Дело C-286/02: Bellio F.lli, Съдебно решение от 1 април 2004 г.

Следва ли първата алинея на член 2, параграф 2 от Решение 2000/766 и член 1 от Решение 2001/9, разглеждани заедно с другите общностни разпоредби, на които се основават, да се тълкуват в смисъл, че случайното наличие на непредвидено или забранено вещество в рибено брашно, използвано за производство на фуражи за животни, различни от преживни, може да се счита за допустимо de jure или de facto и че на търговците се разрешава разумно ниво на толерантност?

Ако е така, с оглед на принципа на пропорционалност и предпазния принцип, и като се вземат предвид общностните разпоредби, приложими в областите, в които се прави препратка към случайно замърсяване на продукти от хранителната промишленост и се посочват съответните нива на толерантност, оправдава ли случайно замърсяване от 0,1 %, и във всеки случай не повече от 0,5 %, с фрагменти от кости на бозайници в рибено брашно, предназначено за производство на фуражи за животни, различни от преживни, приемането на драстична санкция като пълното унищожаване на това рибено брашно?

Изключването на всякаква толерантност по отношение на наличието на веществата, посочени в предходните въпроси, представлява ли въвеждане на технически стандарт по смисъла на Директива 83/189, който е трябвало да бъде предварително нотифициран на Европейската комисия?

Следва ли разпоредбите на членове 28 и 30 ЕО относно свободното движение на стоки, приложими към Норвегия въз основа на членове 8—16 от Споразумението за ЕИП, да се тълкуват, с оглед на разпоредбите, съдържащи се в Решение 2000/766 и Решение 2001/9, посочени в първия въпрос по-горе, в смисъл, че държава членка не може да изисква нулева толерантност в ситуация като описаната в първия и втория въпрос по-горе?