всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Съд - пленум

Съдебен състав – Съд – пленум

Дело C-312/98: Haus Cramer, Заключение от 25 май 2000 г.

Дали Регламент № 2081/92 от 14 юли 1992 година относно защитата на географските означения и на наименованията за произход на селскостопански продукти и храни препятства прилагането на национална разпоредба, която забранява подвеждащата употреба на просто географско означение за произход, тоест означение, при което няма връзка между характеристиките на продукта и неговия географски произход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-58/99: Комисия/Италия, Съдебно решение от 23 май 2000 г.

Съвместими ли са разпоредбите на италианското законодателство, които ограничават достъпа на професионалисти от други държави членки до определени задачи, свързани с приватизацията на публични предприятия, с правото на установяване и свободното предоставяне на услуги по Договора за ЕО?
Допустимо ли е предоставянето на специални правомощия на държавата при приватизацията на дружества като ENI SpA и Telecom Italia SpA, които могат да възпрепятстват или ограничат упражняването на основните свободи, гарантирани от Договора за ЕО, без да са изпълнени изискванията за недискриминация, обоснованост с императивни съображения от общ интерес, пропорционалност и необходимост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-106/98: Comité d’entreprise de la Société française de production и др./Комисия, Съдебно решение от 23 май 2000 г.

Допустимо ли е представителните органи на служителите на предприятие, получател на държавна помощ, да се считат за индивидуално засегнати от решение на Комисията, с което помощта се обявява за несъвместима с общия пазар?
Може ли статутът на представителни органи на служителите като преговарящи по социалните аспекти на решението да обоснове индивидуална засегнатост по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-209/98: Sydhavnens Sten & Grus, Съдебно решение от 23 май 2000 г.

1. Следва ли член 90 от Договора, във връзка с членове 34 и 86 от него, да се тълкува в смисъл, че не допуска създаването на общинска система, която — с оглед да се осигури на специално подбрани предприятия достатъчен достъп до неопасни строителни отпадъци, предназначени за оползотворяване от частни строители, за да могат тези предприятия да използват тези отпадъци на икономически оправдана и рационална основа — изключва други предприятия от събирането и приемането на същия вид отпадъци от строителни работи в рамките на съответната община, дори когато тези други предприятия са получили разрешение да обработват съответния вид отпадъци по смисъла на член 10 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156?
Ако на въпрос 1(а) се отговори утвърдително:
Би ли противоречала система като описаната в въпрос 1(а) на член 90 от Договора, във връзка с членове 34 и 86 от него, ако общинската разпоредба, която е в основата на тази система, предвижда, че отпадъците, които се изнасят или внасят, не попадат в обхвата на посочената общинска система?
Ако на въпрос 1(а) се отговори утвърдително:
Позволява ли член 36 от Договора или други валидни съображения, като например необходимостта щетите за околната среда да се отстраняват при източника и създаването на необходимите съоръжения за третиране и обезвреждане (вж. член 130r, параграф 2 от Договора), създаването на общинска система като описаната в въпрос 1(а), когато тази система и задължението на производителите на отпадъци да я използват се основават на интереса от насърчаване на оползотворяването на отпадъците, обхванати от системата, включително интереса от осигуряване на необходимия капацитет за третиране?
2. Следва ли член 10 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156 (вж. членове 13 и 2, буква ж) от Регламент (ЕИО) № 259/93), да се тълкува в смисъл, че публичните органи са длъжни да третират еднакво предприятията, получили разрешение по смисъла на член 10, по отношение на сключването на договори за приемане и оползотворяване на неопасни строителни отпадъци?
3. Следва ли член 7, параграф 3 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156, да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба и предоставената с нея правомощие да се предотвратяват движения на отпадъци позволяват създаването на общинска система като описаната в въпрос 1(а) и съответно позволяват на общината да предотвратява движението на неопасни строителни отпадъци, предназначени за оползотворяване, ако такова движение противоречи на плана за управление на отпадъците, изготвен от общината?
Следва ли член 7, параграф 3 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156, да се тълкува в смисъл, че мерките, които държава членка или компетентен орган в тази държава членка е приел и които са необходими за предотвратяване на движения на отпадъци, които не са в съответствие с плановете за управление на отпадъците на органа, са валидни и приложими спрямо физически или юридически лица, до които се отнасят, само ако Комисията на ЕО е била уведомена за тези мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-104/98: Buchner и др., Съдебно решение от 23 май 2000 г.

