всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - пленум

Съдебен състав – Съд – пленум

Дело C-238/99: Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, Заключение от 25 октомври 2001 г.

Нарушение на принципа на сила на пресъдено нещо
Нарушение на принципа non bis in idem
Нарушение на принципа за приемане на решения в разумен срок
Невалидност на процесуалните действия, предприети преди приемането на решението PVC I
Неправилност на процедурата по приемане на решението от 27 юли 1994 г.
Недостатъчни мотиви
Нарушение на правото да не се дава показания срещу себе си
Нарушение на правото на достъп до досието на Комисията
Погасителна давност

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-97/99: Osseili, Съдебно решение от 11 октомври 2001 г.

Допустимо ли е разширяването на приложното поле на Регламент (ЕИО) № 1408/71 върху лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка, и техните членове на семейството, въпреки че тези лица нямат право на свободно движение съгласно Договора за създаване на Европейската общност?
Могат ли лица без гражданство и бежанци, които са влезли директно от трета държава в държава членка и не са се придвижвали в рамките на Общността, да се ползват от правата по Регламент (ЕИО) № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-180/99: Addou, Съдебно решение от 11 октомври 2001 г.

Допустимо ли е разширяването на приложното поле на Регламент (ЕИО) № 1408/71 така, че да обхваща и лица без гражданство и бежанци, които пребивават на територията на държава членка, и техните семейства, въпреки че тези лица нямат право на свободно движение съгласно Договора за създаване на Европейската икономическа общност?
Могат ли лица без гражданство или бежанци и техните семейства, които са влезли директно от трета държава в държава членка и не са се придвижвали в рамките на Общността, да се ползват от правата по Регламент (ЕИО) № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-98/99: Nasser, Съдебно решение от 11 октомври 2001 г.

Допустимо ли е разширяването на приложното поле на Регламент (ЕИО) № 1408/71 върху лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка, и техните семейства, при положение че тези лица нямат право на свободно движение по Договора за създаване на Европейската общност?
Могат ли лица без гражданство и бежанци, които са влезли директно от трета държава в държава членка и не са се придвижвали в рамките на Общността, да се ползват от правата по Регламент (ЕИО) № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-96/99: Chaaban, Съдебно решение от 11 октомври 2001 г.

Допустимо ли е разширяването на приложното поле на Регламент (ЕИО) № 1408/71 върху лица без гражданство и бежанци, които не разполагат с право на свободно движение съгласно Договора за създаване на Европейската общност?
Могат ли лица без гражданство или бежанци и техните членове на семейството, които са влезли директно от трета държава в държава членка и не са се придвижвали в рамките на Общността, да се ползват от правата по Регламент (ЕИО) № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-66/00: Bigi, Заключение от 10 октомври 2001 г.

1. Следва ли член 13, параграф 2 от Регламент № 2081/92 (както е изменен с член 1 от Регламент (ЕО) № 535/97) да се тълкува в смисъл, че не е необходимо държавата членка, за която се отнася, да приема официална мярка от законодателен или административен характер, за да разреши използването на нейна територия на наименования, които могат да бъдат объркани с тези, регистрирани по член 17 от Регламент № 2081/92?
2. Следователно, достатъчно ли е, за да се разреши използването на горепосочените наименования на територията на съответната държава членка, да няма възражение от тази държава членка срещу такова използване?
3. Правомерно ли е използването на такова наименование от предприятие, чието седалище е на територията на държавата членка, в която е регистрирано наименованието, ако това предприятие използва наименованието, което може да бъде объркано, само за продукти, предназначени за продажба извън държавата на регистрация и само на територията на държавата членка, която не възразява срещу използването на това наименование на своята територия?
4. Изтича ли петгодишният срок, посочен в член 13, параграф 2 от Регламент № 2081/92, за използване на наименование във връзка с продукт, чието наименование е регистрирано на 12 юни 1996 г. (вж. Регламент № 1107/96), на 12 юни 2001 г.?
5. Следователно, има ли право предприятие, чието седалище е в държава членка, по чиято молба е регистрирано защитено наименование за произход съгласно член 17 от Регламент № 2081/92 (24 юли 1993 г.), което е използвало наименование, което може да бъде объркано с регистрираното, непрекъснато през петте години преди влизането в сила на Регламент № 2081/92, да използва същото наименование за разграничаване на продукти, предназначени само за продажба извън държавата членка на регистрация и само на територията на държава членка, която не е възразила срещу използването на това наименование на своята територия?
6. Ако на пети въпрос се отговори утвърдително, може ли предприятието, чието седалище е в държавата членка на регистрация на защитеното наименование за произход (ЗНП), законно да обозначава своите продукти, използвайки наименованието, което може да бъде объркано с регистрираното, до изтичането на петата година след датата на регистрация на защитеното наименование (12 юни 1996 г.), тоест до 12 юни 2001 г.?
7. От деня, следващ датата, посочена в предходния въпрос (12 юни 2001 г.), трябва ли използването на всяко наименование, което може да бъде объркано с регистрираното, във всички държави членки от всеки оператор, който не е изрично упълномощен да използва регистрираното наименование по смисъла на Регламент № 2081/92, да се счита за забранено.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-66/00: Bigi, Заключение от 9 октомври 2001 г.

