Съд - осми състав
Съдебен състав – Съд – осми състав
Дело C-487/23: Комисия/Португалия (Retards de paiement des pouvoirs publics), Съдебно решение от 11 юли 2024 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-237/22: Mylan IRE Healthcare/Комисия, Заключение от 11 юли 2024 г.
Неправилно тълкуване на понятието за клинично превъзходство по смисъла на член 8, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕО) № 141/2000
Грешка при прилагане на правото поради непълнота на мотивите
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-708/22: Asoprovac, Съдебно решение от 4 юли 2024 г.
1) Трябва ли член 4 и член 32, параграф 2 от [Регламент № 1307/2013] и член 60 от [Регламент № 1306/2013] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 41/2021, която, за да препятства създаването на изкуствени условия при предоставянето на постоянно затревени площи, публична собственост за общо ползване, на бенефициери, които не ги използват, предвижда, че пасищната дейност ще се допуска само ако се осъществява с животни от собственото стопанство?
2) Трябва ли член 60 от [Регламент № 1306/2013], отнасящ се до създаването на изкуствени условия за получаването на помощи, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 41/2021, която установява презумпция за изкуствено създаване на условия за достъп до помощта в случаите, когато селскостопанската пасищна дейност в постоянно затревени площи, публична собственост за общо ползване, се извършва с животни, които не са от собственото стопанство на заявилия помощта?
3) Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от [Регламент № 1307/2013] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 1075/2014 […], съгласно която пашата в земеделски площи не може да се счита за дейност по поддържане на тези площи в състояние, което ги прави подходящи за паша?
4) Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от [Регламент № 1307/2013] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 1075/2014 […], съгласно която лицата, които са притежатели само на неизключително право на паша върху чужди имоти и които прехвърлят това право на трето лице, което използва затревените площи за изхранване на собствените си животни, не извършват селскостопанска дейност по смисъла на член 4, параграф 1, буква в), подточка i) от същия регламент?
5) Трябва ли член 4, параграф 1, букви б) и в) от [Регламент № 1307/2013] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в Кралски указ 1075/2014 […], съгласно която лицата, които са притежатели само на неизключително право на паша върху чужди имоти, предназначени за общо ползване, не може да се считат за управляващи затревените площи, върху които се разпростира това право на паша, за целите на извършването на дейности по поддържане на тези земеделски площи в състояние, което ги прави подходящи за паша?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-288/24: Stegmon, Определение от 4 юли 2024 г.
Допустимо ли е националната правна уредба или практика да ограничава правото на националния съд да отправи преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, включително и при дела със задържано лице?
Може ли да се поиска отвод на съдия единствено на основание, че изчаква решение на Съда на ЕС по отправено преюдициално запитване, когато производството се отнася до задържано лице?
Какви процесуални действия и обезпечителни мерки следва да предприеме националният съд, за да гарантира ефективността на правата на засегнатите лица и спазването на правото на разумен срок при висящо преюдициално производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/23: Prysmian Cabluri şi Sisteme, Съдебно решение от 27 юни 2024 г.
Може ли при тълкуването на Комбинираната номенклатура, с оглед на Обяснителните бележки от 2007 г., продукт, съставен от оптична сърцевина и оптична облицовка, покрита от първа вътрешна обвивка от мек акрилат и втора обвивка от слой оцветен твърд акрилат — система за облицовка (наречена ColorLock), да бъде класиран в позиция 85447000 от Комбинираната номенклатура?
При отрицателен отговор на първия въпрос, при тълкуването на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания могат ли националните митнически органи да не вземат предвид съществуването на решения на митническия орган на тази държава, с които не се поставя под въпрос класирането на продукта в позиция 85447000, а също и благоприятни решения ОТИ (с които се гарантира освобождаването от мита и данък добавена стойност) на други митнически органи или дори на юрисдикции на други държави — членки на Европейския съюз, в смисъл на такова тарифно класиране, без това поведение да нарушава принципа за еднакво прилагане на тарифното класиране, произтичащ от член 28 ДФЕС, във връзка с признатите от Съда принципи на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, които са от значение за прилагането на правото на Съюза?
При отрицателен отговор на втория въпрос, при тълкуването на член 114 от Регламент № 952/2013, като се имат предвид принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, възможно ли е евентуалната липса на яснота в Обяснителните бележки от 2007 г., довела до влязло в сила в последствие пояснение, да породи допълнително данъчно задължение за данъчнозадължено лице в държава членка, особено когато в течение на времето е имало решения на митническия орган на тази държава, в които не е било поставено под въпрос класирането на тази стока в позиция 85447000, а също и благоприятни решения ОТИ на други митнически органи или дори на юрисдикции на други държави — членки на Европейския съюз, за такова тарифно класиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-411/23: D. (Vide de conception du moteur), Съдебно решение от 13 юни 2024 г.
