Съд - осми състав
Съдебен състав – Съд – осми състав
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е националната правна уредба или практика да ограничава правото на националния съд да отправи преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, включително и при дела със задържано лице?
Може ли да се поиска отвод на съдия единствено на основание, че изчаква решение на Съда на ЕС по отправено преюдициално запитване, когато производството се отнася до задържано лице?
Какви процесуални действия и обезпечителни мерки следва да предприеме националният съд, за да гарантира ефективността на правата на засегнатите лица и спазването на правото на разумен срок при висящо преюдициално производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Може ли при тълкуването на Комбинираната номенклатура, с оглед на Обяснителните бележки от 2007 г., продукт, съставен от оптична сърцевина и оптична облицовка, покрита от първа вътрешна обвивка от мек акрилат и втора обвивка от слой оцветен твърд акрилат — система за облицовка (наречена ColorLock), да бъде класиран в позиция 85447000 от Комбинираната номенклатура?
При отрицателен отговор на първия въпрос, при тълкуването на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания могат ли националните митнически органи да не вземат предвид съществуването на решения на митническия орган на тази държава, с които не се поставя под въпрос класирането на продукта в позиция 85447000, а също и благоприятни решения ОТИ (с които се гарантира освобождаването от мита и данък добавена стойност) на други митнически органи или дори на юрисдикции на други държави — членки на Европейския съюз, в смисъл на такова тарифно класиране, без това поведение да нарушава принципа за еднакво прилагане на тарифното класиране, произтичащ от член 28 ДФЕС, във връзка с признатите от Съда принципи на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, които са от значение за прилагането на правото на Съюза?
При отрицателен отговор на втория въпрос, при тълкуването на член 114 от Регламент № 952/2013, като се имат предвид принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, възможно ли е евентуалната липса на яснота в Обяснителните бележки от 2007 г., довела до влязло в сила в последствие пояснение, да породи допълнително данъчно задължение за данъчнозадължено лице в държава членка, особено когато в течение на времето е имало решения на митническия орган на тази държава, в които не е било поставено под въпрос класирането на тази стока в позиция 85447000, а също и благоприятни решения ОТИ на други митнически органи или дори на юрисдикции на други държави — членки на Европейския съюз, за такова тарифно класиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли конструктивен дефект на самолетен двигател, разкрит от производителя, да се разглежда като „извънредно обстоятелство“ и попада ли той в обхвата на понятието „неочаквани дефекти“ по смисъла на съображения 14 и 15 от Регламент № 261/2004, ако превозвачът е знаел за евентуалния конструктивен дефект няколко месеца преди полета?
Ако посоченият конструктивен дефект на двигателя представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображения 14 и 15 от Регламент № 261/2004, трябва ли от въздушния превозвач да се очаква при вземането на „всички разумни мерки“ по смисъла на съображение 14 и член 5, параграф 3 от този регламент, отчитайки вероятното разкриване на структурен дефект в двигателя на самолета, да предприеме превантивни действия с цел поддържане в готовност на заместващи самолети по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, за да се освободи от задължението си да плати обезщетението, предвидено в член 5, параграф 1, буква в) и член 7, параграф 1 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 4, параграф 1, букви б) и в) във връзка с член 33, параграф 1 от Регламент № 1307/2013 да се тълкува в смисъл, че дадена площ следва да се счита за управлявана от земеделски стопанин и на разположение на същия, ако, макар тази площ да е собственост на земеделския стопанин и той да извършва и първоначалната обработка на почвата, засаждането и редовното напояване на културите, площта е разделена на парцели с различна големина и от началото на сезона през април/началото на май до края на сезона през октомври е предадена срещу определено възнаграждение на различни ползватели за поддръжка и прибиране на реколтата, без земеделският стопанин да има пряко участие в резултата от прибирането на реколтата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 2 от Директива 93/13, транспонирани в националното законодателство с разпоредбите на член 3, параграф 2 от [Закона за неравноправните клаузи],
с оглед по-специално на дванадесето и тринадесето съображение от [тази д]иректива,
но също така и като се вземат предвид разпоредбите на членове 80 и 81 от [OUG № 50/2010],
да се тълкуват в смисъл, че не изключват възможността националните съдилища да разглеждат и случаите на съмнения за неравноправност на договорни клаузи, предвидени в допълнителни анекси към договори за кредит, сключени от продавачи или доставчици с потребители преди влизането в сила на посочения подзаконов акт, т.е. [допълнителните анекси, сключени] по силата на разпоредбите на член 95 от OUG № 50/2010, независимо дали тези клаузи са били изрично приети от потребителя по реда, предвиден в разпоредбите на член 40, параграф 1 от OUG № 50/2010, или се счита, че за тях е дадено мълчаливо съгласие „ope legis“ по реда, предвиден в разпоредбите на член 40, параграф 3 от OUG № 50/2010?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос [би ли била в противоречие с правото на Съюза], с оглед на гореизложените предпоставки и на обстоятелствата по висящия спор, практика на националните съдилища, съгласно която изричното приемане на допълнителен анекс към договора, изготвен по реда в разпоредбите на член 40, параграф 1 [от OUG № 50/2010] и по силата на разпоредбите на член 95 от [него], автоматично предполага извода, че [посоченият допълнителен анекс] е договорен и следователно съдържащите се в него клаузи са изключени от проверката за евентуални съмнения за неравноправност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Изисква ли се от Комисията да анализира освобождаването от корпоративен данък в Бискай в съвкупност с принципа на самофинансиране при преценката за наличие на предимство по член 107 ДФЕС?
