Съд - втори състав

1) Позволяват ли членове 3 и 4 от Директива 80/987 от 20 октомври1980 година в частта, уреждаща изплащането на дължимите вземания по трудови възнаграждения на работници или служители, тези вземания — когато те са предявени срещу гарантиращата институция — да бъдат лишени от първоначалното си естество на вземания по трудови възнаграждения и да бъдат прекласифицирани като вземания от социалноосигурително естество само защото изплащането им е било поверено от държавата членка на социалноосигурителна институция и следователно позволяват терминът „възнаграждение“ да се замени в националното право с термина „социалноосигурително обезщетение“?
2) Достатъчно ли е предвид социалната цел на Директивата националното законодателство да използва първоначалното вземане за възнаграждение на работника или служителя просто като база за сравнение, по отношение на която да се определя per relationem престацията, подлежаща на гарантиране чрез намесата на гарантиращата институция, или се изисква вземането на работника или служителя за възнаграждение спрямо неплатежоспособния работодател да бъде защитено чрез намесата на гарантиращата институция, като се гарантира, че неговите обхват, гаранции и срокове, както и процедурите за упражняването му, са същите като тези, които са налице за всяко друго вземане по трудово правоотношение по същата правна система?
3) Позволяват ли произтичащите от общностното законодателство принципи, и по-специално принципите на равностойност и ефективност, по отношение на неудовлетворените вземания на работници или служители, свързани с възнаграждението, за определения съгласно член 4 от Директива 80/987 период, да се прилага давностен режим, който е по-малко благоприятен в сравнение с режима, прилаган към вземания от подобно естество?