Трябва ли конструктивен дефект на самолетен двигател, разкрит от производителя, да се разглежда като „извънредно обстоятелство“ и попада ли той в обхвата на понятието „неочаквани дефекти“ по смисъла на съображения 14 и 15 от Регламент № 261/2004, ако превозвачът е знаел за евентуалния конструктивен дефект няколко месеца преди полета?
Ако посоченият конструктивен дефект на двигателя представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображения 14 и 15 от Регламент № 261/2004, трябва ли от въздушния превозвач да се очаква при вземането на „всички разумни мерки“ по смисъла на съображение 14 и член 5, параграф 3 от този регламент, отчитайки вероятното разкриване на структурен дефект в двигателя на самолета, да предприеме превантивни действия с цел поддържане в готовност на заместващи самолети по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, за да се освободи от задължението си да плати обезщетението, предвидено в член 5, параграф 1, буква в) и член 7, параграф 1 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-731/22: Agrarmarkt Austria, Съдебно решение от 13 юни 2024 г.
Трябва ли член 4, параграф 1, букви б) и в) във връзка с член 33, параграф 1 от Регламент № 1307/2013 да се тълкува в смисъл, че дадена площ следва да се счита за управлявана от земеделски стопанин и на разположение на същия, ако, макар тази площ да е собственост на земеделския стопанин и той да извършва и първоначалната обработка на почвата, засаждането и редовното напояване на културите, площта е разделена на парцели с различна големина и от началото на сезона през април/началото на май до края на сезона през октомври е предадена срещу определено възнаграждение на различни ползватели за поддръжка и прибиране на реколтата, без земеделският стопанин да има пряко участие в резултата от прибирането на реколтата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-176/23: Raiffeisen Bank, Съдебно решение от 30 май 2024 г.
Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 2 от Директива 93/13, транспонирани в националното законодателство с разпоредбите на член 3, параграф 2 от [Закона за неравноправните клаузи],
с оглед по-специално на дванадесето и тринадесето съображение от [тази д]иректива,
но също така и като се вземат предвид разпоредбите на членове 80 и 81 от [OUG № 50/2010],
да се тълкуват в смисъл, че не изключват възможността националните съдилища да разглеждат и случаите на съмнения за неравноправност на договорни клаузи, предвидени в допълнителни анекси към договори за кредит, сключени от продавачи или доставчици с потребители преди влизането в сила на посочения подзаконов акт, т.е. [допълнителните анекси, сключени] по силата на разпоредбите на член 95 от OUG № 50/2010, независимо дали тези клаузи са били изрично приети от потребителя по реда, предвиден в разпоредбите на член 40, параграф 1 от OUG № 50/2010, или се счита, че за тях е дадено мълчаливо съгласие „ope legis“ по реда, предвиден в разпоредбите на член 40, параграф 3 от OUG № 50/2010?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос [би ли била в противоречие с правото на Съюза], с оглед на гореизложените предпоставки и на обстоятелствата по висящия спор, практика на националните съдилища, съгласно която изричното приемане на допълнителен анекс към договора, изготвен по реда в разпоредбите на член 40, параграф 1 [от OUG № 50/2010] и по силата на разпоредбите на член 95 от [него], автоматично предполага извода, че [посоченият допълнителен анекс] е договорен и следователно съдържащите се в него клаузи са изключени от проверката за евентуални съмнения за неравноправност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-110/23: Autoridad Portuaria de Bilbao/Комисия, Съдебно решение от 30 май 2024 г.
Изисква ли се от Комисията да анализира освобождаването от корпоративен данък в Бискай в съвкупност с принципа на самофинансиране при преценката за наличие на предимство по член 107 ДФЕС?
Допустимо ли е Комисията да се ограничи до общ анализ на характеристиките на режим на помощи, когато е налице само един бенефициер на този режим?
Задължена ли е Комисията да анализира всички предоставени от държавата членка данни в рамките на процедурата по сътрудничество по член 21 от Регламент 2015/1589 при преценката за наличие на предимство по член 107 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-110/23: Autoridad Portuaria de Bilbao/Комисия, Съдебно решение от 30 май 2024 г.
Допустимо ли е Комисията да разглежда схема за държавна помощ в нейната цялост, когато на практика от нея се ползва само един субект?
Може ли жалбата да се основава на мотиви от решението на Общия съд, които не са необходими за обосноваване на диспозитива му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.