Съд - пети състав
Съдебен състав – Съд – пети състав
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Представлява ли инсталация, която произвежда продукт, чието производство не попада сред дейностите, посочени в приложение I към Директива [2003/87] (както в случая: производство на сяра) и в която същевременно се извършва включена в схемата за търговия с емисии съгласно приложение I към Директива [2003/87] дейност по „изгаряне на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW“, генератор на електроенергия по смисъла на член 3, буква ф) от Директива [2003/87], когато в помощно съоръжение към тази инсталация се произвежда и електрическа енергия за инсталацията и една (малка) част от тази електрическа енергия се подава в обществената мрежа срещу възнаграждение?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Ако описаната в първия въпрос инсталация е генератор на електроенергия по смисъла на член 3, буква ф) от Директива [2003/87], може ли тази инсталация да получи разпределение на квоти за топлинна енергия съгласно Решение [2011/278] и в случаите, при които топлинната енергия отговаря на условията на член 3, буква в) от Решение [2011/278], но не попада в посочените в член 10a, параграф 1, трета алинея и [в член 10а,] параграфи 3 и 4 от Директива [2003/87] категории — топлинна енергия от изгаряне на отпадни газове за производство на електроенергия, топлофикационни мрежи и високоефективно комбинирано производство на енергия?
Ако се приеме, че е възможно разпределение на квоти за произвежданата в инсталацията на жалбоподателя [в главното производство] топлинна енергия след отговор на първите два преюдициални въпроса:
Става ли въпрос при отделения от газовата смес в атмосферата CO2 при пречистването на природен газ (под формата на киселинен газ) в т.нар. процес на Клаус чрез отделяне на съдържащия се в природния газ CO2, за такива емисии, които по смисъла на член 3, буква з), първо изречение от Решение [2011/278] са резултат от посочения в член 3, буква з), подточка v) процес?
а) Могат ли по смисъла на член 3, буква з), първо изречение от Решение [2011/278] CO2-емисии да бъдат „резултат“ от процес, при който съдържащият се в суровината CO2 се разделя физически от газовата смес и се отделя в атмосферата, без поради протичащия при това процес да възниква допълнително въглероден диоксид, или тази разпоредба императивно изисква отделеният в атмосферата CO2 да се образува за първи път като резултат от процеса?
б) Използва“ ли се по смисъла на член 3, буква з), подточка v) от Решение [2011/278] съдържаща въглерод суровина, когато при т.нар. процес на Клаус съществуващият в природата природен газ се използва за производството на сяра и при това съдържащият се в природния газ въглероден диоксид се отделя в атмосферата, без съдържащият се в природния газ въглероден диоксид да участва в протичащата в рамките на процеса химична реакция, или понятието „използване“ императивно изисква въглеродът да участва в протичащата химична реакция, респективно дори да е необходим за нея?
