Съд - пленум
Съдебен състав – Съд – пленум
Дело C-383/99: Procter & Gamble/СХВП, Съдебно решение от 20 септември 2001 г.
Тълкувана ли е прекалено широко абсолютната причина за отказ на регистрация на марка, основана на изключително описателния характер на знаците или указанията, от които се състои марката BABY-DRY, съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-122/00: Omega Air и др., Заключение от 20 септември 2001 г.
Нарушение на задължението за мотивиране по член 253 ЕО
Нарушение на принципа на пропорционалност
Нарушение на принципа на равно третиране
Несъвместимост с Общото споразумение за митата и търговията (GATT 1994) и/или Споразумението за техническите пречки пред търговията (TBT) към Световната търговска организация (СТО)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-453/99: Courage и Crehan, Съдебно решение от 20 септември 2001 г.
Може ли член 81 ЕО (бивш член 85) да се тълкува в смисъл, че страна по забранено споразумение за обвързване на продажбата на бира може да се позове на този член, за да поиска защита от съдилищата срещу другата договаряща страна?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, има ли право страната, която иска защита, да получи обезщетение за вреди, които твърди, че са настъпили в резултат на спазването на клаузата в договора, която е забранена по член 81?
Следва ли правило на националното право, според което съдилищата не трябва да позволяват на лице да се позовава и/или да се възползва от собствените си незаконни действия като необходимо условие за получаване на обезщетение, да се счита за съвместимо с правото на Общността?
Ако отговорът на третия въпрос е, че при определени обстоятелства такова правило може да е несъвместимо с правото на Общността, какви обстоятелства следва да вземе предвид националният съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/99: DaimlerChrysler, Заключение от 20 септември 2001 г.
1) Следва ли изразът „в съответствие с Договора“ по член 4, параграф 3, буква а), подточка i) от Регламент (ЕИО) № 259/93 да се тълкува в смисъл, че при обща забрана за износ на отпадъци за обезвреждане, които подлежат на специален контрол, обоснована с принципите на близост, приоритет на оползотворяването и самодостатъчност при обезвреждането на отпадъци, следва да се провери и дали забраната за износ е съвместима с първичното право на Европейския съюз, по-специално със забраната за количествени ограничения върху търговията между държавите членки по член 28 и сл. от Договора за ЕО?
2) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, при забрана за износ, наложена с нормативен акт и ограничена по количество, достатъчно ли е да се извърши контрол само върху самия нормативен акт или трябва да се извършва контрол и във всеки отделен случай, в който се забранява планиран износ въз основа на този нормативен акт
В този контекст допустимо ли е чрез въвеждане на задължение за предлагане на отпадъци за обезвреждане, които подлежат на специален контрол, на национално съоръжение да се установи за срок от 15 години забрана за износ на тези отпадъци, ако към момента на въвеждане на това задължение сигурността, търсена при третирането на отпадъците, може да бъде постигната само чрез сключване на договор с такава продължителност с оператора на това съоръжение?
3) Позволява ли член 4, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 259/93 на държавите членки да приемат законодателство, което, в рамките на задълженията за предлагане на отпадъци за обезвреждане, които подлежат на специален контрол, поставя като условие за изпращане на такива отпадъци в други държави членки, планираното обезвреждане да отговаря на изискванията на държавата на изпращане относно опазването на околната среда?
4) Противоречи ли член 3 и сл. от Регламент (ЕИО) № 259/93 на това държава членка да прилага преди процедурата по уведомяване собствена процедура по предлагане и разпределение на отпадъците, приложима за планираното трансгранично изпращане на отпадъци за обезвреждане, които подлежат на специален контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/00: Roquette Frères, Заключение от 20 септември 2001 г.
1. С оглед на основните права, признати от правния ред на Общността, и на член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, следва ли решението по делото Hoechst от 21 септември 1989 г. да се тълкува в смисъл, че националният съд, който по националното право има правомощие по въпроси на конкуренцията да разрешава влизане в помещения и изземвания от служители на администрацията, не може да откаже да предостави исканото разрешение, когато счита, че представената му информация или доказателства, обосноваващи подозрение за съществуването на антиконкурентни практики от страна на предприятията, посочени в решението на Комисията за разпореждане на проверка, не са достатъчни за разрешаване на такава мярка или когато, както в настоящия случай, не са му представени никакви информация или доказателства?
2. В случай че Съдът на Европейските общности не приеме, че Комисията е длъжна да представи на компетентния национален съд доказателствата или информацията, с които разполага и които пораждат подозрение за антиконкурентни практики, има ли националният съд, с оглед на горепосочените основни права, все пак правомощие да откаже да предостави исканото разрешение за влизане и изземване, ако счита, както в настоящия случай, че решението на Комисията не е достатъчно мотивирано и не му позволява да провери, в конкретния случай, дали искането е обосновано, което прави невъзможно за него да извърши необходимия по националното конституционно право контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-162/00: Pokrzeptowicz-Meyer, Заключение от 20 септември 2001 г.
