Съд - пленум
Съдебен състав – Съд – пленум
Дело C-257/99: Barkoci и Malik, Съдебно решение от 27 септември 2001 г.
Дали член 45, параграф 3 от Споразумението за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Чешката република, от друга страна, може да бъде позоваван от отделно лице пред национален съд в приемащата държава членка, независимо от това, че органите на тази държава остават компетентни да прилагат спрямо чешки гражданин, който се позовава на тази разпоредба, законите и подзаконовите актове относно влизането, пребиваването и установяването, съгласно член 59, параграф 1 от Споразумението за асоцииране?
Дали, с оглед на член 59, параграф 1 от Споразумението за асоцииране, член 45, параграф 3 от това споразумение е в състояние да предостави на чешки гражданин право да влезе в държава членка, в която той желае да се установи като самостоятелно заето лице по силата на това споразумение, и по-специално дали разпоредбите на споразумението изключват национални правила, които: изискват от чешки гражданин, преди да напусне за приемащата държава членка, да получи разрешение за влизане, предоставянето на което е предмет на проверка на съществени изисквания като тези, предвидени в параграф 212 от Правилата за имиграция; и предвиждат, че компетентните органи на тази държава, при упражняване на дискреционните си правомощия по отношение на заявления за влизане с цел установяване, подадени по силата на това споразумение при пристигането в тази държава от чешки граждани без разрешение за влизане, могат да предоставят разрешение за влизане на основание, различно от Правилата за имиграция, само ако заявлението ясно и явно отговаря на същите съществени критерии, които се прилагат към заявлението за разрешение за влизане?
Дали членове 45, параграф 3 и 59, параграф 1 от Споразумението за асоцииране, разглеждани заедно, по принцип изключват система на предварителен национален контрол, която прави издаването от компетентните имиграционни органи на разрешение за влизане зависимо от условието кандидатът да докаже, че действително възнамерява да упражнява дейност като самостоятелно заето лице, без едновременно да влиза в трудово правоотношение или да ползва обществени средства, и че разполага от самото начало с достатъчно финансови ресурси и има разумни шансове за успех?
Дали условието, предвидено в края на първото изречение на член 59, параграф 1 от Споразумението за асоцииране, следва да се тълкува в смисъл, че задължението, наложено на чешки гражданин от имиграционното законодателство на приемащата държава членка, преди заминаването му за тази държава, да получи разрешение за влизане в държавата си на пребиваване, предоставянето на което е предмет на проверка на съществени изисквания, няма нито за цел, нито като последица да направи невъзможно или прекомерно трудно за чешките граждани упражняването на правата, предоставени им по член 45, параграф 3 от това споразумение, при условие че компетентните органи на приемащата държава членка упражняват дискреционните си правомощия по отношение на заявления за разрешение за влизане с цел установяване, подадени по силата на това споразумение при влизане в тази държава, по такъв начин, че разрешение за влизане може да бъде предоставено на чешки гражданин, който няма разрешение за влизане, на основание, различно от Правилата за имиграция, ако неговото заявление ясно и явно отговаря на същите съществени изисквания, които биха били приложени, ако беше поискал разрешение за влизане в Чешката република.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/99: Gloszczuk, Съдебно решение от 27 септември 2001 г.
Доколко член 44, параграф 3 от Споразумението за асоцииране между Европейските общности и Република Полша следва да се тълкува в смисъл, че може да бъде позоваван от физическо лице пред национален съд на държава членка, независимо от това, че органите на приемащата държава членка запазват компетентността да прилагат спрямо полския гражданин, който се позовава на тази разпоредба, националното законодателство и разпоредбите относно влизането, пребиваването и установяването, съгласно член 58, параграф 1 от това споразумение?
Доколко, с оглед на член 58, параграф 1 от Споразумението за асоцииране, член 44, параграф 3 от това споразумение е в състояние да предостави на полски гражданин право на установяване и съпътстващо право на пребиваване в държавата членка, на чиято територия той е пребивавал и упражнявал професионална дейност като самостоятелно заето лице в нарушение на националното имиграционно законодателство, когато това нарушение е настъпило преди той да претендира право на установяване по член 44, параграф 3 от споразумението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-162/00: Pokrzeptowicz-Meyer, Заключение от 26 септември 2001 г.
