Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-280/25: Lin II, Заключение от 18 декември 2025 г.
1) Трябва ли — при тълкуването и прилагането на член 325 [ДФЕС], член 1, параграф 1, буква а), член 2 и член 9 от Конвенцията [за ЗФИ], както и на член 49 от [Хартата на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“], при липсата на разпоредба в националното право, която определя минимална сума, за да може измама, засягаща финансовите интереси на Съюза, да се счита за тежка — разпоредбите на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че измамата се счита за тежка само ако се отнася до сума, надвишаваща 50 000 евро?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос, трябва ли разпоредбите на член 2, член 4, параграфи 2 и 3 ДЕС, член 2, параграф 2, член 325, параграф 1 ДФЕС и член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ, както са тълкувани в решение на Съда [Lin I], както и член 49, параграф 1, член 52, параграф 3 и член 53 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че в рамките на наказателно производство за престъпления, свързани с [данъка върху добавената стойност (ДДС)], националният съд трябва да остави без приложение националния стандарт за защита, отнасящ се до принципа lex mitior, както следва от задължителната съдебна практика на върховната юрисдикция на тази държава членка, според който не водят до прекъсване на давността процесуалните действия, извършени преди обезсилването на националната законова разпоредба, уреждаща основанията за прекъсване на давността, ако:
а) оставянето без приложение на този национален стандарт е несъвместимо със забраната за прилагане на lex tertia — принцип с конституционен ранг,
б) в съответствие с тази национална съдебна практика може да се приеме, че общата давност за наказателно преследване е изтекла преди постановяването на решение Lin [I],
в) оставянето без приложение на този национален стандарт съгласно правото на Съюза води до осигуряване на равнище на защита на закрепените в Хартата основни права, което не е еквивалентно или съпоставимо със защитата, гарантирана от член 7 от Европейската конвенция за правата на човека [наричана по-нататък „ЕКПЧ“)],
г) националното право не предвижда конкретни критерии, позволяващи на съда на държавата членка да прецени предварително системния риск от безнаказаност, произтичащ от прилагането на този национален стандарт в случай на тежка измама, засягаща финансовите интереси на [Съюза]?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-481/24: E. (Compensation de créances), Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли член 3, параграф 1 и параграф 3, буква а) и член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/7 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че законната лихва за забава на плащане и обезщетението за разноските по събирането не се дължат на кредитора, ако след изтичането на определения в договора срок за плащане длъжникът е удовлетворил вземането на кредитора чрез прихващане, което по закон има обратно действие от момента, в който прихващането е могло да се извърши?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/25: Moguchev, Определение от 18 декември 2025 г.
Кой от двата акта на Съюза – Рамково решение 2002/584 или Рамково решение 2008/909 – урежда процедурата за признаване и изпълнение на съдебни решения, въз основа на които са издадени европейски заповеди за арест, чието изпълнение е отказано на основание член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584?
При какви условия и по каква процедура следва да се осъществи признаването и изпълнението на съдебно решение за лишаване от свобода в изпълняващата държава, когато е отказано изпълнение на европейска заповед за арест по член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-679/23: WS и др./Frontex (Opération de retour conjointe), Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Дали Регламент (ЕС) 2016/1624 възлага на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) задължение да провери дали за всички лица, които държава членка възнамерява да включи в координирана от нея съвместна операция по връщане, има издадени писмени и подлежащи на изпълнение решения за връщане, и дали неизпълнението на това задължение може да породи извъндоговорна отговорност на Frontex за вреди, претърпени от засегнатите лица, включително за вреди, произтичащи от евентуални нарушения на основни права по време на операцията по връщане?
Дали отговорността на приемащата държава членка по член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1624 изключва всякаква отговорност на Frontex за вреди, причинени от нейни отдели или служители при изпълнението на техните задължения в рамките на съвместна операция по връщане, включително за вреди, произтичащи от нарушения на основни права по време на полета за връщане?
При преценката за причинно-следствена връзка между поведението на Frontex и вредите, претърпени от лицата, включени в съвместна операция по връщане, следва ли да се вземат предвид всички обстоятелства, характеризиращи конкретния контекст, включително уязвимото положение на засегнатите лица и евентуалната опасност от нарушение на принципа на забрана за връщане, при определяне дали решенията на тези лица, взети след връщането им, прекъсват причинно-следствената връзка?
