Дело C-404/02: Nichols, Заключение от 15 януари 2004 г.

1. При какви обстоятелства, ако има такива, търговска марка (т.е. „знак“, който отговаря на изискванията на член 2 от Директива 89/104/ЕИО относно търговските марки), състояща се от едно фамилно име, трябва да бъде отказана за регистрация като сама по себе си „лишена от отличителен характер“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Директивата?
2. По-специално (a) трябва ли или (b) може ли такъв знак, преди да е придобил отличителен характер чрез използване, да бъде отказан за регистрация, ако е често срещано фамилно име в държавата-членка, в която се иска регистрацията на търговската марка, или ако е често срещано фамилно име в една или повече от другите държави-членки?
3. Ако отговорът на въпрос 2(a) или (b) е положителен, уместно ли е националните органи да определят въпроса с оглед на предполагаемите очаквания на средния потребител по отношение на съответните стоки/услуги в държавата-членка, като вземат предвид честотата на фамилното име, естеството на съответните стоки/услуги и разпространеността (или липсата на такава) на използването на фамилни имена в съответната търговия?
4. Има ли значение за целите на определянето дали едно фамилно име е „лишено от отличителен характер“ по член 3, параграф 1, буква б) от Директивата, че последиците от регистрацията на търговската марка са ограничени съгласно член 6, параграф 1, буква а)?
5. Ако да, (a) трябва ли думата „лице“ в член 6, параграф 1, буква а) от Директивата да се разбира като включваща юридическо лице или предприятие и (b) какво представлява „честна практика в индустриалните или търговските отношения“; по-специално, прилага ли се това изразяване, когато (i) ответникът на практика не заблуждава обществеността чрез използването на собственото си име или (ii) ответникът просто причинява непреднамерено объркване чрез това?