Съд - голям състав
Съдебен състав – Съд – голям състав
Дело C-129/19: Presidenza del Consiglio dei Ministri, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Задължава ли правото на Съюза — във връзка с ненавременното (и/или непълно) транспониране в националната правна уредба на Директива 2004/80, която няма директен ефект (non self executing), що се отнася до предвиденото в нея задължение за създаване на режим за обезщетяване на жертвите на умишлени престъпления, извършени с насилие, въз основа на което се установява задължение на държавата членка за обезщетяване на чуждестранните лица, за които Директивата се отнася единствено, по силата на принципите, установени в практиката на Съда на Европейския съюз (например в решения от 19 ноември 1991 г., Francovich и др. (C‑6/90 и C‑9/90, EU:C:1991:428), както и от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79)) — да се предвиди аналогична отговорност на държавата членка по отношение на нечуждестранни лица (тоест местни лица), които не се ползват пряко от прилагането на Директивата, но за да се избегне нарушение на принципа на равенство/недопускане на дискриминация съгласно това право на Съюза, те би трябвало и биха могли — ако Директивата е била транспонирана своевременно и напълно — да се ползват от разширяването на полезното действие на тази директива (тоест от посочения режим за обезщетяване)?
При условие че отговорът на предходния въпрос е утвърдителен, може ли обезщетението в полза на жертвите на умишлени престъпления, извършени с насилие (и по-конкретно на престъпления, свързани със сексуално насилие по член 609-bis от Наказателния кодекс), определено с Министерски декрет от 31 август 2017 г. (издаден съгласно член 11, параграф 3 от Закон № 122, с фиксиран размер от 4800 EUR, да се счита за „справедливо и подходящо обезщетение на жертвите“ в приложение на разпоредбите на член 12, параграф 2 от Директива 2004/80?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-584/19: Staatsanwaltschaft Wien (Ordres de virement falsifiés), Заключение от 16 юли 2020 г.
Трябва ли понятията „съдебен орган“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси и „прокурор“ по смисъла на член 2, буква в), подточка i) от посочената директива да се тълкуват в смисъл, че обхващат и прокуратурите на държава членка, които са изложени на риск да получават пряко или косвено конкретни разпореждания или указания от страна на изпълнителната власт, като министъра на правосъдието на Хамбург (Justizsenator in Hamburg), при приемането на решение за издаване на европейска заповед за разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-550/18: Комисия/Ирландия (Борба с изпирането на пари), Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Нарушила ли е Ирландия задължението си да приеме и съобщи всички необходими мерки за транспониране на Директива (ЕС) 2015/849 в срока, определен в член 67 от тази директива?
Допустимо ли е налагането на санкция под формата на еднократно платима сума на Ирландия съгласно член 260, параграф 3 ДФЕС за неизпълнение на задължението за съобщаване на мерките за транспониране на Директива (ЕС) 2015/849, и как следва да се определи размерът на тази санкция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-673/18: Santen, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Трябва ли понятието „различно приложение“ по смисъла на [решение Neurim] да се тълкува стриктно, тоест:
– да се свежда само до случаите на хуманно приложение, след като вече е въведено ветеринарно приложение,
– или да се отнася до показание с нов терапевтичен обхват — в смисъл на нов лекарствен продукт — в сравнение с предходното РПП, или до лекарствен продукт, в който активното вещество има действие, различно от това в лекарствения продукт, предмет на първото РПП,
– или, по-общо, с оглед на целите на [Регламент № 469/2009] за въвеждане на балансирана система, отчитаща всички засегнати интереси, включително тези на общественото здраве, да се преценява съгласно критерии, по-строги от тези за преценка на патентоспособността на изобретението,
– Или, напротив, то трябва да се тълкува разширително, тоест така, че да обхваща не само различни терапевтични показания и заболявания, но и различни лекарствени форми, дозировки и/или начини на приложение?
Означава ли изразът „приложение, което попада в обхвата на закрилата, осигурявана с основния патент“, по смисъла на [решение Neurim], че обхватът на основния патент трябва да съвпада с обхвата на РПП, на което се прави позоваване, и следователно да се свежда до новото медицинско приложение, съответстващо на терапевтичното показание на посоченото РПП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-575/18: Чешка република/Комисия, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Явява ли се писмото на Европейската комисия, с което се приканва държава членка да предостави определена сума като собствени ресурси на Съюза, обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС, така че срещу него да може да бъде подадена жалба за отмяна, с оглед на правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/19: État luxembourgeois (Droit de recours contre une demande d’information en matière fiscale), Заключение от 2 юли 2020 г.
1. Трябва ли членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата, евентуално във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която в рамките на правилата за процедурата за обмен на информация при поискване, установени по-специално с оглед на прилагането на Директива 2011/16, изцяло изключва обжалване, по-специално по съдебен ред, от притежаващото информацията трето лице на разпореждането, с което компетентният орган на тази държава членка го задължава да предостави информация, за да се удовлетвори искане за обмен на информация от друга държава членка?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 да се тълкуват — като по целесъобразност се вземе предвид променящият се характер на тълкуването на член 26 от модела на данъчна спогодба на ОИСР — в смисъл, че искането за обмен и разпореждането от страна на компетентния орган на запитаната държавата членка, с което то се удовлетворява, отговарят на критерия за отсъствие на явна липса на предполагаема значимост, когато запитващата държава членка посочва самоличността на съответното данъчнозадължено лице, периода, обхванат от разследването в запитващата държава членка, и самоличността на притежателя на въпросната информация, искайки същевременно информация, отнасяща се до договори и свързани с тях фактури и плащания, която не е конкретизирана, но е определена от критериите, основаващи се, първо, на факта, че тези договори били сключени от притежаващото информацията лице, второ, на обстоятелството, че действали през годините на данъчно облагане, обхванати от разследването на органите в запитващата държава, и трето, на връзката им със съответното конкретно посочено данъчнозадължено лице?
