Съд - пети състав
Съдебен състав – Съд – пети състав
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Членове 34 и 35 и член 207, параграфи 2—4 от [LEC], които уреждат производството за изпълнение на вземания за възнаграждения, противоречат ли на член 47 от [Хартата], доколкото не допускат възможност за съдебен контрол?
При утвърдителен отговор, в рамките на производството по членове 34 и 35 от [LEC] Secretario Judicial [(съдебният секретар)] има ли качеството „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Членове 34 и 35 от [LEC], които не допускат служебен контрол за евентуални неравноправни клаузи или нелоялни търговски практики в договорите между адвокати и физически лица, които действат извън рамките на своята търговска или професионална дейност, противоречат ли на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 2 от Директива 93/13, както и на член 6, параграф 1, буква г) и членове 11 и 12 от Директива 2005/29?
Членове 34 и 35 от [LEC], които не допускат събирането на доказателства в производството за изпълнение на вземания за възнаграждения, противоречат ли на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 2 от Директива 93/13 […], както и на точка 1, буква р) от приложението към същата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Нарушен ли е принципът на презумпцията за невиновност и правото на справедлив съдебен процес при начина, по който Общият съд е разгледал доказателствата и е упражнил своята компетентност по пълна юрисдикция?
Правилно ли е установено участието на жалбоподателите в нарушението на член 81, параграф 1 ЕО, включително по отношение на доказателствата за участие в конкретни срещи и периода на нарушението?
Съвместими ли са разпоредбите на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и приложението на Насоките от 2006 г. с принципа на законност на наказанията и принципа на „резерва на законодателя“ при определяне на размера на глобата?
Нарушен ли е принципът на забрана за обратно действие при прилагането на Насоките от 2006 г. за определяне на глобата за деяния, извършени преди тяхното приемане?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при определяне на размера на глобата, включително относно тежестта и продължителността на нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Нарушен ли е принципът на презумпцията за невиновност и правото на справедлив процес при преценката на доказателствата и разпределението на доказателствената тежест?
Правилно ли е установено участието на жалбоподателите в картела и спазени ли са изискванията на член 81, параграф 1 ЕО относно доказването на нарушение, включително по отношение на конкретни срещи, периода на участие и мотивирането на решението?
Съответства ли правната уредба и практиката на Комисията относно определянето на размера на глобите на принципите на законност на наказанията и запазване на съществени правомощия за законодателя?
Допустимо ли е съдът да упражнява неограничен контрол върху размера на глобите въз основа на критериите от Насоките от 2006 г. и съответства ли това на принципа на законност на наказанията и член 31 от Регламент № 1/2003?
Нарушен ли е принципът на пропорционалност при определяне на размера на глобата, включително по отношение на тежестта и продължителността на нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Приложимо ли е изискването за яснота и точност при тълкуване на обхвата на регистрация на марка на Европейския съюз, заявена преди решението по делото IP Translator, така че защитата да обхваща само изрично посочените в заявката стоки?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт съгласно член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при постановяване на обжалваното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Попада ли въпросът за прилагането на дискреционната клауза по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ единствено в обхвата на националното право или представлява въпрос за тълкуване на правото на Съюза?
Достатъчна ли е проверката за наличие на системни недостатъци по член 3, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“, за да се гарантира спазването на член 4 от Хартата и принципа за забрана на нечовешко или унизително отношение при прехвърляне на търсещо убежище лице?
Задължена ли е държавата членка да приложи дискреционната клауза по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ с цел да осигури ефективна защита срещу нарушаване на член 4 от Хартата в случаи на реална опасност за здравето на кандидата?
Може ли дискреционната клауза по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ да бъде основание, което кандидатът за международна закрила може да изтъкне в процедурата по прехвърляне и което административните и съдебните органи са длъжни да преценят служебно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли член 7, параграф 2 от Директивата да се тълкува в смисъл, че държава членка няма право да поставя като условие за заплащане на главното задължение отказа от лихви за забава?
Следва ли член 7, параграф 3 от Директивата да се тълкува в смисъл, че държава членка няма право да поставя като условие за заплащане на главното задължение отказа от разноските по събиране?
При утвърдителен отговор на двата въпроса, допустимо ли е длъжникът, когато той е възлагащ орган, да се позове на договорната автономия на страните, за да избегне задължението си за заплащане на лихви за забава и разноски по събиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Налице ли е противоречие или недостатъчна мотивировка в решението на Общия съд относно определянето на понятието „предприятие“ и разграничаването между H&R ChemPharm и Tudapetrol?
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението на Общия съд по отношение на фактите и правните основания, въз основа на които е наложена санкция на H&R ChemPharm?
Правилно ли е вменена отговорност на H&R ChemPharm за действията на служител, който е имал функции и в други дружества от групата?
