Дело C-65/95: The Queen/Secretary of State for the Home Department, ex parte Shingara и Radiom, Съдебно решение от 17 юни 1997 г.

1. В член 8 от Директива 64/221/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1964 г. думите „същите правни средства за защита ... както са на разположение на гражданите на съответната държава по отношение на актове на администрацията“ се отнасят ли (a) до специфичните средства за защита, налични по отношение на решения относно влизането на гражданите на съответната държава (в случая, обжалване пред имиграционен съдия), или (b) се отнасят само до средствата за защита, налични по отношение на актове на администрацията по принцип (в случая, молба за съдебен контрол)?

2. Ако отговорът на (1) е (a), думите, цитирани от член 8 от Директива 64/221, отнасят ли се само до правните средства за защита, налични на гражданите на съответната държава при същите обстоятелства (в случая, отказ за влизане по съображения за национална сигурност), или се отнасят и до специфичните средства за защита, налични при аналогични или сходни обстоятелства за гражданите на съответната държава; и ако да, колко сходни или аналогични трябва да бъдат обстоятелствата?

3. С оглед на отговора на въпрос 1, когато на гражданин на Общността е отказано влизане в Обединеното кралство по съображения за национална сигурност, изисква ли член 8 от Директива 64/221 този гражданин да има право на обжалване пред имиграционен съдия, ако при правилното тълкуване на съответните разпоредби на националното право британски гражданин, на когото е отказано влизане в Обединеното кралство по съображения за национална сигурност, има право на обжалване с цел установяване, че е британски гражданин и следователно има право да влезе в Обединеното кралство, независимо дали неговото присъствие в Обединеното кралство е нежелателно по съображения за национална сигурност?

4. Прилагат ли се началните думи на член 9, параграф 1 от Директива 64/221 („когато няма право на обжалване пред съд, или когато такова обжалване може да бъде само по отношение на законността на решението, или когато обжалването не може да има суспензивен ефект“) еднакво и по отношение на член 9, параграф 2?

5. Когато е взето решение за изключване на гражданин на Общността от територията на държава членка, различна от неговата собствена, по съображения за обществен ред или обществена сигурност и гражданинът на Общността е напуснал тази територия, без да е имало обжалване или препращане за консултативно становище до независим компетентен орган съгласно член 8 или член 9 от Директива 64/221, има ли този гражданин на Общността право на препращане до независим компетентен орган по член 9, параграф 2, ако впоследствие се върне или се опита да се върне на територията на съответната държава членка, по отношение на:
(a) отказа на молба за разрешение за пребиваване, или
(b) отказа на молба за влизане, или
(c) решение за експулсиране?

6. Различават ли се отговорите на въпрос 5 в зависимост от това дали:
(a) заявителят е влязъл на територията на държавата членка преди да поиска разрешение за пребиваване;
(b) заявителят е бил експулсиран от държавата членка преди да поиска разрешение за пребиваване или никога не е поискал разрешение за пребиваване;
(c) по-ранното напускане е резултат от решение за експулсиране или от заплаха от задържане и експулсиране и е последвано от решение за изключване?