Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-602/23: Finanzamt für Großbetriebe, Съдебно решение от 30 април 2025 г.
1) Представлява ли ограничаване на свободното движение на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС разпоредба като член 188 от [InvFG 2011], която за чуждестранни лица, сходни на местни дружества (Körperschaft), не допуска възстановяване на данък върху доходите от капитал в Австрия, ако тези лица по същество съответстват на ПКИПЦК по смисъла на Директива [2009/65] и поради това не могат да извършват дейност като дружества (Körperschaft) в Австрия, тъй като там за такива лица е предвидена само правната форма на прозрачен взаимен фонд?
2) При утвърдителен отговор на [първия] въпрос: обективно сходни ли са, от една страна, положението на местно дружество (Körperschaft), което инвестира активите си в съответствие с принципите на разпределение на рисковете, но не представлява ПКИПЦК поради факта, че не набира средства чрез публично предлагане, и поради това може да извършва дейност като дружество (Körperschaft) на вътрешния пазар, и от друга страна, положението на извършващо инвестиционна дейност чуждестранно лице, което поради факта, че набира средства чрез публично предлагане, представлява съгласно приложимите в страната правила ПКИПЦК и поради това не може да извършва дейност като дружество (Körperschaft) на вътрешния пазар?
3) При утвърдителен отговор на [втория] въпрос: обосновано ли е ограничението на свободното движение на капитали от съображението за запазване на балансираното разпределение на данъчните правомощия, като се има предвид, че членове 186 и 188 от InvFG 2011 имат за цел да гарантират, че нито местен, нито чуждестранен публичен фонд може да изключи от данъчно облагане притежателите на дялове и че следователно освобождаване от данък върху доходите от капитал на равнище притежатели на дялове се прилага само в случаите, в които [Република] Австрия се е отказала от правото си на данъчно облагане по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-607/21: Белгийска държава (Preuve du lien de dépendance), Съдебно решение от 10 април 2025 г.
Следва ли при преценката на понятието за лице на издръжка по смисъла на член 2, точка 2, буква г) от Директива 2004/38 да се вземе предвид положението на заявител, който вече се намира на територията на държавата по установяване на кандидата за събиране на семейството?
Трябва ли член 2, точка 2, буква г) от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че за да се счита за лице, което е на издръжка и което следователно попада в обхвата на дефинираното в тази разпоредба понятие „член на семейство“, пряк роднина по възходяща линия може да се позове на положение на действителна материална зависимост в страната по произход, установено с документи, издадени обаче доста години преди момента на подаване на заявлението за карта за пребиваване като член на семейството на европейски гражданин, с мотива че напускането на страната по произход и подаването на заявлението за карта за пребиваване в приемащата държава членка не съвпадат по време?
Следва ли да се установи разлика в третирането между заявител, който се намира на законно основание на територията на тази държава, и заявител, който се намира там без законно основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-798/23: Abbottly, Заключение от 10 април 2025 г.
1) Когато предаването на издирваното лице се иска с цел изтърпяване на наказание лишаване от свобода, наложено на това лице поради нарушаване на условията на вече наложено му наказание полицейско наблюдение, при обстоятелства, при които съдът, наложил наказанието лишаване от свобода, е имал право на преценка дали да наложи наказание лишаване от свобода (макар да е нямал право на преценка относно срока на наказанието, ако то се наложи), производството, довело до налагането на [посоченото] наказание лишаване от свобода, част ли е от „съдебния процес, вследствие на който е постановено решението“, по смисъла на член 4а, параграф 1 от Рамково решение [2002/584]?
2) Решението за замяна на наказанието полицейско наблюдение с лишаване от свобода при изложените в първия въпрос обстоятелства, представлява ли решение, чиято цел или резултат е да измени естеството и/или размера на наложеното вече наказание на издирваното лице, и по-специално на наказанието полицейско наблюдение, което е част от предишното наказание на лицето, така че да попада в обхвата на изключението, посочено в точка 77 от решение Ardic?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-238/24: Tartisai, Съдебно решение от 10 април 2025 г.
