Съд - втори състав
Съдебен състав – Съд – втори състав
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Трябва ли член 206 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че при конкретните обстоятелства кражбата на стока, поставена в режим на митническо складиране, представлява безвъзвратна загуба на стоката и случай на непреодолима сила, вследствие на което в подобна хипотеза да се смята, че изобщо не е възникнало вносно митническо задължение?
Може ли кражбата на стоки, държани в режим на митническо складиране, да доведе до настъпването на данъчното събитие и изискуемостта на [ДДС] съгласно член 71 от [Директивата за ДДС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1) Следва ли член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага към материално- и/или процесуалноправно изискване във връзка с първоначалното влизане в страната дори когато една от целите на това изискване — в настоящия случай разрешение за временно пребиваване — е да препятства незаконното влизане и пребиваване на територията на страната преди подаването на молба за издаване на разрешение за пребиваване и следователно то може да се разглежда като мярка по смисъла на точка 85 от Решението […] по дело Abatay и др. […], която може да бъде утежнявана?
2) а)
В тази връзка какво значение следва да се придаде на изискването за законно пребиваване по член 13 от Решение № 1/80?
б) В това отношение има ли значение обстоятелството, че съгласно националното право подаването на молба самò по себе си прави пребиваването законно до отхвърлянето на молбата или е от значение само обстоятелството, че съгласно националното право пребиваването до подаването на молбата се разглежда като незаконно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.
Възможно ли е да се откаже право на приспадане на ДДС, посочен във фактура, когато доставките, за които се отнася фактурата, не са били действително осъществени, дори ако рискът от данъчни загуби е отстранен с плащането на данъка от издателя?
Допустимо ли е принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания да изискват признаване на право на приспадане при липса на реална облагаема сделка?
Какви са задълженията на националния съд относно доказателствената преценка при разглеждане на право на приспадане на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.
Могат ли на получателя по фактура да се откаже право на приспадане на ДДС при липса на доказателства за действително осъществени доставки, въпреки че издателят на фактурата е платил дължимия ДДС и липсва риск от данъчни загуби?
Как следва националният съд да прецени наличието на действителни доставки при спор относно правото на приспадане на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.
Възможно ли е наличието на значителен брой засегнати лица или правни отношения и евентуални различия в националната съдебна практика да обосноват необходимостта от ускорено преюдициално производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1) Следва ли неоспореното решение на Комисията за започване на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 3, второ изречение ДФЕС, да има за резултат дадена национална юрисдикция, сезирана с искане за възстановяване на извършените плащания и преустановяване на всякакво плащане, да е обвързана от становището на Комисията, изразено в решението за започване, по отношение на въпроса дали спорната мярка може да се квалифицира като помощ?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Може ли, когато публично предприятие по смисъла на член 2, буква б), подточка i) от Директива 2006/111/ЕО експлоатира летище, мерките, приети от това предприятие, да се квалифицират предвид правната уредба за държавните помощи като селективни мерки по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС единствено поради факта че от тях се ползват само предприятията — въздушни превозвачи, които използват летището?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос:
a) Трябва ли критерият за селективност да се счита за неизпълнен, когато публичното предприятие, което е летищният оператор, поставя по прозрачен начин същите условия на всички авиокомпании, които решат да използват летището?
б) Важи ли същото, когато летищният оператор е избрал определен търговски модел (в настоящия случай сътрудничество с нискотарифни авиокомпании) и когато условията за използване, приложени към тази клиентела, не са атрактивни за всички авиокомпании?
в) Трябва ли дадена мярка във всеки случай да се счита за селективна, когато съществена част от пътниковия поток на летището в продължение на години се пада на една авиокомпания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1. Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета да се тълкува в смисъл, че държавите членки са задължени да обявят за приложими въведените за транспонирането на член 10a от Директива 85/337/ЕИО национални разпоредби и за такива административни производства по издаване на разрешения, които са образувани преди 25 юни 2005 г., разрешенията по които обаче са издадени едва след този срок?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Следва ли член 10a от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г., да се тълкува в смисъл, че държавите членки са задължени да разпрострат приложимостта на отнасящите се до оспорването на процесуална законосъобразност на дадено решение национални разпоредби, които транспонират член 10a от Директива 85/337/ЕИО, и до случаи на извършена, макар да е неправилна, оценка на въздействието върху околната среда?
3. При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Следва ли в случаите, в които в съответствие с член 10a, параграф 1, буква б) от Директива 85/337 административнопроцесуалното право на дадена държава членка определя като принцип, че за членовете на заинтересованата общественост достъпът до процедура за обжалване пред съд зависи от твърдението им, че техни права са нарушени, член 10a от Директива 85/337/ЕИО да се тълкува в смисъл, че:
a) оспорването по съдебен ред на процесуалната законосъобразност на решения, които са предмет на разпоредбите на тази директива за участие на обществеността, може да има успех и да доведе до отмяна на решението единствено когато с оглед на конкретния случай съществува възможност оспорваното решение да има друго съдържание, ако процесуалните нарушения липсват и когато освен това процесуалните нарушения засягат материалноправното положение на жалбоподателя или
б) в рамките на оспорването по съдебен ред на процесуалната законосъобразност на решения, които са предмет на разпоредбите на тази директива за участие на обществеността, трябва да се вземат предвид и други процесуални нарушения?