1. Препятства ли член 37, параграф 1 от Споразумението за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Полша, от друга страна, прилагането – по отношение на полски граждани – на национална правна уредба, съгласно която длъжностите на чуждоезикови асистенти могат да бъдат заемани въз основа на срочни трудови договори, докато за друг преподавателски персонал, изпълняващ специални задачи, сключването на такива договори трябва да бъде индивидуално обосновано с обективна причина?
2. Ако Съдът на Европейските общности отговори утвърдително на първия въпрос:
Препятства ли член 37, параграф 1 от Споразумението за асоцииране прилагането на националната правна уредба и в случай, когато срочният трудов договор е сключен преди влизането в сила на Споразумението за асоцииране, а уговореният срок изтича след влизането му в сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/99: DaimlerChrysler, Заключение от 20 септември 2001 г.
1) Следва ли изразът „в съответствие с Договора“ по член 4, параграф 3, буква а), подточка i) от Регламент (ЕИО) № 259/93 да се тълкува в смисъл, че при обща забрана за износ на отпадъци за обезвреждане, които подлежат на специален контрол, обоснована с принципите на близост, приоритет на оползотворяването и самодостатъчност при обезвреждането на отпадъци, следва да се провери и дали забраната за износ е съвместима с първичното право на Европейския съюз, по-специално със забраната за количествени ограничения върху търговията между държавите членки по член 28 и сл. от Договора за ЕО?
2) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, при забрана за износ, наложена с нормативен акт и ограничена по количество, достатъчно ли е да се извърши контрол само върху самия нормативен акт или трябва да се извършва контрол и във всеки отделен случай, в който се забранява планиран износ въз основа на този нормативен акт
В този контекст допустимо ли е чрез въвеждане на задължение за предлагане на отпадъци за обезвреждане, които подлежат на специален контрол, на национално съоръжение да се установи за срок от 15 години забрана за износ на тези отпадъци, ако към момента на въвеждане на това задължение сигурността, търсена при третирането на отпадъците, може да бъде постигната само чрез сключване на договор с такава продължителност с оператора на това съоръжение?
3) Позволява ли член 4, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 259/93 на държавите членки да приемат законодателство, което, в рамките на задълженията за предлагане на отпадъци за обезвреждане, които подлежат на специален контрол, поставя като условие за изпращане на такива отпадъци в други държави членки, планираното обезвреждане да отговаря на изискванията на държавата на изпращане относно опазването на околната среда?
4) Противоречи ли член 3 и сл. от Регламент (ЕИО) № 259/93 на това държава членка да прилага преди процедурата по уведомяване собствена процедура по предлагане и разпределение на отпадъците, приложима за планираното трансгранично изпращане на отпадъци за обезвреждане, които подлежат на специален контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/00: Roquette Frères, Заключение от 20 септември 2001 г.
1. С оглед на основните права, признати от правния ред на Общността, и на член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, следва ли решението по делото Hoechst от 21 септември 1989 г. да се тълкува в смисъл, че националният съд, който по националното право има правомощие по въпроси на конкуренцията да разрешава влизане в помещения и изземвания от служители на администрацията, не може да откаже да предостави исканото разрешение, когато счита, че представената му информация или доказателства, обосноваващи подозрение за съществуването на антиконкурентни практики от страна на предприятията, посочени в решението на Комисията за разпореждане на проверка, не са достатъчни за разрешаване на такава мярка или когато, както в настоящия случай, не са му представени никакви информация или доказателства?
2. В случай че Съдът на Европейските общности не приеме, че Комисията е длъжна да представи на компетентния национален съд доказателствата или информацията, с които разполага и които пораждат подозрение за антиконкурентни практики, има ли националният съд, с оглед на горепосочените основни права, все пак правомощие да откаже да предостави исканото разрешение за влизане и изземване, ако счита, както в настоящия случай, че решението на Комисията не е достатъчно мотивирано и не му позволява да провери, в конкретния случай, дали искането е обосновано, което прави невъзможно за него да извърши необходимия по националното конституционно право контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-162/00: Pokrzeptowicz-Meyer, Заключение от 20 септември 2001 г.
1) Явява ли се пречка член 37, параграф 1 от Европейското споразумение от 16 декември 1991 година за създаване на асоциация между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Полша, от друга страна, за прилагането спрямо полски граждани на национална правна разпоредба, съгласно която назначаването на преподаватели по чужди езици може да се извършва по срочни трудови договори, докато сключването на такива трудови договори за останалите преподаватели в определени области на дейност трябва да бъде обосновано във всеки отделен случай
2) В случай че на първия въпрос се отговори утвърдително: Явява ли се член 37, параграф 1 от Европейското споразумение също така пречка за прилагането на националната правна разпоредба, когато срочният трудов договор е сключен преди влизането в сила на Европейското споразумение, но изтича след този момент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/98: Banks, Съдебно решение от 20 септември 2001 г.
