Съд - голям състав
Съдебен състав – Съд – голям състав
Дело C-33/17: Čepelnik, Заключение от 8 май 2018 г.
Трябва ли член 56 ДФЕС и [Директива 2014/67] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да разпореди на лице в тази държава, което е възложило работа, да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата, ако спирането на плащанията и внасянето на гаранцията служат единствено за обезпечаване на евентуална глоба, която следва да бъде наложена само впоследствие в отделно производство срещу доставчик на услуги със седалище в друга държава членка?
При отрицателен отговор на този въпрос:
а) Трябва ли член 56 ДФЕС и [Директива 2014/67] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да разпореди на възложилия работа в тази държава да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата, ако в доставчикът на услуги, установен в друга държава членка, на когото трябва да бъде наложена глоба, няма право да обжалва решението, по силата на което се разпорежда внасянето на гаранция, в производство относно самата гаранция, а жалбата на възложителя срещу това решение не спира изпълнението му?
б) Трябва ли член 56 ДФЕС и [Директива 2014/67] да се тълкуват в смисъл, че не допуска държава членка да разпореди на възложилия работа в тази държава да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата само защото доставчикът на услуги е със седалище в друга държава — членка на ЕС?
в) Трябва ли член 56 ДФЕС и [Директива 2014/67] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да разпореди на възложилия работа в тази държава да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата, въпреки че тази сума не е изискуема все още и размерът на окончателната сума все още не е установен поради насрещни вземания и права на задържане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-82/16: K.A. и др. (Събиране на семейството в Белгия), Съдебно решение от 8 май 2018 г.
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 20 ДФЕС и членове 5 и 11 от Директива [2008/115] във връзка с членове 7 и 24 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че при определени обстоятелства не допуска национална практика, съгласно която молбата за предоставяне на разрешение за пребиваване с цел събиране, като семейство, с гражданин на Съюза, която гражданин на трета страна подава в държавата членка по пребиваването на въпросния гражданин на Съюза, който е гражданин на тази държава членка и не се е възползвал от свободата си на движение и на установяване (наричан по-нататък „уседнал гражданин на Съюза“), се оставя без разглеждане, с или без издаване на решение за извеждане, с единствения мотив, че на съответния член на семейството, гражданин на трета страна, е наложена действаща на европейско равнище забрана за влизане?
а) От значение ли е за преценката на тези обстоятелства наличието на отношение на зависимост между члена на семейството, гражданин на трета страна, и уседналия гражданин на Съюза, което надхвърля обикновената семейна връзка
При утвърдителен отговор на този въпрос, кои фактори са от значение, за да се приеме, че е налице отношение на зависимост
Възможно ли е позоваване в това отношение на съдебната практика относно това кога е налице семеен живот по смисъла на член 8 от [Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)] и член 7 от Хартата?
б) Специално що се отнася до ненавършилите пълнолетие деца, изисква ли член 20 ДФЕС нещо повече от биологична връзка между родителя, гражданин на трета страна, и детето, гражданин на Съюза
Важно ли е в това отношение да се докаже, че живеят заедно, или е достатъчно наличието на емоционални и финансови връзки, като режимът на местоживеене на детето и на лични отношения с родителя и плащането на издръжка
Възможно ли е позоваване в това отношение на решения Ogieriakhi (C‑244/13, EU:C:2014:2068, т. 38 и 39), Singh и др. (C‑218/14, EU:C:2015:476, т. 54), и O. и др. (C‑356/11 и C‑357/11, EU:C:2012:776, т. 56)
Вж. в тази връзка и [решение от 10 май 2017 г., Chavez-Vilchez и др. (C‑133/15, EU:C:2017:354)].
в) От значение ли е за преценката на тези обстоятелства, че семейният живот е започнал в момент, когато на гражданина на трета страна вече е била наложена забрана за влизане и следователно му е било известно, че пребивава незаконно в държавата членка
Възможно ли е позоваване на това обстоятелство, за да се противодейства на евентуална злоупотреба с производствата за предоставяне на разрешения за пребиваване в рамките на събирането на семейства?
г) От значение ли е за преценката на тези обстоятелства, че срещу решението за налагане на забрана за влизане не е било използвано средство за защита по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2008/115 или че жалбата срещу това решение е била отхвърлена?
д) От значение ли е фактът, че забраната за влизане е наложена по съображения, свързани с обществения ред, или заради незаконно пребиваване
При утвърдителен отговор, трябва ли освен това да се провери дали съответният гражданин на трета страна представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за основен обществен интерес
В това отношение може ли спрямо членовете на семейството на уседнал гражданин на Съюза да се приложат по аналогия членове 27 и 28 от Директива 2004/38, които са транспонирани с членове 43 и 45 от [Закона от 15 декември 1980 г.], и практиката на Съда в областта на обществения ред
(Вж. [решения от 13 септември 2016 г., Rendón Marín (C‑165/14, EU:C:2016:675), и от 13 септември 2016 г., CS (C‑304/14, EU:C:2016:674)])?