1) Следва ли член 13, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 да се тълкува в смисъл, че не е необходимо, за да се разреши използването на наименования в държава членка, които могат да бъдат объркани с тези, регистрирани по член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92, тази държава членка официално да приеме разпоредба чрез закон или административна мярка
2) Достатъчно ли е следователно, за да се разреши използването на посочените наименования на територията на съответната държава членка, че държавата членка не възразява срещу това
3) Означава ли липсата на възражение от страна на държава членка, на чиято територия се използва наименование, което може да бъде объркано с това, регистрирано по член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92, че предприятие, установено на територията на държавата членка, в която е извършена регистрацията, може законно да използва посоченото наименование, при условие че използва объркващото наименование само за продукти, предназначени за продажба извън държавата на регистрация и само на територията на държава членка, която не е възразила срещу използването на наименованието
4) Изтича ли петгодишният срок по член 13, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 за използване на съответното наименование за продукт, за който наименованието е регистрирано на 12 юни 1996 г. [вж. Регламент (ЕО) № 1107/96], на 12 юни 2001 г.
5) Има ли предприятие, установено в държава членка, по чиято молба е регистрирано защитено наименование за произход (ЗНП) по член 17 от Регламент № 2081/92 и което без прекъсване е използвало наименование, което може да бъде объркано с регистрираното наименование за произход, в продължение на пет години преди влизането в сила на Регламент № 2081/92 (което е станало на 24.7.1993 г.), поради това право да използва това наименование за означаване на продукти, предназначени изключително за продажба извън държавата на регистрация и само в държава членка, която не е възразила срещу използването на това наименование на своя територия
6) Ако на пети въпрос се отговори положително, може ли предприятие, установено в държавата членка, в която е регистрирано защитеното наименование за произход, законно да означава своите продукти, използвайки наименованието, което може да бъде объркано с регистрираното наименование, до изтичането на петата година след датата на регистрация на защитеното наименование (което е станало на 12.6.1996 г.), т.е. до 12 юни 2001 г.
7) Може ли да се приеме, че след датата, посочена в шести въпрос (12.6.2001 г.), съществува забрана за използване на всяко наименование, което може да бъде объркано с регистрираното, във всички държави членки, за всеки стопански субект, който не е изрично оправомощен да използва регистрираното наименование съгласно Регламент № 2081/92?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-80/99: Flemmer и др., Съдебно решение от 9 октомври 2001 г.

Следва ли разпоредбите на втора алинея на член 215 от Договора за ЕО и член 178 от Договора за ЕО, във връзка с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2187/93, да се тълкуват в смисъл, че Съдът на Европейските общности има компетентност да се произнася по спорове, произтичащи от договор, сключен от компетентния национален орган от името и за сметка на Съвета и Комисията съгласно Регламент (ЕИО) № 2187/93, предвиждащ предложение за обезщетение на определени производители на мляко и млечни продукти, временно възпрепятствани да упражняват своята дейност?
Ако на този въпрос се отговори отрицателно и случаят попада в обхвата на първа алинея на член 215 от Договора за ЕО, като по този начин националните съдилища са компетентни съгласно член 183 от Договора за ЕО, възниква допълнителният въпрос дали по такъв договор следва да се прилагат разпоредбите на националното процесуално право или общите принципи на правото, общи за правните системи на държавите членки, доколкото Регламент (ЕИО) № 2187/93 не съдържа разпоредби.
Ако са приложими общите принципи на правото, възниква въпросът дали и при какви условия компетентният национален орган може изцяло или частично да отмени договор, сключен от името и за сметка на Съвета и Комисията, ако впоследствие се установи, че условията, които трябва да бъдат изпълнени съгласно Регламент (ЕИО) № 2187/93 за направата на предложение за обезщетение, не са били изпълнени изцяло или частично, или ако условията за направата на предложение за обезщетение са изпълнени само защото компетентните национални органи считат, че са възпрепятствани, поради съображения, свързани със защитата на оправданите правни очаквания, да отменят окончателното предоставяне на специална референтна квота, която е предпоставка за предоставяне на обезщетение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-81/99: Christoffel, Съдебно решение от 9 октомври 2001 г.

Компетентни ли са съдилищата на Европейския съюз да разглеждат спорове, произтичащи от споразумения за обезщетение, сключени от националните органи от името и за сметка на Съвета и Комисията съгласно Регламент (ЕИО) № 2187/93?
При липса на изрични разпоредби в Регламент (ЕИО) № 2187/93, кои правила се прилагат към споразуменията за обезщетение, сключени на негово основание — националното право или общите принципи на правото на Съюза?
Допустимо ли е националното право да предвижда защита на оправданите правни очаквания при прекратяване на такива споразумения, при условие че се вземат предвид и интересите на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-82/99: Leitensdorfer, Съдебно решение от 9 октомври 2001 г.

Компетентни ли са съдилищата на Европейския съюз да разглеждат спорове, произтичащи от споразумения за обезщетение, сключени от националните органи от името и за сметка на Съвета и Комисията съгласно Регламент (ЕИО) № 2187/93?
При липса на изрични разпоредби в Регламент (ЕИО) № 2187/93, кои правила се прилагат към тези споразумения за обезщетение — националното право или общите принципи на правото на Европейския съюз?
Допустимо ли е националните органи да прекратят изцяло или частично споразумение за обезщетение, ако впоследствие се установи, че условията за предоставяне на обезщетение не са били изпълнени, и каква е ролята на принципа за защита на оправданите правни очаквания в този контекст?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13637383940447 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form