Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС и Регламент 2017/352 да се тълкуват в смисъл, че мярка, приета от държава членка, съгласно която задължителните пристанищни лоцмански услуги се извършват изключително от определени държавни субекти, въпреки че тези услуги преди това са били предоставяни и от частни (недържавни) предприятия, въвежда законен монопол, който е съвместим с правото на Съюза, тъй като представлява допустима форма на дерогация от конкурентния пазар, или напротив, тази мярка представлява държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, която може да изключи конкуренцията на пазара и за пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Трябва ли правилото за анонимност на кандидатите, предвидено в член 82, параграф 4 от Директива 2014/24, във връзка с предвидената в член 82, параграфи 5 и 6 възможност за диалог между журито и кандидатите с цел получаване на разяснения относно представените концесионни проекти, както и с препращането, съдържащо се в член 80, параграф 1 от тази директива към разпоредбите на дял I, да се тълкува в смисъл, че не допуска провеждането на предварително изслушване на заинтересованите страни като задължителна процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 13 от Директива 85/374, с оглед на тълкуването му в решение от 25 април 2002 г. González Sánchez (C‑183/00, EU:C:2002:255), съгласно което увреденото лице може да се позове на други режими на договорна или извъндоговорна отговорност, в които основанията за отговорност са различни от въведения с Директивата, да се тълкува в смисъл, че увреденото от дефект на стока лице може да претендира обезщетение от производителя за вредите си въз основа на общия режим на виновна отговорност, като се позове по-специално на това, че стоката е оставена в обращение, че не е изпълнено задължението му за бдителност с оглед на свързаните със стоката рискове, или по-общо, че тази стока не е безопасна?
Член 11 от Директива 85/374 — съгласно който правата, предоставени на увреденото лице вследствие прилагането на Директивата, се погасяват с изтичането на десетгодишен срок, считано от датата, на която причинилата вредата стока е била пусната в обращение — противоречи ли на разпоредбите на член 47 от Хартата, тъй като би лишил от правото му на достъп до съд увреденото лице, страдащо от прогресиращо увреждане, предизвикано от дефект на стока?
Може ли член 10 от Директива 85/374, който определя като начален момент на тригодишния давностен срок „датата, на която ищецът е узнал или е следвало да узнае за вредата“, да се тълкува в смисъл, че този срок може да тече едва от деня, в който е известна цялата вреда — по-специално като се установи дата на стабилизиране, определена като момента, от който състоянието на лицето с телесна повреда вече не прогресира, така че при прогресиращо заболяване давността не започва да тече — а не от деня, в който вредата се е проявила по сигурен начин във връзка с дефекта на стока, без последващото ѝ развитие да има значение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Неправилно тълкуване на Известието на Комисията относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция, по-конкретно на точки 18 и 19 от Известието
Грешка при прилагане на правото при тълкуването на задължението за мотивиране на Комисията
Грешка при прилагане на правото при тълкуването на принципа на субсидиарност
Непреценяване на всички релевантни правни обстоятелства, представени от Crown, с което е засегнато правото му на защита
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 107, параграф 1 и член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба, позволяваща на общини, в които цените на недвижимите имоти са особено високи, да предвиждат механизъм, по силата на който част от покупната цена на някои поземлени или жилищни имоти се заплаща на продавачите на тези имоти за сметка на приобретателите, отговарящи на определени условия за социално положение и връзка със съответната община, трябва да се смята за схема за държавна помощ, изискваща уведомяване на Комисията, когато тази правна уредба, от една страна, оставя на всяка община да реши дали да предвиди или не такъв механизъм, и от друга страна, ѝ предоставя свобода на преценка при определянето на условията за допустимост на проектите и на поеманата по силата на този механизъм част от цената на съответния поземлен имот?
Ако въз основа на отговора на първия преюдициален въпрос Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) заключи, че указът [WIES] нарушава задълженията, произтичащи от посочените в този въпрос разпоредби, може ли да се запазят окончателно последиците от [този] указ[…], за да се зачетат оправданите правни очаквания на частните лица, придобили в съответствие с него поземлен или жилищен имот, и за да се избегне правната несигурност, която ретроактивното действие на отмяната му може да породи за тези лица, което би могло по-специално да се отрази неблагоприятно на тяхното жилищно положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Неправилно определяне на референтната рамка от Общия съд, като не е взето предвид националното тълкуване и практика по член 185, параграф 2, буква b) от CIR 92
Грешка при прилагане на правото относно възможността за едностранна корекция на печалбата в полза на данъчнозадълженото лице
Неправилна констатация за наличие на икономическо предимство в полза на бенефициерите на спорната данъчна практика
Неправилно квалифициране на спорната данъчна практика като селективна мярка
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Задължен ли е държавата членка, която е издала виза за събиране на семейство при условие за последващо удостоверяване на самоличността и автентичността на документите, да организира и осигури преместването на лицето до дипломатическо или консулско представителство, когато лицето няма възможност да се яви лично?
Следва ли държавата членка да предприеме дипломатически или консулски действия, включително контакт с трети държави, за да улесни преместването на лицето, на което е издадена виза за събиране на семейство, когато то не може да се яви лично за удостоверяване на самоличността си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.
Допустимо ли е националното право да обвърже правото на възстановяване на недължимо платени акцизи с доказване на имуществена вреда за данъчния субект, когато данъчната тежест е изцяло прехвърлена върху крайния потребител?
Включва ли понятието „имуществена вреда“ и вреди, произтичащи от пропуснати ползи, като например намаление на обема на продажбите, при връщане на недължимо платен акциз съгласно правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.
Противопоставят ли се принципът на възстановяване на данъци, събрани в нарушение на правото на Съюза, както и принципите на равностойност и ефективност, на национална съдебна практика, която обвързва възстановяването на акциз върху електроенергия с доказване на имуществена вреда от страна на данъчнозадълженото лице, когато тежестта на данъка е изцяло прехвърлена върху крайния потребител?
Следва ли като имуществена вреда да се зачита и вредата, произтичаща от евентуален пропуснат доход, като намаляване на обема на продажбите?
Съвместима ли е с изискванията на правото на Съюза национална уредба, според която доказателствената тежест относно липсата на неоснователно обогатяване или за съществуването и размера на неблагоприятните последици лежи върху данъчнозадълженото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.
Налице ли е достатъчна обосновка и яснота във връзка между националните разпоредби и правото на Съюза, за да бъде прието преюдициалното запитване за допустимо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.