всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Данък върху добавената стойност

Данък върху добавената стойност

Дело C-294/20: GE Auto Service Leasing, Съдебно решение от 9 септември 2021 г.

Трябва ли да се приеме за валидно положение, при което данъчнозадължено лице, след многократни разпореждания от данъчната администрация да докаже наличието на предпоставките за правото на възстановяване, не изпълнява разпореждането без основателни причини и след като му е отказано възстановяването, предоставя документацията по-късно в рамките на производство по обжалване по административен или по съдебен ред?
Може ли да се счита за злоупотреба с право положение, при което данъчнозадължено лице не предоставя на данъчната администрация необходимата информация, на която основава правото си, когато това му е било разрешено и изискано, и не го прави без основателна причина, а такава информация се предоставя доброволно по-късно на органа по обжалване по административен ред или на съда?
Губи ли правото си на възстановяване неустановеното на територията на страната данъчнозадължено лице — било поради непредоставяне в срок и без основателна причина на релевантна информация за обосноваване на правото му на възстановяване, било поради злоупотреба — след като е изтекъл предвиденият или предоставеният за целта срок и администрацията е издала решение, с което отказва възстановяването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-695/19: Rádio Popular, Съдебно решение от 8 юли 2021 г.

Следва ли член 174, параграф 2, букви б) и в) от Директива 2006/112/ЕО във връзка с член 135, параграф 1 от тази директива да се тълкува в смисъл, че се прилага за посреднически сделки при продажба на удължени гаранции, извършени от данъчнозадължено лице в рамките на основната му дейност, състояща се в продажбата на потребителите на домакински електроуреди и на други стоки в областта на информатиката и телекомуникациите, и следователно сумата на оборота във връзка с тези операции трябва ли да бъде изключена от знаменателя на дробната величина, служещ за изчисляване на подлежащата на приспадане част, посочена в член 174, параграф 1 от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-156/20: Zipvit, Заключение от 8 юли 2021 г.

1. Може ли въз основа на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се приеме, че — в случай, при който: i) данъчният орган, доставчикът и търговецът, който е данъчнозадължено лице, са тълкували неправилно европейското законодателство в областта на ДДС и са третирали облагаема със стандартна ставка доставка като освободена от ДДС, ii) в договора между доставчика и търговеца е посочено, че в цената на доставката не е включен ДДС и че ако такъв се дължи, търговецът трябва да го заплати, iii) доставчикът не е предявявал и вече не може да предяви искане към търговеца да заплати допълнителния ДДС и iv) данъчният орган не може или вече не може (поради изтекла давност) да изиска от доставчика ДДС, който е трябвало да му бъде платен — действително заплатената цена представлява сбор от нетната изискуема сума и начисления върху нея ДДС и че следователно търговецът може да иска на основание член 168, буква а) от Директивата да приспадне този ДДС като фактически „платен“ по тази доставка?
2. При условията на евентуалност, може ли при посочените обстоятелства търговецът да иска на основание член 168, буква а) от Директивата да приспадне данъка като „дължим“ по тази доставка?
3. Може ли търговецът да иска на основание член 168, буква а) от Директивата да приспадне като платен по получена доставка данъка, когато данъчният орган, доставчикът и търговецът, който е данъчнозадължено лице, са тълкували неправилно европейското законодателство в областта на ДДС и са третирали облагаема със стандартна ставка доставка като освободена от ДДС, поради което търговецът не е в състояние да представи на данъчния орган данъчна фактура в съответствие с член 226, точки 9 и 10 от Директивата за извършената му доставка?
4. Следва ли, за да се отговори на въпроси 1—3:
а) да се провери дали доставчикът би могъл да оспори — на основание на оправдани правни очаквания или на друго основание по вътрешното право или по правото на Съюза — всеки опит на данъчния орган да издаде акт, с който да го задължи да декларира определена сума, представляваща ДДС по доставката?
б) да се вземе предвид обстоятелството, че търговецът е знаел, едновременно с данъчния орган и доставчика, че доставката всъщност не е освободена, или пък е имал същата възможност като тях да узнае това и е можел да предложи да заплати дължимия по доставката ДДС (изчислен върху търговската цена на доставката), за да бъде той платен на данъчния орган, но не е сторил това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-324/20: X-Beteiligungsgesellschaft (TVA – Paiements successifs), Заключение от 1 юли 2021 г.

