Съд - пленум
Съдебен състав – Съд – пленум
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
1. Налага ли правото на Общността изисквания към определянето от държавите членки на понятието „такси или сборове“ по член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО или отделните държави членки са свободни да решат какво може да се счита за „такси или сборове“ за конкретна услуга?
2. Може ли основата за изчисляване на таксите, събирани от държава членка по член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО за регистрация на учредяване или увеличение на капитала на акционерно дружество или частно дружество с ограничена отговорност, да включва следните видове разходи или някои от тях:
- разходите за заплати и пенсионни вноски за служители, които не участват в извършването на регистрацията, като административния персонал на регистрационния орган или служители на регистрационния орган или други органи, които се занимават с подготвителна правна работа в областта на дружественото право;
- разходите за извършване на регистрация на други въпроси, свързани с дружествата, за които държавата членка е определила, че не се заплаща конкретно възнаграждение;
- разходите за изпълнение на задължения, различни от регистрацията, възложени на регистрационния орган по силата на дружественото законодателство и свързаното с него законодателство, като проверка на счетоводните отчети на дружествата и надзор върху счетоводството им;
- плащане на лихви и амортизация на всички капиталови разходи, които регистрационният орган счита за отнасящи се до областта на дружественото право и свързаните с него области на правото;
- разходите за официални пътувания, които не са свързани с конкретната работа по регистрацията;
- разходите за външно разпространение на информация и насоки от страна на регистрационния орган, които не са свързани с конкретната работа по регистрацията, като изнасяне на лекции, изготвяне на статии и брошури и провеждане на срещи с търговски организации и други заинтересовани групи?
3. а) Следва ли член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че на държава членка е забранено да определя стандартизирани такси с правила, валидни без ограничение във времето?
б) Ако това не е възможно, изисква ли се от държава членка да актуализира скалата си на такси всяка година или на други определени интервали?
в) Има ли значение за отговора дали таксите се определят пропорционално на размера на капитала, който следва да бъде набран, както е заявено за регистрация?
4. Следва ли член 12, параграф 1, буква е) във връзка с член 10, буква в) от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че сумата, събирана като възнаграждение за конкретна услуга – като например регистрация на учредяване или увеличение на капитала на акционерно дружество или частно дружество с ограничена отговорност – трябва да се изчислява на базата на действителната стойност на конкретната услуга – регистрацията – или таксата за отделната регистрация може да бъде определена, например, като основна такса заедно с 4 DKR на 1 000 DKR от номиналната стойност на записания капитал, така че размерът на таксата да е независим от времето, използвано от регистрационния орган, и други разходи, необходими за извършване на регистрацията?
5. Следва ли член 12, параграф 1, буква е) във връзка с член 10, буква в) от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че държавата членка при изчисляване на всяка сума за възстановяване трябва да изхожда от това, че таксата трябва да отразява стойността на конкретната услуга към момента на извършването й, или държавата членка има право да направи цялостна оценка за по-дълъг период, например счетоводна година или в рамките на периода, в който е възможно по националното право да се предяви иск за възстановяване?
6. Ако националното право съдържа общ принцип, че при определяне на искове за възстановяване на такси, събрани без необходимото основание, следва да се вземе предвид обстоятелството, че таксата е била събрана въз основа на правила, които са били в сила дълго време, без нито органите, нито други страни да са били наясно, че таксата е неразрешена, изключва ли правото на Общността отхвърляне на иск за възстановяване на такси, събрани в противоречие с Директива 69/335/ЕИО, на тези основания?
7. Изключва ли правото на Общността възможността по националното право органите на държава членка, в случаи на искове за възстановяване, свързани с такси, събрани в противоречие с Директива 69/335/ЕИО, да твърдят и установят, че националните давностни срокове започват да текат от момента, в който е настъпило неправомерното транспониране на Директива 69/335/ЕИО?
8. Дава ли член 10, буква в) във връзка с член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО, както е тълкувана в предходните въпроси, права, на които гражданите на отделните държави членки могат да се позовават пред националните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
1. Следва ли първата алинея на член 234 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че прилагаемостта на членове I, II и III от ГАТТ има предимство във Федерална република Германия пред членове 18 и 19 във връзка с член 17 от Регламент (ЕИО) № 404/93?
2. (a) Валиден ли е Регламент (ЕО) № 478/95, основан на Регламент (ЕИО) № 404/93?
