Съд - пленум
Съдебен състав – Съд – пленум
Дело C-83/78: Redmond, Заключение от 7 ноември 1978 г.
1. Явява ли се Бордът „предприятие“
Явява ли се „национална организация на пазара“
Явява ли се „държавен монопол с търговски характер“
Явява ли се и трите, или е комбинация от две от тях?
1. Ако е „предприятие“, представлява ли предприятие по смисъла и намерението на членове 85 и 86
Ако е така, то с оглед разпоредбите на неговата схема дейността на Борда очевидно нарушава тези членове — особено член 85, параграф 1, букви (а), (б) и (в).
2. Ако е „национална организация на пазара“, попада ли в обхвата на член 2 от Регламент № 26, така че да може да се ползва от предвидените там изключения
Според мен този конкретен регламент се прилага само за национални организации на пазара, които са създадени по споразумение и за които няма нищо задължително. Бордът администрира своята схема по принуда и ограничения, напр. „Производител, който не е регистриран производител или лице, освободено от регистрация, не може да продава прасета.“
Но дори и Бордът да попада в смисъла и намерението на член 2 от Регламент № 26, не са представени доказателства, нито моето изследване е открило решение на Комисията на Общия пазар, отнасящо се до освобождаването на Борда от действието на член 85 от Договора от Рим.
3. Ако е „държавен монопол с търговски характер“, попада ли в смисъла на член 37, параграф 1 от Договора от Рим, така че да се ползва от защитата на член 44 от Договора за присъединяване, който предвижда преходен период до 31 декември 1977 г.?
4. Ако е „държавен монопол с търговски характер“ по смисъла на член 37 от Договора от Рим и гратисният период за адаптация не изтича до 31 декември 1977 г., спасява ли това схемата от незабавното действие на членове 85 и 86 до тази дата
Или може ли да се твърди, че „предприятия“ по смисъла на членове 85 и 86 могат да включват държавни монополи
Адвокатът на Борда твърди, че терминът „предприятия“ не е дефиниран, но се използва различно от „държавни монополи“.
5. Попада ли дейността на Борда в обхвата на член 85, параграф 3, така че да го освобождава от разпоредбите на параграф 1
Този въпрос не беше повдигнат. Ако Бордът е освободен от прилагането на член 85 по силата на параграф 3, няма нужда да се позовава на аргумента за „преходния период“.
6. А какво да кажем за член 8 от Договора от Рим, който предвижда, че: „(1) Общият пазар се създава постепенно през преходен период от 12 години; и (2) на всеки етап се възлага набор от действия, които да бъдат инициирани и проведени едновременно.“ — Влияе ли тази разпоредба на настоящия случай?
Освен това, в придружаващо писмо от 10 март 1978 г., районният магистрат заявява, че възникват следните въпроси инцидентно:
(а) Дали членове 30, 31, 32, 34, 37, 40, 41, 42, 43, 85, 86 и 90 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност са пряко приложими, така че да предоставят на физическите лица права, които могат да бъдат защитавани от тях пред съдилищата на Обединеното кралство.
(б) Дали Регламенти № 121/67, 2759/75 и всички други регламенти относно общата организация на пазара на свинско месо, приети в съответствие с Договора за създаване на Европейската икономическа общност, са пряко приложими, така че да предоставят на физическите лица права, които могат да бъдат защитавани от тях пред съдилищата на Обединеното кралство.
(в) Дали, при правилното тълкуване само на членове и регламенти или на всяко релевантно право на Общността, схемата за маркетинг на прасета в Северна Ирландия противоречи на правилата на правото на Общността.
(г) Съгласно горепосочените членове, регламенти или всяко релевантно право на Общността може ли държава членка да бъде упълномощена:
1. да продължи национална организация на пазара по време, когато е в сила общата организация на пазара?
2. да задължи производителите в своята юрисдикция да станат регистрирани производители в Борда за маркетинг на прасета (Северна Ирландия), преди да могат да продават прасета?
3. да задължи производителите в юрисдикцията да сключват договори с Борда и да продават прасета единствено на Борда на цени и в количества, определени от Борда?
4. да позволи на Борда чрез изрична или подразбираща се интервенционна мярка да купува всяко прасе, регулирано от схемата?
(д) Представлява ли налагането на гореспоменатите задължения, свързани с пълната регулация на броя на произведените прасета, продажбите и контролираните цени, нарушение на правото на Общността, доколкото те могат да представляват мерки с еквивалентен ефект на количествени ограничения върху износа, като се има предвид, че разглежданото законодателство на Северна Ирландия има като една от основните си цели и ефекти предотвратяването на износа на прасета за Република Ирландия?
