всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съд - шести състав

Съдебен състав – Съд – шести състав

Дело C-209/94: Buralux и др., Съдебно решение от 15 февруари 1996 г.

Явяват ли се жалбоподателите индивидуално засегнати от разпоредбата на член 4, параграф 3, буква а), подточка i) от Регламент № 259/93, която позволява на държавите членки да забраняват или ограничават превоза на отпадъци между държавите членки?
Следва ли съдът на първа инстанция да приложи съдебната практика по дело Piraiki-Patraiki, като признае индивидуалната засегнатост на жалбоподателите поради сключени преди приемането на спорната разпоредба договори?
Нарушено ли е правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателите поради недопускане на жалбата им за отмяна?
Допустимо ли е отхвърлянето на иска за извъндоговорна отговорност на Съвета поради липса на доказателства за размера на претърпените вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-239/95: Комисия/Белгия, Заключение от 15 февруари 1996 г.

Неизпълнение на задълженията по транспониране на Директива 90/385/ЕИО в националното право в предвидения срок

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-212/94: FMC и др., Съдебно решение от 8 февруари 1996 г.

1. Валидна ли е член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1633/84 на Комисията (с изменението, въведено с член 1 от Регламент (ЕИО) № 1922/92 на Комисията), по-специално по отношение на това, че:
(а) операторите, които избират да платят „clawback“ на основание първата алинея на член 4, параграф 1, са длъжни, съгласно четвъртата алинея на член 4, параграф 1, да предоставят доказателства, удовлетворяващи компетентните национални органи, относно размера на действително предоставения премиен бонус за продуктите, подлежащи на този „clawback“?
(б) единствената алтернатива за операторите, които не могат да предоставят такива доказателства, е да изберат по втората алинея на член 4, параграф 1 да бъдат обложени с „clawback“, чийто размер е равен на средната стойност на премийните бонуси, определени за седмицата на износа на продуктите и трите предходни седмици?
4. Валиден ли е член 2 от Регламент (ЕИО) № 1922/92 на Комисията поради, inter alia, противоречие с принципите на пропорционалност и правна сигурност, доколкото:
(а) операторите, които избират да поискат възстановяване на основание първата алинея на член 2, параграф 1, са длъжни, съгласно член 2, параграф 2, да предоставят спецификация на действително предоставения премиен бонус за същите продукти, които са предмет на „clawback“, и доказателства, удовлетворяващи компетентните национални органи, относно това?
(б) единствената алтернатива за операторите, които не могат да предоставят такава спецификация и доказателства, е да изберат по втората алинея на член 2, параграф 1 да им бъде възстановена разликата между действително платения „clawback“ и средната стойност на премийните бонуси, определени за седмицата на износа на продуктите и трите предходни седмици?
2. Ако отговорът на въпрос 1(а) е „не“, какво е естеството на доказателствата, които могат да бъдат изискани от операторите от компетентните национални органи?
5. Ако отговорът на въпрос 4(а) е „не“, какво е естеството на доказателствата, които могат да бъдат изискани от операторите от компетентните национални органи?
3. По отношение на искове за възстановяване на „clawback“, платен преди 10 март 1992 г., следва ли параграф 30 от решението на Съда на Европейските общности по съединени дела C-38/90 и C-151/90 R v Lomas [и други] да се тълкува така, че позволява на търговци, които са започнали производство или са подали еквивалентна жалба по приложимото национално право преди тази дата, да се позовават на невалидността на членове 4(1) и 4(2) от Регламент (ЕИО) № 1633/84:
(а) само по отношение на начисляването на „clawback“ за периоди след датата на започване на производството или подаването на еквивалентна жалба; или
(б) също така по отношение на начисляването на „clawback“ за периоди преди започването на производството или подаването на еквивалентна жалба, подчинено на всякакъв приложим давностен срок; или
(в) по отношение на начисляването на „clawback“ за някакъв друг период и, ако да, кой?
6. При определяне на иск на оператор за възстановяване на „clawback“ в производство пред национален съд:
(а) какви материалноправни норми на правото на Общността (ако има такива) се прилагат при определяне на сумата, която следва да бъде възстановена?
(б) националният съд има ли право или е длъжен, съгласно правото на Общността, да вземе предвид следните фактори (и ако да, кои), всеки от които може по националното право да намали или изключи отговорността на компетентния национален орган:
(i) принципа, че ищецът носи тежестта на доказване на факта на надплатата и нейния размер;
(ii) факта, че сумите, освен когато са били платени под протест, са били платени поради грешка в правото;
(iii) факта, че възстановяването на надплатените суми може да доведе, изцяло или частично, до неоснователно обогатяване на оператора;
(iv) давностните срокове, съдържащи се в членове 2, параграф 2 и 14 от Регламент (ЕИО) № 1430/79 на Съвета (с измененията) и в приложимото национално законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-110/95: Yamanouchi Pharmaceutical/Comptroller-General of Patents, Designs and Trade Marks, Заключение от 6 февруари 1996 г.

