Дело C-130/95: Giloy/Hauptzollamt Frankfurt am Main-Ost, Съдебно решение от 17 юли 1997 г.

1. Дали двете условия, посочени във втора алинея на член 244 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ 1992 L 302, стр. 1), а именно
- основателна причина да се счита, че оспорваното решение е незаконосъобразно, или
- непоправими вреди за заинтересованото лице,
са напълно независими едно от друго, така че спиране на изпълнението на решение следва да бъде предоставено и когато няма основателна причина да се счита, че разпореждането за плащане, чието изпълнение се иска да бъде спряно, е незаконосъобразно, но съществува опасност от непоправими вреди за заинтересованото лице?

2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително:
Дали наличието на условието, посочено във втората тире, неизбежно изключва изискването за предоставяне на обезпечение или това е предмет на допълнителни условия и ако да, кои са те?

3. Дали опасността от загуба на работното място — която евентуално вече се е реализирала поради това, че вземането е станало изискуемо — представлява „сериозни икономически или социални затруднения“, дори когато необходимият минимум за съществуване е осигурен по силата на националното законодателство, например чрез социално подпомагане?

4. В случай че е предоставено спиране на изпълнението на решението, следва ли обезпечението да бъде предоставено в размер на дължимата сума или съществува възможност то да бъде ограничено до частична сума, като се вземе предвид цялостното икономическо положение на заявителя?