Съд

1) Отговарят ли статистическите стойности, наречени „прагови стойности“ (threshold values) — „справедливи цени“ (fair prices), които се основават на статистическата база данни Comext на Евростат и произтичат от информационната система на OLAF (AFIS-Anti Fraud Information System), част от която е инструментът за автоматично наблюдение (AMT) —, и които са на разположение на националните митнически органи чрез съответните електронни системи, на условието да са достъпни за всички икономически оператори, както е уточнено в решение [на Съда] от 9 юни 2022 г., Fawkes, C‑187/21
Представляват ли съдържащите се в тях данни само агрегирани данни съгласно действащите към момента на настъпване на фактите по спора Регламент (ЕО) № 471/2009 [на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1172/95 на Съвета (ОВ L 152, 2009 г., стр. 23) и Регламент (ЕС) № 113/2010 на Комисията от 9 февруари 2010 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на обхвата на търговията, определянето на данните, съставянето на статистиката за търговията по характеристики на стопанската дейност и по валута на фактуриране, както и специфични стоки или движения]?
2) В рамките на последваща проверка, когато не е възможно физически да се проверят внесените стоки, могат ли статистическите стойности в базата данни Comext, доколкото се считат за общодостъпни и не съдържат само агрегирани данни, да бъдат използвани от националните митнически органи само за да се потвърдят основателните им съмнения, че обявената в декларациите стойност е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане сума за тези стоки, или те могат да бъдат използвани и за целите на определянето на митническата им стойност на тази основа в съответствие с алтернативния метод, посочен в член 30, параграф 2, буква в) от [МКО] или в член 7[4], параграф 2, буква в) от [МКС], наричан „дедуктивен метод“, или евентуално друг алтернативен метод
Какво значение има за разрешаването на този въпрос обстоятелството, че не може да се установи, че понастоящем се продават идентични или подобни стоки по смисъла на член 152, параграф 1 от [Регламента за прилагане на МКО]?
3) Във всеки случай, съвместимо ли е равностойното на прилагането на минимални цени използване на посочените статистически стойности за определянето на митническата стойност на конкретни вносни стоки със задълженията, произтичащи от Международното споразумение за определяне на митническата стойност на Световната търговска организация (СТО), наречено също Споразумение за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г., по което Европейският съюз е страна, като се има предвид обстоятелството, че това споразумение изрично забранява използването на минимални цени?
4) Във връзка с предходния въпрос, прилага ли се предвиденото в член 31, параграф 1 от [МКО] изискване за спазване на общите принципи и разпоредби на посоченото по-горе международно споразумение за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. по отношение на резервния метод за определяне на митническата стойност и съответно на изключването на прилагането на минималните стойности, предвидено в член 31, параграф 2 от [МКО] (но което не се съдържа в съответстващата разпоредба на член 74, параграф 3 от [МКС]), само когато се използва този метод или те уреждат всички алтернативни методи за определяне на митническата стойност?
5) Ако се установи, че при вноса е било използвано опростяване при класирането чрез групиране на стоките в една тарифна подпозиция по смисъла на член 81 от [МКО] (понастоящем член 177 от [МКС]), възможно ли е да се приложи алтернативният метод по член 30, параграф 2, буква в) от МКО (съответстващ на член 70, параграф 2, буква в) от [МКС]), независимо от разнородността на стоките, декларирани под същия код по ТАРИК в същата декларация, и от така установената фиктивна стойност на стоките, които не попадат в този код за тарифно класиране?
6) В заключение, независимо от предходните въпроси, достатъчно ясни ли са в съответствие с изискванията на правото [на Съюза] разпоредбите на гръцкото законодателство, уреждащи определянето на лицата, които са длъжни да заплатят ДДС при внос, доколкото определят като данъчнозадължено лице „предполагаемият собственик на внасяните стоки?“.
