Дело C-157/99: Smits и Peerbooms, Съдебно решение от 12 юли 2001 г.

Трябва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че са несъвместими с разпоредби като член 9, параграф 4 от Ziekenfondswet във връзка с член 1 от Regeling hulp in het buitenland ziekenfondsverzekering, доколкото тези разпоредби изискват лице, регистрирано в здравноосигурителен фонд, първо да получи разрешение от този фонд, за да може да предяви претенция за обезщетение към лице или заведение, установено извън Нидерландия?

Какъв е отговорът на въпроса по точка 1, буква а), ако необходимото разрешение е отказано или не е издадено, защото съответното лечение, предоставено в друга държава членка, не се счита за „обичайно в съответните професионални среди“ и следователно не се счита за обезщетение по смисъла на член 8 от Ziekenfondswet

Има ли разлика, ако се вземат предвид само мненията на нидерландските специалисти, и ако се използват национални и международни научни критерии, и ако да — каква е тя

Необходимо ли е също така системата за социално осигуряване на тази друга държава членка да предвижда възстановяване на разходите за съответното лечение?

Какъв е отговорът на въпроса, поставен по-горе в точка 1, буква а), ако лечението, предоставено в чужбина, се счита за обичайно и следователно за обезщетение, но съответното разрешение е отказано, защото адекватна грижа може да бъде предоставена навреме от нидерландски договорен доставчик и следователно грижата, предоставена в чужбина, не е необходима за лечението?

Ако изискването за получаване на разрешение представлява пречка за прилагането на принципа на свободното предоставяне на услуги, както е предвидено в членове 59 и 60 от Договора за ЕО, достатъчни ли са сериозните причини от обществен интерес, на които се позовават ответниците, за да се счита тази пречка за оправдана?