всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съд - втори състав

Съдебен състав – Съд – втори състав

Дело C-415/02: Комисия/Белгия, Заключение от 15 януари 2004 г.

Нарушение на задълженията по член 11 от Директива 69/335/ЕИО чрез налагане на данък върху прехвърлянето на нови ценни книжа на записващите лица и, в случай на ценни книжа на приносител, върху предаването на тези ценни книжа на записващите лица при учредяване на дружество, увеличаване на капитала, създаване на инвестиционен фонд или емитиране на облигации.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-168/02: Kronhofer, Заключение от 15 януари 2004 г.

Следва ли изразът „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“, съдържащ се в член 5 от Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела от 27 септември 1968 г., да се тълкува в смисъл, че в случай на чисто финансови вреди, произтичащи от инвестирането на част от имуществото на увреденото лице, той обхваща във всички случаи и мястото, където увреденото лице е домицилирано, ако инвестицията е извършена в друга държава членка на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-404/02: Nichols, Заключение от 15 януари 2004 г.

1. При какви обстоятелства, ако има такива, търговска марка (т.е. „знак“, който отговаря на изискванията на член 2 от Директива 89/104/ЕИО относно търговските марки), състояща се от едно фамилно име, трябва да бъде отказана за регистрация като сама по себе си „лишена от отличителен характер“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Директивата?
2. По-специално (a) трябва ли или (b) може ли такъв знак, преди да е придобил отличителен характер чрез използване, да бъде отказан за регистрация, ако е често срещано фамилно име в държавата-членка, в която се иска регистрацията на търговската марка, или ако е често срещано фамилно име в една или повече от другите държави-членки?
3. Ако отговорът на въпрос 2(a) или (b) е положителен, уместно ли е националните органи да определят въпроса с оглед на предполагаемите очаквания на средния потребител по отношение на съответните стоки/услуги в държавата-членка, като вземат предвид честотата на фамилното име, естеството на съответните стоки/услуги и разпространеността (или липсата на такава) на използването на фамилни имена в съответната търговия?
4. Има ли значение за целите на определянето дали едно фамилно име е „лишено от отличителен характер“ по член 3, параграф 1, буква б) от Директивата, че последиците от регистрацията на търговската марка са ограничени съгласно член 6, параграф 1, буква а)?
5. Ако да, (a) трябва ли думата „лице“ в член 6, параграф 1, буква а) от Директивата да се разбира като включваща юридическо лице или предприятие и (b) какво представлява „честна практика в индустриалните или търговските отношения“; по-специално, прилага ли се това изразяване, когато (i) ответникът на практика не заблуждава обществеността чрез използването на собственото си име или (ii) ответникът просто причинява непреднамерено объркване чрез това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-69/03: Caseificio Cooperativo, Определение от 8 януари 2004 г.

Обхваща ли приложното поле на Регламенти (ЕИО) № 1079/77 и № 1822/77 всички доставки на краве мляко от производител на друго лице, независимо от правната природа на правоотношението, въз основа на което се извършват тези доставки, или само онези доставки, които водят до придобиване на собственост върху продукта от търговеца, на който е доставен продуктът?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-239/02: Douwe Egberts, Заключение от 11 декември 2003 г.