(е) Беше ли Обединеното кралство обхванато към датата на присъединяване от обща организация на пазара, доколкото се отнася до селското стопанство и по-специално до свинско месо и живи прасета, и ако да — прилагаше ли се тя от 1 февруари 1973 г.?
(ж) Имаше ли право правителството на Обединеното кралство да въведе Наредбите за движение на прасета (Северна Ирландия) 1972 през месец май 1972 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-93/78: Mattheus/Doego, Заключение от 26 октомври 1978 г.
1. Какви са съществените, а не формалните, условия, които член 237 от Договора за ЕИО, самостоятелно или във връзка с други разпоредби на Договора, предвижда за присъединяването на нови европейски държави към Европейската икономическа общност
2. Възможно ли е по право присъединяването на Испания, Португалия и Гърция към Европейската икономическа общност, като се вземат предвид разпоредбите на член 237 от Договора за ЕИО
3. Възможно ли е присъединяването на Испания, Португалия и Гърция в обозримо бъдеще по причини, основани на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-31/78: Bussone, Заключение от 26 октомври 1978 г.
A. Следва ли Регламент (ЕИО) № 1619/68 на Съвета (в редакцията му, изменена с Регламент (ЕИО) № 2772/75 (Официален вестник L 282 от 1 ноември 1975 г.)) и Регламент (ЕИО) 95/69 на Комисията да се тълкуват в смисъл, че предоставят на държавите членки правомощие изключително на техните публични органи да се запази подготовката и разпространението на ленти и етикети и по-специално следва ли разпоредбата на член 5 от Регламент № 95/69, съгласно която такива ленти и етикети „трябва да носят официално означение, определено от компетентния орган“, да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба предполага, че публичните органи имат изключително право да поставят официалното означение и да подготвят и разпространяват етикетите?
B. Следва ли посочените регламенти да се тълкуват в смисъл, че държавите членки могат да обвържат издаването на ленти и етикети с плащане на възнаграждение, значително надвишаващо разходите за такива ленти и етикети?
C. Следва ли посочените регламенти да се тълкуват в смисъл, че тяхната пряка приложимост не трябва да бъде застрашена чрез приемането на национални разпоредби, които, макар и да претендират да прилагат съответните регламенти, въвеждат допълнителни условия, като например запазване за публичните органи на правото да подготвят и разпространяват ленти и етикети и обвързване на издаването на такива ленти и етикети с плащане на парично възнаграждение?
D. Води ли запазването за публичните органи на правото да подготвят и разпространяват етикети и обвързването на издаването им с плащане на сума, надвишаваща разходите им, до дискриминация на основание националност, която е забранена съгласно член 7 от Договора за ЕИО?
E. Във всеки случай следва ли Регламент № 2771/75 на Съвета, по-специално член 2 от него, и Регламенти № 2772/75 на Съвета и № 95/69 на Комисията да се тълкуват в смисъл, че национална разпоредба, която установява допълнителни и специални условия в сравнение с условията, съдържащи се в посочените регламенти, може да наруши правилното функциониране на организацията на пазара на яйца и по-специално правилното спазване и съответно правилното прилагане и функциониране на стандартите за търговия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-21/78: Delkvist/Anklagemyndigheden, Заключение от 25 октомври 1978 г.
1. Дали Директива 74/562/ЕИО на Съвета от 12 ноември 1974 година относно достъпа до професията на оператор на автомобилен превоз на пътници в национални и международни транспортни операции е валидна
2. Дали разпоредбата на член 2, параграф 1, буква а) от посочената директива има пряко действие по отношение на правните отношения между държавите членки и техните граждани
3. Могат ли разпоредбите на член 2, параграф 1, буква а) и параграф 2 от посочената директива да изменят или отменят член 78, параграф 2 от Датския наказателен кодекс, съгласно който лишаването от определени права може да бъде постановено само ако престъпното поведение дава основание да се счита, че съществува непосредствена опасност от злоупотреба с професията от страна на съответното лице
4. Съгласно член 4, параграф 1 от посочената директива, лицата, които преди 1 януари 1978 година са получили разрешение да упражняват професията на оператор на автомобилен превоз на пътници, освободени ли са от изискването сами да доказват, че отговарят на изискването за добра репутация, предвидено в член 2, параграф 1, буква а) от директивата, и длъжни ли са компетентните органи на държавите членки по силата на член 5, параграф 2 от директивата служебно да проверяват дали това изискване е изпълнено въз основа на приложимото национално законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/77: Koninklijke Scholten-Honig NV и др./Hoofdproduktschaap voor Akkerbouwprodukten, Съдебно решение от 25 октомври 1978 г.
1. Явява ли се невалиден член 2 от Регламент № 1862/76, който добавя член 5а към Регламент № 2742/75, поради липса на изложение на мотивите, на които се основава?
