Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-877/24: Shamsi, Заключение от 22 януари 2026 г.
1) Изключва ли Директива [2008/115], и по-специално членове 6, 8 и 9 от нея, издаването на решение за връщане на чужденец, който не може да изпълни задължението си за връщане, нито може да бъде изведен от територията на Европейския съюз в продължение на дълъг период от време поради изпълнение на наказанието лишаване от свобода за дълъг период от време или на доживотен затвор?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, длъжна ли е държавата членка, евентуално на основание член 6, параграф 4 от Директива [2008/115], да предостави на чужденеца самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой, за продължителността на лишаването от свобода за дълъг период от време или на доживотния затвор?
3) Съществува ли в контекста на член 6, параграф 1 от Директива [2008/115], наред с уредените в параграфи 2—5 изключения, както и с принципите и интересите по смисъла на член 5 от тази директива, основание за извършване на проверка за пропорционалност в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-773/24: A. bankas, Заключение от 22 януари 2026 г.
1) Следва ли член 9, параграф 2, буква б) от [Регламент № 596/2014] да се тълкува в смисъл, че изпълнението от инвестиционен посредник на нареждане за разпореждане с ценни книжа (акции) на регулирания пазар от страна на клиент въз основа на стандартизиран договор за предоставяне на услуги (не) може да се счита за излизане извън пределите на нормалните условия за изпълнение на служебните му задължения само защото (i) той предоставя услуги на този клиент въз основа на друг договор във връзка с разпореждането с тези ценни книжа (акции) извън регулирания пазар и (ii) в резултат на това разполага с вътрешна информация относно намеренията на клиента (относно взетите от него решения) по отношение на цената на ценните книжа (акциите), които следва да са предмет на разпореждане извън регулирания пазар?
2) Следва ли член 8, параграф 1, член 9, параграф 2, буква б) и член 14, буква а) от Регламент № 596/2014 да се тълкуват в смисъл, че компетентният орган (не) може да установи, че лицето по член 9, параграф 2, буква б) от този регламент е нарушило забраната по член 14, буква а) от него, когато това лице търгува с ценни книжа въз основа на договор с клиент с единствената цел да изпълни нареждането на този клиент, независимо дали той е направил това нареждане въз основа на вътрешна информация по смисъла на член 8, параграф 1 от същия регламент?
3) Следва ли член 9, параграф 6 от Регламент № 596/2014 да се тълкува в смисъл, че е достатъчно компетентният орган да се позове само на презумпцията по съображение 24 от този регламент, за да установи наличието на незаконосъобразна причина за нареждането от клиент до инвестиционен посредник по смисъла на член 9, параграф 2, буква б) от този регламент да се разпореди с ценни книжа (акции) на регулирания пазар, когато този орган се произнася по въпроса дали инвестиционният посредник (брокерът) е нарушил член 14, буква а) от този регламент?
4) Следва ли член 8, параграф 1 от Регламент № 596/2014 да се тълкува в смисъл, че предвидените в него ограничения (не) могат да се прилагат към търговията с акции на емитента на регулирания пазар по пазарна цена от страна на лице, което има участие в капитала на емитента, само защото това лице вече (свободно) е взело решение за конкретна, но все още не публично обявена цена на акциите на емитента, с които ще се разпорежда в рамките на процедура извън регулирания пазар, чието начало и очаквано приключване са били публично оповестени?
5) Следва ли съображение 24, член 8, параграф 1 и член 14, буква а) от Регламент № 596/2014 да се тълкуват в смисъл, че за целите на оборването на презумпцията за пазарна злоупотреба по съображение 24 от този регламент (i) е необходимо лицето по член 8, параграф 4, втора алинея от същия регламент, което въз основа на договор е изпълнило нареждане от клиент да се разпореди с част от неговите ценни книжа (акции) на регулирания пазар, да докаже, че при получаване на нареждането клиентът му не е извършил някое от действията по член 8, параграф 1 от същия регламент, или (ii) е достатъчно това лице да докаже, че е изпълнило нареждането на клиента по причина, несвързана с вътрешната информация, с която то разполага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-583/24: Tagu, Заключение от 22 януари 2026 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 3 от [Рамково решение 2002/584] във връзка с член 49, параграф 3 от [Хартата] и с член 2, параграф 1, буква a) и параграф 2, член 4, параграф 1 и параграф 2, буква б) и член 5 от Рамково решение [2004/757] да се тълкува в смисъл, че когато исканото лице се противопоставя на предаването, като в своя защита се позовава на обстоятелството, че е осъдено в издаващата държава членка с влязла в сила присъда на непропорционално минимално наказание лишаване от свобода за вноса на малки количества наркотици за лична употреба или във всеки случай за вноса на малки количества наркотици без намерение за трафик на тези наркотици, изпълняващият съдебен орган трябва да провери дали при предаване с цел изпълнение на това наказание исканото лице би било изложено на реален риск от изпълнението на наказание, непропорционално на престъплението, на което се основава европейската заповед за арест?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
a) Какъв критерий за проверка трябва да приложи изпълняващият съдебен орган, за да прецени дали съществува реален риск от изпълнението на наложено с влязла в сила присъда непропорционално наказание по смисъла на първия въпрос?