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 5 от Директива 2008/115 и членове 7 и 24 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която наличието на действаща забрана за влизане може да бъде посочено като основание за оставяне без разглеждане на подадена впоследствие на територията на държава членка молба за [предоставяне на разрешение за пребиваване с цел] събиране, като семейство, с уседнал гражданин на Съюза, без да се вземат предвид семейният живот и висшите интереси на засегнатите деца, които обстоятелства са посочени в тази молба?
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 5 от Директива 2008/115 и членове 7 и 24 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която срещу гражданин на трета страна, за когото вече действа забрана за влизане, се издава и решение за извеждане, без да се вземат предвид семейният живот и висшите интереси на засегнатите деца — обстоятелства, които са посочени в молба за [предоставяне на разрешение за пребиваване с цел] събиране, като семейство, с уседнал гражданин на Съюза, подадена след налагането на забраната за влизане?
Следва ли член 11, параграф 3 от Директива 2008/115 да се разбира в смисъл, че по принцип гражданинът на трета страна винаги е длъжен да подаде извън Европейския съюз молбата си за оттегляне или за спиране на действието на влязла в сила и действаща забрана за влизане, или има обстоятелства, при които той може да подаде тази молба и на територията на Съюза?
а) Следва ли член 11, параграф 3, трета и четвърта алинея от Директива 2008/115 да се разбира в смисъл, че предпоставките по член 11, параграф 3, първа алинея от същата директива — според който забраната за влизане може да бъде оттеглена или действието ѝ спряно само ако гражданинът на трета страна докаже, че е напуснал територията на страната, спазвайки напълно решението за връщане — трябва да са безусловно изпълнени във всеки отделен случай или във всички категории случаи?
б) Допускат ли членове 5 и 11 от Директива 2008/115 тълкуване в смисъл, че молбата за предоставяне на разрешение за пребиваване с цел събиране, като семейство, с уседнал гражданин на Съюза, който не се е възползвал от свободата си движение и на установяване, се счита за имплицитно (ограничено по време) искане за оттегляне или за спиране на действието на влязлата в сила и действаща забрана за влизане, която отново ще започне да се прилага, ако се установи, че предпоставките за предоставяне на разрешение за пребиваване не са изпълнени?
в) От значение ли е фактът, че задължението молбата за оттегляне или за спиране на действието на забраната да бъде подадена в страната на произход евентуално води само до временна раздяла между гражданина на трета страна и уседналия гражданин на Съюза
Има ли обстоятелства, при които членове 7 и 24 от Хартата все пак не допускат временна раздяла?
г) От значение ли е фактът, че единствената последица от задължението молбата за оттегляне или за спиране на действието на забраната да бъде подадена в страната на произход е, че гражданинът на Съюза евентуално трябва само да напусне за известно време територията на Съюза като цяло
Има ли обстоятелства, при които член 20 ДФЕС все пак не допуска уседналият гражданин на Съюза да бъде задължен да напусне за известно време територията на Съюза като цяло?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-207/16: Ministerio Fiscal, Заключение от 3 май 2018 г.
1) Може ли достатъчната тежест на престъплението като критерий, обосноваващ засягането на признатите в членове 7 и 8 от [Хартата] основни права, да се определи единствено с оглед на наказанието, което може да се наложи за разследваното престъпление, или е необходимо освен това да се установи, че с престъпното деяние се увреждат в особена степен индивидуални и/или колективни правни интереси?
2) Евентуално, ако определянето на тежестта на престъплението с оглед единствено на наказанието, което може да се наложи, отговаря на конституционните принципи на Съюза, приложени от Съда на ЕС в решението му [Digital Rights] като критерии за строг контрол на Директивата[, обявена за невалидна с това решение], то какъв следва да е минималният праг за наказанието
Допустимо ли е по общ начин да се предвиди праг от три години лишаване от свобода?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-574/15: Scialdone, Съдебно решение от 2 май 2018 г.
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално свързаните разпоредби на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС и на Директивата за ДДС, които налагат задължение на държавите членки за уеднаквяване на политиките на санкции, да се тълкува в смисъл, че не допуска приемането на национална разпоредба, която криминализира невнасянето на ДДС над определен паричен праг, който е по-висок от прага за криминализиране на неплащането на прекия данък върху доходите?