Може ли разходите за правна помощ, направени от жалбоподателите при подаването на жалби пред Frontex във връзка с механизма за жалби по член 72 от Регламент (ЕС) 2016/1624, да се считат за вреди, които са в достатъчно пряка причинно-следствена връзка с евентуално укоримо поведение на Frontex, въпреки че представителството от адвокат или правен съветник не е задължително в това извънсъдебно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-820/24: Strominator Elektro, Заключение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли член 72, параграф 5 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че изменение на договор за обществена поръчка, извършено след края на договорения срок за изпълнение, след предоставянето на услуги, които не са били отменени, и издаването на окончателната фактура от изпълнителя, но преди плащането на възнаграждението от възлагащия орган, може да се квалифицира като изменение на договор за обществена поръчка „по време на срока на изпълнение“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-353/24: Europark Latvia и Skidata, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Следва ли член 1, параграф 1, буква е) от Директива 2015/1535 да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, която задължава доставчика на услуги по сервизно обслужване на устройства за автоматично плащане да предостави на органа, извършващ контрол за съответствие на тези устройства, изходния код на техния регистриран софтуер, представлява „технически регламент“ по смисъла на тази разпоредба, който може да бъде противопоставен на частноправните субекти само ако Комисията е била уведомена предварително за съответния проект за правна уредба в съответствие с член 5, параграф 1, първа алинея от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/25: Moguchev, Определение от 18 декември 2025 г.
Кой от двата акта на Европейския съюз – Рамково решение 2002/584 или Рамково решение 2008/909 – урежда процедурата за признаване на присъди и изпълнение на наказания, когато е отказано изпълнение на европейска заповед за арест на основание член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584?
При какви условия и по каква процедура изпълняващата държава следва да признае и изпълни съдебно решение, постановено в издаващата държава, след отказ за изпълнение на европейска заповед за арест по член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584?
Необходимо ли е съгласие на издаващата държава за поемане на изпълнението на наложеното наказание и в каква форма следва да бъде изразено това съгласие съгласно Рамково решение 2008/909?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-626/24: PRAGON, Заключение от 18 декември 2025 г.
Допуска ли член 34 ДФЕС, като се вземат предвид член 36 ДФЕС и член 9, параграф 7 от [Регламент 2017/625], национална правна уредба, която налага на получателя на хранителни добавки от друга държава членка общо задължение за уведомяване най-малко 24 часа преди пристигането им в местоназначението и за предоставяне на информация, необходима за анализа на риска и планирането на официалния контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-259/24: Tenergie (Demande de remise des droits à l’importation), Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
1) В случай че [дружество] отговаря, както в настоящия случай, на условията, посочени в членове 119 и 120 от [Митническия кодекс], трябва ли член 116 от този кодекс да се тълкува в смисъл, че задължава компетентните национални органи да изпратят преписката по искането за опрощаване на нотифицираните мита на [Комисията]?
2) Ако отговорът на предходния въпрос е в смисъл, че тези национални органи имат обвързана компетентност в такъв случай, може ли неизпълнението на задължението за предаване на преписката по искането за опрощаване на [Комисията] да доведе до опрощаване на наложените мита и санкции?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, може ли да се приложи принципът, съгласно който държава членка трябва да поправи вредите, причинени на частноправни субекти поради това, че не е спазила правото на […] [С]ъюз[а], ако вредите се дължат изцяло на това неспазване, когато тази държава членка е приложила неправилно член 116 от [Митническия кодекс], при положение че бъде прието, че предписаното в него задължение за предаване на преписката по молбата за опрощаване на мита предоставя права на частноправните субекти, че това нарушение е достатъчно съществено и че съществува пряка причинно-следствена връзка между него и претърпяната от увреденото лице вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/24: Sidi Bouzid, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Допускат ли член 20 от Директива 2013/33/ЕС и принципите, прогласени от Съда в решения от 12 ноември 2019 г. Haqbin (C‑233/18, EU:C:2019:956) и от 1 август 2022 г. Ministero dell’Interno (Отнемане на материалните условия на приемане) (C‑422/21, EU:C:2022:616), — доколкото изключват възможността администрацията на държавата членка да разпореди оттегляне на мерките за приемане като санкция, когато това решение би създало опасност от накърняване на основните жизнени потребности на чужденеца, подал молба за международна закрила, и на неговото семейство — национална правна уредба, която, след мотивирана индивидуална преценка, включително на необходимостта и пропорционалността на мярката, позволява мерките за приемане да се оттеглят на основание, което е свързано не със санкции, а с настъпилото неизпълнение на условията за допускане на ползването от това приемане, и по-специално поради отказа на чужденеца, по причини, несвързани със задоволяването на основните жизнени потребности и със защитата на човешкото достойнство, да се съгласи да бъде преместен в друг център за настаняване, който е определен от администрацията поради обективни организационни нужди и гарантира, на отговорност на самата администрация, запазването на материални условия на приемане, равностойни на тези в първоначалния център, когато отказът за преместване и последващото решение за оттегляне поставят чужденеца в положение, при което той не е в състояние да задоволява основните си лични и семейни нужди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.