Данък върху добавената стойност

Представлява ли отдаването под наем на терен при задължителен наем „наем на недвижим имот“ по смисъла на Директива 2006/112/ЕО и практиката на Съда?
Може ли националното законодателство да изключи отдаването под наем на терени при задължителен наем от освобождаването от ДДС съгласно член 135, параграф 1, буква л) и параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО?
Как следва да се тълкуват ограниченията и изключенията от освобождаването от ДДС за наем на недвижими имоти по смисъла на член 135 от Директивата за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Латвийски

Дело C-598/20: Pilsētas zemes dienests, Определение от 1 декември 2021 г.

Какъв е обхватът на понятието „наем на недвижим имот“ по смисъла на Директива 2006/112/ЕО и включва ли то отдаването под наем на земя по силата на законово задължение?
Как следва да се тълкуват освобождаванията и изключенията от облагане с ДДС по член 135, параграф 1 и 2 от Директивата за ДДС, и допуска ли същата национално законодателство, което изключва задължителния наем на земя от освобождаването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Латвийски

Дело C-334/20: Amper Metal, Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.

Следва ли или може ли член 168, буква а) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че съгласно посочената разпоредба — предвид съдържащия се в нея глагол „се използват“ — не може да се откаже приспадане на ДДС за сделка, попадаща в приложното поле на Директивата за ДДС, с аргумента, че съгласно преценката на данъчния орган предоставената от издателя на фактурата услуга в рамките на сделка между независими участници не носи „изгода“ за облагаемите сделки на получателя на фактурата, доколкото:
– стойността на предоставената от издателя на фактурата услуга (реклама) е несъразмерна с изгодата (оборот/увеличение на оборота), произтичаща от същата тази услуга за нейния получател, или
– посочената услуга (реклама) не е генерирала никакъв оборот за получателя ѝ?
Следва ли или може ли член 168, буква а) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че съгласно посочената разпоредба може да се откаже приспадане на ДДС за сделка, попадаща в приложното поле на Директивата, с аргумента, че съгласно преценката на данъчния орган стойността на предоставената от издателя на фактурата услуга в рамките на сделка между независими участници е несъразмерна, тъй като услугата (реклама) е скъпа, а цената за същата — прекомерна спрямо тази за друга или други взети за сравнение услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Унгарски

Дело C-398/20: ELVOSPOL, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.

В противоречие ли е с целта на член 90, параграфи 1 и 2 от [Директивата за ДДС] национална правна уредба, която въвежда условие, правещо невъзможно за данъчнозадължено лице по [ДДС], за което е възникнало задължение за начисляване на данък във връзка с направена на друго данъчнозадължено лице облагаема доставка, да извърши корекция в размера на дължимия данък с размера на вземането си, възникнало в рамките на шест месеца преди съдебното решение за обявяване в несъстоятелност на другото данъчнозадължено лице, ако то е платило само част или изобщо не е платило доставката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Kokott

Чешки

Дело C-281/20: Ferimet, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.

Трябва ли член 168 и съответните други членове от Директива 2006/112 и принципът на данъчна неутралност, който следва от тази директива, както и съответната тълкувателна практика на Съда да се тълкуват в смисъл, че не допускат приспадане на ДДС от тези търговци, които при механизма за обратно начисляване издават удостоверителен документ (фактура) за извършената от тях сделка по придобиване на стоки, като в посочения документ отразяват фиктивен доставчик, при положение че придобиването безспорно е било осъществено от въпросния търговец, който е използвал закупените материали в своята търговска дейност?
В случай че практика като описаната (която трябва да се счита за известна на съответното лице) може да се квалифицира като измама или злоупотреба за целите на отказа да се признае приспадане на ДДС, необходимо ли е, за да не се признае посоченото приспадане, да се докаже и наличието на данъчно предимство, което е несъвместимо с целите на уредбата на ДДС?
Накрая, ако такова доказване е необходимо, трябва ли данъчното предимство, което би позволило да се откаже признаване на приспадането и което евентуално трябва да се установи в конкретния случай, да се отнася единствено до самото данъчнозадължено лице (приобретател на стоките), или може евентуално да е свързано с други участници в сделката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Pikamae

Испански

Дело C-324/20: X-Beteiligungsgesellschaft (TVA – Paiements successifs), Съдебно решение от 28 октомври 2021 г.

В случай на услуга, която се предоставя еднократно и следователно без връзка с определен период от време, води ли самото договарянe на разсрочено плащане до последователни отчитания или плащания по смисъла на член 64, параграф 1 от Директива 2006/112?
При условията на евентуалност, при отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли да се счита, че е налице неплащане по смисъла на член 90, параграф 1 от Директива 2006/112, когато при предоставянето на услугата данъчнозадълженото лице се е договорило тя да бъде заплатена на пет годишни вноски и в случай на просрочено плащане националното право предвижда корекция, с която се анулира извършеното преди това намаление на данъчната основа съгласно тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Вътрешен пазар — Принципи | Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси

Немски

Дело C-583/20: EuroChem Agro Hungary, Определение от 21 октомври 2021 г.

