всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 20 май 2025 година(*) „ Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Директива (ЕС) 2016/343 — Член 8 — Право на лицата да присъстват на съдебния процес — Уведомяване за съдебния процес и за последиците от неявяване — Невъзможност да се установи местонахождението на обвиняемия въпреки положените от компетентните органи разумни усилия — Възможност за задочен съдебен процес и задочна присъда — Член 9 — Право на нов процес или на друго правно средство за защита, което позволява ново разглеждане на делото по същество — Съдебно производство, позволяващо да се определи съществуването на право на нов съдебен процес — Задължение за бързина “ По дело C‑135/25 PPU [Качев](i) с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Върховния касационен съд (България) с акт от 11 февруари 2025 г., постъпил в Съда на 12 февруари 2025 г., в рамките на наказателно производство срещу М. С. Т., при участието на: Върховна касационна прокуратура на Република България, СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: C. Lycourgos (докладчик), председател на състава, S. Rodin, N. Piçarra, O. Spineanu-Matei и N. Fenger, съдии, генерален адвокат: L. Medina, секретар: Р. Стефанова-Камишева, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 април 2025 г., като има предвид становищата, представени: – за Върховната касационна прокуратура на Република България, от Н. Георгиев, – за Европейската комисия, от M. Wasmeier и И. Залогин, в качеството на представители, след като изслуша заключението ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 70 от [Митническия кодекс на Съюза] да се тълкува в смисъл, че параграф 1 от този член не се прилага по отношение на положение като разглежданото по настоящото дело, когато към момента на приемане на митническата декларация и въз основа на продажбата, извършена непосредствено преди въвеждането на стоките на митническата територия [на Съюза], е известна само предварително подлежащата на плащане цена, която впоследствие (т.е. след подаването на декларацията и допускането на стоките за свободно обращение) се коригира, като се увеличава или намалява в контекста на обстоятелства, които не зависят от волята на страните по сделката и не са били известни към момента на подаване на декларацията?
Трябва ли член 173, параграф 3 от [Митническия кодекс на Съюза] да се тълкува в смисъл, че деклараторът няма задължение да подаде заявление до митническите органи за корекция на митническата стойност, определена и декларирана в съответствие с член 74 от този регламент, когато действително подлежащата на плащане цена за стоките, посочена в член 70, параграф 1 от този кодекс, която не е била и не е могла да бъде известна към момента на подаване на декларацията, става ясна след допускането на тези стоки за свободно обращение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

ARRÊT DE LA COUR (huitième chambre) 15 mai 2025 (*) « Pourvoi – Environnement – Règlement (UE) 2023/851 – Normes de performance en matière d’émissions de dioxyde de carbone – Voitures particulières neuves – Prise en compte des émissions en dehors de l’utilisation du véhicule – Carburants synthétiques neutres en dioxyde de carbone – Recours en annulation – Condition selon laquelle le requérant doit être individuellement concerné par l’acte attaqué – Défaut – Système complet de voies de recours – Droit fondamental à une protection juridictionnelle effective » Dans l’affaire C‑487/24 P, ayant pour objet un pourvoi au titre de l’article 56 du statut de la Cour de justice de l’Union européenne, introduit le 10 juillet 2024, Lorenz Kiene, demeurant à Hoya (Allemagne), Classic Tankstellen GmbH & Co. KG, établie à Hoya, eFuel GmbH, établie à Hoya, eFuel Projektentwicklung GmbH, établie à Hoya, représentés par Mes A. Dlouhy, E. Macher et M. Soppe, Rechtsanwälte, parties requérantes, les autres parties à la procédure étant : Parlement européen, représenté par M. W. D. Kuzmienko et Mme L. Taïeb, en qualité d’agents, Conseil de l’Union européenne, représenté par M. N. Brzezinski et Mme L. Hamtcheva, en qualité d’agents, parties défenderesses en première instance, LA COUR (huitième chambre), composée de M. S. Rodin, président de chambre, MM. N. Piçarra et N. Fenger (rapporteur), juges, avocat général : Mme T. Ćapeta, greffier : M. A. Calot Escobar, vu la procédure écrite, vu la décision prise, l’avocate générale entendue, de juger l’affaire sans conclusions, rend le ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Представлява ли [споразумение като спорното], при описаните в настоящото запитване обстоятелства спортно правило по смисъла на съдебната практика Mecca-Medina (...)?
