Съд

1) Следва ли член 141 ЕО и член 1 от Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа на равно заплащане на мъжете и жените да се тълкуват в смисъл, че не допускат социален план, съгласно който всички жени служители, навършили 50 години към момента на уволнението си, и всички мъже служители, навършили 55 години към момента на уволнението си, имат право, независимо от продължителността на трудовия си стаж, тоест без да се вземат предвид каквито и да било „квалификационни периоди“ и само въз основа на възрастта – или на факта, че рискът от дългосрочна безработица за мъжете и жените обикновено се различава според възрастта им – на преходно обезщетение в размер на 75 % от последната им брутна месечна заплата за пет години, но най-много до момента, в който придобият право на законна пенсия
2) По-специално, следва ли понятието „възнаграждение“ по член 141 ЕО и член 1 от директивата да се тълкува така, че включва, в случай на обезщетения, които не са свързани с извършена работа, а само с членство в работната сила и социалното задължение на работодателя, отчитане на риска от дългосрочна безработица, така че възнаграждението трябва да се счита за равно, когато – общо – покрива една и съща степен на риск, дори ако този риск обикновено се проявява в различни възрастови групи при мъжете и жените
3) Или, ако понятието „възнаграждение“ по тези разпоредби все пак обхваща само паричната облага като такава, може ли различният риск, тълкуван по този начин, да оправдае различно третиране на мъжете и жените
4) Следва ли понятието „служебна схема за социално осигуряване“ по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 86/378/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 година относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените в служебните схеми за социално осигуряване да се тълкува така, че включва преходни обезщетения в горепосочения смисъл
Следва ли понятието за риск „старост, включително предсрочно пенсиониране“ по член 4 от директивата да се тълкува така, че включва такива „преходни обезщетения“
Обхваща ли понятието „схема“ по член 6, параграф 1, буква в) от директивата само въпроса за изпълнението на изискванията за право на преходно обезщетение или и членството в работната сила като цяло
5) Следва ли Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишение, и условията на труд да се тълкува в смисъл, че описаното по-горе преходно обезщетение представлява условие за уволнение по смисъла на член 5 от тази директива
6) Следва ли тази директива да се тълкува в смисъл, че не допуска социален план, съгласно който всички жени служители, навършили 50 години към момента на уволнението си, и всички мъже служители, навършили 55 години към момента на уволнението си, имат право, независимо от продължителността на трудовия си стаж, тоест без да се вземат предвид каквито и да било „квалификационни периоди“ и само въз основа на възрастта – или на факта, че рискът от дългосрочна безработица за мъжете и жените обикновено се различава според възрастта им – на „преходно обезщетение“ в размер на 75 % от последната им брутна месечна заплата за пет години, но най-много до момента, в който придобият право на законна пенсия?