Следва ли член 7, параграф 1, буква а) от Директива 79/7/ЕИО да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да определят различна пенсионна възраст само за пенсионни права, които се предоставят изключително въз основа на риска от старост, или тази дерогация се прилага и за пенсионни права, които се предоставят само от определена възраст, но освен това се предоставят само поради инвалидност (неспособност за работа)?
Следва ли разпоредбите на член 7, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Директива 79/7/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да измени съществуваща преди това еднаква разпоредба относно пенсионната възраст (в случая навършване на 55 години за мъже и жени) след изтичането на срока за транспониране, така че да се определи различна пенсионна възраст за мъже и жени (в случая навършване на 57 години за мъжете и 55 години за жените)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-204/97: Португалия/Комисия, Заключение от 18 май 2000 г.

Нарушение на съществени процедурни изисквания
Нарушение на Договора и на правните норми, свързани с неговото прилагане

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-157/99: Smits и Peerbooms, Заключение от 18 май 2000 г.

1. а) Следва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че разпоредба като член 9, параграф 4 от ZFW във връзка с член 1 от правилата за здравно обслужване в чужбина по схемата за здравно осигуряване е несъвместима с тези разпоредби на Договора, когато националните правила предвиждат, че осигуреното по здравноосигурителния фонд лице се нуждае от предварително разрешение от здравноосигурителния фонд, за да потърси правото си на обезщетения от лице или заведение извън Нидерландия
б) Какъв е отговорът на въпрос 1, буква а), когато разрешението, посочено в него, е отказано или не се прилага, тъй като съответното лечение в другата държава членка не се счита за „нормално в професионалните среди“ и следователно не се счита за обезщетение по смисъла на член 8 от законодателството за здравноосигурителните фондове (ZFW)
Има ли значение в това отношение дали се вземат предвид само възгледите на нидерландските професионални среди и дали се прилагат национални или международни научни критерии и ако да, в какво отношение
Също така има ли значение дали съответното лечение се възстановява по системата за социално осигуряване, предвидена в законодателството на тази друга държава членка
в) Какъв е отговорът на въпрос 1, буква а), когато лечението в чужбина се счита за нормално и следователно за обезщетение, но необходимото разрешение е отказано на основание, че своевременно и адекватно лечение може да бъде получено от договорен доставчик на здравни услуги в Нидерландия и следователно лечението в чужбина не е необходимо за здравното обслужване на съответното лице
2. Ако изискването за получаване на разрешение представлява пречка за свободното предоставяне на услуги, закрепено в членове 59 и 60 от Договора за ЕО, достатъчни ли са изтъкнатите от ответниците съображения от императивен обществен интерес (между другото, в посоченото по-горе писмо от 14 юли 1998 г.), за да се приеме, че тази пречка е оправдана?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-368/98: Vanbraekel и др., Заключение от 18 май 2000 г.

Когато в рамките на производство пред него национален съд е признал, че болничното лечение в държава членка, различна от тази на компетентната институция, е било необходимо, макар и предварителното разрешение, предвидено в член 22 от Регламент № 1408/71, да е било отказано:
Трябва ли разходите за болнично лечение да бъдат възстановени съгласно схемата на държавата на компетентната институция или съгласно тази, организирана от държавата, на чиято територия е извършено болничното лечение?
Допустимо ли е ограничаване на размера на възстановената сума съгласно законодателството на държавата на компетентната институция, като се има предвид член 36 от Регламент № 1408/71, който предвижда пълно възстановяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-78/98: Preston и др., Съдебно решение от 16 май 2000 г.