Допустимо ли е за целите на определяне на размера на глобата да се вземе предвид оборотът на трето дружество (Klaus Dahleke), което не е участвало в нарушението и не е част от същото предприятие по смисъла на правото на конкуренцията на ЕС?
Допустимо ли е при определяне на размера на глобата да се вземе предвид оборотът на придобити през периода на нарушението дружества, без да се прави разграничение между периодите преди и след придобиването?
Пропорционален ли е размерът на наложената глоба спрямо тежестта на нарушението и в сравнение с глобите, наложени на други участници в картела?
Допустимо ли е осъждането на H&R ChemPharm да възстанови разноски в размер на 10 000 евро при липса на достатъчна мотивировка относно причината за тези разноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Спазено ли е задължението за мотивиране при приемане на обжалваното решение?
Доказано ли е по надлежния ред участието на дружеството в картела и продължителността на нарушението?
Изопачени ли са доказателствата от Общия съд при преценката на фактите?
Правилно ли е определен оборотът, който следва да бъде взет предвид при изчисляване на максималния размер на глобата?
Съответства ли методът за определяне на размера на глобата на принципа на пропорционалност и на равно третиране?
Допустимо ли е за първи път пред Съда да се излагат нови основания или доводи?
Допустимо ли е обжалване на решението на Общия съд относно съдебните разноски при отхвърляне на всички останали основания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допустимо ли е налагането на отделни глоби на Tudapetrol и групата H&R за едни и същи действия, при положение че се твърди, че те представляват една икономическа единица, без да се нарушава принципът ne bis in idem и изискването за мотивиране?
Спазено ли е изискването за мотивиране по отношение на индивидуалната отговорност на Tudapetrol за установеното нарушение, като се има предвид използването на колективното обозначение „H&R/Tudapetrol“ и начина на доказване на участието ѝ в срещите?
Нарушени ли са правата на защита на Tudapetrol поради недостатъчно яснота относно конкретните действия и доказателства, въз основа на които ѝ е вменено нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1. Може ли държава членка така да транспонира член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 в националното си право, че:
— изпълняващият съдебен орган да е автоматично длъжен да откаже предаване на гражданин на изпълняващата държава членка или пребиваващо в нея лице за целите на изпълнението на наложено наказание,
— този отказ да води ipso iure до готовност за поемане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на съответния гражданин или съответното пребиваващо лице,
— решението за поемане на изпълнението да се взема [обаче] едва след отказа лицето да бъде предадено за целите на изпълнението на наказанието му и вземането на положително решение в този смисъл да зависи, първо, от наличието на основание за това, предвидено в действащ договор между издаващата и изпълняващата държава членка, второ, от предвидените в този договор предпоставки, и трето, от съдействието на издаващата държава членка, например чрез подаването на съответно искане,
поради което е налице риск след отказа да предаде съответното лице за изпълнение на наказанието му изпълняващата държава членка да не може да поеме изпълнението на това наказание, а същевременно този риск не се отразява на задължението да се откаже предаване на лицето?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) може ли националният съд да приложи пряко разпоредбите на Рамково решение 2002/584, въпреки че съгласно член 9 от Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби[, приложен към договорите,] след влизането в сила на Договора от Лисабон правните последици на посоченото рамково решение се запазват дотогава, докато то не бъде отменено, обявено за нищожно или изменено, и
б) ако това е така, достатъчно точен и безусловен ли е член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, за да може да бъде приложен от националния съд?
3. Ако отговорът на първия въпрос и буква б) от втория въпрос е отрицателен, може ли държавата членка, чието национално право допуска поемане на изпълнението на чуждестранно наказание лишаване от свобода само в случай че в съответен договор е предвидено основание за това, така да транспонира член 4, точка 6 от това рамково решение в националното право, че самият член 4, точка 6 от Рамковото решение да се смята за необходимото договорно основание, с цел да се избегне рискът от безнаказаност, свързан с националното изискване за наличие на договорно основание?
4. Ако отговорът на първия въпрос и буква б) от втория въпрос е отрицателен, може ли изпълняващата държавата членка така да транспонира член 4, точка 6 от посоченото рамково решение в националното си право, че отказът за предаване на пребиваващо в изпълняващата държава членка лице, което е гражданин на друга държава членка, да зависи от предпоставката изпълняващата държава членка да има наказателна юрисдикция за посочените в европейската заповед за арест деяния и да няма фактически пречки за (евентуалното) провеждане на наказателно производство за тези деяния в изпълняващата държава членка срещу пребиваващото в нея лице (каквато пречка би представлявал отказът на издаващата държава членка да изпрати преписката по наказателното дело), а същевременно да не се предвижда подобна предпоставка за отказа за предаване на гражданин на изпълняващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.