(b) Ако да, следва ли първата алинея на член 234 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че прилагаемостта на член XIII от ГАТТ има предимство пред този регламент?
3. В случай че на въпроси 1 и 2(b) се отговори положително: имат ли гражданите на Общността право да се позовават в съдебни производства пред съдилищата на държавите членки на предимството на посочените разпоредби на ГАТТ по отношение на тяхното прилагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
Нарушение на основни принципи на правото на Европейския съюз, включително правото на свободно упражняване на търговска дейност, правото на собственост, принципа на защита на оправданите правни очаквания, принципа на пропорционалност и принципа на недискриминация, чрез приемането на Рамковото споразумение за бананите и свързаната с него система от национални квоти и лицензии за износ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
1. В член 8 от Директива 64/221/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1964 г. думите „същите правни средства за защита ... както са на разположение на гражданите на съответната държава по отношение на актове на администрацията“ се отнасят ли (a) до специфичните средства за защита, налични по отношение на решения относно влизането на гражданите на съответната държава (в случая, обжалване пред имиграционен съдия), или (b) се отнасят само до средствата за защита, налични по отношение на актове на администрацията по принцип (в случая, молба за съдебен контрол)?
2. Ако отговорът на (1) е (a), думите, цитирани от член 8 от Директива 64/221, отнасят ли се само до правните средства за защита, налични на гражданите на съответната държава при същите обстоятелства (в случая, отказ за влизане по съображения за национална сигурност), или се отнасят и до специфичните средства за защита, налични при аналогични или сходни обстоятелства за гражданите на съответната държава; и ако да, колко сходни или аналогични трябва да бъдат обстоятелствата?
3. С оглед на отговора на въпрос 1, когато на гражданин на Общността е отказано влизане в Обединеното кралство по съображения за национална сигурност, изисква ли член 8 от Директива 64/221 този гражданин да има право на обжалване пред имиграционен съдия, ако при правилното тълкуване на съответните разпоредби на националното право британски гражданин, на когото е отказано влизане в Обединеното кралство по съображения за национална сигурност, има право на обжалване с цел установяване, че е британски гражданин и следователно има право да влезе в Обединеното кралство, независимо дали неговото присъствие в Обединеното кралство е нежелателно по съображения за национална сигурност?
4. Прилагат ли се началните думи на член 9, параграф 1 от Директива 64/221 („когато няма право на обжалване пред съд, или когато такова обжалване може да бъде само по отношение на законността на решението, или когато обжалването не може да има суспензивен ефект“) еднакво и по отношение на член 9, параграф 2?
5. Когато е взето решение за изключване на гражданин на Общността от територията на държава членка, различна от неговата собствена, по съображения за обществен ред или обществена сигурност и гражданинът на Общността е напуснал тази територия, без да е имало обжалване или препращане за консултативно становище до независим компетентен орган съгласно член 8 или член 9 от Директива 64/221, има ли този гражданин на Общността право на препращане до независим компетентен орган по член 9, параграф 2, ако впоследствие се върне или се опита да се върне на територията на съответната държава членка, по отношение на:
(a) отказа на молба за разрешение за пребиваване, или
(b) отказа на молба за влизане, или
(c) решение за експулсиране?
6. Различават ли се отговорите на въпрос 5 в зависимост от това дали:
(a) заявителят е влязъл на територията на държавата членка преди да поиска разрешение за пребиваване;
(b) заявителят е бил експулсиран от държавата членка преди да поиска разрешение за пребиваване или никога не е поискал разрешение за пребиваване;
(c) по-ранното напускане е резултат от решение за експулсиране или от заплаха от задържане и експулсиране и е последвано от решение за изключване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Изисква ли член 8 от Директива 64/221/ЕИО държавите членки да предоставят на гражданите на други държави членки същите специални средства за обжалване на решения за отказ на влизане, каквито са на разположение на собствените им граждани, или е достатъчно да им се предоставят общите средства за обжалване на административни актове?
Прилага ли се изискването по член 9, параграф 1 от Директива 64/221/ЕИО относно липсата на средства за защита, ограничената им приложимост само до законосъобразността или липсата на суспензивен ефект и към случаите по член 9, параграф 2, свързани с отказ за издаване на първо разрешение за пребиваване или експулсиране преди издаване на такова разрешение?