При утвърдителен отговор на третия въпрос: ако инсталация, за която важи задължението за търговия с квоти за емисии, изпълнява както условията на фактическия състав за формиране на подинсталация с топлинен показател, така и условията на фактическия състав за формиране на подинсталация с технологични емисии, по кой показател се извършва разпределението на безплатни квоти за емисии
Има ли предимство правото на разпределение по топлинен показател пред правото на разпределение по технологични емисии, или правото на разпределение по технологични емисии поради специфичност има приоритет пред топлинния и горивния показател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли Решение [2009/402] да се тълкува в смисъл, че обхваща помощи, изплатени от Oniflhor на CEBI и предоставени на производителите на череши сорт „Бигаро“ за промишлена преработка от членуващи в този комитет групи от производители, след като CEBI не е сред осемте земеделски икономически комитета, посочени в точка 15 от решението, и въпросните помощи, за разлика от механизма на финансиране, описан в точки 24—28 от същото решение, се финансират само със субсидии от Oniflhor, а не и с доброволни вноски на производители, наричани „браншови дялове“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 8 [от Директива 2005/29] във връзка с член 9 и член 2, буква й) от [същата] […] да се тълкува в смисъл, че представлява агресивна търговска практика поради злоупотреба с влияние прилаганият от търговец модел за сключване от разстояние на договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, при който потребителят трябва да вземе окончателно решение относно сделката в присъствието на куриера, доставящ типовия договор:
а) винаги когато по време на посещението на куриера потребителят не може свободно да се запознае със съдържанието на предоставения типов договор;
б) само когато потребителят не е получил предварително и индивидуално (напр. по електронна поща или на домашния си адрес) всички формуляри по договора, дори да е имал възможност за самостоятелно запознаване преди посещението на куриера с тяхното съдържание на интернет сайта на търговеца;
в) само когато допълнителни обстоятелства сочат, че от търговеца или от негово име са били предприети нелоялни действия, насочени към накърняване на свободата на избор на потребителя относно вземането на решение във връзка със сделката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 3, буква к) и член 11, параграф 1 от Директива [2011/24] да се тълкуват в смисъл, че противоречи на принципа на взаимно признаване на медицинските предписания и свободното предоставяне на услуги и следователно е несъвместима с този принцип и с тази свобода национална правна уредба, която разграничава две категории медицински предписания и позволява само при едната от тях да се отпускат лекарствени продукти на лекар, осъществяващ медицинската си дейност в държава, различна от разглежданата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, предвиждаща декларация за отказ, като последица от която посоченият в декларацията елемент от комбинирана марка би бил изключван от анализа на релевантните фактори за установяване на вероятност от объркване по смисъла на тази разпоредба или на този елемент от самото начало и за постоянно би се придавало ограничено значение за този анализ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Следва ли член 9, параграф 4 от [Регламент (EО) № 1371/2007] от 23 октомври 2007 година относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, във връзка с член 2, буква а) и член 3 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че между предприятието превозвач и пътника винаги възниква договорно правоотношение, дори и когато пътникът ползва предоставяната от превозвача услуга, без да е закупил билет?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос, разпростира ли се доктрината за защита срещу неравноправните клаузи и по отношение на пътник, който ползва обществено превозно средство без билет и поради това съгласно общите условия на превозвача, считани за общо задължителни, тъй като са с нормативен характер или тъй като са обнародвани чрез официалното им публикуване от държавата, той е длъжен да заплати надбавка към билета за превоз?
3) Изключва ли член 6 от Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори — съгласно който: „[д]ържавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“ — във всички случаи възможността съдът да изменя по своя преценка квалифицираната като неравноправна клауза или да прилага вместо нея общата правна уредба?
4) При отрицателен отговор на предходния въпрос, при какви обстоятелства националният съд може да пристъпи към изменяне на квалифицирана като неравноправна клауза или към прилагане на общата правна уредба?
5) Ако не е възможно да се даде абстрактен отговор на предходните въпроси, се поставя въпросът дали в случай че националният железопътен превозвач констатира, че даден пътник е нередовен и му наложи гражданскоправна санкция — чрез начисляването на добавка, платима в зависимост от конкретния случай като допълнение към редовния билет — но сезираният съд стигне до заключението, че изискването за добавка е неравноправно по смисъла на член 2, буква а) във връзка с член 3 от Директива 93/13, изключва ли член 6 от Директива 93/13 възможността съдът да обяви тази клауза за нищожна и да приложи общата правна уредба относно гражданската отговорност, за да бъдат поправени претърпените от националния железопътен превозвач вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Съвместим ли е член 10, буква в) и буква г), подточки i), ii) и v) от Директива 2014/24 с принципа на равенство, разглеждан евентуално във връзка с принципа на субсидиарност и с членове 49 и 56 ДФЕС, след като посочените в него услуги са изключени от приложното поле на правилата за възлагане на обществени поръчки по споменатата директива, а тези правила все пак гарантират пълната конкуренция и свободното движение при възлагането на обществени поръчки за услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1. Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от Хартата на основните права [на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка и национална практика, основана на тази правна уредба, съгласно които констатациите в рамките на ревизия на страните по правоотношението (договор, сделка), с което е свързано данъчното задължение, направени от данъчния орган в производство, страна по което е едната от страните в това правоотношение (издателят на фактурите в главното производство), от които следва преквалифициране на правоотношението, трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган при ревизия на другата страна в правоотношението (получателя на фактурите в главното производство), като се има предвид, че другата страна в правоотношението не разполага с никакво право, и по-специално с правото на защита, присъщо на качеството на страна в първоначалното ревизионно производство?