3. Трябва ли членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата, евентуално във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която в рамките на правилата за процедурата за обмен на информация при поискване, установени по-специално с оглед на прилагането на Директива 2011/16, изцяло изключва обжалване, по-специално по съдебен ред, от данъчнозадълженото лице, което е обект на разследването в запитващата държава членка, и от трето засегнато лице, на разпореждането, с което компетентният орган на тази държава членка задължава притежаващото информация лице да предостави информация, за да се удовлетвори искане за обмен на информация от друга държава членка?
4. При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 да се тълкуват — като по целесъобразност се вземе предвид променящият се характер на тълкуването на член 26 от модела на данъчна спогодба на ОИСР — в смисъл, че искането за обмен и разпореждането от страна на компетентния орган на запитаната държавата членка, с което то се удовлетворява, отговарят на критерия за отсъствие на явна липса на предполагаема значимост, когато запитващата държава членка посочва самоличността на съответното данъчнозадължено лице, периода, обхванат от разследването в запитващата държава членка, и самоличността на притежателя на въпросната информация, искайки същевременно информация, отнасяща се до банкови сметки и финансови активи, която не е конкретизирана, но е определена от критериите, основаващи се, първо, на факта, че се притежава от конкретно посочен притежател на информация, второ, на годините на данъчно облагане, обхванати от разследването на органите в запитващата държава, и трето, на връзката ѝ със съответното конкретно посочено данъчнозадължено лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/19: A и др. (Вятърни генератори в Алтер и Невеле), Съдебно решение от 25 юни 2020 г.
Трябва ли член 2, буква а) от Директива 2001/42 да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „планове и програми“ попадат приети от правителството на федерална единица на държава членка постановление и циркулярно писмо, всяко от които съдържа различни разпоредби относно изграждането и експлоатацията на вятърни генератори?
Трябва ли член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42 да се тълкува в смисъл, че постановление и циркулярно писмо, всяко от които съдържа различни разпоредби относно изграждането и експлоатацията на вятърни генератори, включително мерки относно засенчването, безопасността и стандартите за шум, представляват планове и програми, за които трябва да се направи екологична оценка по силата на тази разпоредба?
Когато се окаже, че е трябвало да се направи екологична оценка по смисъла на Директива 2001/42 преди приемането на постановлението и циркулярното писмо, на които е основано оспорено пред национална юрисдикция разрешение за изграждане и експлоатация на вятърни генератори, поради което тези актове и разрешението не са в съответствие с правото на Съюза, може ли посочената юрисдикция да запази последиците от актовете и разрешението и при какви условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-510/19: Openbaar Ministerie (Faux en écritures), Заключение от 25 юни 2020 г.
1.1. Представлява ли понятието „съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 2 от Рамковото решение самостоятелно понятие на правото на Съюза?
1.2. При утвърдителен отговор на въпрос 1.1: въз основа на какви критерии може да се установи дали даден орган на изпълняващата държава членка е такъв съдебен орган и дали съответно изпълнената от него [ЕЗА] е съдебно решение?
1.3. При утвърдителен отговор на въпрос 1.1: попада ли нидерландската Openbaar Ministerie (прокуратура), по-специално Officier van Justitie (прокурор), в обхвата на понятието „съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 2 от Рамковото решение и съответно представлява ли изпълнената от този орган [ЕЗА] съдебно решение?
1.4. При утвърдителен отговор на въпрос 1.3: допустимо ли е първоначалното предаване да се проверява от съдебен орган, по-конкретно Overleveringskamer te Amsterdam (състав, компетентен за предаването, към първоинстанционния съд в Амстердам, Нидерландия), съгласно член 15 от Рамковото решение, който наред с друго гарантира правото на заинтересованото лице да бъде изслушано и да има достъп до правосъдие, докато за допълнителното предаване по член 27 от Рамковото решение е компетентен друг орган, а именно прокурорът, при което не е гарантирано правото на заинтересованото лице да бъде изслушано и да има достъп до правосъдие, така че без основателна причина в Рамковото решение има очевидна непоследователност?
1.5. При утвърдителен отговор на въпроси 1.3. и 1.4.: трябва ли членове 14, 19 и 27 от Рамковото решение да се тълкуват в смисъл, че прокурорът, който действа в качеството на изпълняващ съдебен орган, трябва по-специално да спазва правото на заинтересованото лице на изслушване и на достъп до правосъдие, преди да даде съгласието си за наказателно преследване, осъждане или задържане на лице с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, за престъпление, извършено преди предаването му въз основа на [ЕЗА] и за което не се отнася искането за предаване?
2. Представлява ли прокурорът към Arrondissrichsket Amsterdam (Окръжна прокуратура Амстердам), който действа съгласно член 14 от [Olw], изпълняващ съдебен орган по смисъла на член 6, параграф 2 от Рамковото решение, който предава издирваното лице и може да даде съгласието си по смисъла на член 27, параграф 3, буква ж) и параграф 4 от Рамковото решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.