всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Съд - трети състав

Съдебен състав – Съд – трети състав

Дело C-473/04: Plumex, Съдебно решение от 9 февруари 2006 г.

Представлява ли връчването по членове 4—11 основния начин на връчване, а директното връчване по пощата по член 14 — спомагателен начин в смисъл, че първият начин има предимство пред втория, когато и двата са извършени съгласно правните разпоредби?
В случай на съвпадение на връчване на адресата, извършено както в съответствие с членове 4—11, така и директно по пощата в съответствие с член 14, започва ли срокът за обжалване да тече от датата на връчването в съответствие с членове 4—11, а не от датата на връчването в съответствие с член 14?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-11/05: Friesland Coberco Dairy Foods, Заключение от 2 февруари 2006 г.

1) Как следва да се тълкува изразът „без да се засягат съществените интереси на производителите на подобни стоки в Общността“ по член 133, буква е) от Митническия кодекс
Следва ли в рамките на режима на преработка под митнически контрол да се взема предвид само пазарът на готовите продукти или също така да се оцени икономическата ситуация на пазара на суровините?
2) При преценката на израза „създаване или поддържане на преработвателни дейности“, посочен в член 502, параграф 3 от Регламента за прилагане, следва ли да се вземе предвид поне определен брой работни места, които тези дейности създават
Какви други критерии следва да се използват при тълкуването на горепосочения текст на регламента?
3) В светлината на отговорите на първия и втория въпрос, може ли Съдът на Европейските общности да провери в рамките на преюдициалното производство валидността на заключенията на Комитета?
4) В случай на положителен отговор, валидни ли са заключенията, приети в разглеждания случай, както по отношение на мотивите, така и по отношение на изложените икономически аргументи?
5) Ако Съдът на Европейските общности не е компетентен да преценява валидността на заключенията, как следва да се тълкува частта от член 504, параграф 4 от Регламента за прилагане, която предвижда, че „(митническите органи) вземат предвид заключенията на Комитета“, когато митническите органи от първа инстанция или националният въззивен съд считат, че на заключенията на Комитета не може да се позовава при решението за отказ на разрешение за преработка под митнически контрол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-296/04: Cannito, Заключение от 26 януари 2006 г.

Нарушение на член 81 ЕО чрез сключване на картелни споразумения или съгласувани практики между застрахователни дружества, водещи до обмен на информация и неоправдано увеличаване на застрахователните премии.
Несъвместимост на национална процесуална разпоредба, която определя специална юрисдикция и води до по-високи разходи и забавяне на производството, с принципите на ефективност и равностойност при упражняване на права по член 81 ЕО.
Право на трети лица с релевантен правен интерес да искат установяване на нищожност на картелно споразумение или съгласувана практика, забранени от член 81 ЕО, и да претендират обезщетение за вреди при наличие на причинна връзка.
Определяне на началния момент на давностния срок за искове за обезщетение за вреди, произтичащи от нарушение на член 81 ЕО.
Възможност за присъждане на обезщетение с наказателен характер, надвишаващо действително претърпената вреда, с цел възпиране на нарушения на член 81 ЕО.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-297/04: Tricarico, Заключение от 26 януари 2006 г.

Нарушение на член 81 ЕО чрез споразумение или съгласувана практика между застрахователни дружества, изразяваща се във взаимна размяна на информация, която позволява увеличаване на премиите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, което не е обосновано от пазарните условия.
Несъвместимост на национална разпоредба, подобна на член 33 от италианския Закон № 287/90, която изисква искове за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правилата на Общността и националните правила относно антиконкурентни споразумения, да бъдат предявявани пред друг съд, различен от обичайно компетентния, което води до значително увеличаване на разходите и сроковете за произнасяне.
Право на трети лица с релевантен правен интерес да се позовават на нищожността на картелно споразумение или съгласувана практика, забранени от член 81 ЕО, и да претендират обезщетение за вреди, ако съществува причинно-следствена връзка между вредата и забраненото споразумение или практика.
Начален момент на давностния срок за искове за обезщетение за вреди, основани на член 81 ЕО – дали започва да тече от момента на сключване/изпълнение на картелното споразумение или от момента на неговото прекратяване.
Възможност за присъждане на обезщетение с наказателен характер, когато обезщетението, което може да бъде присъдено по националното право, е по-ниско от икономическата изгода, получена от предприятието, участващо в забранено картелно споразумение или съгласувана практика, с цел обезщетението да надвишава получената изгода и да има възпиращ ефект.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-298/04: Murgolo, Заключение от 26 януари 2006 г.

