Съд - пленум
Съдебен състав – Съд – пленум
Дело C-340/00: Комисия/Cwik, Заключение от 13 септември 2001 г.
Неправилно тълкуване на втората алинея на член 17 от Правилника за длъжностните лица
Недостатъчни мотиви в обжалваното съдебно решение
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/99: Комисия и Франция/TF1, Съдебно решение от 12 юли 2001 г.
Допустимо ли е обжалването на мотивите на съдебен акт, които нямат отражение върху диспозитива на решението?
Може ли да се обжалва решението на Първоинстанционния съд относно разноските, когато всички други основания на жалбата са отхвърлени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-189/01: Jippes и др., Съдебно решение от 12 юли 2001 г.
Забраната за ваксинация, наложена с член 13 от Директива 85/511/ЕИО, невалидна ли е на основание, че противоречи на правото на Общността, по-специално на принципа на пропорционалност?
Начинът, по който Комисията е приложила посочения член 13, по-специално чрез приемането на Решение 2001/246/ЕО, изменено с Решение 2001/279/ЕО, невалиден ли е на основание, че противоречи на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-157/99: Smits и Peerbooms, Съдебно решение от 12 юли 2001 г.
Трябва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че са несъвместими с разпоредби като член 9, параграф 4 от Ziekenfondswet във връзка с член 1 от Regeling hulp in het buitenland ziekenfondsverzekering, доколкото тези разпоредби изискват лице, регистрирано в здравноосигурителен фонд, първо да получи разрешение от този фонд, за да може да предяви претенция за обезщетение към лице или заведение, установено извън Нидерландия?
Какъв е отговорът на въпроса по точка 1, буква а), ако необходимото разрешение е отказано или не е издадено, защото съответното лечение, предоставено в друга държава членка, не се счита за „обичайно в съответните професионални среди“ и следователно не се счита за обезщетение по смисъла на член 8 от Ziekenfondswet
Има ли разлика, ако се вземат предвид само мненията на нидерландските специалисти, и ако се използват национални и международни научни критерии, и ако да — каква е тя
Необходимо ли е също така системата за социално осигуряване на тази друга държава членка да предвижда възстановяване на разходите за съответното лечение?
Какъв е отговорът на въпроса, поставен по-горе в точка 1, буква а), ако лечението, предоставено в чужбина, се счита за обичайно и следователно за обезщетение, но съответното разрешение е отказано, защото адекватна грижа може да бъде предоставена навреме от нидерландски договорен доставчик и следователно грижата, предоставена в чужбина, не е необходима за лечението?
Ако изискването за получаване на разрешение представлява пречка за прилагането на принципа на свободното предоставяне на услуги, както е предвидено в членове 59 и 60 от Договора за ЕО, достатъчни ли са сериозните причини от обществен интерес, на които се позовават ответниците, за да се счита тази пречка за оправдана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/00: Boehringer Ingelheim и др., Заключение от 12 юли 2001 г.
1) При какви обстоятелства притежателят на търговска марка може да се противопостави на разпространението на продукт, който е бил внесен в Европейската икономическа зона от паралелен вносител и е бил преопакован, като върху новата опаковка е поставена търговската марка
2) Дали паралелният вносител носи тежестта да докаже, че са изпълнени условията, при които притежателят на търговската марка не може да се противопостави на разпространението на преопакования продукт, или притежателят на търговската марка трябва да докаже, че тези условия не са изпълнени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-443/99: Merck, Sharp & Dohme, Заключение от 12 юли 2001 г.
1) Може ли притежател на търговска марка да използва своите права върху търговската марка, за да предотврати или ограничи вноса на собствените си стоки от една държава членка в друга или да възпрепятства тяхната продажба или реклама след вноса, когато вносът, продажбата или рекламата не нанасят вреда на специфичния предмет на тези права или поне не нанасят съществена вреда?
2) Следва ли на първия въпрос да се отговори по различен начин, ако притежателят твърди, че вносителят или дистрибуторът използва неговата търговска марка по начин, който – без да вреди на специфичния предмет на търговската марка – не е необходим?
3) Ако вносител на стоки на притежателя или дистрибутор на такива внесени стоки трябва да докаже, че използването на търговската марка на притежателя е „необходимо“, изпълнено ли е това изискване, когато се докаже, че използването на марката е разумно изискуемо с оглед осигуряване на достъп до а) само част от пазара за съответните стоки или б) целия пазар за съответните стоки, или изисква ли се използването на търговската марка да бъде от решаващо значение за възможността за пускане на стоките на пазара, и ако нито едно от тези условия не е изпълнено, какво означава тогава „необходимо“?