Трябва ли понятието „нарушение с измамна цел“, уредено в член 1 от Конвенцията PIF, да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада и хипотезата на невнасяне, на частично или забавено внасяне на ДДС, и следователно задължава ли член 2 от посочената конвенция държавата членка да наказва с лишаване от свобода невнасянето, частичното или забавеното внасяне на ДДС на стойност над 50000 EUR
При отрицателен отговор се поставя въпросът дали изискването на член 325 ДФЕС, който задължава държавите членки да налагат възпиращи, съразмерни и ефективни санкции, включително наказателни, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която освобождава от наказателна и административна отговорност управителите и законните представители на юридическите лица или техните пълномощници и съучастниците в нарушението в случай на невнасяне, частично или забавено внасяне на ДДС на стойност, която превишава 3 или 5 пъти определените минимални прагове в случай на измама, в размер на 50000 EUR?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-331/16: K. (Право на пребиваване и твърдения за извършване на военни престъпления), Съдебно решение от 2 май 2018 г.
Следва ли член 27, параграф 2 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че ако гражданин на Съюза или гражданин на трета страна, който е член на семейството на гражданин на Съюза, иска да получи право на пребиваване на територията на дадена държава членка, но спрямо това лице в миналото е било постановено решение за изключване от статута на бежанец, тъй като имало сериозни основания да се смята, че е виновно за извършването на деяния, посочени в член 1, раздел F от Женевската конвенция или в член 12, параграф 2 от Директива 2011/95, компетентните органи на тази държава членка могат да приемат автоматично, че самото присъствие на това лице на тази територия, независимо дали е налице опасност от рецидив, представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за някой от основните интереси на обществото по смисъла на член 27, параграф 2 от Директива 2004/38?
В случай на отрицателен отговор, как следва да се преценява наличието на такава заплаха, и по-специално в каква степен следва да се вземе предвид изтеклото време след предполагаемото извършване на тези деяния
Какво влияние има принципът на пропорционалност за приемането на решението, с което дадено лице е обявявано за нежелано на територията на съответната държава членка, тъй като спрямо това лице е постановено такова решение за изключване от статута на бежанец?
Трябва ли факторите, изброени в член 28, параграф 1 от Директива 2004/38, да бъдат взети предвид с оглед на приемането на решение, с което за нежелано на територията на съответната държава членка се обявява лице, чиято молба за убежище е била отхвърлена в миналото на основание член 1, раздел F от Женевската конвенция, и прилага ли се засилената защита по член 28, параграф 3, буква а) от Директивата към такова лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/17: Juliana, Заключение от 26 април 2018 г.
1) Трябва ли член 3 от [Първа директива] (в сила към датата на произшествието) да се тълкува в смисъл, че задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ се отнася и до положения, при които по желание на собственика превозното средство е спряно от движение в частен имот и е извън обществените пътища
или независимо от отговорността, която се поема от Fundo de Garantia Automóvel по отношение на трети лица, по-специално в случай на противозаконно отнемане на превозното средство, при тези обстоятелства собственикът не е длъжен да сключи застраховка
2) Трябва ли член 1, параграф 4 от [Втора директива] (в сила към датата на произшествието) да се тълкува в смисъл, че Fundo de Garantia Automóvel, който при липса на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ изплаща обезщетение на увредени трети лица поради пътнотранспортно произшествие, причинено от моторно превозно средство, което без знанието и разрешението на собственика е отнето от частния имот, на който се намира спряно от движение, има право на суброгация срещу собственика на превозното средство, независимо от отговорността му за произшествието
или суброгацията на Fundo de Garantia Automóvel по отношение на собственика зависи от проверката на предпоставките на гражданската отговорност, а именно обстоятелството, че към момента на настъпване на произшествието превозното средство не се е намирало във фактическата власт на собственика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-121/17: Teva UK и др., Заключение от 25 април 2018 г.
Какви са критериите, за да се установи дали „продуктът е защитен с основен патент, който е в сила“, по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 469/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-353/16: MP (Субсидиарна закрила на лице, което в миналото е било жертва на изтезания), Съдебно решение от 24 април 2018 г.
Попада ли под действието на член 2, буква д) във връзка с член 15, буква б) от Директива 2004/83 реалната опасност от тежки посегателства върху физическото и психичното здраве на молителя при евентуалното му изпращане обратно в страната на произход, произтичаща от предходни изтезания или нечовешко или унизително отнасяне, за които е била отговорна страната на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-441/17: Комисия/Полша (Беловежка гора ), Съдебно решение от 17 април 2018 г.
Съответства ли одобряването на приложението към плана за управление на горите в Горско стопанство Бяловежа на изискванията на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, по-специално по отношение на оценката за липса на отрицателно въздействие върху целостта на защитената територия?
Определени ли са и прилагат ли се необходимите мерки за опазване, които отговарят на екологичните изисквания за защитените местообитания и видове по член 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията и член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за птиците?
Осигурена ли е строга защита на сапроксилните бръмбари, включени в приложение IV към Директивата за местообитанията, по отношение на забраната за умишлено убиване, обезпокояване и повреждане или унищожаване на местата им за размножаване?
Осигурена ли е ефективна защита на видовете птици, посочени в член 1 от Директивата за птиците, по отношение на забраната за умишлено унищожаване или увреждане на гнезда и яйца, преместване на гнезда и обезпокояване през размножителния период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.