Нарушение на член 81 ЕО чрез споразумение или съгласувана практика между застрахователни дружества, изразяваща се във взаимна размяна на информация, която позволява увеличаване на премиите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по начин, който не е обоснован от пазарните условия.
Несъвместимост на национална разпоредба, подобна на член 33 от италианския Закон № 287/90, която предвижда, че искове за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правилата на Общността и националните правила относно антиконкурентни споразумения, трябва да бъдат предявени пред друг съд, различен от обичайно компетентния съд, което води до значително увеличаване на разходите и продължителността на производството.
Право на трети лица, които имат релевантен правен интерес, да се позовават на нищожността на картелно споразумение или съгласувана практика, забранени от член 81 ЕО, и да претендират обезщетение за претърпени вреди, ако съществува причинно-следствена връзка между вредата и забраненото споразумение или практика.
Начален момент на давностния срок за искове за обезщетение за вреди, основани на член 81 ЕО – дали тече от момента на сключване или изпълнение на картелното споразумение или от момента на неговото прекратяване.
Възможност националният съд да присъди на пострадалите трети лица обезщетение с наказателен характер, което надхвърля получената от нарушителя икономическа изгода, с цел възпиране от сключване на картелни споразумения или съгласувани практики, забранени от член 81 ЕО.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-295/04: Manfredi, Заключение от 26 януари 2006 г.

– Трябва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че картелно споразумение или съгласувано поведение между застрахователни дружества, състоящо се във взаимна размяна на информация, която позволява увеличаване на премиите по застраховките „гражданска отговорност“, което не е обосновано от пазарните условия, се обявява за нищожно от самото начало, като се взема предвид по-специално участието на предприятия от различни държави членки в споразумението или в съгласуваното поведение?
– Трябва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че препятства прилагането на национална разпоредба, подобна на разпоредбата на член 33 от италианския закон № 287/90, съгласно която искът за обезщетение за вреди, произтичащи от нарушаване на разпоредбите на правото на Общността и националните разпоредби относно антиконкурентните картелни споразумения, трябва да бъде предявен от трети лица пред друг съд, различен от обичайно компетентния съд за искове със същата стойност, което води до значително увеличаване на разходите и сроковете за произнасяне?
– Трябва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че позволява на трети лица, които имат релевантен правен интерес, да се позовават на нищожността на картелно споразумение или съгласувано поведение, забранени с тази разпоредба на правото на Общността, и да искат обезщетение за претърпените вреди, ако съществува причинно-следствена връзка между картелното споразумение или съгласуваното поведение и вредата?
– Трябва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че давностният срок за иск за обезщетение за вреди, основан на този член, започва да тече от деня, в който е било сключено картелното споразумение или е било осъществено съгласуваното поведение, или от деня, в който картелното споразумение или съгласуваното поведение са били прекратени?
– Трябва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че ако националният съд установи, че обезщетението за вреди, което може да бъде присъдено по националното право, е във всички случаи по-ниско от икономическата полза, получена от предприятието, причинило вредата и участващо в забранено картелно споразумение или съгласувано поведение, трябва дори и без искане да присъди на увредените трети лица обезщетение с наказателен характер, което е необходимо, за да бъде обезщетението по-високо от получената от предприятието полза, с цел възпиране от сключване на картелни споразумения или съгласувани практики, забранени от член 81 ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-28/05: Dokter и др., Заключение от 19 януари 2006 г.

1. Задължението на държавите членки по първото тире на член 11, параграф 1 от [Директива 85/511/ЕИО на Съвета от 18 ноември 1985 година за въвеждане на мерки на Общността за борба с шап], във връзка с второто тире на член 13, параграф 1 от Директива 85/511, да гарантират, че лабораторните изследвания за откриване на наличие на [шап] се извършват от лаборатория, посочена в приложение Б към Директива 85/511, има ли пряко действие?
2. (a) Следва ли член 11, параграф 1 от Директива 85/511 да се тълкува в смисъл, че трябва да се придадат правни последици на факта, че наличието на шап е установено от лаборатория, която не е посочена в приложение Б към Директива 85/511?
(b) Ако отговорът на въпрос 2(a) е положителен:
Целта на член 11, параграф 1 от Директива 85/511 ли е да защитава интересите на частни лица, като жалбоподателите в главното производство
Ако не, могат ли частни лица като жалбоподателите в главното производство да се позовават на евентуално неизпълнение на задълженията, които тази разпоредба възлага на органите на държавите членки?
(c) Ако отговорът на въпрос 2(b) означава, че частни лица могат да се позовават на член 11, параграф 1 от Директива 85/511:
Какви правни последици трябва да се придадат на установяването на наличие на [шап] от лаборатория, която не е посочена в приложение Б към Директива 85/511?
3. Следва ли приложение Б към Директива 85/511 да се тълкува, с оглед на членове 11 и 13 от нея, в смисъл, че посочването в приложение Б към Директива 85/511 на „Centraal Diergeneeskundig Instituut, Lelystad“ може или трябва да се отнася и до ID-Lelystad BV?
4. Ако отговорите на горните въпроси означават, че наличието на [шап] може да бъде установено от лаборатория, която не е посочена в приложение Б към Директива 85/511, или че приложение Б към Директива 85/511 трябва да се тълкува в смисъл, че посочването на „Centraal Diergeneeskundig Instituut, Lelystad“ може или трябва да се отнася и до ID-Lelystad BV:
Следва ли Директива 85/511 да се тълкува в смисъл, че националният административен орган, оправомощен да приема решения, е обвързан от резултата от изследване, извършено от лаборатория, посочена в приложение Б към Директива 85/511, или — ако отговорът на въпрос 2(a) означава, че административният орган може да основава мерките си за борба с шап и на резултати, получени от лаборатория, която не е посочена в приложение Б към Директива 85/511 — от резултатите на последната лаборатория, или определянето на окончателната компетентност в това отношение попада в процесуалната автономия на държавата членка и трябва ли съдът, пред който е висящо главното производство, да провери дали правилата в това отношение се прилагат независимо от това дали лабораторното изследване е извършено въз основа на задължение по правото на Общността или на националното право и дали прилагането на разпоредбите на националното процесуално право не прави прилагането на правилата на Общността изключително трудно или практически невъзможно?
5. Ако отговорът на въпрос 4 означава, че въпросът дали националните органи са обвързани от лабораторния резултат се урежда от Директива 85/511:
Обвързани ли са националните органи безусловно от резултата от изследване за шап, извършено от лаборатория
Ако не, каква свобода на преценка оставя Директива 85/511 на тези национални органи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-259/04: Emanuel, Заключение от 19 януари 2006 г.

