Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Кой орган е компетентен да се произнесе по съдебните разноски при прекратяване на преюдициално запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Компетентен ли е Съдът да се произнася по преюдициално запитване, след като то е оттеглено от запитващата юрисдикция?
Кой орган следва да се произнесе по разпределението на съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Може ли органът по обществени поръчки да бъде квалифициран като „съд“ по смисъла на член 267 ДФЕС, като се вземат предвид неговите функции и структура?
Представлява ли процедурата по контрол, провеждана от този орган, средство за съдебна защита или по-скоро административна контролна функция по смисъла на европейските директиви?
Може ли решенията на този орган да се разглеждат като съдебни актове, след като той действа като страна в последващото съдебно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 12, параграфи 3 и 4 от Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че има директен ефект в рамките на спорове между публичноправни юридически лица относно прякото възлагане на обществени поръчки, когато съответната държава членка не е транспонирала тази директива в националния правен ред в определените срокове?
Следва ли член 12, параграф 3, втора алинея, подточка i) от Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че за да се установи, че съвместно с други възлагащи органи възлагащият орган упражнява върху юридическото лице — изпълнител, контрол, подобен на този, който упражнява върху собствените си структурни звена, посоченото в тази разпоредба изискване възлагащият орган да бъде представляван в органите по вземане на решения на контролираното юридическо лице, е изпълнено само защото в управителния съвет на това юридическо лице участва представителят на друг възлагащ орган, който е и член на управителния съвет на първия възлагащ орган?
Следва ли член 12, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че от приложното поле на тази директива е изключена обществена поръчка, с която на възлагащ орган са възложени задачи за извършване на обществена услуга, които се вписват в рамките на отношение на сътрудничество между други възлагащи органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Какви критерии следва да изпълнява даден орган, за да бъде квалифициран като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване относно информацията за фактическия и правен контекст и качеството на органа като национална юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли дейностите, до които се отнася точка 18, подточка 12 от Постановление № 378, да се считат за реклама на лекарствени продукти по смисъла на дял VIII от Директива 2001/83 („Реклама“)?
Трябва ли член 90 от Директива 2001/83 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която разширява списъка на забранените форми на реклама и налага по-строги ограничения от изрично предвидените в член 90 от посочената директива?
Трябва ли да се счита, че спорната в главното производство правна уредба ограничава рекламата на лекарствени продукти с цел да насърчи рационалната им употреба по смисъла на член 87, параграф 3 от Директива 2001/83?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допуска ли член 5, параграф 2 от Директива 2008/7 национална правна уредба като правило 17.3.4 от TGIS, което предвижда облагане с гербов налог на комисионите, начислявани от банките на образувания, управляващи отворени инвестиционни фондове, във връзка с предоставянето на свързани с банковата дейност услуги по набиране на нови записани дялове, т.е. набиране на нови капиталови приходи за инвестиционните фондове чрез нови записани дялове, емитирани от фондовете?
Допуска ли член 5, параграф 2 от Директива 2008/7 национална правна уредба, която предвижда облагане с гербов налог на комисионите за управление, събирани от управляващите дружества на отворени инвестиционни фондове, доколкото тези комисиони за управление включват комисиони, начислявани за посочената в първия въпрос дейност от банките към управляващите дружества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли понятието „граждански и търговски дела“, дефинирано в член 1, параграф 1 от [Регламент № 1215/2012], да се тълкува в смисъл, че включва в приложното си поле иска — и постановения по него съдебен акт — i) предявен от френския министър на икономиката и финансите на основание член [L 442‑6, I, 2° от Търговския кодекс] срещу белгийско дружество, ii) за установяване и прекратяване на ограничаващи конкуренцията практики и за налагане на глоба по гражданскоправен ред на предполагаемия извършител за тези практики, iii) въз основа на доказателства, получени чрез специалните му правомощия за разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Противоречи ли изискването за минимална продължителност на брака от пет години, предвидено в член 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, на принципа на равно третиране, залегнал в член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Може ли да се приеме, че липсата на аналогично изискване за минимална продължителност на брака в член 19 от приложение VIII представлява дискриминация спрямо лицата, попадащи под режима на член 20?
Обосновава ли се разликата в изискванията между членове 19 и 20 от приложение VIII с целта за предотвратяване на злоупотреби с права и измами, като се отчита правното естество на връзката и момента на възникване на правото на обезщетение за инвалидност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.