Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-798/24: Jautiva, Заключение от 18 декември 2025 г.
1) Трябва ли понятието лица, които „участват в управлението, надзора или контрола на дружеството“ в член 14, буква г) от Директива 2017/1132 да се тълкува в смисъл, че се отнася за който и да било акционер в акционерно дружество, вследствие на което държава членка да е длъжна да оповестява информацията за всеки акционер в акционерно дружество и да осигурява публичен достъп до нея в регистъра в съответствие с член 16, параграф 3 от Директива 2017/1132?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, валиден ли е член 14, буква г), подточка ii) от Директива 2017/1132 — като се вземат предвид правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано от член 7 от Хартата, и правото на защита на личните данни, гарантирано от член 8 от нея — доколкото в посочената разпоредба от тази директива се предвижда, че се оповестяват данни за всеки акционер в акционерно дружество?
3) Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че обработването на лични данни на акционерите в акционерно дружество може да има за цел: на първо място — гарантиране на прозрачна бизнес среда и защита на интересите на трети лица, на второ място — предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово и, на трето място — предоставяне на необходимата информация за изпълнението на национални, международни и наложени от [ЕС] санкции?
4) Допускат ли установените в член 5, параграф 1 от [ОРЗД] принципи, в интерес на постигането на посочените по-горе цели да бъде въведена национална правна уредба, съгласно която всеки може да получи личните данни на който и да било акционер в акционерно дружество, без да е длъжен да доказва законен интерес за получаване на такива данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-598/24: Gândul Media Network, Заключение от 18 декември 2025 г.
1) Трябва ли разпоредбите на член 2, буква а) от [Директива 2001/29] да се тълкуват в смисъл, че публикуван в социална мрежа текст, в който се изразява мнение относно социални практики, считани за неподходящи, може да се счита за произведение, защитено от авторското право?
2) Трябва ли разпоредбите на член 5, параграф 3, буква в) от [Директива 2001/29] да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба на националното законодателство, която с цел предоставяне на информация, свързана с актуални събития, позволява да се използват само кратки откъси от произведение, но не и цялото произведение, особено когато то е кратко, и само при условие че не е налице пряка или непряка икономическа или търговска изгода?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-745/24: GLOBUS Handelshof, Определение от 18 декември 2025 г.
Включва ли понятието „етикетиране“ по смисъла на член 3, точка 52 от Регламент 2018/848 и рекламните материали, които са физически отделени от продукта, като рекламни дипляни?
Отнася ли се изискването за посочване на кодовия номер на контролния или на надзорния орган по член 32, параграф 1, буква а) от Регламент 2018/848 и за рекламни материали, които не придружават продукта?
Разширява ли позоваването на член 30, параграф 1 от Регламент 2018/848 обхвата на задължението за посочване на кодовия номер и към рекламните материали, които не придружават продукта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-604/24: Farmakeio YZ & Sia, Заключение от 18 декември 2025 г.
1) Допуска ли член 85в, параграф 1 от [Директива 2001/83] национална подзаконова разпоредба, която не разрешава продажбата от разстояние от онлайн аптеки на потребителите, чрез услугите на информационното общество, на всички [ЛБП], а само на една подкатегория от тези лекарствени продукти (в случая, [ЛСД]?)?
