Съд - пети състав
Съдебен състав – Съд – пети състав
Дело C-745/23: Alenopik, Заключение от 28 ноември 2024 г.
Как следва да се определи обменният курс, по който се изчислява стойността на паричните средства по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент[а относно контрола на паричните средства], ако те са във валута, чийто обменен курс не се публикува от Европейската централна банка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/23: Ministerstvo na vatreshnite raboti () и génétiques II), Съдебно решение от 28 ноември 2024 г.
1) Ще бъде ли спазено изискването за проверка за „абсолютна необходимост“ по чл. 10 от Директива [2016/680], както е разтълкувана от Съда в т. 133 от [решение „Регистрация на биометрични и генетични данни I“], ако тя бъде извършена само въз основа на акта за привличане на лицето като обвиняем и на писмения му отказ да бъдат събрани неговите биометрични и генетични данни, или е необходимо съдът да разполага с всички материали по делото, които съобразно националния закон му се предоставят при искане за разрешение за извършване на следствени действия, накърняващи правната сфера на физически лица, когато това искане е направено по наказателно дело?
2) При положителен отговор [на първия въпрос] — след като му е предоставено делото, съдът, в рамките на преценката за „абсолютна необходимост“ по чл. 10 вр. чл. 6, б. „а“ от Директива 2016/680, може ли да извърши и преценка дали са налице сериозни основания да се счита, че обвиняемият е извършил престъплението, посочено в обвинението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/23: ENGIE Deutschland/PC, Съдебно решение от 28 ноември 2024 г.
Допускат ли член 2, точки 28 и 29 и член 30 и сл. от Директива 2019/944 разпоредба като член 3, точка 24a във връзка с точка 16 от [EnWG], съгласно която операторът на енергийна инсталация за доставка на енергия не е длъжен да изпълнява задълженията на оператор на разпределителна система, когато изгражда и експлоатира енергийната инсталация на територията на съществуваща разпределителна система, за да снабдява с електроенергия, произведена в инсталация за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, няколко жилищни блока с до 200 наети жилищни обекта, като годишното количество на пренесената енергия е до 1000 MWh, при положение че разходите за изграждане и експлоатиране на енергийната инсталация се поемат от крайните потребители (наемателите) под формата на част от стандартизирана месечна основна такса, заплащана за доставената топлинна енергия, а операторът продава произведената електроенергия на наемателите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-758/22: Bayerische Ärzteversorgung и др., Съдебно решение от 28 ноември 2024 г.
1) a) Изисква ли точка 3.19, първа алинея, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 всички потребители на доставяните от производителя продукти да имат свободата да ги закупуват или да не ги закупуват и да направят своя избор въз основа на начислените цени?
б) Когато мнозинството от тези потребители нямат такава свобода на избор, а получават от производителя продукти в размер на повече от половината от стойността на неговата продукция въз основа на задължително по закон членство към него и трябва да плащат задължителни вноски в определения от него размер, за изпълнението на изискванията на посочената разпоредба достатъчно ли е известно малцинство да има възможност за доброволно членство към производителя и да е използвало тази възможност, за да получава продукти въз основа на същите вноски като за задължителните членове?
2) Налице ли е пазарна продукция на икономически значими цени по смисъла на точки 3.17—3.19 от приложение А към Регламент № 549/2013 винаги когато е изпълнен дори само „50‑процентният критерий“ по точка 3.19, трета алинея, трето и четвърто изречение от това приложение, а именно в продължение на многогодишен период поне половината от разходите да се покриват с продажби, или трябва да се приеме, че този критерий не е (само)достатъчен, а е необходимо условие, което се прилага в допълнение към двете предпоставки, предвидени в точка 3.19, първа алинея, второ изречение, букви а) и б) от разглежданото приложение?
3) При проверката дали определени институционални единици са пазарни производители съгласно точка 3.24 от приложение А към Регламент № 549/2013, следва ли наред с точки 3.17, 3.19 и 3.26 да се вземат предвид и допълнителните изисквания, предвидени в точка 1.37, втора алинея от разглежданото приложение?
4) a) За да се причисли съответната институционална единица към подсектор S.129, изисква ли точка 2.107 от приложение А към Регламент № 549/2013 всички плащания към целия кръг от участниците непременно да се извършват въз основа на договор?
б) Изпълнено ли е изискването плащанията да се извършват на договорно основание в посочения смисъл още когато задължителното членство, задължителните вноски и плащанията по задължителните услуги на институционалните единици са уредени властнически в учредителния им акт, но и задължителните членове могат да получат право на допълнителни плащания въз основа на доброволни допълнителни вноски?
