички телевизионни услуги, независимо от начина им на предаване, разпоредбите на националното право, които налагат такива задължения, с принципа nullum crimen, nulla poena sine lege и с принципа на правна сигурност, при положение че тези задължения, предвидени от националното право за всички други доставчици на телевизионни услуги, не се прилагат за интернет телевизията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.