1. Дали разликата в третирането между въгледобивни предприятия, които са обект на плащане на роялти като възнаграждение за правото да експлоатират въглищни мини, и въгледобивни предприятия, които са или са били освободени от такива роялти, може да представлява дискриминация между производителите по смисъла на член 4, буква б) от Договора за ЕОВС, специална такса по смисъла на член 4, буква в) от същия договор и/или помощ по смисъла на член 4, буква в) от същия договор или по член 1 от Решение № 3632/93/ЕОВС на Комисията?
2. Дали член 4, букви б) или в) от Договора за ЕОВС или член 9, параграфи 1 или 4 от Решение № 3632/93/ЕОВС на Комисията пораждат преки последици и предоставят на частните предприятия право, което може да бъде противопоставено пред националните съдилища, да защитят иск за минни роялти, предявен от публичен орган, и да претендират възстановяване на платени роялти, по-специално при липса на решение на Комисията, прието съгласно член 67 или член 88 от Договора за ЕОВС или Решение № 3632/93/ЕОВС на Комисията или по друг начин, че твърдените факти представляват „дискриминация“, „специална такса“ или „помощ“?
3. Ако е така, може ли национален съд да установи, че съществува „дискриминация“ по смисъла на член 4, буква б) от Договора за ЕОВС или „специална такса“ по смисъла на член 4, буква в) от същия договор или „помощ“ по смисъла на член 4, буква в) от същия договор или на член 1 от Решение № 3632/93/ЕОВС на Комисията, независимо от:
- Решение 94/995/ЕОВС на Комисията;
- Решението на Комисията от 21 декември 1994 г. за разрешаване на придобиването на Central and Northern Mining Limited от RJB Mining plc;
- писмата, изпратени от ГД XVII на Комисията до NALOO на 4 май и 14 юли 1995 г.?
4. Като въпрос на правото на Общността, фактът, че Banks или NALOO не са:
(а) обжалвали по член 33 от Договора за ЕОВС Решение 94/995/ЕОВС на Комисията или Решението на Комисията от 21 декември 1994 г. за разрешаване на придобиването на Central and Northern Mining Limited от RJB Mining plc или писмата, изпратени от ГД XVII на Комисията до NALOO на 4 май и 14 юли 1995 г.; и/или
(б) използвали процедурата по член 35 от Договора за ЕОВС, за да задължат Комисията да се произнесе по въпросите, които сега се разглеждат в производството пред националния съд,
пречи ли на Banks да повдигне твърдени нарушения на член 4, букви б) или в) от Договора за ЕОВС или на Решение № 3632/93/ЕОВС на Комисията в производство пред националните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-64/00: Hydro Seafood, Заключение от 20 септември 2001 г.
Нарушение на принципите на защита на основните права на Общността, по-специално правото на собственост, чрез липса на обезщетение за собствениците на риби, които са унищожени или трябва да бъдат незабавно умъртвени в резултат на мерки за борба с болести по рибите, наложени от държавата членка при прилагане на Директива 93/53/ЕИО.
Невалидност на Директива 93/53/ЕИО поради нарушение на правото на собственост, тъй като не предвижда обезщетение при потвърдено огнище на инфекциозна анемия по сьомгата (ISA).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/00: Hölterhoff, Заключение от 20 септември 2001 г.
Налице ли е нарушение на търговска марка по смисъла на член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 89/104/ЕИО, когато ответникът разкрива произхода на стоки, които сам е произвел, и използва знака, по отношение на който ищецът се ползва със закрила, единствено за да обозначи определени характеристики на стоките, които предлага за продажба, така че не може да става въпрос за възприемане на използваната търговска марка в търговията като знак, указващ предприятието на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/98: Комисия/Германия, Заключение от 20 септември 2001 г.
Нарушение на задълженията по член 11 от Шестата Директива за ДДС, поради неизпълнение от страна на Федерална република Германия да приеме разпоредби, позволяващи корекция на данъчната основа на доставчика при изкупуване на ваучери, приети като частично плащане за неговите стоки от последващ търговец, дори когато доставчикът не е доставил стоките директно на този търговец.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.