Съд

Трябва ли член 27, параграф 1, буква д) от Директива 92/83 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване се прилага както за етиловия алкохол, който се използва за производството на ароматизанти, които на свой ред се използват за приготвянето на безалкохолни напитки с алкохолно съдържание по обем, не по-високо от 1,2 % vol, така и за етиловия алкохол, който вече е бил използван за производството на такива ароматизанти?
Трябва ли член 27, параграф 1, буква д) от Директива 92/83 да се тълкува в смисъл, че когато етиловият алкохол, освободен за потребление в държава членка, в която е освободен от акциз, тъй като е бил използван за производството на ароматизанти, предназначени за приготвянето на безалкохолни напитки с алкохолно съдържание по обем, не по-високо от 1,2 % vol, впоследствие се продава в друга държава членка, последната е длъжна да третира този етилов алкохол по същия начин на своя територия?
Трябва ли член 27, параграф 1, буква д) от Директива 92/83 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която обвързва правото на икономическия оператор, продаващ на нейна територия стоки, които е закупил от продавач, намиращ се на територията на друга държава членка, в която те са произведени, освободени за потребление и освободени от облагане с акциз в съответствие с тази разпоредба, да получи предвиденото в нея освобождаване с условието той да има качеството на регистриран получател, а въпросният продавач това на лицензиран складодържател, освен ако са налице конкретни, обективни и подлежащи на проверка доказателства, че това условие е необходимо, за да се осигури точното и опростено прилагане на това освобождаване и да се предотврати отклонението от акцизно облагане, избягването на акцизи или злоупотребата?
Четвъртият въпрос не следва да получи отговор, тъй като според отговора на първия въпрос Ирландия правилно е приложила освобождаването.