Съд - пленум
Съдебен състав – Съд – пленум
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
Следва ли член 10, буква в) от Директива 69/335 да се тълкува в смисъл, че не забранява налагането на такса, която се дължи ежегодно поради регистрацията на предприятие в Търговско-промишлена палата, дори ако тази операция също така служи, когато предприятието е собственост на капиталово дружество, като регистрация на това дружество, без тази последна формалност да е съпроводена с увеличение на съответната такса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
1. That the provisions and effect of Article 47 of the Spanish Treaty of Accession to the European Communities will continue to apply to pharmaceutical products 1.1. imported from Spain; or 1.2. first marketed in Spain until (a) 7 October 1995; or (b) 31 December 1995; or (c) 7 October 1996; or (d) 31 December 1996; or (e) the end of the third year after the particular pharmaceutical, protected by a product patent in one or more Member State(s) of the European Union and which was previously unpatentable in Spain, has become patentable in Spain stating which of such dates is applicable with regard to such acts. 2. That the provisions and effect of Article 209 of the Portuguese Treaty of Accession to the European Communities will continue to apply to pharmaceutical products 2.1. imported from Portugal; or 2.2. first marketed in Portugal; until (a) 1 January 1995; or (b) 31 December 1995; or (c) 1 June 1998; or (d) 31 December 1998; or (e) the end of the third year after the particular pharmaceutical, protected by a product patent in one or more Member State(s) of the European Union and which was previously unpatentable in Portugal, has become patentable in Portugal stating which of such dates is applicable with regard to such acts. 3. After the expiration of Article 47 (and/or Article 209, as appropriate), in a case where: 3.1. an undertaking is the proprietor (the "Proprietor") of a patent (the "Patent") in one or more Member States of the European Communities (the "Member State") for a pharmaceutical product (the "Pharmaceutical"); 3.2. the pharmaceutical was first put on the market in a country by the proprietor after that country's accession to the EC but at a time when the pharmaceutical could not be protected by a product patent in that country; 3.3. a third party imports the pharmaceutical from that country into the Member State; 3.4. and the patent legislation in the Member State granted the proprietor of the patent the right to oppose by legal action the importation of the pharmaceutical from that country do the rules set forth in the EC Treaty concerning the free movement of goods prevent the proprietor from availing himself of the right referred to in paragraph 3.4. above, in particular if: (a) the proprietor has and continues to have a legal and/or ethical obligation to market and to continue marketing the pharmaceutical in that country; and/or (b) that country's and/or EC legislation effectively requires that, once the pharmaceutical is put on the market in that country, the proprietor supplies and continues to supply sufficient quantities to satisfy the needs of domestic patients; and/or (c) that country's legislation grants to its authorities, and its authorities exercise, the right to fix the sales price of the pharmaceutical in that country and legislation prohibits the sale of the pharmaceutical at any other price; and/or (d) the price of the pharmaceutical in that country has been fixed by its authorities at a level at which substantial exports of the pharmaceutical from such country to the Member State are anticipated with the result that the economic value of the patent would be significantly eroded and research and development for future pharmaceuticals planned by the proprietor significantly undermined, contrary to the rationale underlying the recent introduction by the EC Council of the Supplementary Protection Certificate?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
1) Следва ли членове 30 и 36 да се тълкуват в смисъл, че не допускат ограничително прилагане на националното законодателство на държава членка, което забранява движението на нейната територия на продукт от друга държава членка, в която този продукт е бил законно произведен и законно носи търговска марка?
2) Следва ли член 12, параграф 2, буква б) от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че води до хармонизиране на националните разпоредби относно отмяната на права върху търговски марки, на основанията, посочени в него, по отношение на продукти, разпространявани на равнище Общност?
3) При обстоятелства като разглежданите в мотивите на настоящото решение, следва ли разпоредбата, посочена във втория въпрос по-горе, да се тълкува, като се вземе предвид inter alia принципът на пропорционалност, в смисъл, че не допуска ограничително прилагане на националното законодателство на държава членка, насочено към предотвратяване на движението в тази държава членка на продукт, законно произведен и носещ търговска марка в, и идващ от, друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
Съвместимо ли е изискването дейността по търговия с прехвърляеми ценни книжа да се извършва само от дружества с регистрирано седалище в Италия с правото на свободно установяване по член 52 от Договора за ЕИО?
Съвместимо ли е изискването дейността по търговия с прехвърляеми ценни книжа да се извършва само от дружества с регистрирано седалище в Италия със свободата на предоставяне на услуги по член 59 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
1. (a) Следва ли Директиви 90/387/ЕИО и 92/44/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че предоставят или изискват от държавите членки да изпълнят задълженията, наложени им с членове 3—10 от Директива 92/44/ЕИО, като налагат изисквания само на публични или частни органи („предприятия“) по смисъла на член 2 от Директива 92/44/ЕИО, т.е. на тези, на които държавата членка е предоставила „специални или изключителни права“ по отношение на предоставянето на наети линии?
(б) Ако отговорът на въпрос 1(а) е отрицателен, при какви обстоятелства държавата членка има право или е длъжна да изпълни посочените задължения, като наложи изисквания на предприятие, което не притежава такива „специални или изключителни права“?
