всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд - трети състав

Съдебен състав – Съд – трети състав

Дело C-203/18: Deutsche Post и Leymann, Заключение от 13 юни 2019 г.

1. Трябва ли дерогиращата разпоредба на член 13, параграф 1, буква г) от [Регламент № 561/2006] да се тълкува в смисъл, че се отнася само до превозни средства или комбинации от превозни средства, използвани изключително за доставка на пратки като част от универсална услуга, или може да се приложи и когато превозните средства или комбинациите от превозни средства се използват предимно или в определена по друг начин степен за доставката на пратки като част от универсалната услуга?
2. В рамките на посочената в първия въпрос дерогираща разпоредба, как трябва да се извършва преценката дали превозни средства или комбинации от превозни средства се използват изключително или според случая, също така предимно или в определена по друг начин степен за доставката на пратки като част от универсалната услуга — въз основа на общото използване на превозно средство или комбинация от превозни средства, или на конкретното използване на превозно средство или комбинация от превозни средства при отделно пътуване?
3. Трябва ли член 13, параграф 1 от [Регламент № 561/2006] да се тълкува в смисъл, че допуска изключения от членове 5—9 от [Регламент № 561/2006] само в хипотезата, при която превозно средство на доставчик на универсална услуга по смисъла на член 2, точка 13 от Директива [97/67] в съответствие с член 13, параграф 1, буква г) от [Регламент № 561/2006] превозва единствено и изключително пратки като част от универсалната услуга, или посочената разпоредба допуска изключения от членове 5—9 от [Регламент № 561/2006] и когато съответните превозни средства превозват, наред с пратките, които се превозват като част от универсална услуга, и други пратки, които не попадат в обхвата на универсалната услуга?
4. Ако на първия въпрос следва да се отговори в смисъл, че изключения от членове 5—9 от [Регламент № 561/2006] са допустими и когато съответните превозни средства превозват, наред с пратките, които се превозват като част от универсалната услуга, и други пратки, които не попадат в обхвата на универсалната услуга:
a) какъв трябва да е минималният размер на дела на пратките, които превозното средство превозва в рамките на универсалната услуга?
б) какъв може да е максималният размер на дела на пратките, които не попадат в обхвата на универсалната услуга и които превозното средство превозва едновременно с доставките от универсалната услуга?
в) как трябва да се определи съответният размер като описания в букви а) и б) във всеки конкретен случай?
г) трябва ли да е налице съответен размер като описания в букви а) и б) при всяко отделно пътуване, извършвано със съответното превозно средство, или е достатъчно да е налице съответна средна стойност за всички пътувания, извършвани със съответното превозно средство?
5. Трябва ли национална разпоредба на държава — членка на Съюза, относно времето на управление и почивките по отношение на превозни средства или комбинации от превозни средства за превоз на товари с максимално допустима маса над 2,8 тона и до 3,5 тона, която възпроизвежда буквално разпоредбите на член 13, параграф 1 от [Регламент № 561/2006], да се тълкува изключително въз основа на правото на Съюза?
6. Може ли национален съд да прилага, въпреки дословното възпроизвеждане на правото на Съюза, различни критерии за тълкуването на възприетите от правото на Съюза разпоредби?
7. Представлява ли пречка дадена пратка да се квалифицира като пратка, която е част от универсалната услуга по смисъла на Директива [97/67], обстоятелството, че във връзка с тази пратка се предлагат допълнителни услуги като:
– събиране (без определен времеви диапазон),
– събиране (в рамките на определен времеви диапазон),
– визуална проверка на възрастта на клиента,
– наложен платеж,
– доставяне на пратки до 31,5 кг срещу заплащане от получателя,
– услуга по препращане,
– предварително разпореждане за третирането на пратката при невъзможност за доставяне,
– предпочитан ден за получаване,
– предпочитано време за получаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-664/17: Ellinika Nafpigeia, Съдебно решение от 13 юни 2019 г.

