всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - пленум

Съдебен състав – Съд – пленум

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.

1) Представлява ли решението на Consiglio Nazionale Forense (CNF), одобрено с Министерски декрет № 585/94, с което се определят задължителни тарифи за професионалната дейност на адвокатите, нарушение на забраната по член 85, параграф 1 от Договора за ЕО
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен: попада ли случаят въпреки това в някоя от хипотезите, предвидени в член 85, параграф 3 от Договора, при които тази забрана не се прилага?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.

1) а) Следва ли изразът „сдружение на предприятия“ по член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО) да се тълкува в смисъл, че такова сдружение съществува само ако и доколкото то действа в стопански интерес, така че за да се определи дали разпоредбата е приложима, трябва да се прави разграничение между дейностите на сдружението, насочени към защита на обществения интерес, и други дейности, или фактът, че едно сдружение може също да действа в стопански интерес, сам по себе си е достатъчен, за да се счита, че то като цяло представлява сдружение на предприятия по смисъла на разпоредбата
Има ли значение за прилагането на правилата на Общността в областта на конкуренцията, че общозадължителните правила, приети от съответния орган, са приети въз основа на правомощие, предоставено със закон, и в качеството на специален законодателен орган?
b) Ако на въпрос 1а) се отговори, че сдружение на предприятия съществува само ако и доколкото то действа в стопански интерес, определя ли правото на Общността кога става въпрос за защита на обществения интерес и кога не?
c) Ако на въпрос 1б) се отговори, че правото на Общността играе роля в това отношение, може ли фактът, че орган като нидерландската адвокатска колегия въз основа на правомощие, предоставено със закон за гарантиране, че адвокатът, който предоставя правна помощ, действа независимо и в съответствие с интересите на клиента, приема общозадължителни правила относно участието на адвокати в сътрудничество с представители на други професии, също да се счита за защита на обществения интерес по смисъла на правото на Общността?
2) Ако въз основа на отговорите на въпроси 1а), 1б) и 1в) се заключи, че и регулация като [Samenwerkingsverordening 1993] трябва да се счита за акт в рамките на сдружение на предприятия по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО), трябва ли да се приеме, че такъв акт — доколкото установява общозадължителни правила относно сключването на сътрудничества като разглежданите тук с цел да се гарантира, че адвокатът, който предоставя правна помощ, действа независимо и в съответствие с интересите на клиента — има за цел или резултат да ограничи конкуренцията в рамките на общия пазар и доколкото засяга търговията между държавите членки
Кои са релевантните критерии за преценка на този въпрос според правото на Общността?
3) Следва ли изразът „предприятие“ по член 86 от Договора за ЕО (сега член 82 ЕО) да се тълкува в смисъл, че орган като нидерландската адвокатска колегия, ако трябва да се счита за сдружение на предприятия, също трябва да се счита за предприятие или група предприятия по смисъла на тази разпоредба, дори ако самият той не извършва стопанска дейност?
4) Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително и се приеме, че орган като нидерландската адвокатска колегия заема господстващо положение, злоупотребява ли такъв орган с господстващото си положение, ако налага на присъединените адвокати задължение да действат на пазара на правни услуги по начин, който възпрепятства конкуренцията?
5) Ако орган като нидерландската адвокатска колегия за целите на прилагането на правилата на Общността в областта на конкуренцията като цяло трябва да се счита за сдружение на предприятия, следва ли член 90, параграф 2 от Договора за ЕО (сега член 86, параграф 2 ЕО) да се тълкува в смисъл, че такъв орган като адвокатската колегия — който по отношение на сътрудничеството на адвокати с представители на други професии приема общозадължителни правила за гарантиране, че адвокатът, който предоставя правна помощ, действа независимо и в съответствие с интересите на клиента — също попада в обхвата на тази разпоредба?
6) Ако орган като нидерландската адвокатска колегия трябва да се счита за сдружение на предприятия или като предприятие или група предприятия, възпрепятстват ли член 3, буква ж) [след изменението сега член 3, параграф 1, буква ж), ЕО], член 5, параграф 2 (сега член 10, параграф 2, ЕО), и членове 85 и 86 (сега членове 81 ЕО и 82 ЕО) държава членка да определи, че органът (или някоя от неговите инстанции) може да приема правила, които могат да се отнасят, наред с другото, до сътрудничеството на адвокати с представители на други професии, докато държавният надзор върху приемането на правилата е ограничен до правомощие за отмяна на такива разпоредби, без държавата да може да замести отменените със свои разпоредби?
7) Прилагат ли се както разпоредбите на Договора относно правото на установяване, така и разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги към забрана за сътрудничество между адвокати и счетоводители като разглежданата тук, или Договорът за ЕО следва да се тълкува в смисъл, че такава забрана, например в зависимост от начина, по който съответните лица реално ще организират сътрудничеството си, трябва да е в съответствие или с разпоредбите относно правото на установяване, или с разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги?
8) Представлява ли забрана за интегрирано сътрудничество между адвокати и счетоводители като разглежданата в настоящото дело ограничение на правото на установяване или на правото на свободно предоставяне на услуги, или ограничение и на двете права?
9) Ако от отговора на предходния въпрос следва, че става въпрос за едно от двете ограничения или и за двете ограничения, оправдано ли е съответното ограничение, тъй като представлява само „форма на продажба“ по смисъла, в който този израз се използва в решението по делото Keck и Mithouard (решение от 24.11.1993 г., съединени дела C-267/91 и C-268/91, Сборник I, стр. 6097), и не се касае за дискриминация, или е оправдано, тъй като отговаря на критериите за това, които Съдът е развил в други решения, по-специално в решението по делото Gebhard (решение от 30.11.1995 г., дело C-55/94, Сборник I, стр. 4165)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Допуснати ли са процесуални нарушения от Общия съд, като не е уважено искането на жалбоподателя за разпит на свидетели и не са предприети достатъчни разследващи мерки?
Спазен ли е принципът на правото на изслушване при изготвянето и публикуването на доклада на Сметната палата, в който жалбоподателят е посочен поименно?
Длъжен ли е Общият съд да се произнесе по съществото на твърдяното нарушение на принципа на правото на изслушване?
Съответства ли на правото на Съюза и е ли достатъчно мотивирано заключението на Общия съд, че няма клевета спрямо жалбоподателя в доклада на Сметната палата?
Правилно ли е определил Общият съд фактите и правната квалификация на „смесване на интереси“ по отношение на жалбоподателя?
Изкривил ли е Общият съд фактите и достатъчно ли е мотивирал заключенията си относно твърдяното съпротивление на жалбоподателя срещу искането директорът му да подаде оставка от управителния съвет на ARTM?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.

