Съд - десети състав
Съдебен състав – Съд – десети състав
Дело C-220/19: Promociones Oliva Park, Съдебно решение от 3 март 2021 г.
Следва ли член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, предвиждаща събирането на данък, с който се облага производството и включването на електрическа енергия в електрическата мрежа на националната територия и чиято данъчна основа е общият размер на приходите на данъчнозадълженото лице от извършването на тези дейности?
Следва ли член 1 и член 3, параграфи 1 и 2, както и параграф 3, буква а) от Директива 2009/28, последният във връзка с член 2, втора алинея, буква к) от тази директива, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, предвиждаща събирането на данък, с който при единна данъчна ставка се облага производството на електроенергия и включването ѝ в електрическата мрежа, включително когато тази електроенергия е произведена от възобновяеми източници, и чиято цел не е защитата на околната среда, а увеличаване на обема на бюджетните приходи?
Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС и членове 32—34 от Директива 2009/72 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, предвиждаща събирането на данък, с който се облага производството и включването на електроенергия в електрическата мрежа на територията на държава членка, когато този данък не е приложим за включването в тази мрежа на електроенергията, произведена в други държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-689/19: VodafoneZiggo Group/Комисия, Съдебно решение от 25 февруари 2021 г.
Явява ли се писмото на Европейската комисия, съдържащо забележки по проектомярка на национален регулаторен орган съгласно член 7, параграф 3 от Рамковата директива, акт, който поражда обвързващи правни последици и подлежи на съдебен контрол по член 263 ДФЕС?
Спазено ли е задължението за мотивиране от Общия съд при отхвърляне на доводите на жалбоподателя относно процесуалните права на заинтересованите страни и ролята на ОЕРЕС в процедурата по член 7 от Рамковата директива?
Нарушено ли е основното право на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като се отхвърля допустимостта на жалбата срещу писмото на Комисията по член 7, параграф 3 от Рамковата директива, предвид възможността за съдебен контрол само на национално равнище и чрез преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/20: Bezirkshauptmannschaft Kirchdorf, Определение от 20 януари 2021 г.
Обсъжда се в каква степен отправеното преюдициално запитване трябва да съдържа конкретни фактически и правни основания, за да бъде допустимо според изискванията на член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник на Съда.
Разглежда се въпросът за необходимата връзка между предмета на спора, тълкуването на правото на Съюза и приложимото национално законодателство при отправяне на преюдициално запитване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/20: Bezirkshauptmannschaft Kirchdorf, Определение от 20 януари 2021 г.
Необходима ли е допълнителна информация относно фактическата и правната рамка на спора, за да бъде преюдициалното запитване допустимо съгласно член 267 ДФЕС?
Съществува ли достатъчна връзка между принципа на върховенство на правото на Съюза, член 56 ДФЕС и приложимите национални разпоредби, която да обоснове допустимостта на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-100/17: Съвет/Gul Ahmed Textile Mills, Определение от 20 януари 2021 г.
Какъв е разумният срок за подаване на молба за определяне на дължимите съдебни разноски при липса на изрично предвиден срок в Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз?
Кои разноски се считат за възстановими по смисъла на член 144, буква б) от Процедурния правилник и до каква степен възнаграждението на адвоката подлежи на възстановяване?
По какви критерии Съдът определя размера на възстановимите съдебни разноски при липса на тарифи за адвокатски възнаграждения в правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-769/19: Spetsializirana prokuratura (Vices de forme de l’acte d’accusation), Определение от 14 януари 2021 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда задължително прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора при порочен обвинителен акт, с правото на ефективна защита и принципа на ефективност, установени в член 6 от Директива 2012/13/ЕС?
Нарушава ли изискването за прекратяване на производството поради пороци в обвинителния акт правото на разглеждане на делото в разумен срок по член 47, втора алинея от Хартата?
Изисква ли принципът на предимство на правото на Съюза или правото на зачитане на човешкото достойнство възможност обвинителният акт да бъде поправен в разпоредителното заседание, вместо делото да се връща на прокурора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-769/19: Spetsializirana prokuratura (Vices de forme de l’acte d’accusation), Определение от 14 януари 2021 г.
Допуска ли правото на Европейския съюз и Хартата на основните права на ЕС национална правна уредба, която при пороци на обвинителния акт задължава съда да прекрати производството и да върне делото на прокурора, вместо да позволи отстраняване на пороците в съдебното заседание?
Съвместима ли е такава национална уредба с правото на информация относно обвинението и с правото делото да бъде разгледано в разумен срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/19: ERCEA/Aristoteleio Panepistimio Thessalonikis, Съдебно решение от 14 януари 2021 г.
Допустимо ли е, съгласно договора за безвъзмездна финансова помощ и приложимите правила на Седмата рамкова програма, разходите за персонал, извършващ работа чрез дистанционна форма (телеработа), да се считат за допустими, без да се изисква доказателство за изпълнение на работата в помещенията на бенефициента и без специална проверка дали тази форма на работа е обичайна практика на бенефициента?
Спазено ли е задължението за мотивиране от страна на Общия съд при преценката на допустимостта на разходите за персонал и разходите за телеработа, включително по отношение на доказателствената тежест и изискванията за надлежна проверка на всички условия за допустимост?
Правилно ли е тълкуван и приложен договорът за услуги между бенефициента и консултантите по отношение на възможността за дистанционна работа и съответства ли тази интерпретация на доказателствата по делото?
Изисква ли се Общият съд да провери и мотивира изрично дали дистанционната работа е част от обичайната практика на бенефициента, за да признае съответните разходи за допустими?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.