4) Ако притежателят на търговска марка по принцип има право да упражнява своите национални права върху търговската марка срещу всяко използване на неговата търговска марка върху или за стоки, което не е необходимо, представлява ли това злоупотреба и скрито ограничаване на търговията по смисъла на член 30, второ изречение от Договора за ЕО, когато това упражняване затруднява или изключва паралелен внос на собствените стоки на притежателя, ако този паралелен внос не може да навреди на специфичния предмет или основната функция на търговската марка?
5) Ако вносител или дистрибутор на внесени стоки възнамерява да използва търговската марка на притежателя върху или за тези стоки и такова използване не вреди и няма да навреди на специфичния предмет на търговската марка, длъжен ли е той въпреки това да уведоми предварително притежателя за своето намерение да използва търговската марка?
6) Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително, води ли неизпълнението на задължението за уведомяване от страна на вносителя или дистрибутора до това, че притежателят получава право да забрани или ограничи вноса или по-нататъшната търговия с тези стоки, дори когато такъв внос или по-нататъшна търговия няма да навреди на специфичния предмет на търговската марка?
7) Ако вносител или дистрибутор на внесени стоки трябва да уведоми предварително притежателя за използването на неговата търговска марка, което не вреди на специфичния предмет на търговската марка,
a) отнася ли се такова изискване за всяко използване на търговската марка, включително във връзка с реклама, етикетиране и опаковане, или ако се отнася само за определени форми на използване, за кои?
b) трябва ли вносителят или дистрибуторът да уведоми притежателя или е достатъчно притежателят да получи такова уведомление?
c) какъв срок трябва да бъде предоставен?
8) Може ли национален съд в държава членка по дело, заведено от притежателя на права върху търговска марка, да постанови забрана, да присъди обезщетение, да разпореди изземване или да наложи други правни средства по отношение на внесени стоки, тяхната опаковка или реклама за тях, ако такова решение a) спира или възпрепятства свободното движение на стоки, които са пуснати на пазара в Общността от притежателя или с негово съгласие, но b) няма за цел да предотврати вреда на специфичния предмет на съответните права и не допринася за предотвратяване на такава вреда?
Въпросът, отправен от Oberlandesgericht Wien:
Следва ли член 7, параграф 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки да се тълкува в смисъл, че притежателят на търговска марка може да се противопостави на продажбата на лекарствен продукт, пуснат на пазара под неговата търговска марка, когато вносителят го е опаковал повторно и е поставил отново търговската марка върху него, както и е изпълнил допълнителните изисквания, установени от Съда на Европейските общности в решение от 11 юли 1996 г. (обединени дела C-427/93, C-429/93 и C-436/93, Bristol-Myers Squibb и др.) (без влошаване на състоянието на стоката в опаковката, ясно посочване на производителя и произхода, липса на вреда за търговската марка и репутацията на притежателя при лоша опаковка, както и уведомяване на притежателя на търговската марка за пускането на пазара на повторно опакования лекарствен продукт), и когато стоката би се продавала по-трудно, ако не е опакована повторно, единствено поради това, че не малка част от потребителите на лекарствени продукти в държавата вносител изпитват недоверие към лекарствени продукти, които очевидно са предназначени за пазара на друга държава (с друг език) и чиято опаковка е приспособена към националните правила за продажба на лекарствени продукти само чрез поставяне на етикети?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-308/99: Франция/TF1 и Комисия, Съдебно решение от 12 юли 2001 г.
Допустимо ли е съдът на първа инстанция да разгледа по същество искане за установяване на бездействие на Комисията относно член 90 от Договора за ЕО, когато впоследствие се установи, че предметът на спора е отпаднал?
Допустимо ли е обжалване само по отношение на решението на съда на първа инстанция относно разпределението на съдебните разноски, когато всички други основания за обжалване са отхвърлени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-309/99: Wouters и др., Заключение от 11 юли 2001 г.