Допустимо ли е Комисията да се ограничи до общ анализ на характеристиките на режим на помощи, когато е налице само един бенефициер на този режим?
Задължена ли е Комисията да анализира всички предоставени от държавата членка данни в рамките на процедурата по сътрудничество по член 21 от Регламент 2015/1589 при преценката за наличие на предимство по член 107 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е Комисията да разглежда схема за държавна помощ в нейната цялост, когато на практика от нея се ползва само един субект?
Може ли жалбата да се основава на мотиви от решението на Общия съд, които не са необходими за обосноваване на диспозитива му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 3 от Регламент [№ 2988/95] да се прилага пряко по отношение на такива претенции, с които Република Австрия иска да бъдат възстановени помощи, предоставени от нея на получателите на основание на договор по програма, представляваща агроекологична мярка съгласно Регламент [№ 1698/2005], по гражданскоправен ред, тъй като получателят е нарушил договорни задължения?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 3, параграф 1, трета алинея от [Регламент № 2988/95] да се тълкува в смисъл, че е налице действие, свързано с разследването или правните действия, което прекъсва срока за давност, и когато предоставящият помощта след първото извънсъдебно искане за възстановяване на суми отново, евентуално неколкократно, изпраща искане за плащане и покана за доброволно изпълнение, вместо да предяви по съдебен ред претенцията си за възстановяване на суми?
При отрицателен отговор на първия въпрос: съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с принципа на пропорционалност, прилагането на тридесетгодишен давностен срок, предвиден в националното гражданско право, по отношение на посочените в първия въпрос претенции за възстановяване на суми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 11, параграф 5 от Директива 2009/12 да се тълкува в смисъл, че финансирането на независимия надзорен орган трябва да се извършва само чрез събиране на летищни такси или то може да се извършва и чрез други форми на финансиране, като например въвеждане на такса?
Следва ли таксите или вноските, които могат да се събират за финансиране на надзорния орган съгласно член 11, параграф 5 от Директива 2009/12/ЕО, да се отнасят само до конкретни услуги и разходи, които във всички случаи не са посочени в директивата, или тяхната връзка с оперативните разходи на надзорния орган съгласно бюджетите, представени и проверени от държавните органи, е достатъчна?
Следва ли член 11, параграф 5 от Директива 2009/12 да се тълкува в смисъл, че таксите могат да се събират само от лица, които са местни или са учредени съгласно правото на държавата, която е създала надзорния орган, и може ли това да се прилага и в случай на вноски, събирани за дейността на органа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли Директива 2003/96 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби или практики, съгласно които в случай на връщане в данъчния склад на енергийни продукти, предназначени за употреба като гориво за отопление, с оглед на последващата им продажба, липсата на уведомяване на компетентния орган за това връщане, както и липсата в разписките за получаване и протоколите за анулиране на фактури във връзка с тези продукти на данни за маркировката и оцветяването им водят, като санкция за неспазването на тези условия, до прилагането за същите продукти, независимо от реалната им употреба, на по-високата акцизна ставка, определена за газьола, предназначен за употреба като моторно гориво?
Следва ли член 2, параграф 1, буква а), член 63 и член 78, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби или практики, съгласно които при връщане в данъчния склад на енергийни продукти, предназначени за употреба като гориво за отопление, се дължи ДДС върху сумата, установена от данъчния орган като допълнителен акциз поради прилагането за посочените продукти на акцизната ставка, определена за газьола, предназначен за употреба като моторно гориво?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.