2) Може ли за целите на съдебната практика, изведена от решения [Wouters и др. и Meca-Medina], правило, произтичащо от [споразумение като спорното], при описаните в настоящото запитване обстоятелства да се счита за пропорционално и подходящо и следователно в светлината на разпоредбата на член 165 ДФЕС съвместимо с член 101, параграф 1 ДФЕС?
3) Допуска ли член 101, параграф 1 от ДФЕС тълкуване, според което [споразумение като спорното] при описаните в настоящото запитване обстоятелства може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, тъй като показва достатъчна степен на вредност за конкуренцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли Директива 79/7/ЕИО, и по-специално член 4 и член 7, параграф 1, буква б) от нея, във връзка с член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която с цел да се намали дължащото се на отглеждането на деца неравенство между половете по отношение на социалноосигурителните обезщетения, се предвижда отпускането на пенсионна добавка на жени, които получават пенсия за осигурителен стаж и възраст и са имали едно или повече деца, докато отпускането на тази добавка на намиращите се в същото положение мъже е обвързано с допълнителни условия, свързани с това професионалната им кариера да е била прекъсната или засегната поради това, че са им се родили или са осиновили деца?
Трябва ли Директива 79/7/ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска, в случай че е отхвърлено заявление за пенсионна добавка, подадено от баща по силата на национална правна уредба, за която е прието, че представлява основана на пола пряка дискриминация по смисъла на тази директива, и на бащата съответно тази добавка се отпуска при условията, приложими за майките, това да води до прекратяване на вече отпуснатата на майката пенсионна добавка, доколкото съгласно тази правна уредба въпросната добавка може да се отпусне само на този от родителите, който получава по-ниската пенсия за осигурителен стаж и възраст, и този родител е бащата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 101 [ДФЕС] (картелна забрана), член 102 ДФЕС (забраната за злоупотреба с господстващо положение) и член 56 ДФЕС (свободно предоставяне на услуги), както и член 6 от [ОРЗД] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, приета от световна спортна федерация (в случая: [ФИФА]), към която принадлежат 211 национални спортни федерации по съответния спорт (в случая: футбол) и чиито правила следователно са задължителни поне за по-голямата част от участниците в съответните национални професионални лиги по този спорт (в случая: клубове (което означава и футболни клубове, регистрирани като капиталови дружества), играчи (които са членове на клубове) и футболни агенти), със следното съдържание: 1) забранено е по отношение на футболни агенти да се договарят или плащат възнаграждения, които надвишават горна граница, изчислена като процент от трансферната сума или годишното възнаграждение на съответния играч, както е предвидено в член 15, параграф 2 от [FFAR]; 2) на трети лица е забранено да плащат дължимо по договора за представителство с футболния агент възнаграждение от името на договорния партньор на футболния агент, както е предвидено в член 14, параграфи 2 и 3 от FFAR; 3) на клубове е забранено да плащат повече от 50 % от общото възнаграждение, дължимо от играча и клуба за услугите на футболния агент, в случаите, когато футболен агент работи за приемащия клуб и за играча, както е предвидено в член 14, параграф 10 от FFAR; 4) за издаването на лиценз за футболен агент, което е условие за получаване на разрешение за предоставяне на услуги по футболно агентство, се изисква кандидатът да се подчинява на вътрешните правила на световната спортна федерация (в случая: FFAR, Устава на ФИФА, Дисциплинарния правилник на ФИФА, Етичния правилник на ФИФА, [ПСТИ на ФИФА], както и уставите, правилниците, предписанията и решенията на органите и комисиите), както и на нейната юрисдикция и на юрисдикцията на конфедерациите и асоциациите членки, както е предвидено в член 4, параграф 2, член 