При отговор на горепосочения въпрос по смисъла на буква б):
Какви следва да са изискванията по същество по отношение на процесуалните нарушения, за да могат те в рамките на оспорването по съдебен ред на процесуалната законосъобразност на решенията да се вземат под внимание в полза на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1. С оглед на правилното им прилагане, допускат ли членове 9 и 10 от Директивата за местообитанията национална разпоредба (член 3, алинея 4‑bis от ДПР № 357 от 1997 г.), която предвижда правомощие за регионите и автономните провинции служебно да предлагат преразглеждането на ТЗО, без обаче да предвижда такова задължение за тях, в случай че частните собственици на парцели, включени в ТЗО, мотивирано поискат упражняването на това правомощие, поне в случаите, в които тези частноправни субекти твърдят, че екологичното състояние на съответната територия е влошено?
2. С оглед на правилното им прилагане, допускат ли членове 9 и 10 от Директивата за местообитанията национална разпоредба (член 3, алинея 4‑bis от ДПР № 357 от 1997 г.), която предвижда правомощие за регионите и автономните провинции служебно да предлагат преразглеждането на ТЗО, в резултат на периодична проверка, без да определя конкретната честота на проверката (например на две години, на три години и т.н.) и без да предвижда осигуряването на публичност на периодичната проверка, каквато се изисква от регионите и автономните провинции, която да позволи на заинтересованите лица да представят коментари или предложения?
3. С оглед на правилното им прилагане, допускат ли членове 9 и 10 от Директивата за местообитанията национална разпоредба (член 3, алинея 4-bis от ДПР № 357 от 1997 г.), която предвижда, че преразглеждането на ТЗО се извършва по инициатива на регионите и автономните провинции, без да предвижда право на инициатива и на държавата, дори субсидиарно, в случай на бездействие на регионите или автономните провинции?
4. С оглед на правилното им прилагане, допускат ли членове 9 и 10 от Директивата за местообитанията национална разпоредба (член 3, алинея 4-bis от ДПР № 357 от 1997 г.), която предвижда правомощие за регионите и автономните провинции служебно да предлагат преразглеждането на ТЗО, което правомощие е изцяло дискреционно и не съдържа задължение, дори и в случай че е настъпило — и надлежно е установено — замърсяване или влошаване на състоянието на околната среда?
5. Следва ли производството, предвидено от член 9 от Директивата за местообитанията и уредено от националния законодател в член 3, алинея 4-bis от ДПР № 357/97, да се схваща като производство, което обезателно трябва да приключи с административен акт, или като производство, при което това не е задължително
Под „производство, което обезателно трябва да приключи с административен акт“ трябва ли да се разбира производството, при което, „когато са изпълнени необходимите предпоставки, министърът на околната среда и на опазването на територията трябва да изпрати до Европейската комисия предложението на региона“, без в това отношение да се обсъжда дали то трябва да се схваща като производство, което може да се образува само служебно или и по искане на някоя от страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Представлява ли „икономическа дейност“ по смисъла на член 4 от [Шеста директива] експлоатацията на присъединена към мрежата фотоволтаична инсталация без собствени възможности за акумулиране на електрическата енергия, която инсталация е монтирана на покрива или в близост до частна жилищна сграда, при положение че инсталацията е технически конструирана по такъв начин, че количеството произвеждана електрическа енергия да е изначално трайно по-малко от общото количество електрическа енергия, консумирана от експлоатиращия инсталацията за битови нужди в собствената му жилищна сграда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
1) В позиция 2309, позиция 2922 или позиция 3824 от [КН] попада продукт, който е произведен от захар, ферментирала с помощта на бактерията Corynebacterium glutamicum, и който се състои — както се уточнява в приложение 1 от акта за преюдициално запитване — от 65 % лизинов сулфат и освен това съдържа онечиствания от производствения процес (непроменени суровини, използвани в производствения процес реактиви и вторични продукти)?
От значение в тази връзка ли е дали онечистванията са запазени нарочно с цел продуктът да стане особено подходящ или да се подобри неговата годност за производството на храни за животни, или онечистванията са били запазени, защото не е необходимо или целесъобразно тяхното отстраняване
Какви насоки следва да се използват за преценката на този въпрос във всеки конкретен случай?
От значение ли е за отговора на въпроса обстоятелството, че е възможно производството на други продукти, съдържащи лизин, включително „чист“ лизин (≥98 %) и лизин HCl, които имат по-високо съдържание на лизин от описания по-горе продукт лизинов сулфат, както и от значение ли е в тази връзка обстоятелството, че количеството лизинов сулфат и други онечиствания в описания по-горе продукт лизинов сулфат отговаря на количеството в продуктите, произведени на основата на лизинов сулфат, на други производители
Какви насоки следва да се използват за преценката на този въпрос във всеки конкретен случай?
2) Ако се приеме, че в съответствие с принципа на законосъобразност производството не е попадало в рамките на схемата за възстановявания, биха ли били в нарушение на правото на Европейския съюз действията на националните власти, които съгласно националните принципи на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания в случай като настоящия се въздържат да поискат връщане на сумите на възстановяванията, приети добросъвестно от производителя?
3) Ако се приеме, че в съответствие с принципа на законосъобразност производството не е попадало в рамките на схемата за възстановявания, биха ли били в нарушение на правото на Европейския съюз действията на националните власти, които съгласно националните принципи на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания в случай като настоящия спазват поетите задължения (сертификати за възстановявания), които са били предмет на времеви ограничения и които са приети добросъвестно от производителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.