Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнесе по иск за установяване на неизпълнение на задължения, когато твърдените нарушения на правото на Съюза са неразривно свързани с предварителното разрешаване на спор относно действителността и правното действие на международно арбитражно споразумение и арбитражно решение, които не са част от правото на Съюза?
Допустимо ли е в съдебното производство да се използва вътрешен работен документ на Европейската комисия, съдържащ правно становище, без разрешението на Комисията или разпореждане на съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Може ли актът, който оставя значителна свобода на държавите членки при определяне на пределно допустимите стойности за емисии, да засяга пряко и индивидуално жалбоподателя?
Създава ли правото на участие и изслушване във фазите на процедурата по изготвяне на референтен документ за НДТ индивидуализирана правна позиция, която може да обоснове допустимост на иска за отмяна?
Може ли участието на сдружение като Euracoal в процеса на изготвяне на акта да бъде приравнено на ситуацията на преговарящ с ясно определена роля за целите на индивидуална засегнатост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Изисква ли се наличието на особена правна позиция, която да отличава жалбоподателя от всички останали лица, за да бъде той индивидуално засегнат по смисъла на член 263, параграф 4 ДФЕС?
Могат ли процесуалните гаранции или активното участие в административната процедура да обосноват индивидуална засегнатост и допустимост на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1. Трябва ли член 96, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО да се тълкува в смисъл, че фармацевтичните предприятия могат да предлагат и на фармацевти безплатни готови лекарствени продукти, ако опаковките им са означени с надпис „за демонстрационни цели“, лекарствените продукти служат за изпробване на лекарствения продукт от фармацевтите, не съществува опасност от последващо предлагане (в неотворено състояние) на крайни потребители и са изпълнени останалите условия за предлагане, уредени в член 96, параграф 1, букви а)—г) и букви е)—ж) от тази директива?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: допуска ли член 96, параграф 2 от Директива 2001/83 национална разпоредба като член 47, параграф 3 от [AMG], ако тя се тълкува в смисъл, че фармацевтичните предприятия не могат да предлагат на фармацевти безплатни готови лекарствени продукти, ако опаковките им са означени с надпис „за демонстрационни цели“, лекарствените продукти служат за изпробване на лекарствения продукт от фармацевтите, не съществува опасност от последващо предлагане (в неотворено състояние) на крайни потребители и са изпълнени останалите условия за предлагане, уредени в член 96, параграф 1, букви а)—г) и букви е)—ж) от Директива 2001/83 и в член 47, параграф 4 от AMG?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Трябва ли принципът на липса на обвързващо действие на недействителните клаузи (член 6 от Директива [93/13]) да се прилага и за сключените относно тези клаузи последващи договори и правни сделки, какъвто е [„договорът за новация за изменение на кредита“]?
След като абсолютната недействителност означава, че въпросната клауза никога не е съществувала в правно-икономическото битие на договора, може ли да се приеме, че извършените впоследствие относно тази клауза правни действия и техните последици за нея, тоест [„договорът за новация за изменение на кредита“], също се заличават от правната действителност и трябва да се считат за несъществуващи и без никакво действие?
2) Могат ли документите за изменение на недоговорени клаузи или за сключване на спогодба относно тези клаузи, които е възможно да не преминат успешно проверките за липса на неравноправност и за прозрачност, да се определят като общи договорни условия по смисъла на член 3 от Директива 93/13 и съответно за тях да се приложат същите основания за недействителност като за първоначалните документи, предмет на новацията или спогодбата?
3) Трябва ли отказът от предприемане на действия по съдебен ред, съдържащ се в [„договора за новация за изменение на кредита“], също да е недействителен, доколкото подписаните от клиентите договори не им предоставят информация за наличието на недействителна клауза, нито за паричната сума или материалната стойност, която са имали право да получат за възстановяване на платените лихви поради първоначалното прилагане на „клаузите за долен праг“?
Клиентът съответно подписва отказ от предявяване на иск, без банката да го е информирала от какво [или] от каква парична сума се отказва.
4) Следва ли от анализа на [„договора за новация за изменение на кредита“] с оглед на практиката на Съда […] и на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Директива 93/13, че включената в този договор нова клауза за „долен праг“ отново е опорочена поради липса на прозрачност, след като банката отново не е изпълнила критериите за прозрачност, установени по този повод в решението на Tribunal Supremo (Върховен съд) от 9 май 2013 г., и не е информирала клиента за истинската материална стойност на тази клауза за ипотеката му, за да може да е наясно с лихвения процент (и с произтичащия от това размер на месечната вноска), по който трябва да плаща, ако новата „клауза за долен праг“ бъде приложена, и с лихвения процент (и с произтичащия от това размер на месечната вноска), по който трябва да плаща, ако не се прилага каквато и да било „клауза за долен праг“, а се прилага договореният в договора за ипотечен кредит лихвен процент без долна граница?