5) Трябва ли член 1, точка 1, [втора алинея], буква е) от Регламент 2018/231 да се тълкува в смисъл, че изключва от обхвата на понятието „пенсионни фондове“ по [първа алинея] от тази разпоредба само онези институционални единици, които отговарят на всеки от двата критерия по точка 2.117 от приложение А към Регламент № 549/2013, или това изключение обхваща и други институционални единици, които съгласно точка 17.43 от това приложение трябва да се смятат за пенсионни схеми в рамките на социалната сигурност, без да отговарят на всички изисквания по точка 2.117 от разглежданото приложение?
6) a) Включва ли понятието „държавно управление“ в точка 2.117, буква б) и точка 17.43 от приложение А към Регламент № 549/2013 само съответните първостепенни единици, или в обхвата му попадат и създадените със закон осигурителни каси, които са учредени като правно независими субекти, организирани са на принципа на задължителното членство и се финансират чрез вноски и които разполагат с право на самоуправление и самостоятелна отчетност?
б) Трябва ли под „определяне на вноските и плащанията“ в точка 2.117, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 да се разбира определянето им по размер, или е достатъчно със закон да се предвидят минимално подлежащите на осигуряване рискове и минималното равнище на осигуряване и да се установят принципите и границите на събиране на вноските, а в тези рамки да се остави на осигурителните каси да изчисляват вноските и плащанията?
в) Обхваща ли понятието „единица на държавното управление“ по смисъла на точка 20.39 от приложение А към Регламент № 549/2013 само институционални единици, които отговарят на всички изисквания по точки 20.10 и 20.12 от това приложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-370/23: Mesto Rimavská Sobota, Съдебно решение от 21 ноември 2024 г.
Трябва ли член 2, буква б) от Регламент [№ 995/2010] да се тълкува в смисъл, че пускане на дървен материал на пазара е и продажбата на необработен дървен материал или на дърва за горене по смисъла на приложение № 1 към същия регламент срещу възнаграждение, ако по силата на договора този дървен материал се добива от купувача съгласно инструкциите на продавача и под негов надзор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-564/24: Eisenberger Gerüstbau, Заключение от 20 ноември 2024 г.
1. Налице ли е договор от разстояние съгласно член 2, точка 7 от Директива 2011/83/ЕС, от който е възможен отказ съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2011/83/ЕС, дори ако преди или при сключването на договора потребителят ползва помощ от търговец, който наема независимо от доставчика?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос от страна на Съда:
Налице ли е договор от разстояние съгласно член 2, точка 7 от Директива 2011/83, от който е възможен отказ съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2011/83, дори ако е налице някое от следните допълнителни условия:
а) контактът между потребителя и доставчика е иницииран от търговеца, подпомагащ потребителя;
б) търговецът, подпомагащ потребителя, оказва влияние върху съществени части от съдържанието на договора преди сключването му (напр.: изготвяне на количествена сметка или предоставяне на проект на договор):
3. Ако според Съда в случаите по въпроси 1, 2 а) и 2 б) не е налице договор от разстояние, от който е възможен отказ:
При условие че след сключването на този договор и отново чрез изключителното използване на средства за комуникация от разстояние страните сключат друго споразумение за допълнителни услуги на доставчика, които са от второстепенно значение в сравнение с първия договор:
Представлява ли това допълнително споразумение само по себе си договор от разстояние съгласно член 2, точка 7 от Директива 2011/83, от който е възможен отказ съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2011/83, или както основния договор, който то допълва, не е възможен отказ от него.
4. Ако в случай на договор от разстояние, от който е възможен отказ, потребителят упражни правото си на отказ, след като съдоговорителят му вече е предоставил услуги:
Може ли въпреки член 14, параграф 4, буква а) и параграф 5 от Директива 2011/83 потребителят да бъде задължен да възстанови на търговеца стойността на услугата му в подходящ размер, ако различно заключение би представлявало злоупотреба с право или би било недобросъвестно с оглед на всички обстоятелства в отделния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-240/22: Комисия/Intel Corporation, Определение от 20 ноември 2024 г.
Следва ли печатната грешка в английската езикова версия на решението да бъде поправена по собствена инициатива на основание член 154, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отчита ли правилно тестът AEC всички разходи, които конкурент на Intel би трябвало да понесе, за да остане жизнеспособен конкурент в дългосрочен план, и как следва да се тълкува резултатът от този тест при преценка на способността на спорните отстъпки да ограничат конкуренцията?
Могат ли ексклузивните споразумения при определени обстоятелства да доведат до по-голяма резервираност на търговските партньори да приемат оферти от конкуренти и как това влияе върху анализа на ограничаването на конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/22: Compass Banca, Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.
