Съд - пленум
Съдебен състав – Съд – пленум
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
Когато в една държава-членка данъчното облагане на спестовни застрахователни полици, издадени от местни животозастрахователни дружества и от чуждестранни животозастрахователни дружества, извършващи застрахователна дейност в държавата-членка чрез установяване, се осъществява под формата на данък върху доходността от застрахователния капитал, изчислен по стандартен начин и наложен на застрахователя, противоречи ли на членове 6, 59, 60 или 73б и 73д от Договора за създаване на Европейската икономическа общност облагането с данък — с цел поддържане на конкурентен неутралитет между местните и чуждестранните спестовни полици — на застрахователните премии, платени от застраховани лица, пребиваващи в държавата-членка, по животозастрахователни полици, сключени със застрахователи, установени в друга държава-членка и действащи в първата държава-членка в съответствие с правилата за трансгранична застрахователна дейност, ако данъкът върху посочените застрахователни премии може, при подаване на заявление до данъчната администрация, да бъде напълно или наполовина намален в случай, че застрахователното дружество, установено в чужбина, подлежи на облагане с данък върху доходите в държавата, в която е установено, който е съпоставим с данъка, наложен върху местните спестовни полици в другата държава-членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Позволява ли член 22, параграф 3, буква в) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, кредитно известие по смисъла на параграф 14, алинея 5 от Закона за данъка върху оборота от 1980 година да се счита за фактура или друг документ, изпълняващ функцията на фактура (член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива)?
Ако да, допустимо ли е съгласно член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива лице, което приема кредитно известие, в което е посочена по-висока сума на данъка, отколкото дължимата по облагаемите сделки, и не оспорва в това отношение посочената в кредитното известие сума на данъка, да се счита за лице, което е посочило данък върху добавената стойност във фактура или друг документ, изпълняващ функцията на фактура, и следователно да е длъжно да плати този данък върху добавената стойност?
Може ли получателят на кредитно известие при обстоятелствата, посочени във втория въпрос, да се позове на член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива, ако от него се изисква да плати като данъчно задължение разликата между посочения в кредитното известие данък върху добавената стойност и дължимия по облагаемите сделки данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Следва ли от член 41 от Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година, че след 30 юни 1993 година органите, създадени от държавите членки, които съгласно Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година са компетентни да разглеждат жалби по процедури за възлагане на обществени поръчки, попадащи в обхвата на Директиви 71/305/ЕИО и 77/62/ЕИО, са също така компетентни да разглеждат жалби по процедури за възлагане на обществени услуги по смисъла на Директива 92/50/ЕИО, за да установят дали са налице твърдени нарушения на правото на Общността в областта на обществените поръчки или на националните правила, приети за неговото прилагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
1) Съвместима ли е с членове 30 и 36 от Договора разпоредбата на член 60 от Люксембургския Кодекс за социално осигуряване, съгласно която социалноосигурителна институция на държава членка А отказва да възстанови на осигурено лице, което е гражданин на държава членка А, разходите за очила с коригиращи лещи, предписани от лекар, установен в държава членка А, но закупени от оптик, установен в държава членка Б, на основание че всяко медицинско лечение в чужбина трябва да бъде предварително разрешено от посочената социалноосигурителна институция, доколкото по този начин се санкционира по принцип вносът от частни лица на лекарствени продукти или, както в случая, очила от други държави членки?
2) Следва ли членове 59 и 60 от Договора за създаване на ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби, съгласно които възстановяването на разходите за предоставени услуги се обуславя от разрешение от страна на социалноосигурителната институция на осигуреното лице, когато услугите са предоставени в държава членка, различна от държавата, в която лицето пребивава?