Нарушение на задълженията по член 43 ЕО и член 56 ЕО чрез приемане и поддържане на национални разпоредби, които ограничават достъпа на граждани и дружества от други държави членки до капитала на приватизирани предприятия (дискриминационни ограничения, приложими само към граждани на други държави членки)
Нарушение на задълженията по член 43 ЕО и член 56 ЕО чрез въвеждане на национални режими, които предоставят на публичните органи специални правомощия за намеса в управлението и структурата на капитала на приватизирани предприятия (ограничения, приложими без разлика към национални и чуждестранни лица)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.

Нарушение на член 52 от Договора за ЕО (сега член 43 ЕО) относно свободата на установяване
Нарушение на член 73 B от Договора за ЕО (сега член 56 ЕО) относно свободното движение на капитали

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.

Нарушение на член 52 (сега член 43 ЕО) от Договора за ЕО относно свободата на установяване
Нарушение на член 73 B (сега член 56 ЕО) от Договора за ЕО относно свободното движение на капитали

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.

Нарушение на член 43 ЕО и член 56 ЕО чрез приемането и поддържането на разпоредби, които ограничават правото на предприятия от други държави членки да придобиват дялове в приватизирани дружества (отнася се до Португалия).
Нарушение на член 43 ЕО и член 56 ЕО чрез поддържането на национални режими, които предоставят на държавата специални права за намеса в управлението и структурата на приватизирани предприятия чрез „златни акции“ или административни правомощия (отнася се до Франция и Белгия).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Позволяват ли член 2, букви в) и г), последна алинея, и член 3 от Втората директива 88/357/ЕИО на Съвета от 22 юни 1988 година на държава членка да налага данък върху застрахователните премии на юридическо лице, установено в друга държава членка, по отношение на премии, които това юридическо лице е платило на застраховател, също установен в друга държава членка, за покриване на стопанските рискове на негово дъщерно или поддъщерно дружество, установено в държавата членка, която налага данъка
Има ли значение, ако юридическото лице, което е платило премиите, и юридическото лице, чиито стопански рискове са покрити, са две дружества от една и съща група, свързани с друго отношение, различно от това на майка и дъщерно дружество?
Има ли значение за отговора на първия въпрос, ако застрахованият не е крайната холдингова компания, а друго дружество от групата (например captive застрахователно дружество)?
Има ли значение за отговорите на първия и втория въпрос или за тълкуването на понятията „застраховащ“ или „държава членка, в която е разположен рискът“, ако застрахователната премия, отнасяща се до застрахования риск, не се прехвърля (изцяло или частично) на дъщерното или поддъщерното дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.

1. Могат ли полски и чешки граждани да се позовават пряко на споразуменията в смисъл, че имат право спрямо държава членка да претендират, че черпят право на влизане и пребиваване от правото, предвидено в член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република, за да започнат и упражняват икономическа дейност като самостоятелно заети лица и да създават и управляват предприятия, независимо от политиката, която съответната държава членка провежда в това отношение?
2. Ако отговорът на този въпрос е положителен: свободна ли е държава членка съгласно член 58 от споразумението с Полша и член 59 от споразумението с Чешката република да обвърже правото на влизане и пребиваване със специфични условия, като тези, съдържащи се в политиката, следвана от Нидерландия, които включват условието чужденецът да разполага с достатъчни средства за издръжка (съгласно глава A 4/4.2.1. от 1994 Vreemdelingencirculaire това означава нетен доход, който е най-малко равен на прага на социално подпомагане по смисъла на Algemene Bijstandswet (Общ закон за социално подпомагане))?
3. Позволяват ли член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република проституцията да бъде изключена от понятието „икономически дейности като самостоятелно заети лица“ на основание, че проституцията не попада в описанието в член 44, параграф 4, уводни думи и буква (c) от споразумението с Полша и член 45, параграф 4, уводни думи и буква (c) от споразумението с Чешката република, по морални причини, на основание, че проституцията е забранена в (повечето) асоциирани държави, и на основание, че тя поражда проблеми, свързани със свободата на действие на проститутките и тяхната независимост, които са трудни за контрол?
4. Позволяват ли член 43 ЕО (преди това член 52 от Договора за ЕО) и член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република да се прави разграничение между понятията „дейности като самостоятелно заети лица“ и „икономически дейности като самостоятелно заети лица“, съдържащи се в съответните разпоредби, така че дейностите, извършвани от проститутка в качеството ѝ на самостоятелно заето лице, да попадат в обхвата на използвания в член 43 ЕО (преди това член 52 от Договора за ЕО) термин, но не и в този, използван в тези членове на споразуменията?
5. Ако отговорът на предходния въпрос е, че такова разграничение е допустимо:
(a) Съвместимо ли е с член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република и свободата на установяване, която тези разпоредби целят да реализират, да се налагат минимални условия на самостоятелно заетите лица, посочени в параграф 3 на тези членове, по отношение на обхвата на тяхната дейност, както и да се налагат ограничения като това:
- операторът трябва да извършва квалифицирана работа;
- да съществува бизнес план;
- операторът на предприятието трябва (също) да се занимава с управлението на предприятието, а не (изключително) с изпълнителни (производствени) дейности;
- операторът на предприятието трябва да се стреми към осигуряване на непрекъснатост на предприятието, което означава inter alia, че той трябва да има основно местожителство в Нидерландия;
- да има инвестиции и да се поемат дългосрочни ангажименти?
(b) Предоставят ли член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република основание да не се счита за самостоятелно заето лице всяко лице, което е зависимо и задължено към лицето, което я е наело и/или е осигурило работата ѝ, дори и да е установено, че между съответното лице и това трето лице няма трудово правоотношение, срещу което терминът „самостоятелно заето лице“ в параграф 4 на членове 44 и 45 от споразуменията цели да постави бариера?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Допустимо ли е предметът на иска да бъде ограничен само до отказа за предоставяне на надбавка за домакинство, когато жалбоподателят претендира и други права, произтичащи от регистрираното партньорство?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при отхвърлянето на довода за нарушаване на принципа за единство на личния статут?
Следва ли понятието „женен служител“ по смисъла на Правилника за длъжностните лица да се тълкува с оглед на националното право на държавите членки, което признава регистрирано партньорство, или трябва да се тълкува автономно?
Нарушава ли отказът за приравняване на регистрираното партньорство с брака принципа за единство на личния статут в рамките на Съюза?
Съставлява ли отказът за предоставяне на надбавка за домакинство на служител в регистрирано партньорство дискриминация по признак пол, националност или сексуална ориентация, или пречка пред свободното движение на работници?
Являва ли се отказът за предоставяне на надбавка за домакинство на служител в регистрирано партньорство нарушение на правото на зачитане на личния и семеен живот по член 8 от Европейската конвенция за правата на човека?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14142434445521 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form