A.1. Следва ли член 2 от Директива 1999/4/ЕО относно екстрактите от кафе и цикория да се тълкува в смисъл, че само наименованията на продуктите, изброени в приложението към тази директива, могат да се използват за продуктите, посочени в това приложение, и че други наименования не могат да се използват наред с тези наименования на продукти (например измислено или търговско наименование), или член 2 следва да се тълкува в смисъл, че наименованията на продуктите, изброени в приложението, могат да се използват само за продуктите, посочени в това приложение, но че наред с тези наименования на продукти могат да се използват и други наименования за тези продукти (например измислено или търговско наименование)?
A.2. Ако Съдът на Европейските общности приеме, че член 2 от Директива 1999/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 февруари 1999 година относно екстрактите от кафе и цикория трябва да се тълкува в смисъл, че само наименованията на продуктите, изброени в приложението към тази директива, могат да се използват за продуктите, посочени в това приложение, и че други наименования не могат да се използват наред с тези наименования на продукти (например измислено или търговско наименование), не следва ли тогава, че тази директива противоречи на член 28 от Договора за ЕО, който забранява количествените ограничения върху вноса и всички мерки с равностоен ефект между държавите членки на Европейската общност, тъй като директивата, тълкувана по този начин, изключва, що се отнася до продуктите, попадащи в нейното определение за екстракти от кафе:
– използването на наименования, различни от „екстракт от кафе“ или „разтворимо кафе“, като например наименованието „кафе“;
– по този начин запазва използването на наименованието „кафе“ само за една форма на „кафе“, а именно кафеното зърно;
– и по този начин изкуствено защитава пазара на кафе от конкуриращи се продукти, състоящи се от форми на кафе, различни от кафените зърна, като между другото екстракти от кафе и разтворимо кафе?
B.1. Следва ли член 18, параграф 1 и член 18, параграф 2 от Директива 2000/13/ЕО да се тълкуват в смисъл, че нехармонизирани национални разпоредби относно етикетирането и представянето на хранителни продукти и относно тяхната реклама, които забраняват определени твърдения като „препратки към отслабване“ и „препратки към медицински препоръки, удостоверения, декларации или становища за одобрение“ в етикетирането и/или представянето на хранителни продукти и/или тяхната реклама, макар че такива твърдения не са забранени от директивата, представляват нарушения на директивата, като се има предвид, че осмото съображение на директивата гласи, че най-подходящото етикетиране е това, което създава най-малко пречки за свободната търговия, и че следователно тези национални разпоредби не могат да бъдат прилагани?
B.2. Следва ли член 18, параграф 2 от Директива 2000/13/ЕО да се тълкува в смисъл, че „защита на общественото здраве“ трябва да се разбира като включваща нехармонизирани национални разпоредби относно етикетирането и представянето на хранителни продукти и относно тяхната реклама, които забраняват определени твърдения като „препратки към отслабване“ и „препратки към медицински препоръки, удостоверения, декларации или становища за одобрение“?
C. Следва ли член 28 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че национални разпоредби относно етикетирането и представянето на хранителни продукти и относно тяхната реклама, които не са хармонизирани на европейско равнище и които се отклоняват от Директива 2000/13/ЕО, доколкото забраняват определени твърдения в етикетирането и/или представянето на хранителни продукти и/или тяхната реклама, като „препратки към отслабване“ и „препратки към медицински препоръки, удостоверения, декларации или становища за одобрение“, трябва да се считат за мерки с равностоен ефект и/или количествени ограничения върху вноса между държавите членки на Европейската общност, доколкото тези национални разпоредби:
– налагат допълнителна тежест върху вноса на хранителни продукти при привеждането на тези продукти в съответствие с националното законодателство и по този начин възпрепятстват търговията между държавите членки и
– не се прилагат за всички участници на пазара, които осъществяват дейността си на националната територия, доколкото има продукти от напълно сходен характер (например козметични продукти), за които тези разпоредби не се прилагат и за които не съществува друга еквивалентна разпоредба, и че следователно тези разпоредби не могат да бъдат прилагани от националния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-295/02: Gerken, Заключение от 11 декември 2003 г.

Следва ли размерът на помощта също да бъде намален по второто тире на член 10, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 3887/92, когато специалната премия за мъжки говеда, заявена при действието на тази разпоредба от правото на Общността, по правни причини не може да бъде приложена спрямо земеделския стопанин, но, според член 44, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2419/2001, земеделският стопанин е предоставил фактически правилна информация или може да докаже по друг начин, че не е виновен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-386/02: Baldinger, Заключение от 11 декември 2003 г.