3) Различен ли е отговорът на въпрос 2, ако целта на разпоредбите е да се поддържа балансирана медицинска и болнична служба, достъпна за всички в даден регион?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
Неправилно тълкуване на понятието „ущърб“ по членове 14 и 15 от основния регламент
Неспазване на срока за разследване, предвиден в член 7, параграф 9, буква а) от основния регламент
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
1. Съществува ли нарушение на член 48 от Договора за ЕО и член 7, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета относно свободното движение на работници в рамките на Общността, когато колективен договор за държавната служба предвижда повишение на основание трудов стаж след осем години служба само в определена заплатна категория, предвидена в действащия колективен трудов договор за всички служители в държавната служба на Федерална република Германия („BAT“), и поради това не отчита съпоставима дейност, извършвана в държавната служба на друга държава членка на ЕО?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Изискват ли член 48, заедно с Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета относно свободното движение на работници в рамките на Общността, когато лекарите са работили като такива в държавната служба на друга държава членка на ЕО, времето, прекарано в такава служба, също да бъде взето предвид за целите на повишението на основание трудов стаж, както е предвидено в BAT, или съдът следва да не взема такова решение и да остави този въпрос на страните по колективния договор, като се има предвид тяхната свобода да договарят условията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Следва ли да се счита за валидно Решение 95/119/ЕО на Комисията от 7 април 1995 г., доколкото се прилага по отношение на рибни продукти от сурими, наричани също камабоко, внасяни от жалбоподателя, които произхождат от региони на Япония, различни от тези, в които се намират предприятията, проверени от мисията на експерти на Комисията според техния доклад от 4 април 1995 г., или поне от предприятия, различни от проверените, и по отношение на продукти, които след подходяща проверка при вноса им в Общността не показват признаци на здравен риск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
1. Дали двете условия, посочени във втора алинея на член 244 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ 1992 L 302, стр. 1), а именно
- основателна причина да се счита, че оспорваното решение е незаконосъобразно, или
- непоправими вреди за заинтересованото лице,
са напълно независими едно от друго, така че спиране на изпълнението на решение следва да бъде предоставено и когато няма основателна причина да се счита, че разпореждането за плащане, чието изпълнение се иска да бъде спряно, е незаконосъобразно, но съществува опасност от непоправими вреди за заинтересованото лице?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително:
Дали наличието на условието, посочено във втората тире, неизбежно изключва изискването за предоставяне на обезпечение или това е предмет на допълнителни условия и ако да, кои са те?
3. Дали опасността от загуба на работното място — която евентуално вече се е реализирала поради това, че вземането е станало изискуемо — представлява „сериозни икономически или социални затруднения“, дори когато необходимият минимум за съществуване е осигурен по силата на националното законодателство, например чрез социално подпомагане?
4. В случай че е предоставено спиране на изпълнението на решението, следва ли обезпечението да бъде предоставено в размер на дължимата сума или съществува възможност то да бъде ограничено до частична сума, като се вземе предвид цялостното икономическо положение на заявителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Следва ли член 17, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 804/68, във връзка с приложението към него, изменено с Регламент (ЕИО) № 374/92, да се тълкува в смисъл, че нарушава втората алинея на член 40, параграф 3 от Договора за ЕИО и следователно е невалиден, доколкото не предвижда предоставяне на износна премия за мляко и/или млечни продукти, съдържащи се в хранителни препарати по Комбинирана номенклатура № 2101 10, произведени на основата на екстракти, есенции или концентрати от кафе?
Пречи ли нарушението на забраната за дискриминация на възстановяването на износна премия, предоставена за мляко и/или млечни продукти, съдържащи се в хранителни препарати по Комбинирана номенклатура № 2101 10, произведени на основата на екстракти от кафе?
Приложим ли е член 244 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (Митнически кодекс) към спирането на изпълнението на решения за възстановяване на предоставена износна премия?
Ако отговорът на въпрос 3 е положителен: в случаите, когато съществуват съмнения относно валидността на приложимото общностно законодателство, спирането на изпълнението следва ли да се определя съгласно член 244 от Митническия кодекс или по други критерии?
Ако отговорът на въпрос 3 е отрицателен: в случаите, когато съществуват съмнения относно валидността на приложимото общностно законодателство, по какви критерии следва да се определя спирането на изпълнението?
Следва ли втората алинея на член 177 от Договора да се тълкува в смисъл, че препятства в случаи като настоящия предоставянето от Финансовия съд на разрешение за обжалване съгласно втората изречение на параграф 128, алинея 3 от Финансовопроцесуалния кодекс във връзка с точка 1 на параграф 115, алинея 2 от същия кодекс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.