всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Съд - осми състав

Съдебен състав – Съд – осми състав

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Съществува ли правен интерес от обжалването, след като достъпът до исканите документи вече е предоставен от институцията?
Може ли жалбата да се обоснове с цел предотвратяване на бъдещи нарушения от страна на институциите при достъпа до документи?
Изпълнила ли е институцията задължението си за пълно разглеждане на заявленията за достъп до документи още от първоначалното заявление?
Може ли да се обжалва мълчалив отказ по потвърдително заявление за достъп до документи, когато институцията не е спазила сроковете по Регламент № 1049/2001?
Допустимо ли е в рамките на обжалването да се оспорва само преценката на фактите и доказателствата, без да се твърди изопачаване?
Необходимо ли е жалбата да съдържа конкретно оплакване срещу точно определено съображение на Общия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Допустим ли е искът за обезщетение, когато жалбата за отмяна срещу същия административен акт е била обявена за недопустима поради просрочие?
Може ли електронно писмо, което изразява намерение за извънсъдебно споразумение, да се тълкува като признание на право на възстановяване на обезщетение?
Достатъчни ли са мотивите в съдебното определение, ако позволяват на страните и съда да разберат основанията за решението, без да се изисква изчерпателен отговор на всеки отделен аргумент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Допустим ли е иск за обезщетение, който има за цел да компенсира вреди, настъпили вследствие на административен акт, срещу който вече е била подадена и отхвърлена като недопустима жалба за отмяна?
Може ли изразеното в електронно писмо намерение за извънсъдебно споразумение да се тълкува като безусловен ангажимент за изплащане на определена сума?
Достатъчно ли е съдебният акт да съдържа мотиви, които позволяват на страните да разберат причините за отхвърляне на техните доводи и на Съда да упражни контрол, без да се изисква изчерпателен отговор на всички аргументи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Как следва да се тълкува понятието „първо разрешение за пускане на пазара“ по член 3, буква г) от Регламент № 469/2009 – трябва ли да се вземат предвид всички издадени разрешения или само валидните към момента на заявката за СДЗ?
Допустимо ли е разрешение за пускане на пазара, което е оттеглено преди подаването на заявката за СДЗ, да не бъде считано за първо разрешение за съответния продукт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли разпоредбите от член 9, параграф 1 във връзка с член 14, параграф 2, буква а) от [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че допускат земеделски производител, който е данъчнозадължено лице по ДДС по общите правила и прехвърля правото на собственост върху поземлен имот в полза на Skarb Państwa (Държавна хазна), посредством отчуждаване срещу заплащане на компенсация във връзка с промяна на предназначението на имота за неземеделски цели, да бъде считан за данъчнозадължено лице, което дължи ДДС за тази доставка само поради това, че имотът е бил използван за целите на земеделска дейност, подлежаща на облагане с ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Допуска ли член 6, параграф 1 от Директива 2011/7 […] национална правна уредба, съгласно която национален съд може да отхвърли иск за присъждане на предвиденото в тази разпоредба обезщетение за разноските по събиране на вземане, тъй като счита, че забавата на длъжника при плащането не е съществена или че размерът на вземането, чието плащане длъжникът е забавил, е малък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Нарушени ли са задълженията на държавите членки по член 4, параграф 3 и параграф 4, буква б) от Директива 2011/7/ЕС, като не е осигурено ефективно спазване на максималните срокове за плащане от страна на публичните органи в търговските сделки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.

Неправилно тълкуване на понятието за клинично превъзходство по смисъла на член 8, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕО) № 141/2000
Грешка при прилагане на правото поради непълнота на мотивите

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

1) Трябва ли член 4 и член 32, параграф 2 от [Регламент № 1307/2013] и член 60 от [Регламент № 1306/2013] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 41/2021, която, за да препятства създаването на изкуствени условия при предоставянето на постоянно затревени площи, публична собственост за общо ползване, на бенефициери, които не ги използват, предвижда, че пасищната дейност ще се допуска само ако се осъществява с животни от собственото стопанство?
2) Трябва ли член 60 от [Регламент № 1306/2013], отнасящ се до създаването на изкуствени условия за получаването на помощи, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 41/2021, която установява презумпция за изкуствено създаване на условия за достъп до помощта в случаите, когато селскостопанската пасищна дейност в постоянно затревени площи, публична собственост за общо ползване, се извършва с животни, които не са от собственото стопанство на заявилия помощта?
3) Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от [Регламент № 1307/2013] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 1075/2014 […], съгласно която пашата в земеделски площи не може да се счита за дейност по поддържане на тези площи в състояние, което ги прави подходящи за паша?
4) Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от [Регламент № 1307/2013] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 1075/2014 […], съгласно която лицата, които са притежатели само на неизключително право на паша върху чужди имоти и които прехвърлят това право на трето лице, което използва затревените площи за изхранване на собствените си животни, не извършват селскостопанска дейност по смисъла на член 4, параграф 1, буква в), подточка i) от същия регламент?
5) Трябва ли член 4, параграф 1, букви б) и в) от [Регламент № 1307/2013] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 1075/2014 […], съгласно която лицата, които са притежатели само на неизключително право на паша върху чужди имоти, предназначени за общо ползване, не може да се считат за управляващи затревените площи, върху които се разпростира това право на паша, за целите на извършването на дейности по поддържане на тези земеделски площи в състояние, което ги прави подходящи за паша?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11213141516149 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form