Дело C-20/00: Booker Aquaculture и Hydro Seafood, Заключение от 20 септември 2001 г.

1. Когато, в изпълнение на задължение по Директива 93/53/ЕИО за прилагане на мерки за контрол при възникване на заболяване от списък II във ферма с одобрен статут или в одобрена зона, държава членка приема вътрешна мярка, чието прилагане води до унищожаване и клане на риби, следва ли принципите на правото на Общността, свързани със защитата на основните права, по-специално правото на собственост, да се тълкуват в смисъл, че възлагат на държавата членка задължението да приеме мерки, предвиждащи изплащане на обезщетение (a) на собственик на риби, които са унищожени; и (b) на собственик на риби, които трябва да бъдат незабавно заклани, което налага незабавната продажба на тези риби от този собственик?
2. Ако държавата членка е длъжна да приеме такива мерки, какви са критериите за тълкуване, необходими на националния съд, за да определи дали приетите мерки са съвместими с основните права, по-специално правото на собственост, които Съдът гарантира и които произтичат по-специално от Европейската конвенция за правата на човека?
3. По-специално, изискват ли критериите да се прави разлика между ситуацията, при която избухването на заболяването се дължи на вина на собственика на съответните риби, и ситуацията, при която собственикът не е виновен?
4. Явява ли се Директива 93/53/ЕИО невалидна поради нарушение на основното право на собственост, тъй като не предвижда изплащане на обезщетение на (a) собственик на риби, които са унищожени, и (b) на собственик на риби, които трябва да бъдат незабавно заклани, което налага незабавната продажба на тези риби от този собственик, в обстоятелства, при които е потвърдено избухване на ISA?