2. (а) За целите на Директива 92/44/ЕИО има ли право държавата членка да третира предприятие като притежаващо „специални или изключителни права“ по смисъла на член 2 от Директива 90/387/ЕИО, когато:
(i) експлоатацията на телекомуникационна система в съответната държава членка без лиценз, издаден от компетентните органи на тази държава, представлява престъпление;
(ii) публикуваната политика на съответната държава членка е, че всички заявления за лицензии, отнасящи се до предоставянето на съответната услуга, се разглеждат от държавата членка в рамките на приложимото национално законодателство по същество и въз основа на обща презумпция от страна на лицензионния орган, че заявленията ще бъдат одобрени, освен ако няма конкретни основания за отказ, и без да се прилага ограничение на броя на издадените лицензи;
(iii) няколко предприятия (включително жалбоподателя и встъпилите страни) действително предоставят наети линии по силата на такива лицензи?
(б) Ако факторите, посочени във въпрос (а) по-горе, не са определящи за отговора на този въпрос, кои други критерии са релевантни?
3. При условие че отговорите на въпроси 1 и/или 2:
(а) Следва ли Директива 92/44/ЕИО да се тълкува в смисъл, че държавата членка има право да се въздържи от налагане на задълженията, предвидени в членове 3—10 от тази директива или някое от тях, на предприятие:
(i) което е упълномощено от държавата членка да предоставя наети линии, но понастоящем не предлага тази услуга;
(ii) което предлага съответната услуга?
(б) Ако отговорът на въпрос 3(а)(i) и/или (ii) е положителен, при какви обстоятелства и с оглед на кои критерии следва Директива 92/44/ЕИО да се тълкува като позволяваща на държавата членка да се въздържи от налагане на посочените задължения или някое от тях на такова предприятие?
(в) По-специално:
(i) Следва ли директивата да се тълкува като позволяваща на държавата членка да се въздържи поради това, че действителното предоставяне на наети линии от дадено предприятие, по преценка на държавата членка, е de minimis?
(ii) Ако да, как следва да се определи изключението de minimis
По-специално, може ли държавата членка да ограничи своята преценка до пазарното положение към датата на транспониране на директивата или трябва да вземе предвид и потенциалното развитие на пазара?
(iii) Изисква ли принципът на недискриминация, в съчетание с принципа на правна сигурност, всяко допустимо изключение de minimis да бъде посочено в националните мерки за транспониране на директивата?
4. При условие че отговорите на въпроси 1 и/или 2 по-горе, следва ли Директива 92/44/ЕИО и по-специално член 7 да се тълкува като предоставяща или изискваща от държавата членка да наложи на две от предприятията, упълномощени от държавата членка да предоставят съответната услуга, но не и на друго такова предприятие, задължението да предоставят минимален набор от наети линии в съответствие с приложение II?
5. Ако отговорът на някоя част от въпроси 3 или 4 е положителен, невалидна ли е Директива 92/44/ЕИО в тази част поради, inter alia, нарушение на принципа на недискриминация?
6. Невалидна ли е Директива 92/44/ЕИО и по-специално член 7 във връзка с приложение II, поради нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото изисква предоставянето във всички държави членки на цифрови структурирани наети линии от 2 048 kbit/s в съответствие с техническите характеристики, посочени в приложението?
7. (а) Носи ли държавата членка отговорност по правото на Общността да обезщети предприятие за вреди, които то е претърпяло в резултат на:
(i) неправилното прилагане по отношение на това предприятие на задълженията, посочени в членове 3—10 от Директива 92/44/ЕИО или някое от тези задължения;
(ii) прилагането на съответната директива по начин, който нарушава принципа на равно третиране?
(iii) прилагането на съответните задължения в обстоятелства, при които релевантните разпоредби на директивата са невалидни поради нарушение на принципа на равно третиране и/или принципа на пропорционалност?
(б) Ако отговорите на въпрос 7(а)(i), (ii) и (iii) или някой от тях са положителни, при какви условия възниква такава отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
Неправилно определяне на правното основание на Решение 94/578/ЕО на Съвета относно сключването на Споразумението за партньорство и развитие между Европейската общност и Република Индия, като се използват членове 113 и 130у, вместо член 235 от Договора, по отношение на разпоредбите за защита на правата на човека, енергетика, туризъм и култура.
Липса на компетентност на Общността да поема задължения по отношение на интелектуалната собственост и борбата с наркотиците, които попадат в сфери, принадлежащи на държавите членки, и изискват сключване на смесено споразумение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
Пречи ли правото на Общността на държава членка да се позове на член 36 от Договора за създаване на ЕИО, за да оправдае ограничаване на износа на стоки към друга държава членка единствено на основание, че според първата държава втората държава не спазва изискванията на хармонизираща директива на Общността, която преследва целта, защитавана от член 36, но не предвижда нито процедура за контрол върху прилагането ѝ, нито санкции при нарушение на нейните разпоредби?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, при какви условия възниква задължение на държавата членка да обезщети вредите, причинени на търговец поради отказ за издаване на лиценз за износ в нарушение на член 34 от Договора и как се определя размерът на такова обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
Нарушение на задължението за сътрудничество при прилагането на минималните цени по Международното споразумение за млечните продукти (IDA) при вноса на млечни продукти, съгласно член 6, параграф 1, буква а) от Протокол I и член 6, буква а) от Протоколи II и III
Нарушение на задължението за спазване на минималните износни цени по член 3, параграф 1 от всеки от трите протокола към IDA
Нарушение на членове 5–8 от Регламент (ЕИО) № 1999/85 относно условията за предоставяне на разрешение за режим на активно усъвършенстване
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.