16, параграф 2, буква b), член 20 от FFAR във връзка с член 8, параграф 3, член 57, параграф 1, член 58, параграфи 1 и 2 от Устава на ФИФА, член 5, буква a), член 49, член 53, параграф 3 от Дисциплинарния правилник на ФИФА, член 4, параграф 2, член 82, параграф 1 от Етичния правилник на ФИФА; 5) установяват сe условия за издаване на лиценз за футболен агент, съгласно които издаването на лиценз се изключва окончателно, без възможност за последващото му издаване, в случай на присъда или споразумение в наказателно производство, или на забрана за дейност за срок от най-малко две години, спиране на действието или отнемане на разрешение, или друго лишаване от права от страна на орган или спортна асоциация, както е предвидено в член 5, параграф 1, буква a), подточки ii) и iii) от FFAR; 6) на футболни агенти е забранено, във връзка със сключването на споразумение за трансфер и/или трудов договор, да предоставят услуги по футболно агентство или други услуги на и да получават възнаграждение за тези услуги от а) прехвърлящия клуб и приемащия клуб, б) прехвърлящия клуб и играча, в) всички участващи страни (прехвърлящ клуб, приемащ клуб и играч), както съответно е предвидено в член 12, параграфи 8 и 9 от FFAR; и 6а) на футболни агенти е забранено, във връзка със сключването на споразумение за трансфер и/или трудов договор съвместно със свързан футболен агент, да предоставят услуги по футболно агентство или други услуги на и да получават възнаграждение за тези услуги от а) прехвърлящия клуб и приемащия клуб, б) прехвърлящия клуб и играча, в) всички участващи страни (прехвърлящ клуб, приемащ клуб и играч), ако терминът „свързан футболен агент“ включва сътрудничество в съответствие с определението за „свързан футболен агент“ („Connected Football Agent“), предвидено във FFAR (стр. 6, точка (iv) от FFAR), както е предвидено в член 12, параграф 10 от FFAR във връзка с определението „свързан футболен агент“, стр. 6, точка (iv) от FFAR; 7) на футболни агенти е забранено да установяват контакт или да сключват договор за представителство с клуб, играч, асоциация — членка на световна спортна федерация, или с юридическо лице, управляващо т.нар. single entity league, на които е разрешено да ангажират футболни агенти и които са сключили договор за изключителни права с друг футболен агент, както е предвидено в член 16, параграф 1, букви b) и c) от FFAR; 8) имената и подробна информация за всички футболни агенти, имената на клиентите, които те представляват, услугите, които футболните агенти предоставят на всеки отделен възложител, и/или подробностите за всички сделки с участието на футболни агенти, включително размерът на възнаграждението, което се изплаща на футболните агенти, трябва да бъдат качени на платформа на световната спортна федерация, като до тази информация се предоставя частичен достъп на други клубове, играчи или футболни агенти, както е предвидено в член 19 от FFAR; 9) забранено е да се договаря възнаграждение за услуги по футболно агентство по друг начин освен изключително въз основа на възнаграждението на играча или трансферната сума, както е предвидено в член 15, параграф 1 от FFAR; 10) съществува презумпция, че други услуги, предоставени от футболен агент или свързан с него футболен агент 24 месеца преди или след предоставянето на услуга по футболно агентство на клиент, включен в сделката, за която са предоставени услугите по футболно агентство, представляват част от услугите по футболно агентство, и доколкото презумпцията не може да бъде оборена, възнаграждението за другите услуги се счита за част от възнаграждението за услугата по футболно агентство, както е предвидено в член 15, параграфи 3 и 4 от FFAR; 11) размерът на възнаграждението на футболния агент се изчислява като процент само от действително изплатената на играча заплата, както е предвидено в член 14, параграфи 7 и 12 от FFAR; 12) футболните агентите са длъжни да оповестяват на световната спортна федерация следната информация: а) в срок от 14 дни след сключването: всяко споразумение с клиент, което не е споразумение за