2. В случай че Съдът даде отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от [Хартата], национална практика, която позволява производство като посоченото в първия въпрос, в резултат от което другата страна в правоотношението (получателят на фактурите) не разполага в първоначалното ревизионно производство с правата, присъщи на качеството на страна, и следователно няма право на обжалване в ревизионно производство, чиито констатации трябва да се вземат служебно предвид от данъчния орган в ревизионното производство във връзка с данъчното задължение на другата страна и могат да бъдат в нейна тежест, като се има предвид, че данъчният орган не предоставя на другата страна преписката относно ревизията, извършена на първата страна в правоотношението (издател на фактурите), и по-специално доказателствата, от които произтичат констатациите, както и протоколите и административните актове, а ѝ предоставя само част от тях под формата на резюме, при което данъчният орган запознава другата страна с преписката само непряко, правейки подбор според собствените си критерии, по отношение на които другата страна не може да упражни никакъв контрол?
3. Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която констатациите в рамките на ревизия на страните по правоотношението, с което е свързано данъчното задължение, направени от данъчния орган в производство, страна по което е издателят на фактурите и от които следва констатацията, че този издател е участвал в активна данъчна измама, трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган в ревизията на получателя на фактурите, като се има предвид, че в производството по отношение на издателя този получател не разполага с правата, присъщи на качеството на страна, и следователно няма право на обжалване в рамките на ревизионното производство, чиито констатации трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган в ревизионното производство относно данъчното задължение на получателя и могат да бъдат в негова тежест, и като се има предвид, че [данъчният орган] не предоставя на получателя преписката относно ревизията на издателя, и по-специално доказателствата, от които произтичат констатациите, както и протоколите и административните актове, а му предоставя само част от тях под формата на резюме, при което данъчният орган запознава получателя с преписката само непряко, правейки подбор според собствените си критерии, по отношение на които получателят не може да упражни никакъв контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 1, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 1013/2006 да се тълкува като изключение, приложимо за всички превози, които съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 попадат в приложното поле на същия?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос:
Следва ли разпоредбата да се тълкува като изключение, приложимо за превозите, за които съгласно Регламент (ЕО) № 1069/2009 — включително във връзка с Регламент (ЕС) № 142/2011 за неговото прилагане — съществуват правила относно събирането, транспорта, идентификацията и проследяемостта?
В случай на отрицателен отговор на втория въпрос:
Следва ли член 1, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 1013/2006 да се тълкува като изключение, приложимо само за превозите на пратки, за които се изисква съгласие в съответствие с член 48, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1069/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Съществува ли съгласно член 11, параграф 1 от [Регламент № 1768/95] право на информация от държавните органи, което се отнася само до сведения за видове растения, без с искането за информация да се изискват и сведения за защитен сорт
2) В случай че от отговора на първия въпрос следва, че подобно право на информация може да бъде упражнено: а) Действа ли като държавен орган, участващ в контрола на селскостопанското производство по смисъла на член 11, параграф 2, първо тире от [Регламент № 1768/95], органът, който упражнява контрол върху отпускането на субсидии за земеделските производители от средства на Европейския съюз и за тази цел съхранява данни на кандидатстващите за субсидии земеделски производители относно видове (растения)
б) Има ли право държавен орган да откаже исканата информация, ако предоставянето ѝ налага обработка, съответно специфициране на наличните при него данни от трето лице и разходът за това е в размер на около 6000 EUR
Във връзка с това от значение ли е обстоятелството, че подателят на искането е готов да поеме възникналите разходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.