1) В случай на услуга, която се предоставя еднократно и следователно без връзка с определен период от време, води ли самото договарянe на разсрочено плащане до последователни отчитания или плащания по смисъла на член 64, параграф 1 от Директивата за ДДС?
2) При условията на евентуалност, при отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли да се счита, че е налице неплащане по смисъла на член 90, параграф 1 от Директивата за ДДС, когато при предоставянето на услугата данъчнозадълженото лице се е договорило тя да бъде заплатена на пет годишни вноски и в случай на просрочено плащане националното право предвижда корекция, с която се анулира извършеното преди това намаление на данъчната основа съгласно тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-521/19: Tribunal Económico Administrativo Regional de Galicia, Съдебно решение от 1 юли 2021 г.

Трябва ли с оглед на принципите на данъчна неутралност, на забрана на данъчните измами и на злоупотребата с право и на забрана на неправомерно нарушаване на конкуренцията членове 73 и 78 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и съдебната практика за нейното тълкуване, съгласно които в случаите, когато данъчните органи установят наличието на недекларирани сделки, които са облагаеми с ДДС и за които не са издадени фактури, ДДС следва да се счита за включен в цената, уговорена от страните за тези сделки?
Следователно възможно ли е в случаите на измама, при които сделката е укрита от данъчните органи, за целите на правилното установяване на задължения и на налагането на съответните санкции да се приеме, че платените и получените суми не включват ДДС, както може да се заключи от решения на Съда на Европейския съюз от 28 юли 2016 г., Astone (C‑332/15, EU:C:2016:614), от 5 октомври 2016 г., Мая Маринова (C‑576/15, EU:C:2016:740), и от 7 март 2018 г., Dobre (C‑159/17, EU:C:2018:161)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-81/20: Mitliv Exim, Определение от 22 юни 2021 г.

Какъв е моментът на възникване на изискуемостта на ДДС при извършване на облагаеми сделки съгласно Директива 2006/112/ЕО?
Може ли плащане на ДДС, извършено авансово или временно преди формалното установяване на задължението, да се счита за недължимо и да поражда право на лихви в полза на данъкоплатеца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-81/20: Mitliv Exim, Определение от 22 юни 2021 г.

Какъв е моментът на изискуемост на ДДС при извършване на облагаема доставка и от какво зависи определянето на данъчното събитие?
Дава ли платената сума за погасяване на данъчно задължение, възникнало от облагаеми операции, право на лихва за данъчно задълженото лице, когато плащането е направено временно или преди формалното установяване на задължението?
Прилага ли се принципът ne bis in idem по отношение на обезщетения с гражданскоправен характер, които не представляват наказателни санкции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-58/20: K, Съдебно решение от 17 юни 2021 г.

Следва ли член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че доставките на услуги от трети лица на дружества за управление на специални инвестиционни фондове, каквито са задачите по данъчно обслужване, които се състоят в осигуряване на данъчно облагане на доходите от фонда на притежателите на дялове съгласно национален закон и в предоставянето на право на използване на софтуер, който служи за извършването на основни изчисления във връзка с управлението на риска и отчитане на изпълнението, попадат в обхвата на предвиденото в тази разпоредба освобождаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-90/20: Apcoa Parking Danmark, Заключение от 3 юни 2021 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че таксата за контрол за нарушение на условията за паркиране в частен имот представлява насрещна престация за предоставена услуга и че следователно е налице сделка, която подлежи на облагане с ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-931/19: Titanium, Съдебно решение от 3 юни 2021 г.

Трябва ли понятието „постоянен обект“ да се тълкува в смисъл, че винаги трябва да са налице човешки и технически ресурси, поради което в обекта трябва непременно да има собствен персонал на доставчика на услугите или в конкретния случай на облагаемо отдаване под наем на разположен на националната територия недвижим имот, което представлява само пасивно толериране на действие или състояние (Duldungsleistung), този недвижим имот може да се разглежда като „постоянен обект“ дори да няма човешки ресурси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12526272829199 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form