1) Явява ли се пречка член 37, параграф 1 от Европейското споразумение от 16 декември 1991 година за създаване на асоциация между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Полша, от друга страна, за прилагането спрямо полски граждани на национална правна разпоредба, съгласно която назначаването на преподаватели по чужди езици може да се извършва по срочни трудови договори, докато сключването на такива трудови договори за останалите преподаватели в определени области на дейност трябва да бъде обосновано във всеки отделен случай
2) В случай че на първия въпрос се отговори утвърдително: Явява ли се член 37, параграф 1 от Европейското споразумение също така пречка за прилагането на националната правна разпоредба, когато срочният трудов договор е сключен преди влизането в сила на Европейското споразумение, но изтича след този момент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/99: Schieving-Nijstad и др., Съдебно решение от 13 септември 2001 г.
Има ли член 50 от Споразумението по ТРИПС, по-специално член 50, параграф 6, директен ефект?
Следва ли член 50, параграф 6 от Споразумението по ТРИПС да се тълкува в смисъл, че временните мерки по смисъла на член 50, параграфи 1 и 2 отпадат автоматично по силата на закона, ако производството по същество не е образувано в срока, определен във временната мярка, или, ако такъв срок не е определен, ако производството по същество не е започнато в рамките на 20 работни дни или 31 календарни дни (което от двете е по-дълго), или е необходимо искане от страната, срещу която е постановена мярката, за да отпадне тази мярка?
Когато срокът, в който трябва да бъде образувано производството по същество, не е определен във временните мерки, постановени от съда, от кой момент започва да тече този срок: (а) от деня, следващ датата на постановяване на временната мярка; или (б) от деня, следващ датата на връчване на решението за постановяване на временната мярка на ответника; или (в) от деня, следващ датата, на която решението за постановяване на временната мярка е станало окончателно и не подлежи на обжалване; или (г) от друг момент?
Когато съдът постановява временна мярка, длъжен ли е служебно да определи срок, в който да бъде образувано производството по същество, или може да определи такъв срок само по искане на страна?
Когато съдът е сезиран в производство по обжалване на мярка, постановена от по-нисшестоящ съд в първоинстанционно производство, и апелативният съд потвърждава тази мярка, може ли апелативният съд да определи, служебно или по искане на една от страните, срок по смисъла на горното, ако първоинстанционният съд не е направил това?
Приложим ли е член 50 от Споразумението по ТРИПС, когато това споразумение влиза в сила в съответната държава членка на дата, следваща приключването на устната фаза на производството на първа инстанция, но преди постановяването на решението от първоинстанционния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-459/99: MRAX, Заключение от 13 септември 2001 г.
1. Трябва ли член 3 от Директива 68/360 от 15 октомври 1968 г., член 3 от Директива 73/148 от 21 май 1973 г. и Регламент № 2317/95 от 25 септември 1995 г., тълкувани в светлината на принципите на пропорционалност и недискриминация и правото на зачитане на семейния живот, да се тълкуват в смисъл, че държавите членки могат на границата да връщат чужденци, подлежащи на визов режим и съпрузи на граждани на Общността, които се опитват да влязат на територията на държава членка, без да притежават документ за самоличност или виза?
2. Трябва ли член 4 от Директива 68/360 и член 6 от Директива 73/148, тълкувани в светлината на член 3 от всяка от тези директиви и на принципите на пропорционалност и недискриминация и правото на зачитане на семейния живот, да се тълкуват в смисъл, че държавите членки могат да откажат издаването на разрешение за пребиваване на съпруг/а на гражданин на Общността, който е влязъл на тяхна територия незаконно, и да издадат заповед за експулсирането му?
3. Трябва ли членове 3 и 4, параграф 3 от Директива 68/360, член 3 от Директива 73/148 и член 3, параграф 3 от Директива 64/221 от 25 февруари 1964 г. да се тълкуват в смисъл, че държавите членки не могат нито да откажат разрешение за пребиваване, нито да експулсират чуждестранен съпруг на гражданин на Общността, който е влязъл на националната територия законно, но чиято виза е изтекла към момента на подаване на молбата за издаване на това разрешение?
4. Трябва ли членове 1 и 9, параграф 2 от Директива 64/221 от 25 февруари 1964 г. да се тълкуват в смисъл, че чуждестранните съпрузи на граждани на Общността, които не притежават документи за самоличност или виза или чиято виза е изтекла, имат право да сезират компетентния орган, посочен в член 9, параграф 1, когато кандидатстват за първо разрешение за пребиваване или когато срещу тях е издадена заповед за експулсиране преди издаването на това разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/00: Комисия/Cwik, Заключение от 13 септември 2001 г.
Неправилно тълкуване на втората алинея на член 17 от Правилника за длъжностните лица
Недостатъчни мотиви в обжалваното съдебно решение
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.