Следва ли понятието за среден потребител по [Директива 2005/29] — схващано като сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител — поради своята разтегливост и неопределеност, да бъде формулирано с оглед на най-добрите научни постижения и опит, и следователно чрез позоваване не само на класическото разбиране за homo оeconomicus, но и на достиженията на [теорията] за ограничената рационалност, която доказва, че хората често действат, като редуцират необходимата информация и вземат „неразумни“ решения в сравнение с тези, които би взел хипотетично наблюдателен и предпазлив човек, достижения, които налагат по-голямо изискване за защита на потребителите в случай, който все по-често се повтаря в съвременната динамика на пазара, на опасност от оказване на когнитивно влияние?
Може ли да се счита за агресивна сама по себе си търговска практика, при която поради рамкирането на информацията [framing (рамкиране] изборът може да изглежда задължителен и без алтернатива, като се има предвид член 6, параграф 1 от Директива 2005/29, който квалифицира като заблуждаваща търговската практика, която по какъвто и да е начин заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, „включително посредством цялостното представяне“?
Обосновава ли [Директива 2005/29] правомощието на националния орган за защита на конкуренцията (след като се установи опасност от оказване на психологическо влияние, свързано: [първо,] със състоянието на нужда, в което обикновено се намира лицето, което иска финансиране, [второ,] със сложността на договорите, които потребителят трябва да подпише, [трето,] с едновременното отправянето на свързани предложения, [четвърто,] с кратките срокове, предоставени за приемане на предложението) да предвиди изключение от принципа за възможност за кръстосани продажби на застрахователни продукти с продажбата на несвързани с тях финансови продукти, налагайки изискването между подписването на двата договора да се предвиди интервал [за размисъл] от седем дни?
Допуска ли Директива [2016/97], и по-специално член 24, параграф 3 от нея, във връзка с такова репресивно правомощие срещу агресивните търговски практики, приемането на решение от страна на органа за защита на конкуренцията и пазара на основание член 2, букви г) и й), членове 4, 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО и националното законодателство за транспонирането ѝ, решение, прието след отхвърлянето на искане за поемане на задължения вследствие на отказ от страна на дружество за инвестиционни услуги, в случай на комбинирана продажба на финансов продукт и застрахователен продукт, който не е свързан с първия — и при наличие на опасност от злоупотреба с влияние спрямо потребителя, свързана с обстоятелствата по конкретния случай, които могат да бъдат изведени и от сложността на документацията, която трябва да се разгледа — да се предостави на потребителя 7‑дневен spatium deliberandi (срок за размисъл) между формулирането на комбинираното предложение и подписването на застрахователния договор?
Може ли, вследствие на заключението, че простото кръстосване на финансов и застрахователен продукт следва да се счита за агресивна практика, да се обуслови незаконосъобразността на съответната регулаторна мярка и по този начин няма ли в крайна сметка да се възложи на търговеца (а не на AGCM, както би трябвало да бъде) тежестта (която е трудно бъде понесена) да докаже, че не става въпрос за агресивна практика в нарушение на [Директива 2005/29] (още повече че посочената директива не позволява на държавите членки да приемат по-строги мерки от определените в нея дори с цел да се осигури по-висока степен на защита на потребителите) или пък, напротив, такова разместване на тежестта на доказване не съществува, при условие че въз основа на обективни обстоятелства е установена конкретната опасност от оказване на влияние върху нуждаещия се от финансиране потребител, до когото е отправено сложно свързано предложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-621/23: Luossavaara-Kiirunavaara/Комисия, Заключение от 14 ноември 2024 г.
Няма информация/Предстои добавяне.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-683/22: Adusbef (Pont Morandi), Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.
Противоречи ли на правото на Съюза тълкуването на националната правна уредба в смисъл, че възлагащият орган може да провежда процедура за обективно и субективно изменение на валидна автомагистрална концесия или за нейното предоговаряне, без да преценява и да се произнася по задължението да се обяви процедура за възлагане на концесия?
Противоречи ли на правото на Съюза тълкуването на националната правна уредба в смисъл, че възлагащият орган може да провежда процедура за обективно и субективно изменение на валидна автомагистрална концесия или за нейното предоговаряне, без да преценява надеждността на концесионер, допуснал сериозно неизпълнение?
Налага ли правната уредба на Съюза задължение за прекратяване на правоотношението в случай на установено нарушение на принципа за провеждане на процедура за възлагане на концесия и/или установена ненадеждност на притежателя на автомагистрална концесия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.