Съвместима ли е национална уредба, която предвижда фиксиран минимален размер на глобата за определени категории данъчно задължени лица без възможност за индивидуализиране според конкретните обстоятелства, с изискванията на член 273 от Директива 2006/112/ЕО и принципа на пропорционалност?
Допустимо ли е налагането на санкции, които не позволяват адаптиране според естеството и тежестта на нарушението, с оглед основните принципи на правото на Съюза?
Явява ли се недопустим преюдициален въпрос, когато националната юрисдикция не е обосновала необходимостта от тълкуване на разпоредба от правото на Съюза по отношение на националното законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Campos Sanchez-Bordona

Вътрешен пазар — Принципи | Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси

Унгарски

Дело C-583/20: EuroChem Agro Hungary, Определение от 21 октомври 2021 г.

Съвместима ли е унгарската правна уредба, която не позволява индивидуализиране на размера на данъчната санкция според конкретните обстоятелства по случая, с принципа на пропорционалност, залегнал в правото на Съюза и по-конкретно в член 273 от Директива 2006/112/ЕО?
Могат ли държавите членки да предвиждат фиксирани минимални размери на санкции за данъчни нарушения, които не позволяват намаляване или отказ от санкция дори при маловажни нарушения без вреда за бюджета и без индикации за измама, без това да противоречи на правото на Съюза?
Допустим ли е преюдициален въпрос, когато националната юрисдикция не е обосновала ясно и прецизно необходимостта от тълкуване на съответна разпоредба от правото на Съюза за разрешаване на спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Campos Sanchez-Bordona

Унгарски

Дело C-80/20: Wilo Salmson France, Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.

Що се отнася до тълкуването на член 167 във връзка с член 178 от Директива[та за ДДС], съществува ли разлика между момента на възникването и момента на упражняването на правото на приспадане с оглед на начина на функциониране на системата на ДДС?
За тази цел е необходимо да се установи дали правото на приспадане на ДДС може да се упражни при липсата на (валидна) данъчна фактура, издадена за направените покупки на стоки.
Що се отнася до тълкуването на същите разпоредби във връзка с разпоредбата на член 14, параграф 1, буква а), първ[а хипотеза] от Директива 2008/9/ЕО: коя е процесуалната разпоредба, от гледна точка на която трябва да се преценява редовността на упражняването на правото на възстановяване на ДДС?
За тази цел е необходимо да се установи дали е възможно да бъде подадено искане за възстановяване на ДДС, станал изискуем преди „референтния период“, но фактуриран през референтния период.
Що се отнася до тълкуването на същите разпоредби на член 14, параграф 1, буква а), първ[а хипотеза] от Директива 2008/9 във връзка с членове 167 и 178 от Директива[та за ДДС]: какви са последиците от отмяната и издаването на нови фактури за покупките на стоки преди „референтния период“ върху упражняването на правото на възстановяване на ДДС във връзка с тези покупки?
За тази цел е необходимо да се установи дали при отмяна от доставчика на първоначалните фактури, издадени за покупки на стоки, и издаването на нови фактури в по-късен момент, упражняването на правото на бенефициера на възстановяване на ДДС във връзка с покупките трябва да бъде отнесено към датата на новите фактури, при положение че отмяната на първоначалните фактури и издаването на нови фактури не е в контрола на бенефициера, а изключително в дискреционната власт на доставчика.
Може ли националното законодателство да обвърже възстановяването на ДДС, предоставено съгласно Директива 2008/9, с условие за изискуемост, при положение че правилната фактура е издадена в периода на искането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Kokott

Румънски

Дело C-373/19: Dubrovin & Tröger – Aquatics, Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.

Включва ли понятието „училищно или университетско образование“ по смисъла на член 132, параграф 1, букви и) и й) от Директива 2006/112/ЕО и даването на уроци по плуване?
Може ли дадена организация да се признае по смисъла на член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112/ЕО за организация със сроден предмет на дейност като този на организациите на публичноправни субекти, предоставящи детско или младежко образование, училищно или университетско образование, професионалното обучение или преквалификация, въз основа на обстоятелството, че предоставяното от тази организация образование има за предмет усвояване на елементарни умения (в случая: плуване)?
При отрицателен отговор на втория въпрос: предполага ли освобождаването от данъчно облагане по силата на член 132, параграф 1, буква й) от Директива 2006/112/ЕО условието данъчнозадълженото лице да е самостоятелен търговец?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав