всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд - пленум

Съдебен състав – Съд – пленум

Дело C-11/76: Нидерландия/Комисия, Заключение от 5 декември 1978 г.

Неправилно тълкуване и прилагане на член 8, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 729/70 относно разпределението на финансовата отговорност между Общността и държавите членки при нередовни или неправомерни разходи, извършени от националните органи в рамките на общата селскостопанска политика
Нарушение на процедурните изисквания при определяне на разходите, подлежащи на възстановяване от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ЕФОГСС), включително липса на участие на държавите членки и на Съвета в процедурата по атрибуция на разходите
Неправилно тълкуване и прилагане на специфични разпоредби от секторното законодателство на Общността относно условията за допустимост на разходи по конкретни мерки (напр. продажба на масло на намалени цени, експортни възстановки за лакталбумин, помощи за обезмаслено мляко на прах, помощи за закупуване на масло от социално слаби лица, обратно изкупуване на масло, разходи за трошене на захар, помощи за дестилация на вино)
Неправомерен отказ на Комисията да признае определени разходи като подлежащи на възстановяване от ЕФОГСС, въпреки твърденията на държавите членки за добросъвестност, липса на вина или наличие на извинителни обстоятелства

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-151/78: Sukkerfabriken Nykøbing, Заключение от 5 декември 1978 г.

А) Когато не може да се постигне споразумение между акционерите в захарна фабрика, организирана като кооперативно предприятие, и други традиционни доставчици на цвекло за фабриката относно разпределението на количествата, които могат да бъдат доставени в рамките на основната квота на фабриката, и когато няма споразумение по този въпрос в рамките на бранша, съответства ли на разпоредбите на Общностното законодателство относно захарта, по-специално на Регламент (ЕИО) № 741/75 на Съвета от 18 март 1975 г., държава-членка да определи разпределението, или Регламентът изисква държава-членка да може да определи разпределението само при условия, различни от изрично посочените в преамбюла на Регламент № 741 и в член 1, параграф 1 от него?
Б) Ако са изпълнени условията, при които държава-членка може да установи правила за разпределение на основната квота, и не е приета несправедлива основа за такова разпределение, съответства ли на разпоредбите на Общностното законодателство относно захарта, по-специално на Регламент № 741/75, държавата-членка да предвиди разпределение между членовете и другите традиционни доставчици на съответното предприятие, дори ако такова разпределение означава, че цвеклото, което членовете на кооператива са длъжни и имат право съгласно устава на предприятието да доставят на фабриката, не може изцяло да бъде доставено само в рамките на основната квота.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-14/78: Denkavit/Комисия, Съдебно решение от 5 декември 1978 г.

Носила ли е Комисията на Европейските общности отговорност за вреди поради това, че не е приела своевременно мярка, изискваща от Италианската държава да отмени национална разпоредба, ограничаваща вноса и търговията с определени фуражи?
Следва ли Комисията да бъде осъдена да приеме такава мярка незабавно?
Дължи ли Комисията обезщетение за вредите, които жалбоподателите твърдят, че са претърпели вследствие на бездействието или забавянето ѝ да действа срещу италианската национална мярка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-31/78: Bussone, Съдебно решение от 30 ноември 1978 г.

Следва ли разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1619/68 на Съвета (в редакцията, последно изменена с Регламент (ЕИО) № 2772/75) и Регламент (ЕИО) № 95/69 на Комисията да се тълкуват в смисъл, че предоставят на държавите членки правомощието да възложат изключително на публичните органи изготвянето и разпространението на ленти и етикети и по-специално следва ли разпоредбата на член 5 от Регламент (ЕИО) № 95/69, съгласно която такива ленти и етикети „трябва да носят официално обозначение, определено от компетентния орган“, да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба предполага, че публичните органи имат изключително право да поставят официалното обозначение и да изготвят и разпространяват етикетите?
Следва ли посочените регламенти да се тълкуват в смисъл, че държавите членки могат да обвържат издаването на ленти и етикети с плащането на възнаграждение, значително надвишаващо разходите за такива ленти и етикети?
Следва ли посочените регламенти да се тълкуват в смисъл, че тяхната пряка приложимост не трябва да бъде застрашена чрез приемането на национални разпоредби, които, макар и да целят прилагането на съответните регламенти, въвеждат допълнителни условия, като например запазване за публичните органи на правото да изготвят и разпространяват ленти и етикети и обвързване на издаването на такива ленти и етикети с плащането на парично възнаграждение?
Води ли запазването за публичните органи на правото да изготвят и разпространяват етикети и обвързването на издаването им с плащането на сума, надвишаваща техните разходи, до дискриминация на основание гражданство, която е забранена съгласно член 7 от Договора за ЕИО?
Следва ли Регламент (ЕИО) № 2771/75 на Съвета, по-специално член 2 от него, и Регламенти (ЕИО) № 2772/75 на Съвета и № 95/69 на Комисията да се тълкуват в смисъл, че национална разпоредба, която предвижда допълнителни и специални условия в сравнение с условията, съдържащи се в посочените регламенти, може да наруши правилното функциониране на организацията на пазара на яйца и по-специално правилното спазване, и съответно правилното прилагане и действие, на стандартите за търговия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-83/78: Redmond, Съдебно решение от 29 ноември 1978 г.

Съвместима ли е с изискванията на членове 30 и 34 от Договора за ЕИО и на Регламент № 2759/75 относно общата организация на пазара на свинско месо система за търговия на национално или регионално равнище, установена с националното законодателство на държава членка и администрирана от орган, който чрез предоставените му принудителни правомощия има възможност да контролира съответния сектор на пазара или част от него чрез мерки като обвързване на търговията със стоките с изискване производителят да бъде регистриран при този орган, забрана за всякаква продажба освен на този орган или чрез негово посредничество при условия, определени от него, и забрана за всякакъв транспорт на съответните стоки без разрешение от този орган?
Директно приложими ли са всички цитирани разпоредби и предоставят ли те на частноправните субекти права, които националните съдилища са длъжни да защитават?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-21/78: Delkvist/Anklagemyndigheden, Съдебно решение от 29 ноември 1978 г.

Явява ли се Директивата на Съвета от 12 ноември 1974 г. законосъобразна, валидна, пряко обвързваща датските съдилища и приложима към отношенията между датски гражданин и датските публични органи?
Следва ли да се счита, че Директивата на Съвета от 12 ноември 1974 г. е изменила член 78, параграфи 2 и 3 от Наказателния кодекс, така че разпоредбата относно добрата репутация в Директивата е заместила разпоредбата в член 78, параграфи 2 и 3 от Наказателния кодекс?
Дали член 78, параграфи 2 и 3 от датския Наказателен кодекс, който е формулиран в отрицателни термини, а именно че едно лице може да бъде лишено от правото да упражнява професия, изискваща специално публично разрешение или одобрение, само ако неговото поведение дава основания да се счита, че съществува непосредствена опасност от злоупотреба с неговото положение или професия, отговаря на изискванията относно добрата репутация, които според Директивата на Съвета държавите членки трябва да определят за лицата в тази ситуация, тъй като държавите членки, до по-нататъшна координация, остават свободни сами да определят по-подробна дефиниция на изискването за добра репутация?
Обхваща ли настоящият случай преходните разпоредби на член 4, параграф 1, така че, тъй като заявителят е бил упълномощен преди 1 януари 1978 г. съгласно датските разпоредби да упражнява дейността на оператор по автомобилен превоз на пътници в Дания, той е освободен от изискването да докаже, че изпълнява inter alia изискването за добра репутация, съдържащо се в член 2, параграф 1, буква а) от Директивата?
Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, означава ли това, че делото може да бъде решено от Koebenhavns Byret без оглед на разпоредбите на Директивата на Съвета от 12 ноември 1974 г. или член 5, параграф 2, относно задължението на държавите членки да отнемат разрешенията, когато условията по член 2, параграф 1, букви а), б) и в) вече не са изпълнени, означава, че във всички случаи е необходимо да се определят изисквания относно добрата репутация на заявителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-97/78: Schumalla, Съдебно решение от 28 ноември 1978 г.

Дали Регламент (ЕИО) № 543/69 на Съвета от 25 март 1969 година относно хармонизирането на определени социални законодателства, свързани с автомобилния транспорт, е валиден, доколкото се отнася до насърчаването на пътната безопасност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-16/78: Choquet, Съдебно решение от 28 ноември 1978 г.

Съвместимо ли е с правото на Общността държава-членка на Европейската общност да изисква от гражданите на други държави-членки да притежават свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от първата държава-членка, за да управляват моторни превозни средства, и, при необходимост, да ги санкционира за управление без такова свидетелство за управление, въпреки че тези граждани на Общността имат право на пребиваване по член 48 и сл. от Договора за ЕИО и притежават еквивалентно свидетелство за управление от своята собствена държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-110/78: Ministère public и др./Van Wesemael, Заключение от 28 ноември 1978 г.

1. Прилага ли се Директива 67/43/ЕИО на Съвета от 12 януари 1967 г. по отношение на платените бюра по наемане на работа за артисти в развлекателната индустрия, т.е. попадат ли те в група 839 на МНСИО (Международната стандартна индустриална класификация на всички икономически дейности)
2. Забранява ли член 62 от Договора за ЕИО самото отменяне и повторно приемане на ограничения, които са съществували преди влизането в сила на Договора
3. Ако платените бюра по наемане на работа за артисти не попадат в група 839 на МНСИО, потвърждава ли Съдът тълкуването, според което те попадат в група 842, която все още не е „освободена“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-56/77: Agence européenne d’intérims/Комисия, Съдебно решение от 23 ноември 1978 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране на решението за отхвърляне на офертата на жалбоподателя съгласно член 190 от Договора?
Нарушени ли са разпоредбите на член 59, параграф 2 от Финансовия регламент при избора на оферта, като не е била избрана най-изгодната оферта и не са били надлежно разгледани всички подадени оферти?
Извършено ли е злоупотреба с власт от страна на Комисията при провеждането на процедурата по възлагане на обществена поръчка с цел да се облагодетелства конкретен участник?
Възниква ли отговорност на Комисията за вреди, причинени на жалбоподателя вследствие на загубата на договора и на временния персонал?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form