представителство, включително, но не само, други услуги, и поисканата на платформата информация; б) в срок от 14 дни след изплащане на възнаграждение: поисканата на платформата информация; в) в срок от 14 дни след изплащане на възнаграждение по всеки договор с клиент, различен от договор за представителство: поисканата на платформата информация; г) в срок от 14 дни от датата на възникване: всяко договорно или друг вид споразумение между футболни агенти за сътрудничество при предоставянето на каквито и да било услуги или за споделяне на приходите или печалбите от която и да е част от техните услуги по футболно агентство; д) при условие че извършват дейността си чрез агенция, в срок от 14 дни след първата сделка с участието на агенцията: броя на футболните агенти, които извършват дейност чрез същата агенция, и имената на всички служители, както е предвидено в член 16, параграф 2, буква й), подточки ii)—v) и буква к), подточка ii) от FFAR; 13) на клубовете е забранено да договарят с футболни агенти възнаграждения или компоненти на възнаграждения за трансфер на играч или да плащат на футболни агенти възнаграждения или компоненти на възнаграждения, чиято основа на изчисление зависи (и) от бъдеща компенсация, която клубът получава от следващ трансфер на играча, както е предвидено в член 18б, параграф 1, първа хипотеза от ПСТИ на ФИФА и в член 16, параграф 3, буква e) от FFAR“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

Съответства ли правилник на спортна федерация, който се прилага за членовете ѝ и урежда използването на услуги от външни предприятия на пазара нагоре по веригата спрямо дейността ѝ, на развитите от Съда на Европейския съюз в решение Wouters […] и в решение Meca Medina […] принципи, съгласно които при прилагането на картелната забрана:
– трябва да се разгледа общият контекст, в който е взето и в който поражда последици съответното решение, както и по-конкретно преследваните с него цели,
– след което трябва да се провери дали ограничаващите конкуренцията последици от решението са присъщи на преследването на посочените цели,
– и дали са пропорционални на тези цели (наричан по-нататък „тестът Meca Medina“)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: в такъв случай приложим ли е тестът Meca Medina към всички правила от посочения правилник или е приложим с оглед на определени материалноправни критерии, като например по-близката или по-далечната връзка на съответното правило със спортната дейност на федерацията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Трябва ли членове 49 и 56 ДФЕС и член 7, параграф 7 от Директива [2011/24] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която автоматично обвързва възстановяването на разходите, направени от задължително осигуреното лице в държавата членка на пребиваване, с извършването на медицинска преценка от медицински специалист, който предоставя здравни услуги в здравноосигурителната система на тази държава, както и с последващото издаване от този специалист на искане за хоспитализация, без да е разрешено да се представят равностойни медицински документи, издадени от частни медицински заведения, включително когато хоспитализацията е била извършена и здравната услуга е била предоставена в държава членка, различна от държавата на пребиваване на осигуреното лице?
2) Трябва ли членове 49 и 56 ДФЕС, член 22, параграф 1, буква в) от Регламент [№ 1408/71], принципите на свободно движение на пациенти и услуги и принципите на ефективност и на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която — в случай че не е получено предварително разрешение — определя обема на услугите, които следва да бъдат заплатени на равнището на разходите, които биха били поети от държавата членка на пребиваване, ако медицинските грижи бяха предоставени на нейна територия, чрез формула за изчисление, която значително ограничава размера на това обезщетение в сравнение с действително направените от осигуреното лице разходи в държавата членка, която е предоставила разглежданите здравни услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form