Има ли гражданин на държава членка, на когото е било забранено влизането в друга държава членка по съображения за обществен ред или сигурност, право на обжалване по член 8 и право да получи становище от независим компетентен орган по член 9 от Директива 64/221/ЕИО по отношение на ново решение, взето след изтичане на разумен срок след първоначалното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
1. Съгласно член 190 от Договора за ЕИО, следва ли национална разпоредба, която, макар и да се отнася до въпрос, попадащ „в обхвата на приложение“ на Договорите на Общността, не съдържа никакво изложение на мотивите, на които се основава, да се счита за противоречаща на правото на Общността, с което се стига до резултата, че тази разпоредба, поради липса на мотиви, не може да бъде прилагана от националния съд: този резултат да се ограничава до случаите — какъвто изглежда е настоящият — когато националната разпоредба създава неясна ситуация, като държи заинтересованите лица в състояние на несигурност относно възможностите, които им предоставя правото на Общността?
2. Явява ли се национална разпоредба, която (без да излага мотиви) запазва предоставянето на цяла категория услуги, които са важни, inter alia, от финансова гледна точка, само за „дружества и фирми с нестопанска цел“, противоречаща на член 58 от Договора за ЕИО, доколкото този член прави ясно разграничение между „дружества и фирми с цел печалба“ и „дружества и фирми с нестопанска цел“?
3. Забраняват ли членове 52, 58 и 59 от Договора национално законодателство, което възпрепятства упражняването на стопанска дейност, като налага на предприятие, установено в определена държава членка, което желае да се установи в друга държава членка по смисъла на Договора, алтернативата или да извършва тази дейност на неикономическа основа — в този случай да приеме една от правните форми, които са изчерпателно изброени, но не съвпадат с тези, които улесняват установяването — или — ако възнамерява да извършва дейността на икономическа основа — да приеме тежестта на услуги, които следва да се предоставят за сметка на обществената здравна служба?
4. Забранява ли член 59 от Договора национално законодателство, което, по силата на процедурите, предвидени в националното право, насочва ползвателите на социални услуги — които са упълномощени от същото национално право да избират доставчика — единствено към предприятия, на които, изключително поради тяхната правна структура, държавата възстановява разходите за здравни услуги, които всички упълномощени предприятия са длъжни да предоставят, като по този начин, първо, насочва търсенето на услуги към определени доставчици и, второ, лишава ползвателя от реална свобода на избор?
5. Забраняват ли членове 3, буква ж), 5, 85 и 86, евентуално във връзка с член 90 от Договора, законодателството, предмет на настоящото дело, което по механизма, предвиден в националното право:
(a) позволява само на дружества с определена правна структура да предоставят, без разходи за предприятието, услуги, които са спомагателни към предоставяните от тях срещу заплащане услуги;
(b) им позволява да се представят на пазара като категория предприятия, които, притежавайки сходни качествени и количествени характеристики, се описват пред ползвателите като до голяма степен единна организация;
(c) позволява насочването към предприятията, посочени в буква (b), на търсенето на социални услуги, предоставяни на възрастни хора;
(d) позволява налагането на предприятията на задължението да предоставят за своя сметка услуги, спомагателни към предоставяните от тях срещу заплащане услуги;
(e) поражда механизми, чийто ефект е да наложат на неприемащите участие предприятия задължението да предоставят за своя сметка спомагателни услуги към предлаганата услуга, като прехвърлят разходите върху ползвателите;
(f) по този начин създава необходимостта разходите за такива услуги, които в противен случай, когато ползвателите се възползват от услугите на участващите предприятия, са безплатни, да бъдат прехвърлени върху ползвателите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Нарушено ли е съществено процедурно изискване поради това, че Съветът не е консултирал повторно Европейския парламент преди приемането на Регламент № 2317/95, въпреки че в окончателния текст са внесени съществени изменения спрямо първоначалното предложение на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
1) Когато задължението за плащане на сума, дължима по договор, трябва да бъде изпълнено в държава — страна по Конвенцията, така че съгласно член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция кредиторът има право да предяви иск срещу неизправния длъжник пред съдилищата на тази държава с цел да получи изпълнение, макар длъжникът да е със седалище на територията на друга държава — страна по Конвенцията — имат ли съдилищата на първата държава (по същата причина) компетентност да разгледат и решат иск, предявен от кредитора срещу длъжника в обезпечително (kort geding) производство за разпореждане, с което длъжникът да бъде осъден с подлежащо на предварително изпълнение решение да заплати сума, която според съда, разглеждащ обезпечителното производство, с голяма вероятност се дължи на кредитора, или се прилагат допълнителни условия относно компетентността на съда, разглеждащ обезпечителното производство, например условието разпореждането, поискано от този съд, да поражда действие (или да може да породи действие) в съответната държава — страна по Конвенцията?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че договорът между страните съдържа арбитражна клауза и ако да, какво значение има мястото на арбитража съгласно тази клауза?