1) Явява ли се търговска марка от такова естество, че да заблуждава обществеността и да бъде забранена за регистрация съгласно член 3, буква (g) при следните обстоятелства: (a) доброто име, свързано с търговската марка, е прехвърлено заедно с предприятието за производство на стоките, към които се отнася марката; (b) преди прехвърлянето търговската марка е указвала на значителна част от съответната общественост, че определено лице е участвало в проектирането или създаването на стоките, по отношение на които е използвана; (c) след прехвърлянето приобретателят е подал заявление за регистрация на търговската марка; и (d) към момента на заявлението значителна част от съответната общественост погрешно вярва, че използването на търговската марка означава, че определеното лице все още участва в проектирането или създаването на стоките, по отношение на които е използвана марката, и това убеждение е вероятно да повлияе на поведението при покупка на тази част от обществеността?
2) Ако отговорът на първия въпрос не е безусловно положителен, какви други обстоятелства трябва да се вземат предвид при преценката дали търговската марка е от такова естество, че да заблуждава обществеността и да бъде забранена за регистрация съгласно член 3, буква (g), и по-специално, има ли значение обстоятелството, че рискът от заблуда вероятно ще намалее с течение на времето?
3) Явява ли се регистрирана търговска марка такава, че да може да заблуди обществеността в резултат на използването ѝ от страна на притежателя или с негово съгласие и поради това подлежи ли на отмяна съгласно член 12, буква (b) при следните обстоятелства: (a) регистрираната търговска марка и доброто име, свързано с нея, са прехвърлени заедно с предприятието за производство на стоките, към които се отнася марката; (b) преди прехвърлянето търговската марка е указвала на значителна част от съответната общественост, че определено лице е участвало в проектирането или създаването на стоките, по отношение на които е използвана; (c) след прехвърлянето е подадено заявление за отмяна на регистрираната търговска марка; и (d) към момента на заявлението значителна част от съответната общественост погрешно вярва, че използването на търговската марка означава, че определеното лице все още участва в проектирането или създаването на стоките, по отношение на които е използвана марката, и това убеждение е вероятно да повлияе на поведението при покупка на тази част от обществеността?
4) Ако отговорът на третия въпрос не е безусловно положителен, какви други обстоятелства трябва да се вземат предвид при преценката дали регистрираната търговска марка може да заблуди обществеността в резултат на използването ѝ от страна на „притежателя или с негово съгласие“ и поради това подлежи ли на отмяна съгласно член 12, буква (b), и по-специално, има ли значение обстоятелството, че рискът от заблуда вероятно ще намалее с течение на времето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-265/04: Bouanich, Съдебно решение от 19 януари 2006 г.

Трябва ли членове 56 ЕО и 58 ЕО да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да облага с данък плащане във връзка с обратно изкупуване на акции, изплатено от акционерно дружество в държавата членка, по същия начин като дивидент, без да се допуска право на приспадане на разходите за придобиване на обратно изкупените акции, ако плащането е извършено на акционер, който не е местно лице или постоянно пребиваващ в държавата членка, докато плащане във връзка с обратно изкупуване на акции, извършено от такова акционерно дружество на акционер, който е местно лице или постоянно пребиваващ в държавата членка, се облага с данък като капиталова печалба, с право на приспадане на разходите за придобиване на обратно изкупените акции?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: Когато спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между държавата членка, в която е установено акционерното дружество, и държавата членка, в която е установен акционерът, предвижда по-ниска ставка на данъчно облагане от тази, която се прилага към плащане във връзка с обратно изкупуване на акции, извършено на акционер в първата държава членка, и на акционер във втората държава членка, с позоваване на коментарите към Моделната данъчна конвенция на ОИСР, също се допуска приспадане, съответстващо на номиналната стойност на обратно изкупените акции, допускат ли посочените по-горе членове при тези обстоятелства държава членка да прилага такава разпоредба?
Допускат ли членове 43 ЕО и 48 ЕО държава членка да прилага такава разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form