Следва ли член 19 от Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета да се тълкува в смисъл, че допуска издаването на сертификат за допълнителна закрила на притежателя на патент в дадена държава членка (в случая Обединеното кралство) при положение че: - към 2 януари 1993 г. лекарственият продукт е бил предмет на първо разрешение за пускане на пазара в Общността (в случая във Франция), издадено съгласно Директива 65/65/ЕИО (с измененията) след 1 януари 1985 г.; - към 2 януари 1993 г. лекарственият продукт е бил защитен с валиден основен патент в държавата членка; - към датата на подаване на заявлението за сертификат разрешение за пускане на пазара в държавата членка все още не е било получено; - заявлението за сертификат по смисъла на параграф 1 от член 19 е подадено до съответния национален орган (а именно Патентното ведомство на Обединеното кралство) в срок от 6 месеца от 2 януари 1993 г., както е предвидено в параграф 2 на член 19; или трябва да бъдат изпълнени и разпоредбите на членове 3, буква б), 8 и 9 относно валидното разрешение за пускане на пазара в държавата членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-302/93: Debouche/Inspecteur der Invoerrechten en Accijnzen, Заключение от 1 февруари 1996 г.

Следва ли член 3, буква б) и първата алинея на член 5 от Осмата директива на Съвета (79/1072/ЕИО) от 6 декември 1979 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Уреждане на възстановяването на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, във връзка с член 17, параграф 2 и параграф 3, буква а) от Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, да се тълкуват в смисъл, че за да получи възстановяване на ДДС в държава членка, различна от тази, в която е установено лицето, данъчно задълженото лице трябва да има съответно право на приспадане на платения данък върху входящите доставки в държавата, в която е установено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-231/94: Faaborg-Gelting Linien/Finanzamt Flensburg, Заключение от 1 февруари 1996 г.

1. Какви правила съдържа Шеста директива 77/388/ЕИО относно облагането на сделки по доставка на храни за консумация на място (ресторантьорски сделки)?
2. Ако няма такива правила, какви правила на общностното право се прилагат за ресторантьорски сделки на борда на транспортни средства, движещи се между държави членки с различни национални правила относно мястото на облагане на такива сделки?
3. Ако няма такива правила на общностното право, могат ли отделните държави членки да запазят своите различни правила относно ресторантьорските сделки или относно мястото на доставка на такива сделки, ако тези държави членки чрез споразумение избягват двойното облагане на сделките в конкретния случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-177/94: Perfili, Съдебно решение от 1 февруари 1996 г.

Член 78 от действащия Италиански наказателнопроцесуален кодекс противоречи ли на членове 3, 5 и 6 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, доколкото изисква от гражданин на държава-членка — в случая британски гражданин — като жертва на престъпление, който възнамерява да се конституира като граждански ищец в наказателно производство, да изготви специален правен документ, който не се предвижда от неговата национална правна система, с който се предоставя специално пълномощно за конституиране като граждански ищец в наказателно производство, което може да е излишно съгласно английското право, тъй като е имплицитно в общото пълномощно?
Член 78 от кодекса противоречи ли на член 6 от Европейската конвенция за правата на човека от 4 ноември 1950 г. и приложима ли е тази конвенция в настоящия случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-164/94: Aranitis/Land Berlin, Съдебно решение от 1 февруари 1996 г.

Следва ли член 1, буква в) във връзка с член 1, буква г) от Директива 89/48/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно обща система за признаване на дипломи за висше образование, издадени след завършване на професионално обучение с продължителност най-малко три години, да се тълкува в смисъл, че съществува регулирана професия дори когато, макар да няма разпоредби, уреждащи достъпа до професията и упражняването ѝ, единственото образование и обучение за тази професия се предоставя чрез университетски курс с продължителност най-малко четири години и половина, водещ до диплома, и съответно само притежателите на тази университетска диплома търсят работа в тази професия и я упражняват?
Ако е така, представлява ли академичната титла „Диплом-...“ (в случая „Геолог“), при обстоятелствата, посочени във втората част на първия въпрос, едновременно професионална титла по смисъла на член 7, параграф 1 от директивата, когато няма друга професионална титла, предписана или защитена със закон или наредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-280/94: Posthuma-van Damme и Oztürk, Съдебно решение от 1 февруари 1996 г.

Член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО следва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национално законодателство, което обвързва получаването на обезщетение за неработоспособност с изискването през годината, предхождаща настъпването на неработоспособността, да е получен определен доход от или във връзка с трудова дейност, дори когато е установено, че това изискване засяга повече жени, отколкото мъже?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-308/94: Office national de l’emploi/Naruschawicus, Съдебно решение от 1 февруари 1996 г.

Кое законодателство е приложимо към държавен служител, нает от една държава членка и работещ на територията на друга държава членка, който при прекратяване на трудовия си договор е с обратна сила счетен от първата държава членка, чрез правна фикция, за работил като обикновен служител, а не като държавен служител, с цел да му се предостави право на обезщетение за безработица и покритие по законодателството за болест и инвалидност — следва ли приложимото законодателство да се определи на основание член 13, параграф 2, буква а) или член 13, параграф 2, буква d) от Регламент № 1408/71?
Следва ли член 71, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че лице, различно от граничен работник, което е било наето и е напълно безработно, и което пребивава на територията на държава членка, различна от компетентната държава членка, може да получава обезщетение за безработица от компетентната държава, ако се регистрира в службите по заетостта на тази държава като търсещо работа лице и се подлага на проверки от тези служби?
Необходимо ли е да се отговори на въпроса дали белгийски работник, който е пребивавал повече от десет години в Германия, където е бил нает от белгийската държава, и за когото се предвижда да възобнови работа при същия работодател след няколко месеца пълна безработица, може да бъде приравнен към работник от категорията, уредена в член 71, параграф 1, буква б) от Регламент № 1408/71, с оглед на специалните лични и професионални връзки, които е установил с компетентната държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form