3) Ако отговорът на първия въпрос е, че за да има компетентност съдът, разглеждащ обезпечителното производство, разпореждането, поискано от него, трябва също така да поражда действие (или да може да породи действие) в съответната държава — страна по Конвенцията, означава ли това, че разпореждането, за което се иска постановяване, трябва да може да бъде изпълнено в тази държава и необходимо ли е това условие да е изпълнено към момента на подаване на молбата за обезпечителна мярка или е достатъчно да може разумно да се очаква, че ще бъде изпълнено в бъдеще?
4) Представлява ли възможността, предвидена в член 289 и сл. от Нидерландския Граждански процесуален кодекс, да се подаде поради неотложна необходимост молба до председателя на Arrondissementsrechtbank за подлежащо на предварително изпълнение решение „временно“ или „обезпечително“ средство по смисъла на член 24 от Брюкселската конвенция?
5) Има ли значение за отговора на четвъртия въпрос обстоятелството, че по съществото на спора е висящо или може да стане висящо производство и ако да, има ли значение, че в същия случай е започнало арбитражно производство?
6) Има ли значение за отговора на четвъртия въпрос обстоятелството, че исканата обезпечителна мярка е разпореждане за изпълнение на парично задължение, посочено в първия въпрос?
7) Ако на четвъртия въпрос трябва да се отговори утвърдително и „съдилищата на друга държава — страна по Конвенцията имат компетентност по съществото на спора“, трябва ли член 24 и по-специално препратката в него към „такива временни ... мерки, каквито са предвидени в законодателството на [държава — страна по Конвенцията]“, да се тълкува в смисъл, че съдът, разглеждащ молбата за обезпечителни мерки, има (по тази причина) компетентност, ако има такава съгласно разпоредбите на националното си право, дори когато тези разпоредби са посочени във втора алинея на член 3 от Брюкселската конвенция, или компетентността му в този случай е обусловена от изпълнението на допълнителни условия, например исканата обезпечителна мярка да поражда действие или да може да породи действие в съответната държава — страна по Конвенцията?
8) Ако отговорът на седмия въпрос е, че за да има компетентност съдът, разглеждащ молбата за обезпечителна мярка, е необходимо също така исканата от него мярка да поражда действие (или да може да породи действие) в съответната държава — страна по Конвенцията, означава ли това, че разпореждането, за което се иска постановяване, трябва да може да бъде изпълнено в тази държава и необходимо ли е това условие да е изпълнено към момента на подаване на молбата за обезпечителна мярка или е достатъчно да може разумно да се очаква, че ще бъде изпълнено в бъдеще?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
Неприемливост на иска поради нарушение на принципа на колегиалност при приемането на мотивираното становище и решението за предявяване на иска от страна на Комисията
Нарушение на задълженията по член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, Първа и Четвърта директива относно дружественото право, поради липса на подходящи санкции при неизпълнение на задължението за оповестяване на годишните счетоводни отчети
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
Нарушение на член 93, параграф 2 от Договора, тъй като Комисията неправилно е решила, предвид обстоятелствата по случая, да не започне процедурата, предвидена в тази разпоредба.
Нарушение на правото на жалбоподателите на изслушване, тъй като Комисията се е позовала в решението си – което ги засяга неблагоприятно – на документи, които не са им били съобщени, като например становищата на френското правителство.
Нарушение на член 190 от Договора за ЕО, тъй като Комисията не е отговорила в обжалваното решение на възраженията, повдигнати от жалбоподателите в тяхната жалба относно предоставянето на помощ под формата на (1) командироване на административен персонал на пощата в Sécuripost, (2) предоставяне на помещения на Sécuripost, (3) доставка на гориво и поддръжка на превозни средства при прекалено изгодни условия и (4) заем от 15 000 000 франка, предоставен от Sofipost на Sécuripost при преференциална лихва.
Очевидни грешки в преценката относно (1) начина, по който решението разглежда увеличението на капитала на Sécuripost с 9 775 000 франка, (2) авансите, предоставени срещу поръчки, направени от пощата към Sécuripost, и (3) необичайни такси и гаранции, предоставени от пощата.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.