Следва ли, по смисъла на член 1 от Директива 2001/23 и за да се установи дали е налице или не прехвърляне на предприятие, стопанска дейност или части от предприятие или стопанска дейност, под „стопански субект“ да се разбира напълно самостоятелна производствена единица, която може да функционира за постигане на стопанската си цел, без да е необходимо да си набавя (чрез закупуване, заем, наемане или по друг начин) производствени фактори (суровини, работна ръка, технически съоръжения, части от крайния продукт, помощни услуги, икономически ресурси и т.н.) от трети лица
Достатъчно ли е вместо това за квалифицирането като „стопански субект“ да са налице отделен предмет на дейност, действителна възможност този предмет да представлява целта на стопанското предприятие и възможност за ефективна организация на факторите на производство (суровини, машини и друго оборудване, работна ръка и помощни услуги) за постигането на тази цел, независимо дали новият оператор си набавя производствените фактори и от външни източници, или дали в конкретния случай е постигнал или не целта на дейността си?
Изключено ли е, по смисъла на член 1 от Директива 2001/23, да е налице прехвърляне, когато прехвърлителят или приобретателят, или и двамата предвиждат не само успешно продължаване на дейността от страна на новия оператор, но и нейното бъдещо прекратяване в рамките на ликвидация на предприятието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-302/18: X (Résidents de longue durée – Ressources stables, régulières et suffisantes), Заключение от 6 юни 2019 г.

1) Следва ли член 5, параграф 1, буква а) от [Директива 2003/109], който предвижда (по-специално) че за получаването на статут на дългосрочно пребиваващ гражданинът на трета страна трябва да докаже, че „разполага“ за себе си и за членовете на своето семейство на негова издръжка с устойчиви и редовни доходи, достатъчни за покриване на собствената му и тази на членовете на семейството му издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане на съответната държава членка, да се тълкува в смисъл, че за тази цел се имат предвид само „собствени доходи“ на гражданина на трета страна?
2) Или за тази цел е достатъчно доходите да са на разположение на гражданина на трета страна, без да се поставят изисквания относно произхода на тези доходи, така че те да могат да бъдат предоставени на гражданина на трета страна и от член на семейството или друго трето лице?
3) Ако отговорът на последния въпрос е утвърдителен, достатъчно ли е в този случай поето от трето лице задължение за финансово подпомагане, с което това трето лице се задължава да гарантира, че кандидатът за статут на дългосрочно пребиваващ „разполага със стабилни, редовни и достатъчни средства за издръжка на себе си и на членовете на семейството му на негова издръжка, така че да не бъде в тежест на публичните органи“, за да се докаже, че кандидатът може да разполага с доходи по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-18/18: Glawischnig-Piesczek, Заключение от 4 юни 2019 г.

1) Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива [2000/31] налагане на някое от по-нататък посочените задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от [тази] директива, но и друга идентично формулирана информация: а) в целия свят
б) в съответната държава членка
в) относно съответния ползвател в целия свят
г) относно съответния ползвател в съответната държава членка
2. При положителен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за идентична по смисъл информация
3. Отнася ли се това и за идентична по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-329/18: Altic, Заключение от 22 май 2019 г.

1. Като се има предвид целта на Регламент (ЕО) № 178/2002 да гарантира безопасността на храните (което се постига, наред с други средства, чрез гарантиране на възможност за проследяване на храните), трябва ли член 168, буква а) от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че допуска да се откаже приспадане на платен данък, в случай че данъчнозадълженото лице, участващо в хранителната верига, не е положило при избора на свой съдоговорител по-голяма грижа (извън обичайните търговски практики), състояща се по същество в задължението за извършване на проверки по отношение на съдоговорителя, но в същото време е проверило качеството на храните, като по този начин е изпълнило целта на Регламент № 178/2002?
2. Налага ли изискването по член 6 от Регламент № 852/2004 и член 31 от Регламент № 882/2004 за регистрация на предприятията за храни, тълкувано в светлината на член 168, буква а) от Директива[та за ДДС], задължение на страната, която сключва договор с такова предприятие, да провери неговата регистрация и от значение ли е тази проверка за преценката дали въпросната страна е знаела или е трябвало да знае, че участва в сделка с фиктивно предприятие предвид особеностите на тази сделка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-509/17: Plessers, Съдебно решение от 16 май 2019 г.

Трябва ли Директива 2001/23/ЕО, и по-специално членове 3—5, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, в която при прехвърляне на предприятие, извършено в рамките на процедура по съдебно преструктуриране чрез прехвърляне под съдебен надзор — приложена с цел да се запази изцяло или отчасти съществуването на прехвърлителя или на неговите дейности — на приобретателя е предоставено право да подбере работниците и служителите, които иска да преназначи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-621/17: Kiss и CIB Bank, Заключение от 15 май 2019 г.