С други думи, трябвало ли е при налагането на документа, определен като „документ за новация“, относно „клаузите за долен праг“ финансовата институция да извърши проверките за прозрачност, предвидени в член 3, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Директива 93/13, и да информира потребителя за размера на сумите, с които е ощетен поради прилагането на „клаузите за долен праг“, както и за лихвата, която би се прилагала при липсата на такива клаузи, и дали, след като финансовата институция не е направила това при тези документи, също е налице основание за недействителност?
5) Могат ли клаузите относно действията по съдебен ред, включени в общите условия на [„договора за новация за изменение на кредита“], да се считат за неравноправна поради съдържанието си с оглед на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с приложението от нея, където са посочени неравноправни клаузи, и по-конкретно [точка1, буква р)] […], тъй като ограничават правото на потребителите да упражнят правата си, които могат да се породят или установят след подписването на договора, както е станало с възможността да се търси пълно възстановяване на платените лихви (съгласно [решение Gutiérrez Naranjo и др.] ( 5 ))?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението за извършване на проверка по член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003, като се отчита степента на напредък на разследването и наличието на подробна информация от националния орган по конкуренция?
Разполагала ли е Комисията с достатъчно сериозни индиции за нарушение на член 102 ДФЕС, които да оправдаят разпореждането за проверка, и следваше ли да бъдат взети предвид и обстоятелства в полза на предприятието?
Изисква ли се в решението за проверка да бъде точно определен релевантният географски пазар и доказано същественото въздействие върху търговията между държавите членки, за да се приложи член 102 ДФЕС?
Могат ли документи, събрани при проверка, частично отменена като незаконосъобразна, да бъдат използвани като доказателства за последващо решение за проверка, и спазен ли е принципът на пропорционалност при обхвата на изземаните документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението на Комисията за извършване на проверка съгласно член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003, като се вземат предвид наличните на Комисията подробни данни от националното разследване?
Разполагала ли е Комисията с достатъчно сериозни индиции, обосноваващи подозрение за нарушение на член 102 ДФЕС, и следваше ли да вземе предвид доказателства в полза на жалбоподателя при разпореждане на проверката?
Изисква ли се Комисията да определи точно релевантния географски пазар и да докаже съществено въздействие върху търговията между държавите членки при мотивиране на решение за проверка по член 102 ДФЕС?
Допустимо ли е Комисията да използва документи, събрани при проверка, чийто обхват е частично отменен, като основание за последващо решение за проверка?
Ограничени ли са правомощията на Комисията при събирането на документи по време на проверка относно предполагаеми дъмпингови цени само до документи, които пряко или косвено се отнасят до разходите и стратегията на разследвания субект?
Длъжен ли е Общият съд да разгледа твърденията, че определени документи са били събрани в рамките на нелегална част от проверката и следователно не могат да бъдат използвани като доказателства?
Може ли жалбоподателят да оспорва решението на Общия съд относно разпределението на съдебните разноски, когато всички други основания за касационна жалба са отхвърлени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли притежателят на патент за фармацевтичен продукт и дружество — производител на генерични лекарствени продукти, което желае да навлезе на пазара с генеричен вариант на продукта, да се разглеждат като потенциални конкуренти за целите на член 101, параграф 1 ДФЕС, когато страните водят добросъвестен спор дали патентът е действителен и/или дали генеричният продукт нарушава патента?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 1, ако:
а) има висящо съдебно производство между страните, свързано с този спор; и/или
б) притежателят на патента е получил временно съдебно разпореждане, с което на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, се забранява да пуска на пазара своя генеричен продукт преди приключването на това производство; и/или
в) притежателят на патента счита дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, за потенциален конкурент?
Налице ли е ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, когато има висящо съдебно производство относно действителността на патент за фармацевтичен продукт и относно това дали генеричен продукт нарушава този патент, без да е възможно да се определи вероятността за успех на всяка от страните в това производство, и страните се споразумеят да уредят спора, като:
а) дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, се съгласява да не навлиза на пазара с генеричния си продукт и да не продължава да оспорва патента през периода на действие на спогодбата (който е не по-дълъг от оставащия срок на патента), и
б) притежателят на патента се съгласява да прехвърли средства на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, които са значително по-големи от избегнатите разходи за съдебен спор (включително време за управление и смущения) и които не представляват плащане за стоки или услуги, доставени на притежателя на патента?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 3, ако:
а) обхватът на ограничаването за дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, не излиза извън обхвата на спорния патент; и/или
б) размерът на прехвърлените на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, средства вероятно е по-малък от печалбата, която то би реализирало при евентуално спечелване на съдебния спор и навлизане на пазара със самостоятелен генеричен продукт?
