Съд - втори състав
Съдебен състав – Съд – втори състав
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Съвместима ли е с посочения по-горе член 15 от Директива [2006/12] и с принципа „замърсителят плаща“ националната правна уредба, която се съдържа в член 58 и сл. от Законодателен декрет [№ 507/1993] и в преходните разпоредби, продължаващи неговото действие […], и която осигурява запазването на система с фискален характер за покриване на разходите за услугата по обезвреждане на отпадъците и отлага въвеждането на тарифна система, при която разходите за услугата се поемат от тези, които произвеждат и предават отпадъците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Допустимо ли е митническите органи да уведомят длъжника за размера на дължимите вносни или износни сборове, без преди това този размер да е бил взет под отчет?
Могат ли митническите органи да уведомят длъжника за размера на дължимите сборове след изтичане на тригодишния срок, когато поради деяние, подлежащо на наказателно преследване, не са могли да определят точния размер на сборовете, дори ако длъжникът не е извършител на това деяние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
Нарушение на член 56 ЕО поради по-неблагоприятно данъчно третиране на дивиденти, изплащани на дружества със седалище в друга държава членка, в сравнение с дивиденти, изплащани на дружества — местни лица
Нарушение на членове 31 и 40 от Споразумението за ЕИП поради по-неблагоприятно данъчно третиране на дивиденти, изплащани на дружества със седалище в държава от ЕИП, в сравнение с дивиденти, изплащани на дружества — местни лица
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Дали член 217, параграф 1 и член 221, параграф 1 от [Митническия кодекс] трябва да се тълкуват в смисъл, че изискването за вземане под отчет на митническо задължение може да бъде правомерно изпълнено и чрез вписване на размера [на произтичащите от това задължение митнически сборове] в протокол, изготвен съгласно LGDA от разследващи служители, а не от лица, които имат право да вписват този размер в счетоводните документи, както и дали подобен протокол може да се разглежда като счетоводен документ или друг носител на счетоводна информация по смисъла на член 217, параграф 1 [от посочения кодекс]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Изпълнила ли е Ирландия задължението си да гарантира, че всички проекти за строителство на пътища, включително частни пътища, които могат да окажат значително въздействие върху околната среда, са предмет на процедура за разрешение и оценка на въздействието по Директива 85/337, изменена с Директива 97/11?
Изпълнила ли е Ирландия задължението си да транспонира напълно разпоредбите на член 3, точки 1 и 3—7 и член 4, точки 2—4 от Директива 2003/35, включително задължението за информиране на Комисията, относно участието на обществеността и достъпа до правосъдие в областта на околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Допустимо ли е държава членка да забрани свободното разпространение на семена на генетично модифицирани сортове и тяхното включване в националния каталог на сортовете, позовавайки се на етични и религиозни съображения, въпреки разпоредбите на Директива 2001/18 и Директива 2002/53?
Допустимо ли е иск за установяване на неизпълнение на задължения да се основава на твърдения за нарушение на Директива 2001/18, разглеждана в нейната цялост, без конкретно посочване на нарушените разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Трябва ли член 221, параграф 1 от [Митническия кодекс] да се разбира в смисъл, че […] уведомяване[то] на длъжника за митническо задължение може да се извърши надлежно само след като то бъде взето под отчет или с други думи, задължителното […] уведомяване на длъжника за митническо задължение трябва винаги да се предхожда от вземане под отчет, за да бъде надлежно, т.е. да съответства на [посочената разпоредба]?
Трябва ли член 221, параграф 3 от [Митническия кодекс] да се разбира в смисъл, че възможността за митническите органи след изтичането на тригодишен срок от възникването на митническото задължение да извършат надлежно уведомяване за взетия под отчет размер, когато това задължение е възникнало на основание на подлежащо на наказателно преследване деяние, е налице единствено спрямо лицето, което е извършило [това деяние]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Дали член 4, параграф 2, първа алинея от [Директивата за местообитанията] дава право на държава членка да откаже да даде съгласие за съставения от Комисията проектосписък на териториите от значение за Общността по отношение на една или няколко територии по други съображения, а не по съображения за опазване на околната среда?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: спадат ли към тези съображения интересите на общини и сдружения на общини, и в частност техните планове, проектопланове и други интереси във връзка с по-нататъшното развитие на тяхната територия?
3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: изискват ли третото съображение от Директива 92/43/ЕИО, член 2, параграф 3 от тази директива или други разпоредби на общностното право държавите членки и Комисията да вземат предвид такива съображения при даването на съгласие и при съставянето на списъка на [ТЗО]?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос: може ли след окончателното приемане на списъка общината, която е засегната от включването на определена територия в него, като се основава на общностното право, да се позове в съдебно производство на противоречие на списъка с общностното право, тъй като нейните интереси не са били взети предвид или не са били взети предвид в достатъчна степен?