Следва ли член 48, параграф 2 от Договора за ЕО (сега член 39, параграф 2 ЕО), относно свободното движение на работници, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която предвижда, че правото на финансово обезщетение, въведено със закон през 2000 г. за лицата, които 1. са станали военнопленници по време на Първата или Втората световна война; или 2. са били задържани и държани от чужда държава по политически или военни причини по време на Втората световна война или през периода, когато Австрия е била окупирана от съюзническите сили; или 3. са били извън територията на Република Австрия поради политическо преследване или заплаха от политическо преследване и са били задържани по политически или военни причини от чужда държава след началото на Втората световна война, се обуславя от изискването тези лица да притежават австрийско гражданство към момента на подаване на заявлението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-502/01: Gaumain-Cerri и Barth, Заключение от 2 декември 2003 г.

1) Могат ли изразите „обезщетение при болест“ и „обезщетение за старост“ по смисъла на член 1 от Регламент № 1408/71 да обхващат обезщетения, изплащани от един осигурител на друг, ако осигуреният получава само абстрактна и косвена полза от това (плащане на пенсионни осигурителни вноски от фонда за осигуряване за грижи от името на доброволен болногледач)
Ако да, при какви обстоятелства това е възможно
2) Съществува ли забрана за дискриминация съгласно първичното или вторичното право на Общността, от която следва, че обезщетение, описано в т. 1 по-горе, трябва да се предоставя независимо от това дали дейността, пораждаща правото на обезщетение, се извършва в Германия или в друга държава-членка на ЕС, и независимо от това къде осигуреният или непосредственият бенефициент има местоживеене
3) Прилагат ли се разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 относно прилагането на схеми за социално осигуряване към наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, и към германския режим за осигуряване за грижи, ако осигурителното покритие по параграф 23 от SGB XI във връзка с параграф 110 от SGB XI се основава изцяло или частично на частна застрахователна полица за грижи
4) Представляват ли вноските, дължими от институциите за осигуряване за грижи от името на болногледачи, които не действат в рамките на трудово правоотношение съгласно параграф 44 от SGB XI във връзка с параграф 3, ал. 1, т. 1 от SGB VI, „обезщетения при болест“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71
Ако да, могат ли такива обезщетения да се изплащат от името на болногледачи, които предоставят грижи в държавата на компетентната институция, но живеят в друга държава-членка
5) Явяват ли се болногледачите по смисъла на параграф 19 от SGB XI работници по смисъла на член 39 ЕО
Ако да, изключва ли това отказът да им се предоставят обезщетения, състоящи се в „плащане на пенсионни осигурителни вноски“, поради това че нямат местоживеене или обичайно пребиваване в компетентната държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-31/02: Barth, Заключение от 2 декември 2003 г.

Нарушение на правото на Съюза чрез въвеждане на условие за пребиваване на територията на държавата членка за изплащане на социални осигурителни вноски в полза на лица, предоставящи грижи, които не са с професионален характер, на зависими лица, подлежащи на националната система за застраховане при зависимост.
Неправилно тълкуване на понятието „работник“ по смисъла на член 1, буква а) от Регламент № 1408/71 и приложимостта на този регламент към лица, предоставящи грижи по смисъла на член 19 от SGB XI.
Неправилно квалифициране на плащането на социалноосигурителни вноски като „обезщетения при болест“ или „обезщетения за старост“ по смисъла на член 4 от Регламент № 1408/71.
Нарушение на принципа на равно третиране и забрана на дискриминацията, произтичащи от член 39 ЕО и член 7 от Регламент № 1612/68, чрез изключване на лица с местоживеене в друга държава членка от правото на социални осигурителни вноски.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-381/01: Комисия/Италия, Заключение от 27 ноември 2003 г.

Неизпълнение на задълженията по член 11 от Шестата директива (77/388/ЕИО) поради неприлагане на ДДС върху субсидиите, предоставени съгласно Регламент № 603/95 относно общата организация на пазара на сушени фуражи – по-конкретно, че субсидиите следва да се считат за субсидии, пряко свързани с цената по смисъла на член 11(A), параграф 1, буква а) от Шестата директива.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form