1) Следва ли изискването договорите да са съставени на ясен и разбираем език, предвидено в член 4, параграф 2 и член 5 от [Директивата от 1993 г.], да се тълкува в смисъл, че отговаря на това изискване клауза в потребителски договор за кредит, която не е индивидуално договорена и в която размерът на таксите, комисионните възнаграждения и другите разходи (заедно наричани по-нататък „такси“), дължими от потребителя, начинът на тяхното изчисляване и моментът, в който се дължат, са точно определени, но въпреки това не е посочено като насрещна престация за какви услуги се дължат тези такси, или въпросното изискване следва да се тълкува в смисъл, че в договора трябва да е посочено и кои са тези конкретни услуги
В последния случай, достатъчно ли е, че съдържанието на предоставената услуга може да бъде изведено от наименованието на съответната такса?
2) Следва ли член 3, параграф 1 от [Директивата от 1993 г.] да се тълкува в смисъл, че договорна клауза относно таксите като разглежданата в главното производство, която не позволява да се установи по несъмнен начин въз основа на договора какви са услугите, предоставени срещу тези такси, въпреки изискването за добросъвестност, създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-260/18: Dziubak, Заключение от 14 май 2019 г.

1) Позволяват ли член l, параграф 2 и член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се приеме, че ако обявяването за неравноправни договорни клаузи на определени договорни условия, в които се посочва начинът на изпълнение на престация от страните (нейният размер), води до недействителност на целия договор, което е неблагоприятно за потребителя, е възможно пропуските в договора да се запълнят не въз основа на диспозитивна разпоредба, която недвусмислено заменя неравноправната клауза, а въз основа на разпоредби от националното право, в които се предвижда допълване на последиците, предвидени изрично в рамките на правната сделка, с последиците, произтичащи от принципите на справедливост (принципите на обществено съжителство) или от установените обичаи
2) Трябва ли евентуалната преценка на последиците за потребителя от недействителността на целия договор да се извърши при отчитане на съществуващите обстоятелства към момента на сключването му, или пък към момента на възникването на спора между страните относно действителността на определена клауза (твърдението на потребителя, че е неравноправна), и какво значение има мнението, изразено в хода на такъв спор от потребителя
3) Възможно ли е запазването на действието на условията, които по смисъла на нормите от Директива 93/13/ЕИО представляват неравноправни договорни клаузи, ако възприемането на такъв подход към момента на разрешаване на спора е обективно благоприятно за потребителя
4) Може ли предвид текста на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО обявяването за неравноправни на договорните условия, в които се определят размерът и начинът на изпълнение на престация от страните, да създаде положение, при което формата на правоотношението, определена въз основа на съдържанието на договора при изключване на последиците от неравноправните клаузи, се отклонява от формата, избрана от страните съобразно основните им престации, и по-специално дали обявяването за неравноправно на договорно условие означава, че е възможно да продължат да се прилагат другите незасегнати от обявяването на неравноправността договорни условия, с които се определя основната престация на потребителя и чиято договорена от страните форма (включването им в договора) е била неразривно свързана с оспореното от потребителя условие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-631/17: Inspecteur van de Belastingdienst, Съдебно решение от 8 май 2019 г.

Кое е приложимото законодателство съгласно Регламент № 883/2004, когато заинтересованото лице а) живее в Латвия, б) има латвийско гражданство, в) е наето на работа при установен в Нидерландия работодател, г) като моряк, д) изпълнява трудовата си функция на борда на плавателен съд, плаващ под флага на Бахамските острови, и е) упражнява тази дейност извън територията на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-161/18: Villar Láiz, Съдебно решение от 8 май 2019 г.

Трябва ли да се счита, че национална разпоредба като член 247, буква а) и член 248, параграф 3 от [LGSS], която при периоди на работа на непълно работно време намалява броя на годините, които се вземат предвид за прилагането на процента, противоречи на член 4, параграф 1 от Директива [79/7]
Изисква ли член 4, параграф 1 от Директива [79/7] броят на годините на осигуряване, които се вземат предвид при определянето на процента, прилаган за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст, да се определя по един и същ начин за работниците на пълно и на непълно работно време?
Трябва ли да се приеме, че национална правна уредба като оспорената по настоящото дело противоречи и на член 21 от [Хартата], поради което националната юрисдикция е длъжна да осигури пълното действие на Хартата и да не прилага оспорените национални законови разпоредби, които ѝ противоречат, без да е необходимо да изисква или да изчаква предварителното им премахване по законодателен или друг конституционен ред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14647484950334 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form