1. Следва ли понятието „сдружение на предприятия“ по член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО) да се тълкува в смисъл, че такова сдружение съществува само ако и доколкото действа в интерес на предприятията, така че при прилагането на тази разпоредба трябва да се прави разграничение между дейности на сдружението, осъществявани в обществен интерес, и други дейности, или е достатъчно самият факт, че сдружението може също да действа в интерес на предприятията, за да се счита за сдружение на предприятия по смисъла на тази разпоредба по отношение на всички негови действия
Дали фактът, че общозадължителните правила, приети от съответната институция, са приети въз основа на законова правомощие и в качеството ѝ на специален законодател, е от значение по отношение на прилагането на правото на Общността в областта на конкуренцията?
1б) Ако отговорът на въпрос 1а) е, че сдружение на предприятия съществува само ако и доколкото действа в интерес на предприятията, въпросът кога се преследва обществен интерес също ли се урежда от правото на Общността?
1в) Ако отговорът на въпрос 1б) е, че правото на Общността е релевантно, може ли приемането на общозадължителни правила от институция като Нидерландската адвокатска колегия въз основа на законова правомощие, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно създаването на мултидисциплинарни партньорства между адвокати и представители на други професии, да се счита за преследване на обществен интерес по смисъла на правото на Общността?
2. Ако отговорите на първия въпрос сочат, че правило като Регламента... следва да се счита за решение на сдружение на предприятия по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО), следва ли такова решение, доколкото приема общозадължителни правила, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно създаването на мултидисциплинарни партньорства като разглежданото, да се счита за имащо за предмет или ефект ограничаване на конкуренцията на общия пазар и в това отношение засягащо търговията между държавите членки
Кои критерии на правото на Общността са релевантни за определянето на този въпрос?
3. Следва ли понятието „предприятие“ по член 86 от Договора за ЕО (сега член 82 ЕО) да се тълкува в смисъл, че когато институция като адвокатската колегия трябва да се счита за сдружение на предприятия, тази институция трябва също да се счита за предприятие или група предприятия по смисъла на тази разпоредба, дори ако самата тя не осъществява икономическа дейност?
4. Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително и се приеме, че институция като адвокатската колегия заема господстващо положение, злоупотребява ли такава институция с това положение, ако регулира отношенията на свързаните с нея адвокати с други участници на пазара на правни услуги по начин, който ограничава конкуренцията?
5. Ако институция като адвокатската колегия трябва да се счита като цяло за сдружение на предприятия по смисъла на правото на Общността в областта на конкуренцията, следва ли член 90, параграф 2 от Договора за ЕО (сега член 86, параграф 2 ЕО) да се тълкува в смисъл, че се прилага и за институция като адвокатската колегия, която приема общозадължителни правила, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно сътрудничеството между адвокати и представители на други професии?
6. Ако институция като адвокатската колегия трябва да се счита за сдружение на предприятия или предприятие или група предприятия, изключват ли член 3, буква г), втора алинея на член 5 и членове 85 и 86 от Договора за ЕО (сега членове 3, буква г), 10, 81 и 82 ЕО) възможността държава членка да предвиди, че (орган на) тази институция може да приема правила относно, inter alia, сътрудничеството между адвокати и представители на други професии, когато контролът от страна на съответния публичен орган върху такива правила се свежда до правомощието да ги отмени, без органът да може да приеме правило вместо тях?
7. Приложими ли са както разпоредбите на Договора относно правото на установяване, така и тези относно свободата на предоставяне на услуги към забрана за сътрудничество между адвокати и счетоводители като разглежданата, или следва Договорът за ЕО да се тълкува в смисъл, че такава забрана трябва да съответства, например в зависимост от начина, по който заинтересованите желаят да организират сътрудничеството си, или на разпоредбите относно правото на установяване, или на тези относно свободата на предоставяне на услуги?
8. Представлява ли забрана за мултидисциплинарни партньорства, включващи адвокати и счетоводители като разглежданата, ограничение на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, или и на двете?
9. Ако отговорът на предходния въпрос е, че съществува едно или и двете от посочените ограничения, оправдано ли е разглежданото ограничение на основание, че представлява само „условие за продажба“ по смисъла на Keck и Mithouard и следователно няма дискриминация, или на основание, че отговаря на критериите, развити в тази връзка от Съда на Европейските общности, по-специално в решението Gebhard?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-353/99: Съвет/Hautala, Заключение от 10 юли 2001 г.
Неправилно тълкуване на член 4, параграф 1 от Решение 93/731/ЕО относно задължението на Съвета да разгледа възможността за предоставяне на частичен достъп до информация, която не попада в изключенията за защита на обществения интерес при международните отношения.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.