Ще се различават ли отговорите на въпроси 3 и 4, ако спогодбата предвижда притежателят на патента да достави на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, значителни, но ограничени количества разрешен генеричен продукт, и това споразумение:
а) не води до съществен конкурентен натиск върху цените, формирани от притежателя на патента; но
б) създава някои ползи за потребителите, които не биха настъпили, ако притежателят на патента беше спечелил съдебния спор, но които са значително по-малки от цялостните конкурентни ползи, произтичащи от независимото навлизане на генеричен продукт, които биха настъпили, ако дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, беше спечелило съдебния спор, или това е от значение само за преценката по член 101, параграф 3?
При обстоятелствата, посочени във въпроси 3—5, налице ли е ограничаване на конкуренцията „с оглед на резултата“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, или това зависи от констатацията на съда, че при липсата на такава спогодба:
а) дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, вероятно е щяло да спечели делото за патента (т.е. вероятността патентът да е действителен и нарушен, е под 50 %); или
б) вероятно страните щяха да сключат по-малко ограничителна спогодба (т.е. вероятността за по-малко ограничителна спогодба е над 50 %)?
Когато патентован фармацевтичен продукт от терапевтична гледна точка е заменяем с няколко други лекарствени продукти от същия клас и предполагаемата злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС е извършена от притежателя на патента, който на практика изключва генеричните форми на това лекарство от пазара, трябва ли тези генерични продукти да се вземат предвид при определянето на съответния продуктов пазар, въпреки че те не могат правомерно да навлязат на пазара преди изтичането на срока на патента, ако (което не е сигурно) патентът е действителен и нарушен от тези генерични продукти?
При обстоятелствата, посочени във въпроси 3—5 по-горе, ако притежателят на патента е в господстващо положение, представлява ли неговото поведение във връзка със сключване на такова споразумение злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 8, ако притежателят на патента сключи спогодба от този вид не с цел уреждане на съществуващ съдебен спор, а за да избегне започването на такъв?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 8 или 9, ако:
а) притежателят на патента следва стратегия за сключване на няколко такива спогодби, за да предотврати риска от неограничено навлизане на генерични продукти; и
б) последицата от първата такава спогодба е, че поради структурата на националните мерки за възстановяване от страна на обществените здравни органи на разходите на аптеките за закупуване на фармацевтични продукти размерът на възстановените разходите за въпросното фармацевтично лекарство е намалял, което води до значителна икономия за обществените здравни органи (макар икономията да е значително по-малка от тази, която би се реализирала при независимо навлизане на генерични лекарствени продукти на пазара след приключване на съдебния спор за патента в полза на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти); и
в) тази икономия не е била търсена от страните при сключването на спогодбите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Допускат ли член 57 и член 71, параграф 6 от Директива 2014/24 национална правна уредба като член 80, параграф 5 от Кодекса за обществените поръчки, която предвижда изключването на икономически оператор оферент, ако по време на процедура за възлагане на обществена поръчка се установи основание за изключване на един от тримата подизпълнители, посочени в офертата, вместо да задължи оферента да замени този подизпълнител?
При условията на евентуалност, ако Съдът приеме, че изключването на оферента е сред признатите за държавата членка възможности, допуска ли принципът на пропорционалност — установен в член 5 ДЕС, припомнен в съображение 101 от Директива 2014/24 и прогласен от Съда за основен принцип на правото на Съюза — национална правна уредба като член 80, параграф 5 от Кодекса за обществените поръчки, която предвижда, че ако по време на процедура за възлагане на обществена поръчка се установи основание за изключване на определен подизпълнител, икономическият оператор оферент се изключва във всички случаи, дори когато има и други подизпълнители — които не са изключени и отговарят на изискванията за изпълнение на престациите, подлежащи на възлагане на подизпълнител — или когато икономическият оператор оферент заяви, че се отказва от използването на подизпълнители, тъй като той самият отговаря на всички изисквания за изпълнение на престациите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за Европейското икономическо пространство да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която въвежда данък върху борсовите сделки, сключени или изпълнени по нареждане на местно за тази държава членка лице от чуждестранен професионален посредник, в резултат на което лицето, подало нареждането, дължи този данък и свързаните с него задължения за деклариране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.