2. Несъвместим ли е член 2 от Регламент № 1862/76 с принципа на недопускане на дискриминация, който е основен за Договора и който е изрично предвиден по-специално в член 40 от Договора, и поради това невалиден ли е този член?
3. Несъвместима ли е промяната, въведена с Регламент № 1862/76 в системата за предоставяне на възстановявания на нишестената промишленост, с принципа на правната сигурност и ако да, невалиден ли е този регламент изцяло или частично, доколкото предвижда тази промяна?
4. Злоупотребили ли са със своите правомощия Съветът и Комисията, като са приели съответно Регламент № 1862/76 и Регламент № 2158/76, изменяйки системата на производствените възстановявания с цел подпомагане на захарната промишленост, което не е било сред целите на Регламент № 2727/75 относно общата организация на пазара на зърнени култури?
5. Следва ли член 4 от Регламент № 2158/76 на Комисията да се тълкува в смисъл, че, като се вземат предвид разпоредбите на Регламент № 1862/76, възстановяванията, предоставени за производството на глюкоза с високо съдържание на фруктоза за периода от 1 август до 3 септември 1976 г., могат да бъдат възстановени на основание разпоредбите на Регламент № 2158/76 и на Регламент № 1862/76 и ако да, следва ли да се приеме, че Регламент № 2158/76 е невалиден изцяло или частично, доколкото предвижда възстановяване на възстановяванията, посочени по-горе?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-103/77: Royal Scholten-Honig/Intervention Board for Agricultural Produce, Съдебно решение от 25 октомври 1978 г.
Дали разглеждането на въпроса, повдигнат от националния съд, разкрива някакви основания, които да засягат валидността на Регламент (ЕИО) № 1862/76 на Съвета от 27 юли 1976 година, с който се изменя Регламент (ЕИО) № 2742/75 относно производствените възстановявания в секторите на зърнените култури и ориза, доколкото с него се въвежда член 5а в Регламент № 2742/75?
Дали Регламент (ЕИО) № 1111/77 на Съвета от 17 май 1977 година, с който се установяват общи разпоредби за изоглюкозата, е невалиден, доколкото членове 8 и 9 от него налагат производствена такса върху изоглюкозата в размер на 5 разчетни единици на 100 кг сухо вещество за периода, съответстващ на захарната маркетингова година 1977/78?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/78: Société générale de banque alsacienne/Koestler, Съдебно решение от 24 октомври 1978 г.
Трябва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕИО, тълкувани правилно, да изключат възражението по германското право, че договорът представлява споразумение за изплащане на разликите (Differenzeinwand — членове 764 и 762 от Гражданския кодекс; членове 61, 58 и 50 от Закона за борсите и стоковите пазари), в случай когато френска банка предявява иск срещу клиент с германска националност за възстановяване на кредит за срочни сделки (споразумения за изплащане на разликите), извършени на Парижката борса съгласно споразумение?
Има ли значение за отговора на първия въпрос дали по германското право германският клиент е имал правоспособност съгласно член 53 от Закона за борсите да сключва срочни сделки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-16/78: Choquet, Заключение от 24 октомври 1978 г.
Съвместимо ли е с правото на Общността държава — членка на Европейската общност да изисква от гражданите на други държави — членки да притежават издадено от първата държава — членка свидетелство за управление на моторно превозно средство за целите на управлението на моторни превозни средства и, при определени обстоятелства, да ги санкционира за управление без такова свидетелство за управление, въпреки че тези граждани на Общността имат право на пребиваване по член 48 и сл. от Договора за ЕИО и притежават еквивалентно свидетелство за управление, издадено от собствената им държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/77: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 12 октомври 1978 г.
Допустимо ли е Комисията да инициира производство по член 93, параграф 2, втора алинея от Договора за ЕИО срещу държава членка относно държавна помощ за транспорт, която според държавата членка попада изцяло в обхвата на член 77 от Договора и е изключена от приложното поле на член 92?
Може ли държава членка, срещу която е адресирано индивидуално решение на Комисията относно държавна помощ, да оспорва законосъобразността на това решение в рамките на производство по член 93, параграф 2, втора алинея, след изтичане на срока за обжалване по член 173 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-23/78: Meeth/Glacetal, Заключение от 12 октомври 1978 г.
1. Допуска ли първата алинея на член 17 от Конвенцията сключване на споразумение, съгласно което двете страни по договор за продажба, които са със седалище в различни държави, могат да бъдат съдени само пред съдилищата на съответните им държави?
2. Когато споразумение, допустимо по първата алинея на член 17 от Конвенцията, съдържа клаузата, посочена в първия въпрос, изключва ли то автоматично всяко прихващане, което една от страните по договора желае да направи въз основа на вземане, произтичащо от същия договор, в отговор на иск, предявен от другата страна пред съда, компетентен да разгледа този иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.