2) Или напротив, допуска ли член 85в, параграф 2 от [Директива 2001/83] възможността националният законодател да забрани по съображения за закрила на общественото здраве продажбата от разстояние от онлайн аптеки на потребителите, чрез услугите на информационното общество, на някои [ЛБП]?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, представляват ли съображенията, изложени в случая от гръцката държава и от Професионалното сдружение на фармацевтите за обосноваване на спорното ограничение (борба с полифармацията и с трафика на фалшифицирани или неподходящи лекарствени продукти и т.н.), съображения за закрила на общественото здраве по смисъла на член 85в, параграф 2 от [Директива 2001/83]?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, трябва ли националният съд да провери пропорционалността на ограничителната мярка от отрицателна гледна точка, тоест само да извърши проверка дали ограничението е явно неподходящо или явно не е необходимо, или от положителна гледна точка — а именно да провери дали ограничението е подходяща и абсолютно необходима мярка за закрилата на общественото здраве?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/24: PMJC, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли член 12, параграф 2, буква б) от Директива 2008/95 и член 20, буква б) от Директива 2015/2436 да се тълкуват в смисъл, че не допускат постановяването на отмяната на марка, състояща се от фамилното име на дизайнер, поради използването ѝ след прехвърлянето при условия, които могат действително да накарат обществеността да смята, че дизайнерът продължава да участва в създаването на стоките, носещи марката, въпреки че това вече не е така?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-552/24: Confédération nationale du Crédit mutuel и др./ЕЦБ, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-417/23: Slagelse Almennyttige Boligselskab Afdeling Schackenborgvænge, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли член 2, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2000/43 да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, в която се предвижда задължение да се приемат устройствени планове, предназначени за намаляване на процента на семейните обществени жилища в жилищни зони, характеризиращи се, inter alia, с дял на живущите в тези зони „имигранти от незападни страни и техни потомци“, надхвърлил 50 % през последните пет години, създава пряка или непряка дискриминация, основана на етническия произход, по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-323/24: Deity Shoes, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Необходимо ли е наличието на същинска дизайнерска дейност, така че дизайнът да е резултат от интелектуално усилие на своя създател, за да може даден дизайн да се ползва от режима на закрила съгласно Регламент [№ 6/2002]
В това отношение може ли за същинска дизайнерска дейност да се счита съчетанието на съставни части на базата на дизайни, чиито особености на видимия външен вид са предопределени в по-голямата си част от дружества за търговия, така че измененията на определени елементи следва да се считат за единични и второстепенни?
Във връзка с гореизложеното може ли всички или част от особеностите на видимия външен вид на продукт, който е резултат от индивидуализиране на модели, предлагани от китайски дружества за търговия в техните каталози, да се считат за оригинални по смисъла на член 6 [от] [Регламент № 6/2002], когато дейността на притежателя на дизайна се състои единствено в предлагането в [Европейското икономическо пространство] на тези модели без изменения или с единични изменения на съставни части (като подметка, капси, връзки, катарами и др.) и особеностите на видимия външен вид са предопределени в по-голямата си част от дружествата за търговия
За тази цел има ли значение обстоятелството, че съставните части също не се разработват от [притежателя на промишления дизайн на Общността], а се предлагат от самото дружество за търговия в неговия каталог?
Трябва ли член 14 [от] Регламент [№ 6/2002] да се тълкува в смисъл, че за [автор на промишлен дизайн] може да се счита лице, което само е индивидуализирало по-ранен модел, предлаган от дружества за търговия в каталог, чрез изменение на съставни части, които също се предлагат от дружеството за търговия и не са били предмет на дизайнерска дейност от страна на [притежателя на промишления дизайн на Общността]
В това отношение изисква ли се да се докаже определена степен на индивидуализиране, за да се установи, че окончателната форма се различава значително от първоначалния дизайн, за да може да се претендира авторството?
Без да се засяга гореизложеното, трябва ли в случай като настоящия — предвид особеностите на обувките, чийто дизайн е разработен въз основа на каталози на [дружества] за търговия и, доколкото „разработването на дизайна“ се състои само в избор на по-ранни модели от каталог и евентуално в изменение на някои от съставните им части от каталога с предлаганите от [самото дружество за търговия] продукти, следвайки модните тенденции — да се счита, че тези модни тенденции: a) ограничават свободата на автора, така че несъществените разлики между регистрирания (или нерегистрирания) дизайн и друг дизайн могат да са достатъчни, за да създадат различно общо впечатление, или, напротив б) засягат оригиналността на регистрирания (или нерегистрирания) дизайн, така че тези елементи или съставни части имат второстепенно значение за общото впечатление, което създават у информирания потребител, доколкото са резултат от познати модни тенденции при сравнението с друг дизайн?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.