Следва ли член 7, параграф 3 от Решение 2010/279 да се тълкува в смисъл, че предвижда кумулиране на дневните надбавки за издръжка, надбавките за работа при трудни условия и риск, изплащани от Съюза на член на личния състав на полицейската мисия, удължена с това решение, с надбавките от същото естество, които са му изплатени от неговата държава членка за изпълнение на същите функции в посочената полицейска мисия?
В случай че тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че посочените надбавки могат да се кумулират, допуска ли член 7, параграф 3 от Решение 2010/279 национална правна уредба като произтичащата от разпоредбата на член 3, параграф 1 от Закон № 108/2009, в частта ѝ, с която предвижда, че „на личния състав, участващ в международните мисии, посочени в настоящия закон, се заплаща без удръжки за целия период, в допълнение към възнаграждението или заплатата и другите плащания с фиксиран и продължителен характер, надбавката за командироване, предвидена в [Кралски указ № 941/26], като се приспадат евентуалните надбавки и вноски, платени на същото основание на съответните лица пряко от международните институции“, както и от член 1 от [Кралски указ № 941/26], член 1, параграф 1, буква b) и член 3 от Закон № 642 от 8 юли 1961 г. и член 4, параграф 1, буква a) от Закон № 838 от 27 декември 1973 г., според тълкуването в посочената съдебна практика […], което изключва кумулирането на надбавките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-101/24: Xyrality, Заключение от 10 април 2025 г.
1) Следва ли член 28 от Директива [2006/112] да се прилага при обстоятелства като тези в главното производство, при които германско данъчнозадължено лице (разработчик) е предоставило преди 1 януари 2015 г. услуга по електронен път на установени на територията на [Съюза] данъчно незадължени лица (крайни клиенти) чрез пазар на ирландско данъчнозадължено лице за приложения, в резултат от което ирландското данъчнозадължено лице да се третира все едно е получило тези услуги от разработчика и ги е доставило на крайните клиенти, защото пазарът за приложения упоменава разработчика като доставчик и посочва германския данък върху оборота едва в издадените на крайните клиенти потвърждения на поръчки?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: къде е мястото на доставка на фиктивната услуга, доставена от разработчика на пазара за приложения съгласно член 28 от Директива 2006/112 — в Ирландия, съгласно член 44 от тази директива, или [в Германия], съгласно член 45 от нея?
3) Ако съгласно отговора на първия и втория въпрос разработчикът не е доставил услуги [в Германия]: налице ли е данъчно задължение на разработчика за германски данък върху оборота съгласно член 203 от Директива 2006/112 поради това, че в съответствие с уговореното пазарът за приложения го упоменава като доставчик и посочва германския данък върху оборота в потвържденията на поръчките, които изпраща по електронната поща на крайните клиенти, въпреки че крайните клиенти нямат право на приспадане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-710/23: Ministerstvo zdravotnictví (Données relatives au représentant d’une personne morale), Съдебно решение от 3 април 2025 г.
Представлява ли разкриването на собствено и фамилно име, подпис и данни за контакт на физическо лице, което е управител или представител на юридическо лице, което се извършва единствено с цел идентифициране на (лицето, което има право да действа от името на) юридическо лице, обработване на „лични данни“ на физическо лице по смисъла на член 4, точка 1 от ОРЗД и попада ли поради това в приложното поле на този регламент?
Може ли националното право, включително установената съдебна практика, да обвърже прилагането от административен орган на пряко приложим регламент на Съюза, по-конкретно член 6, параграф 1, буква в), или, в зависимост от случая, буква д) от ОРЗД, с допълнителни условия, които не произтичат от текста на самия регламент, които обаче всъщност разширяват равнището на защита на субекта на данни, по-специално условието за задължението на публичния орган да уведоми предварително субекта на данни за искането за предоставяне на личните му данни на трето лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-726/23: Arcomet Towercranes, Заключение от 3 април 2025 г.
1) Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че сумата, фактурирана от дружество (основно дружество) на свързано дружество (оперативно дружество), равна на сумата, необходима за привеждане в съответствие на печалбата на оперативното дружество с извършените дейности и поетите рискове по метода на маржа съгласно Насоките на ОИСР […], представлява плащане за услуга, която следователно попада в приложното поле на ДДС?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, що се отнася до тълкуването на членове 168 и 178 от Директива[та за ДДС], имат ли право данъчните органи да изискват, наред с данъчната фактура, документи (например отчети за дейността, информация за напредъка на [работата] и др.), удостоверяващи използването на закупените услуги за целите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице, или този анализ на правото на приспадане на ДДС трябва да се основава изключително на пряката връзка между закупуването и доставките/услугите или [между закупуването и] цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-232/24: Kosmiro, Заключение от 3 април 2025 г.
1) Ако факторинг дружество купува от клиент фактурирани вземания с падеж в бъдещ момент по такъв начин, че рискът от неизпълнение на тези вземания се прехвърля от клиента върху това дружество (факторинг под формата на продажба на вземания),
а) трябва ли комисионата за финансиране, начислена от дружеството в проценти за всяко вземане — предмет на договора, да се разглежда като корекция на покупната цена на вземанията, респ. като някакъв друг елемент, който не попада в приложното поле на Директивата за ДДС, или
б) член 2, параграф 1, буква в) и член 9 от Директивата за ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че срещу комисионата за финансиране по точка 1, буква а) дружеството възмездно доставя на клиентите си услуги, които попадат в приложното поле на Директивата за ДДС?
2. Трябва ли фиксираната първоначална такса, която при факторинга под формата на продажба на вземания се начислявана на клиента за установяването и задействането на процедурата за факторинг, да се разглежда като насрещна престация за доставката на клиента на услуга, която попада в приложното поле на Директивата за ДДС?
3. Ако посочените в [първия и втория въпрос] възнаграждения, начислени при факторинга под формата на продажба на вземания, трябва да се разглеждат като насрещна престация за доставката на услуга, която попада в приложното поле на Директивата за ДДС,
а) трябва ли член 135, параграф 1, буква б) от Директивата [за ДДС] относно отпускането на кредит или член 135, параграф 1, буква г) от тази директива относно сделките, засягащи плащания или дългове, да се тълкуват в смисъл, че начислените на клиента комисиона за финансиране или първоначална такса трябва да се разглеждат като насрещна престация за освободената от ДДС доставка на услуга, или
б) член 135, параграф 1, буква г) от Директивата [за ДДС] трябва да се тълкува в смисъл, че това е насрещната престация за събиране на вземания, разглеждано като подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга, респ. насрещната престация за друга подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга?
4. Ако факторинг дружество предоставя финансиране на своите клиенти чрез отпускане на кредит по такъв начин, че фактурираните вземания на клиента да служат като обезпечение за предоставеното от дружеството финансиране (факторинг под формата на финансиране, обезпечено с фактури),
а) трябва ли член 135, параграф 1, буква б) от Директивата [за ДДС] относно отпускането на кредит или член 135, параграф 1, буква г) от тази директива относно сделките, засягащи плащания или дългове, да се тълкуват в смисъл, че комисионата за финансиране, начислявана на клиента за всяко вземане — предмет на договора, и фиксираната първоначална такса за установяването и задействането на договора за факторинг трябва да се разглеждат, поне отчасти, като насрещна престация за доставката на освободена от ДДС услуга, или
б) член 135, параграф 1, буква г) от Директивата [за ДДС] трябва да се тълкува в смисъл, че това е насрещната престация за събирането на вземания, разглеждано като подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга или насрещната престация за друга подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга?
5. Ако комисионата за финансиране или първоначалната такса, начислявани при факторинга под формата на продажба на вземания или при факторинга под формата на финансиране, обезпечено с фактури трябва съгласно [третия и четвъртия въпрос] да се разглеждат в пълен обхват като насрещна престация за подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга, дали основаната на директивата облагаемост с ДДС на услугата е дотолкова ясна и безусловна, че да трябва по искане на данъчнозадълженото лице да ѝ се признае непосредствено действие, дори ако предвиденото в националното право относно ДДС освобождаване от ДДС включва не само отпускането на кредит, но и други форми на финансиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.