5) Трябва ли продължителни работи по поддръжка на фарватера на естуари, които са окончателно одобрени съгласно националното право преди изтичането на срока за транспониране на Директива 92/43/ЕИО, да бъдат подложени на оценка на въздействието им на основание член 6, параграфи 3 и 4 от посочената директива в случай на продължаване на тези работи след включването на територията в списъка на [ТЗО]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (наричана по-нататък „Шеста директива“) да се тълкува в смисъл, че „външната реклама“ от правносамостоятелната организация на политическа партия с устройство в рамките на провинцията под формата на дейности за връзки с обществеността, осведомяване, организиране на прояви, доставяне на рекламни материали на местните секции, както и за организирането и провеждането на годишен бал („SPÖ-Ball“), следва да се разглежда като икономическа дейност, ако приходите във връзка с нея са получени от (частичното) фактуриране на разходите за „външна реклама“ на също правносамостоятелните партийни секции (областни организации и т.н.), както и от входните билети за посочения бал?
2) При преценката дали е налице „икономическа дейност“ по смисъла на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива, налице ли е вреда, ако посочените в първия въпрос дейности „имат отражение“ върху областната организация и следователно са от полза за нея
В реда на нещата е в рамките на тези дейности неотменно да се популяризират партията, нейните възгледи и цели, дори това да не е на преден план, а по-скоро неизбежна последица.
3) Може ли още да се говори за „икономическа дейност“ в посочения по-горе смисъл, когато разходите за „външна реклама“ дълго време явно превишават приходите, получени от тези дейности чрез фактурирането на посочените разходи и организирането на бала?
4) Налице ли е „икономическа“ по естеството си дейност и когато фактурирането на разходите не се прави според ясно установими икономически критерии (напр. възлагане на разходите на отговорното лице или на потребителя) и по същество местните организации са свободни да преценяват дали и в каква степен да участват в разходите на областната организация?
5) Налице ли е „икономическа“ по естеството си дейност и когато рекламни услуги се фактурират на местните организации чрез удръжка, чийто размер се определя, от една страна, от броя записани по места членове и от друга страна, от броя на излъчените от тази организация членове?
6) При преценката дали е налице дейност с икономически характер, трябва ли държавните субсидии (като схемата за финансиране на партиите съгласно Parteienförderungsgesetz (Закон за финансирането на политическите партии) в провинция Каринтия), които не подлежат на облагане с данък върху оборота, да се разглеждат като икономически изгоди?
7) Ако сама по себе си „външната реклама“ трябва да се окачестви като „икономическа дейност“ по смисъла на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива [ДДС]: обстоятелството, че дейностите за връзки с обществеността и предизборна агитация са централен елемент от дейността на политическите партии и представляват условие sine qua non за осъществяването на политическите цели и възгледи, пречка ли е тези дейности да се окачествят като „икономическа дейност“?
8) Извършваните от жалбоподателя дейности, окачествени като „външна реклама“, сходни ли са с дейностите на рекламните агенции по смисъла на приложение Г [точка] 10 от Шеста директива [ДДС] и/или могат ли поради съдържанието си да отговарят на тях
Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, може ли обхватът на тези дейности да се окачестви като „значителен“ предвид наличната през релевантния за жалбата период структура на приходите и разходите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Трябва ли точка 10 от приложение II към Директива 85/337/ЕИО да се тълкува в смисъл, че тази точка се отнася за проект за отвеждането на просмукващите се води в тунел, предназначен за прокарването на електропроводни линии, и за инжектирането (привнасяне) на вода в почвата или скалите, за да се компенсира евентуално спадане на нивото на подземните води, както и за изграждането и поддръжката на инсталации за отвеждане и за привнасяне на вода?
2) Ако първият въпрос изисква утвърдителен отговор: разпоредбата на член 10а от Директива 85/337/ЕИО — съгласно която при определени условия членовете на заинтересованата общественост трябва да имат възможност да обжалват пред съд или друг независим и безпристрастен орган, установен по закон, за да оспорват материалната или процесуална законосъобразност на дадено решение — предполага ли също, че членовете на заинтересованата общественост имат право да обжалват решение, с което определен съд се е произнесъл по молба за разрешение за осъществяване, въпреки че са имали възможност да участват в разглеждането на молбата пред посочения съд и да изразят по този повод своето мнение?
3) Ако първият и вторият въпрос изискват утвърдителен отговор: трябва ли член 1, параграф 2, член 6, параграф 4 и член 10а от Директива 85/337/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че държавите членки могат да приемат разпоредби, свързани със заинтересованата общественост, предвидена в член 6, параграф 4, от една страна, и в член 10а, от друга страна, по силата на които малки местни сдружения за опазване на околната среда имат правото да участват в процеса на вземане на решения, предвиден в член 6, параграф 4, по отношение на проекти, които могат да имат значително въздействие върху околната среда в зоните, в които тези сдружения осъществяват дейността си, но не разполагат с правото на обжалване, предвидено в член 10а?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.