б) Каква роля играе при тази проверка обстоятелството, че правото на издаващата държава членка, с което се транспонира член 4, параграф 2, буква б) от [Рамково решение 2004/757], и произтичащото от този член задължение за предвиждане на наказание лишаване от свобода най-малко от пет до десет години, изисква от съда на тази държава членка в случай на осъдителна присъда за — накратко казано — внос на наркотици, които са измежду най-вредните за здравето, да наложи наказание лишаване от свобода за минимален срок от седем години, независимо от количеството на наркотиците, предмет на това деяние, и независимо дали последното е извършено с цел лична употреба или с намерение за трафик на тези наркотици, при положение че:
– съдът може да намали така предвидения минимален срок на наказанието общо само с максимум една трета, ако са налице обстоятелства, които смекчават тежестта на деянието или обществената опасност на извършителя, или ако съответното лице признае деянието, или общо наполовина, ако съответното лице улесни идентифицирането и наказателното преследване на други извършители на престъпления, свързани с наркотици, и при положение че
– срокът на това (евентуално намалено) минимално наказание е пречка съдът да приложи условно осъждане?
в) Може ли евентуално съществуващият реален риск от изпълнението на наложено с влязла в сила присъда непропорционално наказание по смисъла на първия въпрос все пак да бъде премахнат чрез предоставяне от издаващата държава членка на гаранция и каква би могла да бъде тази гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/24: Комисия/Унгария (Redevance minière supplémentaire), Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Нарушава ли задължението за плащане на допълнителна такса за минни дейности, въведено с Постановление № 404/2021, свободата на установяване по член 49 ДФЕС?
Ограничават ли задължението за минимален добив, въведено с Постановление № 405/2021, и аналогичните разпоредби на членове 27/A—27/C от Закона за минното дело свободата на установяване по член 49 ДФЕС?
Изпълнила ли е Унгария задължението си за предварително уведомяване по член 5, параграф 1 от Директива 2015/1535 относно приемането на Постановление № 404/2021 и членове 27/A—27/C от Закона за минното дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-554/24: Полша/Комисия (Annulation rétroactive de mesures provisoires), Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Допустимо ли е задължението за плащане на дневна имуществена санкция, наложена като временна мярка по член 279 ДФЕС, да се запази и след заличаването на главното дело от регистъра, или това задължение отпада с обратна сила?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при отхвърлянето на довода, че националните процесуални норми относно обратната сила на обезпечителните мерки са част от общите конституционни традиции на държавите членки и могат да бъдат източник на право на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-902/24: Herchoski, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Трябва ли в контекста на обявяването на договор за ипотечен кредит за изцяло недействителен поради това, че не може да се изпълнява след премахването на неравноправните клаузи от него, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на ефективност, равностойност, пропорционалност и правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която:
– в производството по иск на потребителя срещу банката за връщане на равностойността на кредитните вноски банката може валидно да повдигне възражение за прихващане на своето вземане за връщане на равностойността на сумата на кредита с вземането на потребителя,
– банката може валидно да повдигне посоченото възражение за прихващане и при условията на евентуалност, докато главното ѝ възражение по делото е, че кредитният договор е действителен и не съдържа неравноправни клаузи,
– банката може валидно да отправи покана до потребителя за връщането на равностойността на сумата на кредита, усвоена в изпълнение на недействителния договор (вследствие от което това вземане на банката става изискуемо), докато главното ѝ възражение по делото е, че кредитният договор е действителен и не съдържа неравноправни клаузи,
– банката може да определи на потребителя двуседмичен срок за връщането на равностойността на цялата сума на кредита (вследствие от което вземането на банката за връщането на равностойността на цялата сума на кредита става изискуемо), [и]
– потребителят ще бъде осъден да заплати част от разноските по делото съобразно степента, в която искът за вземането му е отхвърлен поради уважаването на повдигнатото от банката възражение за прихващане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-632/25: Парламент/Kaili, Определение от 21 януари 2026 г.
Необходимо ли е Парламентът да докаже сериозна и непоправима вреда за своите интереси, за да бъде уважено искането за обезпечителна мярка по член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001?
Може ли разкриването на исканите документи да застраши интересите на Парламента във висящи или приключили съдебни производства и достатъчно ли е такъв риск да бъде само хипотетичен?
Следва ли съдът да разглежда prima facie основателност и да претегля засегнатите интереси, когато не е доказано изискването за неотложност при искане за обезпечителна мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-436/25: EXOIL Paliwa/Полша, Определение от 20 януари 2026 г.
Обхваща ли компетентността на Общия съд по член 263 ДФЕС разглеждането на жалби срещу актове на държави членки или само срещу актове на институции, органи или агенции на Европейския съюз?
Допустимо ли е искане за отмяна на разпоредби на правен акт на ЕС (напр. директива), когато срокът за обжалване по член 263, шести параграф ДФЕС е изтекъл?
Възможно ли е последващо поправяне на исковата молба чрез покана от секретаря на съда, когато не е посочена ответна страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-436/25: EXOIL Paliwa/Полша, Определение от 20 януари 2026 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да разглежда жалби за отмяна срещу национални нормативни актове, при положение че тези актове не са издадени от институции, органи или служби на Съюза?
Допустима ли е жалба за отмяна на разпоредби от акт на Европейския съюз, когато срокът за обжалване на този акт е изтекъл?
Съществува ли задължение за секретаря на съда да прикани жалбоподателя да отстрани нередовност, свързана с невключването на съответния ответник, и какви са последиците, ако жалбата е насочена срещу лице, различно от автора на обжалвания акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-597/25: Hesse/Ferrari и EUIPO, Определение от 19 януари 2026 г.
Какви са изискванията, които жалбоподателят трябва да изпълни, за да докаже, че повдигнатите в жалбата въпроси са съществени за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
В кои случаи аргументите, основани на нова преценка на фактите и доказателствата или на противоречие с практиката на Съда, могат да се считат за съществени въпроси за правото на ЕС?
Необходимо ли е даден правен въпрос да е разглеждан от Съда, за да бъде признат за съществен за единството, последователността или развитието на правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.