1. Допуска ли правото на Общността национална процесуална норма, която изисква искане за членство в професионална пенсионна схема (от която произтича правото на пенсионни обезщетения), ако не е погасено по давност, да бъде предявено в срок от шест месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, към което се отнася искането, и допуска ли национална процесуална норма, която предвижда, че пенсионният стаж на ищеца се изчислява само въз основа на стаж след дата, която не е по-ранна от две години преди датата на предявяване на иска (независимо дали датата, на която пенсионните обезщетения стават дължими, е преди или след датата на иска), съвместимост с принципа на правото на Общността, че националните процесуални норми при нарушение на правото на Общността не трябва да правят упражняването на правата по член 119 от Договора невъзможно или прекомерно трудно?
2. При положение че: (a) правата по член 119 се упражняват по вътрешен закон, приет през 1970 г., преди присъединяването на Обединеното кралство към Европейската общност, и влязъл в сила на 29 декември 1975 г., който вече предвижда право на равно заплащане и равенство на други договорни клаузи; (b) вътрешният закон съдържа процесуалните правила, посочени в първи въпрос; (c) други закони, забраняващи дискриминация в областта на заетостта, и вътрешното договорно право предвиждат различни срокове; (1) Представлява ли прилагането на член 119 чрез този вътрешен закон съответствие с принципа на правото на Общността, че националните процесуални норми при нарушение на правото на Общността не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които се прилагат към подобни искове от вътрешноправен характер
(2) Ако не, кои са релевантните критерии за определяне дали друго право на иск по вътрешното право е вътрешноправен иск, подобен на правото по член 119
(3) Ако националният съд установи такъв подобен иск съгласно критериите по (2), кои са релевантните критерии по правото на Общността за определяне дали процесуалните правила, уреждащи подобния иск или искове, са по-благоприятни от процесуалните правила, които уреждат упражняването на правото по член 119?
3. При положение че: (a) служител е работил по няколко отделни трудови договора за един и същ работодател за определени периоди от време с прекъсвания между договорите; (b) след изтичане на който и да е договор няма задължение за която и да е от страните да сключи нов договор; и (c) тя предявява иск в срок от шест месеца след изтичане на по-късен договор или договори, но не е предявила иск в срок от шест месеца след изтичане на по-ранен договор или договори; Допустимо ли е национална процесуална норма, която изисква искане за членство в професионална пенсионна схема, от която произтича правото на пенсионни обезщетения, да бъде предявено в срок от шест месеца след изтичане на който и да е трудов договор, към който се отнася искането, и която по този начин възпрепятства стажът по по-ранни договори да бъде третиран като пенсионен стаж, съвместима с: (1) правото на равно заплащане за равен труд по член 119 от Договора; и (2) принципа на правото на Общността, че националните процесуални норми при нарушение на правото на Общността не трябва да правят упражняването на правата по член 119 невъзможно или прекомерно трудно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-344/98: Masterfoods и HB, Заключение от 16 май 2000 г.

1. С оглед на решението и разпорежданията на Висшия съд на Ирландия от 28 май 1992 г., решението на Комисията на Европейските общности от 11 март 1998 г. и заявленията на Van den Bergh Foods Limited съгласно членове 173, 185 и 186 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност (Договора за ЕИО) за отмяна и спиране на действието на последното решение: (i) Изисква ли задължението за лоялно сътрудничество с Комисията, както е разяснено от Съда на Европейските общности, Върховният съд да спре настоящото производство до приключване на жалбата пред Първоинстанционния съд срещу посоченото решение на Комисията и евентуална последваща жалба пред Съда на Европейските общности
(ii) Пречи ли решение на Комисията, адресирано до определено лице (и което е предмет на жалба за отмяна и спиране, подадена от това лице), с което се обявява, че договорът за предоставяне на фризери на това лице противоречи на член 85, параграф 1 и/или член 86 от Договора за ЕИО, на това лице да се позовава на противоречащо решение на национален съд в негова полза по същите или сходни въпроси, попадащи под членове 85 и 86 от Договора, когато това решение на националния съд е обжалвано пред националния съд от последна инстанция?
2. Като се има предвид правният и икономическият контекст на договорите за предоставяне на фризери на пазара за индивидуално опаковани сладоледи за незабавна консумация, представлява ли практиката, при която производител и/или доставчик на сладолед предоставя фризер на търговец на дребно без пряко заплащане или по друг начин го подтиква да приеме фризера при условие, че търговецът на дребно не съхранява в този фризер друг сладолед освен доставения от съответния производител и/или доставчик, нарушение на разпоредбите на член 85, параграф 1 и/или член 86 от Договора за ЕИО?
3. Защитени ли са договорите за изключителност относно фризерите от оспорване по членове 85 и 86 от Договора за ЕИО поради разпоредбите на член 222 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15758596061466 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form