1) Ако е налице основателно съмнение относно обстоятелството дали декларираната митническа стойност на внасяните стоки е действителната договорна стойност на стоките, но не е възможно чрез последваща проверка да се определи договорната стойност въз основа на методите, посочени в член 30, параграф 2, букви а) и [б)] (договорна стойност на идентични и сходни стоки) от [МКО] и в член 74, параграф 2, букви а) и [б)] от [МКС], тъй като, от една страна, стоките не са били иззети и следователно не е възможно да бъдат физически проверени, и от друга страна, описанието на стоките в документите, придружаващи декларацията за внос, е общо и неточно — съвместима ли е с разпоредбите на член 30, параграф 2, буква в) от [МКО] и на член 74, параграф 2, буква в) от [МКС] административна практика, съгласно която чрез прилагането на предвидения в тези разпоредби „дедуктивен метод“ се използват като основа за определяне на договорната стойност на стоките „праговите стойности“, установени в програмата за автоматизирано наблюдение (AMT) [на AFIS] и определени чрез статистически методи?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, допустимо ли е да се използват посочените по-горе „прагови стойности“ чрез прилагане на който е да е от другите методи, описани в членове 30 и 31 от [МКО] и в член 74, параграфи 1—3 от [МКС], по-специално, като се има предвид, от една страна, разумната гъвкавост, с която трябва да се характеризира прилагането на „резервния метод“ по смисъла на член 31 от [МКО] и на член 74, параграф 3 от [МКС], и от друга страна, изричната забрана митническата стойност да се определя въз основа на минимални митнически стойности, предвидена в самия „резервен метод“ (член 31, параграф 2, буква е) от [МКО] и член 144, параграф 2, буква е) от [Регламента за изпълнение на МКС])?
3) При отрицателен отговор на предходните въпроси, допуска ли правото на Съюза неплатеният ДДС да не бъде начислен на вносител, за когото впоследствие се установи, че е внасял (системно) стоки на цени, по-ниски от определените като минимални рентабилни търговски цени, когато при последващата проверка митническите органи не са в състояние да определят митническата стойност на внасяните стоки по някой от методите, описани в членове 30 и 31 от [МКО] и в член 74, параграфи 1—3 от [МКС], или в този случай се допуска като крайна мярка той да бъде начислен въз основа на статистически определените приемливи минимални цени, както вече е било допуснато в случая на извършеното от страна на Комисията начисляване на загубата на собствени ресурси за сметка на държава членка, която не е упражнила подходящ митнически контрол (вж. решение от 8 март 2022 г., Комисия/Обединено кралство,C‑213/19, EU:C:2022:167)?
4) При утвърдителен отговор на втория и третия [въпрос], трябва ли статистически определените минимални цени да представляват внос, извършен през същия период като проверявания внос или в близки периоди, и ако това е така, какъв е максималният приемлив период от време между вноса, използван за получаване на статистическия резултат и проверявания внос (могат ли например да се прилагат по аналогия деветдесетте дни, предвидени в член 152, параграф 1, буква б) от [Регламента за прилагане на МКО] и в член 142, параграф 2 от [Регламента за изпълнение на МКС])?
5) При утвърдителен отговор на поне един от първите три въпроса относно използването на „праговите стойности“ за определяне на договорните стойности на внесените стоки, в случай че при вноса е следвана процедурата по член 81 от [МКО] и член 177 от [МКС] за опростяване на съставянето на митническите декларации чрез групиране на стоките в една тарифна подпозиция, в съответствие ли е с принципа на забрана за определяне на произволни или фиктивни митнически стойности административната практика, съгласно която митническата стойност на всички стоки, внасяни по всяка декларация за внос, се изчислява въз основа на определената за конкретната стока „прагова стойност“, чийто код по ТАРИК е посочен в декларацията за внос, тъй като митническият орган трябва да се счита за обвързан съгласно член 222, параграф 2, буква б) от [Регламента за изпълнение на МКС] от групирането, извършено от вносителя, или напротив, стойността на всяка стока трябва да се определи въз основа на собствената ѝ тарифна позиция, дори ако кодът не е посочен в декларацията за внос, за да се избегне рискът от налагане на произволни мита?