Съд - втори състав

1) С оглед на членове 73 ЕО, 87 ЕО и 88 ЕО и на Регламент № 1191/69, могат ли националните власти да налагат задължения за обществена услуга на публично предприятие, на което е възложено да осигурява обществения пътнически транспорт в агломерация?
2) При утвърдителен отговор, трябва ли националните власти да компенсират тези задължения?
3) Трябва ли националните власти, при положение че не са длъжни да организират процедури за възлагане на обществени поръчки за предоставяне на концесия за експлоатацията на транспортна мрежа, да разпрострат задължението за компенсиране по отношение на всички предприятия, за които, с оглед на вътрешното право и в една и съща зона, се счита, че предоставят услуги за обществен пътнически транспорт?
4) При утвърдителен отговор, какъв трябва да бъде критерият за компенсиране?
5) В случая на предприятия за автобусен пътнически транспорт, които по силата на концесия за обществена услуга упражняват своята дейност според режим на изключителност в рамките на определени градски периметри, но също така упражняват тази дейност в конкуренция с частни предприятия извън градските зони, обект на режима на изключителност, и на които държавата ежегодно предоставя помощи, предназначени да покрият постоянните оперативни дефицити на тези предприятия, тези помощи съставляват ли държавна помощ, забранена от член 87, параграф 1 ЕО, когато:
а) не е възможно въз основа на сигурни данни от съответното им счетоводство да се установи разликата между разходите, свързани с частта от дейността на тези предприятия в зоната, която е обект на концесията, и съответната печалба и следователно не е възможно да се изчисли допълнителният разход, произтичащ от изпълнението на задълженията за обществена услуга, който съгласно концесията би могъл да бъде обект на държавна помощ;
б) предоставянето на транспортни услуги от въпросните предприятия може поради тази причина да се запази или увеличи, така че да намалеят възможностите за предоставяне на транспортни услуги от други предприятия, установени в тази или в друга държава членка;
в) и това въпреки предвиденото в член 73 ЕО?
6) Като се имат предвид условията, които Съдът извежда от член 87, параграф 1 ЕО […] по-конкретно в своето Решение от 24 юли 2003 г. по дело Altmark Trans [и Regierungspräsidium Magdeburg] (C-280/00, Recueil, стр. I-7747), за квалифицирането на една помощ като държавна („Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя предимство на своя бенефициер. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията.“), какви са смисълът и обхватът на изразите 1) предоставяне на преимущество, което 2) нарушава конкуренцията в положение, в което бенефициерите притежават изключителното право да предоставят обществени услуги за пътнически транспорт в градовете Лисабон и Порто, но също така осигуряват и връзките с тези градове в зони, в които действат и други оператори
С други думи, какви критерии трябва да се приложат, за да може да се заключи, че предоставянето на предимство нарушава конкуренцията
От значение ли е за тази цел да се знае какъв процент от разходите в рамките на предприятията е свързан с автобусните линии, които функционират извън зоната на изключителност
Необходимо ли е в крайна сметка отражение на помощта върху дейността, упражнявана извън зоната на изключителност (Лисабон и Порто), да е съществено?
7) Единствен правен способ за налагане спазването на разпоредбите на Договора [за ЕО] относно държавните помощи ли е предвидената в членове 76 ЕО и 88 ЕО намеса на Комисията [на Европейските общности] или полезното действие на общностното право изисква нещо повече, а именно възможността за пряко прилагане на въпросните норми от националните юрисдикции по искане на частноправните субекти, които се считат за увредени от предоставянето на субсидия или помощ, противоречаща на разпоредбите относно конкуренцията?